Кой съм аз?

  Виртуалното пространство, крие други капани. Да дава сдъвкана информация, без грубата съставка на получената в реалния живот истина. Може да се залитне по лесносмилаемото,ефектно поднесено, и да се приеме информация, за която не сме готови. Ние сме критерия, компаса за посоката, която ще изберем. Аз приемам това предизвикателство да се стремя да остана себе си в целия поток. Дано да успея.    Но както казах, важен е пътят и усещането по него. Пък дано се получи  

Разбира се! Съгласна съм с всички вас
Защото имах удоволствието да намеря един такъв човек точно, когато имах нужда от него, точно в този форум. За което съм благодарна! И след което се видяхме. Беше точно толкова лъчезарна, колкото си я представях, и си говорехме точно така, както го усещах чрез е-мейлите. Но това не ме кара да мисля, че повечето случки са такива. По принцип вярвам в хората, но съм наясно, че да срещнеш подходящия за теб човек в подходящия за теб момент е абсолютна доза огромен късмет (който аз рядко имам, ето защо съм толкова благодарна). Пак се отплеснах.
Друго исках да напиша в тази тема още в началото й. Как точно да разбираме въпроса "Кой съм аз"....... Сега думите едва ли ще ме изразят точно, но... за мен този въпрос е много, много широк. Както е широк човек (душа, чувства, характер, енергия) като понятие. Защото в началото темата има някак по-обобщаващи цитати и мисли. И затова аз възприех въпроса откъм най-дълбокия му смисъл: откъм това какво според мен има в мен; от какво съм изтъкана, ако мога да кажа така; като енергия, чувства, мисли (на най-повърхностно ниво), такива неща. И затова ми се струва толкова непосилен отговорът на този въпрос, защото мисля, че не сме дорасли да се самоопределим, да се саморазберем. Затова и се развиват толкова много теми под това заглавие, защото този въпрос е може би най-обширния в света, най-стария.
Някой беше споменал, може би tonimar, че сме още деца. Да, адски съгласна съм с това. Ние сме деца. Обаче децата (истинските, нашите), за да се научат на нещо, те гледат нас, големите. А ние като деца... Хммм, май не гледаме от никого. Ето тук е пропускът. Ние сме "поставени" тук, за да порастнем, за да се изградим, за да научим нещо, за да постигнем нещо. А нямаме учител. Тъжно е, наистина. Затова и мисля................. сега да не ми се смеете, но, размишлявайки от тази гледна точка, имам чувството, че явно сме някакъв експеримент на някого. "Пуснати" тук, ще покажем на какво сме способни сами. Това е фантасмагорично вече, но пък е някакво предположение. На фона на целия този хаос.
 

Децата от възрастните и ние от децата се учим - те също са ни учител.  Може много да се научи от тях и много да се осъзнае.
Един от друг също се учим.
Процесът на учене тече в много посоки всъщност.

А темата приемам в дълбочината, която е вложила авторката и тя си привлича точните хора.    September, много добре си я усетила струва ми се.
Всеки си добавя своята тухличка към пъзела.

Гледам - преместили са ни в "клюкарник", та да си поклюкарстваме на същата тема с повече съфорумки



Елинор, има логика: Не искаме да сгрешим в преценката си, заради очакванията (а и за да не боли, което пак си е очакване). Да преценяваш правилно хората е мъдрост. Но да се прави нещо с цел предпазване - не знам дали е точно мъдро, може би е част от егото, което все пак работи в наша полза 



September , ще започна отзад напред. Passiflora писа за децата. Аз не искам да продължавам да съм дете. Искам да запазя в себе си детското си аз - всеки има нужда от него, но за всичко останало - искам да порасна.
Преди като теб търсих учител, мислех, че имам нужда от такъв (и като теб се ядосвах на хората, потънали в жажда за материално, но слепи за духовно). Сега знам, че не ми е нужен учител. Първо: Ако аз тръгна по стъпките на учителя - това няма да са моите стъпки, крачките няма да са мой аршин. Аз само ще копирам от него и ще следвам неговите съвети. Моят мозък ще бъде копие на неговия, моите мисли ще следват неговите. Ще станем повече от сиамски близнаци, но това ще е само илюзия, че съм аз. Аз ще съм учителя, негово копие по-скоро. Няма да имам свое лице. Няма да имам своя душа, няма да имам свое аз... Ще бъда напълно зависима от този учител и за всяко нещо ще се допитвам до него, няма да се доверявам на себе си.
Второ: Разбрах, въпреки че преди разбирането бях чела, но друго си е да стигне до разбиране... Разбрах, че учител може да е всеки. Тук, във форума намерих учители, не един, не двама. Някои от тях не знаят, че са ме научили на нещо; други - знаят. Книгите (по-скоро авторите) могат да са ми учители. А най-добрите учители са ми ситуациите. Стига да си напрегна малко мозъка и да черпя някакво познание от тях, а не само чувства като радост и болка...


За "кой съм аз", September , може би е добре всеки сам да се настрои на това "кой съм аз", на което му е нужно да си отговори. За мен "кой съм аз" отговаря на коя е моята същност. Това, което съм извън морални норми, възпитание, външно внушение. Не коя искам да съм в очите на другите, а коя съм в моите очи. Но за да успея да се видя гола-голеничка - е нужно да премахна наслоени с годините не-аз неща и с упорство (може и с инат) - да изровя истинската си същност, моята, тази, която няма, не е имала и няма да има двойник. Тази, която е различна за всеки и за всеки е неповторима. 



fastuche , 

Хрумна ми, че пишем кои сме, а ползваме псевдоними и картинки? Удобно ли е да бъдем анонимни? Аз се чудя, ако си напиша името и си сложа снимкта да не ме изхвърлят от форума 

ЧОВЕК, по-важно е пред себе си да сме честни за "кой съм" 
Няма да те изгонят, напротив, има тук-там по някой от форума, който си е с лична снимка. Аз миналото лято опитах този фокус, но не успях, малки са ми знанията по компютърна грамотност  А имената ми са Антоанета Маринова - оттам и tonimar. Приятно ми е! 

Ок, щом ще започнем от там: Вяра Дочева (викат ми Вера, защото Вяра не ми е благозвучно, а и защото така съм свикнала от малка. А иначе като значение името си го харесвам много ). Снимка и аз бях сложила, но реших да я махна - нещо не ми се понрави... За идеята да се представим, мисля, че не това е целта. Не да представим имената и лика си, а да представим истинската си същност. Точно поради тази причина малко негодувам от интернет-общуването, защото аз мога да ви се представя както си пожелая - на думи. За да ме опознаете, ще трябва да общуваме дъълго време. Мога да кажа, че дори майка ми не ме познава абсолютно изцяло, що се отнася до различните ситуации. Аз не се познавам. (Вмъквам пример, че имах ситуация, в която никога не съм мислела как мога да реагирам, ако попадна. Но попаднах и реагирах по възможно най-неочаквания начин за мен. За това говоря.). Как искаме този тип комуникация да е пълноценна. Знам, че не става въпрос за пълноценност, а по-скоро за ефективност и полезност - тук не споря. Полезно е, защото можеш да откриваш темите, които те вълнуват, и да ги обсъждаш със сродници. .... Айде стига толкова за това общуване, че взех и аз да си досаждам!
По темата:
Да, ето пак научавам разни неща. Не случайно хората са казали, че човек се учи, докато е жив. Чета и поглъщам всяка нужна ми информация с огромен интерес.
Гола-голеничка засега ми е адски трудно да се видя. Трудно ми е дори да се погледна отстрани, да се отсъдя. Трудно ми е да се самокритикувам понякога. А това не е хубаво. Не мога да отмервам, имам чувството, собствените си дейности с правилните мерки и мнението ми в повечето случаи е доста субективно. Затова и на този етап търся някого, който да ми покаже, да ми "каже" какво да правя. Знам, че звучи детинско. Но, когато си объркан, има възможност да се вдетиниш и да поискаш помощ от някъде. Има възможност и да се стегнеш пък и да потърсиш сам отговорите, които те вълнуват. Е, бях се стегнала. Така се бях стегнала, че дори треперех душевно да не би да изпусна някоя подсказваща брънка. Обаче брънките започваха да се разреждат и ставаха все по-малко и по-малко. Предполагам, това е нормално. И аз започнах да се изтощавам от части да търся нещо, което няма отговор - не и в нашия свят. И вътрешно си пожелавам "учител". Така го наричам. Не искам той да е някой. Може дори да не е одушевено същество. Ако ще случки да са. Търся подсказки, а все по-рядко идват.
Стана объркано. Но то си е.
Продължавам да следя с интерес.
Хубав ден на всички

  September, струва ми се, че търсиш нещо, което е около теб и в теб, но не го приемаш. Като , че ли всичко го прекарваш през някакъв филтър, в който си сложила много ограничения - ако,дали. Когато подложиш чувствата и отношенията на такава дисекция е много лесно да загубиш брънката.Всичко се прелива и си взаимодейства и губи смисъл, ако и разделено.
     Контактувам с много и различни хора. Отношенията ни са преминавали през много обрати. Някой, когото съм отричала и дори презирала ми помага и ме уважава, въпреки,че изобщо не може да разбере за какво говоря    Тогава се спирам и откривам един друг свят, другия малко се променя, а аз вече не съм толкова гневна и като цяло се забавляваме 
  Имах приятелка, която много си измисляше. Създаваше си свят, където нещата бяха такива, каквито на нея и се искаха. Ядосвах и се, даже и се присмивах понякога, но с нея изкарах едни от най забавните си дни. А тя превърна невъзможната приказка в реалност за нея.
    Искреността е пречистване и освобождаване. Възможност, по пълно да се видиш от различни страни. Тя е незаменим приятел.

Колкото за аватарите и представянето, смисълът е да представиш най доброто, което можеш, което ще те стимулира да го следваш и да се държиш най близко до него. Имаше един разказ на О Хенри - в който избягъл от затвора престъпник, се представи в обществото като знатен благородник. Обществото го прие като такъв, и той се превърна наистина в такъв.
   

September, от постовете ти разпознавам някои нюанси присъствали в мирогледа ми от преди няколко години.

Много ми е интересно да се видя каква съм била отстрани преди време и колко е по-различно мисленето ми сега 

Благодаря ви за подробния анализ (В кръга на шегата). Но не мисля, че ме разбрахте.
Ако смята някой, че преди е бил еди-какъв си (в случая чудещ се, търсещ), а сега не е - имам огромного усещане, че греши.
И ще поясня защо говоря така. Значи темата, която се опитвам да засегна, но не смея да спомена с точни думи, е: Кои сме ние във Вселената; какво е Вселената; каква част, колко важни сме ние за нея; какво представляваме на чисто енергийно ниво, пак за Вселената; какво представляваме в нашия свят; има ли ни, когато физическото тяло умре; разбират ли се тогава (след като тялото умре) някои истини; имаме ли връзка с останалите след нас хора на Земята; последно: какви сме за самите себе си в крайна сметка и кой е решил или решава да бъдем тук, да се родим точно сега и да умрем точно сега........
Казах си каквото исках да намекна преди. Затова не мисля, че някой изобщо е дораснал и знае тези неща. Дори смятам, че и темата е всъщност на някаква такава тематика (може би това е доста дълбока тематика) - ако не, поправете ме Аз така я разбрах.
Сега вече не мисля, че някой е открил себе си в този аспект. Освен, може би, Ванга, Севрюкова и т.н. личности наши и световни. Дори те може би не знаят кои са и какво правят тук, но поне имат поставена основата. Нашата е ... абсолютно паянтова, някаква, на която не можем да се осланяме изобщо. Затова сме избрали по-сигурната - материалната.

Я да видим дали съм променил данните за себе си успешно?

Като се чета и аз сега в последствие... ми се ще да прочета отново началото на темата.......... отивам

   September ,не съм те разбрала наистина 
Колкото до важността ни и мястото ни. Сигурно сме важни. Иначе защо ще ми изпълнява желанията 

А кой е казал че сме приключили с търсенето?Но... това че съм различна е факт.  И как можеш да направиш този извод за друг щом не го познаваш изобщо?


Дали?

Аз например съм убедена че всеки от нас ги знае и винаги ги е знаел, но сме ги забравили. И само трябва да си припомним 

В една от книжките ми по психодинамична психотерапия има въведени понятията - rational mind, emotional mind, wise mind.
Първото е логиката, мисленето, неемоционалния, рационалния подход. Той е присъщ на 100% на психопатите в чист вид. Иначе е жизнено необходим в ежедневието.
Емоционалността са всички прояви на чувства, пъстра палитра от емоции. В чист вид водят до различни разстойства, но иначе на всички ни е ясно колко са важни и те.
Последното е съчетание от първите две. Това е интуицията, шестото чувство. Това, което ни подсказва правилните решения, което ни кара да пренебрегнем и емоциите, и рационалността; да ги съчетаем, изкривим, пречупим, заобиколим. Това е съвършенството и уникалността на всеки един човек. Проблемът е, че често хората не се вслушват и не чуват своя wise mind. А той си е там, вътре в нас.

П.П. И един добронамерен съвет - това с данните, имената и снимките е добра идея, но в по- затворен кръг. Публично е доста опасно, не всички са алтруисти..