Кой съм аз?

  • 25 617
  • 658
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 211
September, малко по-подробно към твоя пост:
Мисля, че мисията на всеки човек е да открие зрънцето, което е заложено в него и да му позволи да се разтвори в цвете. Какво имам предвид: На всеки от нас е дадено нещо, някакъв талант, дарба, предназначение. Не трябва задължително да е нещо голямо в човешките очи. Може да е да изпее една песен, която с години да дава енергия и любов на хората. Може да е да измисли една готварска рецепта, да нарисува една картина, да се грижи като истински родител за децата си... С две думи - мисията на всеки от нас според мен е да открие своята мисия и да я осъществи, да осъществи себе си!  Hug

September, не е толкова важно хората да осъзнаят истината, че любовта ще спаси света! По-важното е да са готови за любов. Ако мнозинството по различни причини на този етап не успява да дава любов, осъзнаването на истината няма как да го направи готово; нещата трябва да дойдат отвътре, отвътре да се усети любовта с такава сила, че тя да се разлее наоколо, да прелее вън от човек. Само осъзнаването няма да помогне.

И за мен всичко във вселената и на земята е свързано (жалко, че човек вече унищожи не знам колко форми на живот и продължава). Всичко си има своето предназначение, а човешкото е най-наситено заради по-високото ни развитие. Ние можем да ръководим и променяме процесите на земята, остава да го правим само с добри намерения. Wink

Мога много да пиша за отношението ми към властта на материалното над човек. Но ще съм по-кратка. Работи над себе си! Сама или с няколкото души в лодката - увеличи своята енергия и своите познания. За останалите - тия, които виждат само материалното, но не и духовното - бъди вестител, не революционер! Първо: Всяка революция е обречена на провал рано или късно и историята е пълна с такива примери (мога дълго да пиша на тази тема). Второ: Не е справедливо и честно целенасочено да се опитваме да променим хората и техните възгледи. За тях те са си абсолютно прави така, както ние за нас сме прави.  Нямаме право да се опитваме да променим техния избор - с убеждения, спорове, монолози... Но можем да бъдем вестители. (В "Разговори с Бог"се казва, че Бог изпраща постоянно някакви вестители, но хората в повечето случаи не ги виждат, не им обръщат внимание.) Бъди само вестител. Казвай им това, което мислиш и чувстваш без да очакваш резултат от отсрещната страна, без да се опитваш да променяш мисленето на отсрещната страна. Тия, които имат някаква готовност за промяна - ще те чуят. На останалите и милион пъти да им кажеш същото - само ще се обезверяваш и губиш от енергията си, ще е безполезно.  А колкото повече са вестителите, толкова повече се увеличава възможността вестта да достигне до ушите на хората.Hug

Благодаря за изчерпателния и поучителен отговор Heart Eyes Определено ще се "вслушам" в думите ти. Имам чувството, че или имаш някаква, дадена ти свише, информация (която може би и ти не си пресяла още), или си достигнала до много, много повече от мен (например) истини и изводи.
В никакъв случай няма да се опитвам да променям никого, знам, че няма как да стане. Ще продължавам да си знам моето, да си вярвам в каквото си вярвам, никой не може да ми отнеме това. Но гневът (ако мога така да го нарека), че повечето хора, които срещам, нямат нищо общо, поне на външен вид, с някакво начало на осъзнаване, ме кара да се чувствам сякаш изоставаме масово. Вместо да вървим напред, ние стремглаво се спускаме назад с всяко ново технологично откритие. За да не звуча постно, ето: виртуалното общуване почти изцяло е превзело всякаква качествена комуникация между хората. Усещам, че няма как да се върнем към нормалното положение вече и да бъдем себе си, застанали пред някого. Това е много важна част от човешкото (духовното по-точно) развитие. А ние се осакатяваме. И не само по този начин. Точно материалното ни връща все повече към по-низкото. Яд ме е, защото светлина не виждам. А сама, имам чувството, че няма как да открия каквото ми е нужно. Знам, че сте на мнение, че то всъщност е залегнало вътре в нас. Но ние засега така сме устроени, че то трябва да ни се покаже. И това звучи материално, но не сме толкова напреднали. Единици са напредналите и те са доказани пред света. Някои не им вярват, други ги мислят за шарлатани, трети ги следват, несъзнавайки техните дадености.... И много, много малко се замислят, че тези хора, "надарените", вестителите, са всъщност ключа към нещо важно. Отклоних се.
Аз също мога да пиша много, обаче на моменти сама губя следата си. Имам чувството, че е голяма каша в душата ми. Умишлено не казвам ума ми. Там командва разумът, който в случая считам за излишен. И затова ще спра сега. Когато изникне някоя гениалност в душицата ми, ще гледам да я споделя Laughing
Хубав, слънчев, усмихнат и топъл ден на всички (нека тези четири неща дойдат от вътре в нас, не само от слънцето и атмосферните условия Grinning)
 Hug  bouquet

# 136
  • Мнения: 21
Как човек да няма очаквания?!Та нали очакванията точно са стимулът да движиш нещата напред...Искаш от точка А да стигнеш до точка Б(тоест до очакваното),и тръгваш по пътя...Друг е въпросът че понякога пътят се оказва или твърде дълъг,или твърде криволичещ,или твърде неравен и каменист,ще падаш,ще ставаш,ще се олющиш,нараниш,но ако не се загубиш рано или късно вярвам че ще стигнеш за където си тръгнал... Hug

# 137
  • Мнения: 211
Или ако не се откажеш...

# 138
  • Русе
  • Мнения: 12 214
  Очакванията и желанията генерират стремежа и посоката. но когато се фиксирам върху целта и подреждам всичко само при благоприятния за мен развой, по правило нищо не ми се получава.Обаче имам изумителни успехи и реализации, когато не мисля за резултата, абстрахирам се от изхода, но тръгвам в посоката, изпълнена с желание.

# 139
  • Мнения: 58
 Simple Smile
Аз вкарах думичката очаквания и се чувствам отговорен да обясня на "пиратката" Wink
За сега НЕ ми е възможно да нямам очаквания. Аз имам очаквания. Идеята е какво правим при тяхното НЕосъществяване.
Постановка:
Тръгвам за точка Б от точка А, но се оказвам на точка В, която е точно в противоположна посока на точка Б.
Вариант 1: Казвам си, че щом съм се озовал в точка В, значи има нещо да науча, нещо да свърша...т.е. не случайно съм в точка В и се озъртам да разбера мисията си...
Вариант 2: Има ли смисъл да го описвам? Всеки реагира различно.
 Simple Smile
Тони, сподели своето виждане за чашата? Аз мисля, че ако кажем че е наполовина пълна ИЛИ наполовина празна - грешим. За мен чашата е и двете ЕДНОВРЕМЕННО. Тя е чаша с вода. Нашето желание да мерим я прави пълна или празна. Както и нашето желание да разграничим чашата от водата ги прави различни обекти. Всъщност аз съм и чашата и водата. Сега се сетих и за думите на Иисус "Аз съм пътят и истината, и живота" - всичко е в нас самите...
  bouquet
Тони, в момента чета "Без граници" и точно от там взех цитата на Лаодзъ в предния постинг, както вярно си забелязала...

Цитат
Думите на Исус „аз съм“:
„Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.“ (6:35) (на църковнославянски език: „Азъ єсмь хлѣ́бъ живо́тный: грѧды́ѝ ко мнѣ̀ не имать взалкáтисѧ, и вѣ́руѧй въ мѧ̀ нє имать вжáждатисѧ никогдáжє.“)
„Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.“ (8:12)
„Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“ (10:9)
„Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете.“ (10:11)
„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, дори и да умре, ще живее.“ (11:25)
„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (14:6)
„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.“ (15:1)

# 140
  • Мнения: 624
Но гневът (ако мога така да го нарека), че повечето хора, които срещам, нямат нищо общо, поне на външен вид, с някакво начало на осъзнаване, ме кара да се чувствам сякаш изоставаме масово. Вместо да вървим напред, ние стремглаво се спускаме назад с всяко ново технологично откритие.
September  Hug Както обичам да казвам в такива случаи: "Не знаем цялата истина!"  Grinning  Представи си, че "повечето хора" са все още деца в духовно развитие. Прощаваш на малките деца големите пакости, нали?  Laughing  Ами имаме нужда от играчки, нали сме дечица и преоткриваме света... Като си отключим телепатията няма да ни трябват телефони, като можем да левитираме, няма да имаме необходимост от превозни средства и т.н., но за да използваме тези способности ни трябва мъдрост, т.е. трябва да пораснем в духовно отношение, а ние сме си дечица...

За да не звуча постно, ето: виртуалното общуване почти изцяло е превзело всякаква качествена комуникация между хората. Усещам, че няма как да се върнем към нормалното положение вече и да бъдем себе си, застанали пред някого. Това е много важна част от човешкото (духовното по-точно) развитие.
Ами погледни от друга гледна точка, ако не беше виртуалното общуване в момента нямаше да можем да разменим тези мисли и чувства, така че пак зависи от гледната точка!  Laughing

# 141
  • у дома
  • Мнения: 708
За да не звуча постно, ето: виртуалното общуване почти изцяло е превзело всякаква качествена комуникация между хората. Усещам, че няма как да се върнем към нормалното положение вече и да бъдем себе си, застанали пред някого. Това е много важна част от човешкото (духовното по-точно) развитие.
Ами погледни от друга гледна точка, ако не беше виртуалното общуване в момента нямаше да можем да разменим тези мисли и чувства, така че пак зависи от гледната точка!  Laughing

И още една гледна точка ... Представи си какво дава виртуалното общуване на глухите..

Истината имам много лица...  Peace  Hug

# 142
  • Русе
  • Мнения: 12 214
    Защо виртуалното общуване да пречи на реалните контакти.  Всяка седмица поне 2 пъти, се събираме с приятели, с които мога да споделя всичко.
   Виртуалното общуване е етап в изграждане на по интегрирано и осъзнато общество, доколкото се представят различни гледни точки, и дискусиите въвличат повече заинтересовани.

# 143
  • Мнения: 211
Защото във виртуалното общуване се губи най-важната част от истинското общуване - погледът, очите... Те са огледалото на нашата душа. А така, пишейки с вас, имам представата за вас, която вие искате да ми дадете за себе си. Много лъжи могат да се изричат, много неща могат да се прикрият. За мен изобщо това не е напредък. Не и в добра насока. Все пак всичко му е изписано на лицето на човек. Губи се също и химията, която има м/у хората......

PassifloraHug

# 144
  • Мнения: 21
Общуването тук не замества реалното общуване...Но дефакто аз съм се запознала с много ценни хора от този форум... HugИ с някои от тях общувам много по-добре от колкото със стари приятели,на живо става въпрос...

# 145
  • Мнения: 15 619
Общуването тук и общуването в реалността  - за мен са еднакво важни. В единия случай се осланям на всичките си сетива, виждайки, чувайки, улавяйки всяка мимика и жест, всяка промяна в интонацията, очите, но всъщност цялата тая съвкупност от различна информация за един и същи, говорещ с мен човек само ме обърква.  Mr. Green Няма значение, какво говори, как говори, какви изразни средства ползва, речовит ли е, не е ли....... Просто няма значение за мен. Или го усещам, или не. Интуитивно. Тук съм освободена откъм допълнителната информация. Просто думи, няма никакво значение, лъжа ли е, не е ли. Човек никога, ама никога не може да избяга от същността си, така че, колкото и да се опитва да се представи като друг, не би могъл. И не ми е трудно да го усетя. Ако някой все пак е разбрал, какво исках да кажа, добре.  ooooh!

Последна редакция: чт, 08 апр 2010, 13:56 от luna

# 146
  • Мнения: 957
Ох, September , никак не исках да е поучително написаното от мен, но така излезе Whistling Извинявам се за даскалския нюанс (не съм размахвала пръст), но се надявам да ти е полезно!  Hug
За виртуалното общуване си права - съвремения човек общува повече чрез смс и нет. Но както писаха останалите - това общуване си има и положителните страни. Така лодката се изпълва, обменя се повече информация и мисли. Ако успеем да правим като Amber - да не заместваме напълно едното с другото - ще е чудесно!

Сега... Ти не виждаш светлина, защото в съвременните ценности на обществото такава липсва. Днес се измерват не знания и възможности, а показност на материалното имане. Ти можеш ли да промениш това? Не можеш. Можеш да промениш само себе си. Но ти за себе си продължаваш да наблюдаваш масата, да и се гневиш и да униваш, че в нея не виждаш светлина. Това те дърпа назад и надолу, и ти го знаеш - тогава спри. Масата не е твоят вестител. Никога досега не е била вестител масата, а отделни индивиди. Масата поне на този етап не може да бъде Прометей, защото през всички години тя е била и продължава да бъде манипулирана. Политиката манипулира масата, здравеопазването и фармацевтиката манипулират масата, религиите манипулират масата; на масата с векове и се всява страх и зависимост - няма как да видиш там светлина! Потърси светлината в лодката и се почувствай щастлива, че ти си именно в тази лодка, а не на кораба на обществото! Ако Титаник потъва, натоварен със злато - спаси се ти  Wink

Пиша ти го от сърце, а не за да вляза в ролята на даскал, мисля, че го знаеш  Heart Eyes

# 147
  • Мнения: 957
Цитат
Тони, сподели своето виждане за чашата? Аз мисля, че ако кажем че е наполовина пълна ИЛИ наполовина празна - грешим. За мен чашата е и двете ЕДНОВРЕМЕННО. Тя е чаша с вода. Нашето желание да мерим я прави пълна или празна.

 Hug ЧОВЕК, напоследък започнах да казвам да четем по-малко, защото поемането на много и различна информация започна да ни вкарва в хаос от мисли и по този начин да пропускаме ценното. В горния цитат ти асоциираш със схващането за цялостност и недуализъм. А аз имах предвид само песимизма и оптимизма - нормални човешки качества. Прав си в това, което си писал, но за мен откакто се помня - чашата е наполовина пълна.  Grinning

За "Без граници" -  newsm10

# 148
  • Мнения: 611
Общуването тук и общуването в реалността  - за мен са еднакво важни.
 Ако някой все пак е разбрал, какво исках да кажа, добре.  ooooh!

Аз те разбрах. Не заменям нито едното, нито другото общуване. Виртуалното и реалното общуване си имат свои плюсове и минуси. А и как да класифицираме тогава приятелство, което от разменени мисли в нета се превръща в нещо истинско? Срещаш се с онзи, който те е развълнувал с буквички прочетени на монитора и той се преражда в истина-топъл човек, когото можеш да прегърнеш.
Правилната преценка на хора и обстоятелства не ни ли предпазва точно от погрешни очаквания, които биха ни разочаровали и не е ли това част от мъдростта?

# 149
  • Мнения: 957
Защото във виртуалното общуване се губи най-важната част от истинското общуване - погледът, очите... Те са огледалото на нашата душа. А така, пишейки с вас, имам представата за вас, която вие искате да ми дадете за себе си. Много лъжи могат да се изричат, много неща могат да се прикрият. За мен изобщо това не е напредък. Не и в добра насока. Все пак всичко му е изписано на лицето на човек. Губи се също и химията, която има м/у хората......

PassifloraHug

Права си затова, September! Аз имах доста неприятен повод да се убедя в написаното от теб. НО... не ти ли се е случвало в пряк контакт да придобиеш представа, която някой иска да ти даде за себе си? Има толкова надарени театрално личности... И колко неща в прекия контакт също остават скрити, дори пред собствения аз на човека срещу теб!
А усещането за отсрещната аура, излъчването - е незаменимо с нета наистина! Но доста хора от форума не намират нужната им тема за разговор в преките си контакти; по тази причина е по-добре анонимното общуване, вместо празнина в общуването - така мисля.


Общуването тук и общуването в реалността  - за мен са еднакво важни. В единия случай се осланям на всичките си сетива, виждайки, чувайки, улавяйки всяка мимика и жест, всяка промяна в интонацията, очите, но всъщност цялата тая съвкупност от различна информация за един и същи, говорещ с мен човек само ме обърква.  Mr. Green Няма значение, какво говори, как говори, какви изразни средства ползва, речовит ли е, не е ли....... Просто няма значение за мен. Или го усещам, или не. Интуитивно. Тук съм освободена откъм допълнителната информация. Просто думи, няма никакво значение, лъжа ли е, не е ли. Човек никога, ама никога не може да избяга от същността си, така че, колкото и да се опитва да се представи като друг, не би могъл. И не ми е трудно да го усетя. Ако някой все пак е разбрал, какво исках да кажа, добре.  ooooh!

Това е чудесно, особено за хората с развита интуиция! Аз не спадам към тях. Важното за мен е, че и това общуване ми дава нещо.


Роня, и при мен е така  Peace

Общи условия

Активация на акаунт