Аз мисля, че ако спирам често пред някоя врата ще се загубя себе си. Няма да съм естествен и непринуден. Каквото пред варатата, такова и зад нея - все едно е. Вратата беше в мен и я отворих отдавна...
- Публикувана: 27 март 2010, 15:00 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2010, 01:26 ч.
Кой съм аз?
Проблемите вън от мен... Самото приемане на проблема го прави проблем. Понякога не успявам да видя неща, които ми "вадят" очите. Човек, това да си навсякъде като свобода ли е? Като освобождаване?
Странно, неща, които съм чела преди няколко дни, при друго прочитане изглеждат различни. Май зависи от очилата, които слагам.
Мисля, че много пъти се налага да спрем пред някоя врата и да помислим, дали има какво да кажем ако прекрачим точно този праг.
Противопоставянето на обезличаването струва доста скъпо. И е опасно за здравето. Живеем в обезличено време. Мисля, че е задължително да се обезличим. Само много се противя на мисълта и имам главоболиЯ. Тони, това с парцала е толкова истинско... Ей с такива мръсни парцали се забърсват от света много цветните... за обезцветяване, според модата.
Странно, неща, които съм чела преди няколко дни, при друго прочитане изглеждат различни. Май зависи от очилата, които слагам.
Мисля, че много пъти се налага да спрем пред някоя врата и да помислим, дали има какво да кажем ако прекрачим точно този праг.
Противопоставянето на обезличаването струва доста скъпо. И е опасно за здравето. Живеем в обезличено време. Мисля, че е задължително да се обезличим. Само много се противя на мисълта и имам главоболиЯ. Тони, това с парцала е толкова истинско... Ей с такива мръсни парцали се забърсват от света много цветните... за обезцветяване, според модата.
Определено усещането че си във всичко, (част от всичко и същевременно всичкото накуп) ми помага и успокоява. Чувствам се добре, а за мен това е най важно - да се чувстваме добре, в мир и хармония...
Девет правила как да живеем
1. Не анализирай
2. Не се оплаквай
3. Не се сравнявай с другите
4. Не очаквай някой да направи нещо за теб
5. Търси знания всеки ден
6. Движението принадлежи на този, който винаги е в движение
7. Всички проблеми са в главата ти
8. Не търси съвършенство в относителното
9. Поддържай целостта си
Към това се целя.....
1. Не анализирай
2. Не се оплаквай
3. Не се сравнявай с другите
4. Не очаквай някой да направи нещо за теб
5. Търси знания всеки ден
6. Движението принадлежи на този, който винаги е в движение
7. Всички проблеми са в главата ти
8. Не търси съвършенство в относителното
9. Поддържай целостта си
Към това се целя.....
За мен са приложими,но за други може би не 
1. Не анализирай
2. Не се оплаквай
3. Не се сравнявай с другите
4. Не очаквай някой да направи нещо за теб
5. Търси знания всеки ден
6. Движението принадлежи на този, който винаги е в движение
7. Всички проблеми са в главата ти
8. Не търси съвършенство в относителното
9. Поддържай целостта си [/size][/color][/i]
2. Не се оплаквай
3. Не се сравнявай с другите
4. Не очаквай някой да направи нещо за теб
5. Търси знания всеки ден
6. Движението принадлежи на този, който винаги е в движение
7. Всички проблеми са в главата ти
8. Не търси съвършенство в относителното
9. Поддържай целостта си [/size][/color][/i]
Окапала съм и по деветте точки. Хич ме няма напоследък ...
Сетих се за нещо, което съм чела много отдавна. Мисля, че беше в една книга на Пако Рабан - да си като огледало, да отразяваш своите чувства и да ги излъчваш. Да обичаш "вътре в себе си" и да излъчваш любов. Не зная дали е било написано така или аз така съм го почувствала. Просто да обичаш за мен е естествено, само дето май това ме прави неадекватна.
И за един извор си спомням - на Рила съм гледала паневритмия на Дъновисти. Беше магнетично и уникално. Бях доста далеч, но усещането ни е толкова живо. За нещо истинско и могъщо. И за точно това огледало, отразяващо единствено любов. Сякаш нямаше и никога не е имало на света друго чувство освен любов и хармония.
По точките на Мария
- май най-много ми куца 4-тата. Очаквам. И то хубави неща. Обаче само в семейството. Опитвам се да загърбя всичко останало. 8 май не го разбирам. По другите съм къде горе, къде долу. 
И за един извор си спомням - на Рила съм гледала паневритмия на Дъновисти. Беше магнетично и уникално. Бях доста далеч, но усещането ни е толкова живо. За нещо истинско и могъщо. И за точно това огледало, отразяващо единствено любов. Сякаш нямаше и никога не е имало на света друго чувство освен любов и хармония.
По точките на Мария
- май най-много ми куца 4-тата. Очаквам. И то хубави неща. Обаче само в семейството. Опитвам се да загърбя всичко останало. 8 май не го разбирам. По другите съм къде горе, къде долу. 
Това, което се стремя е да обичам, да приемам. Не ми се отдава винаги. Но пък което не мога да приема се опитвам да променя. Въпросът е колко енергия имам и дали ще ми стигне да променям. Дискомфортът се получава, когато не мога да приема и заобичам и нямам сили да променя. Така, че или търся енергия или нова гледна точка.
Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство:
"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света.
Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех. Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-ближните ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите ближни, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."
"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света.
Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех. Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-ближните ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите ближни, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."
Това, което се стремя е да обичам, да приемам. Не ми се отдава винаги. Но пък което не мога да приема се опитвам да променя. Въпросът е колко енергия имам и дали ще ми стигне да променям. Дискомфортът се получава, когато не мога да приема и заобичам и нямам сили да променя. Така, че или търся енергия или нова гледна точка.
Всеки човек в живота ми е отражение на някаква част от мен. Хората, които обичам, отразяват моите любещи страни. Онези, които не харесвам, отразяват нещата в мен, които се нуждаят от изцеление.
Хората в моя Живот са всъщност мои огледални образи. Това ми дава възможност да израствам и да се променям...
Хората в моя Живот са всъщност мои огледални образи. Това ми дава възможност да израствам и да се променям...
Цитат
8. Не търси съвършенство в относителното
Тъй като всичко е относително, реалността е относителна, - за едни очи е една, за други - друга, - няма съвършенство.
Ааа, аз искам и преоткриване, и промяна.
Най-важната за мен промяна е да изляза от мързела или не-действието. Забелязвате ли, че точки 4,5,6,7 и 9 имат един корен - правене, вършене, действие? Казано е: "Искай и ще ти бъде дадено", ама само с искане и изтягане на дивана не става! Само с канене и неправене не става. Как човек да поддържа целостта си, ако не прави нищо за поддържането и? Разпиляваме се сред хора, задължения, мисли и грижи... Ако всеки ден се прави нещо за поддържането на целостта - това разпиляване ще бъде прекъсвано; ще се събираме отново в целостта, в себе си. Ще събираме енергиите си. Обаче е нужно да се излезе от мързела и чакането на готово. Иска се работа всеки ден.
Ако човек не си направи труда да вникне в главата си, ако не се самонаблюдава и не работи над себе си - как ще разбере, че проблемите му идват от главата? Ако стои на едно място, не търси знания или очаква друг да му реши проблемите, защото е по-лесно - ...
За такива непостоянни в събирането си като мен, най-доброто оправдание е "нямам време", а истината е мързел, неорганизираност или несериозно отношение към себе си.