Кой съм аз?

  И на мен   

Какви ли още превъплъщения има Животът !

"Кой съм аз?"
 ... Ами... вече не ме интересува особено... В един момент съм един човек, в друг - друг  , за едни - една, за други - друга... Колкото повече се опитвам да се опозная, толкоз повече разбирам, че това е безсмислено...   
Дали се познавам? Не ме интересува!

Защото истината е в мен! И в теб! 

http://www.vbox7.com/play:06d2e331&al=1&vid=2670271

Весели празници! И много усмивкиииии! 

  дааа Passi, няма на къде да отстъпваш, защото ако отстъпиш, излизаш от себе си, и вече няма къде да се денеш 

Мога да ви препоръчам хубава книга за развитие на интуицията " Къде на майната си  зимуват звездите по пладне" ( или нещо подобно   ) на Норбеков. не знам доколко ми е помогнала за развитие на интуицията, но ми даде насоки. Там са описани и много упражнения, които аз не правя редовно   . Но като цяло тази  книга  много силно ми въздейства   И всъщност за нея трябва да благодаря на една съфорумка -  клемче мисля , че се казваше   , която отдавна не  е писала. някой има ли връзка с нея ?

Като се спомена за сънища,аз нали все искам нещо да ми се даде  да получавам знаци,да ми говори вътрешния глас...нещо такова  та миналата нощ явно от книгата която четох наскоро сънувах,че от ръцете ми излиза енергия и си викам:ей на,получи се
Тази нощ пък от темите за англелите сънувам че на терасата ми летят ангели,едни възрастни мъже и хем се радвам ,хем се се събудих разтърсена от неописуем страх,цялата треперех  но не мисля че нещо ми се даде  просто е породено от събитията така мисля.

  Los Del Rio , когато усетиш, че ти е забавно и интересно, значи си чула вътрешния си глас.  Като гледам - успяваш   

М/у другото искам да споделя и още нещо.
В киното докато започне прожекцията гледах белият екран и изведнъж в главата ми ме "удари" мисълта,че ето така ,както този бял екран е пред мен,това съм аз за Бог...чиста и неопетнена и винаги ще бъде така....а аз все си мисля че съм най-грешното същество на света....и осъзнах колко съм невинна за него,тогава се усмихнах истински...
Споделям тези неща, за да открие някой нещо за себе си,просто искам да ги кажа  
Дано не досаждам

miniemouse, може ли превод, плийз!  Частично си го преведох с моите недотам развити лингвистични познания по английски, а ми е интересно! 


Passiflora, хич не обичам думичката "трябва", но ще я използвам този път: Трябва да те интересува! Вярно е, че един ден сме едни, друг ден - други - променяме се и това е хубаво. Но именно защото истината е в нас, ако не тръгнем от тази истина - до каква друга можем да достигнем? Изглежда ми като живот, пълен с лъжи и халюцинации. За мен не е безсмислено да се опознаем! Това е същото като любовта - ако не обичаш себе си - как да обикнеш друг? Та същата работа - ако не познаваш поне частично себе си - как да опознаеш друг, как да усетиш вселенското божествено начало в другите, ако не го усетиш в теб? Как да си изживея по-пълноценно, по-щастливо деня, ако не знам поне малко какво искам и защо го искам?

Пак си спомням като коментирахме преди месеци за това, че е добре да се оставим на течението. Но все повече се убеждавам, че да се оставиш по течението си е самоубийство. Това ще рече нищо да не зависи от теб, животът ти да не зависи от твоят избор и желания, а накъдето те поведе. Само emoli тогава възропта срещу тази наша заблуда, породена от изтока. Да, в книгите пише да се оставим на течението, да не се борим, защото така само изхабяваме енергията си ненужно. Но в кои случаи важи това? Само, когато става въпрос за нещо, което не зависи от нас. Това в книгите не го пише май. А животът ни зависи точно от нас. Животът на децата ни зависи от нас. И този на близките ни - също. Поемането на отговорност, че животът ни зависи от нас, насочва към Кой съм аз? А този въпрос води към действие, а не бездействие. 


Passi, преди си се питала коя си ти, а вече не, но без да стигнеш до отговора. Нещо май те е накарало да се предадеш, да сдадеш багажа. И на този си етап да сметнеш, че нещо, което преди те е интересувало, вече няма значение.
Ще се оправиш! 

Reny27 , нищо не знам за клемче-то. (Не очаква ли дете, доколкото си спомням или се лъжа?) А книгата е "Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения" (не ме питай дали имам време за упражненията )
Чела съм я, но дори не помня. Май е добре, че спрях да поемам нови и нови книги!



Не само не досаждаш, а е много приятно написаното, Los Del Rio! Остава да си го спомняш често! 

Надявам се да разбера... някой ден. Коя съм и за какво съм тук. А докато разбера се разбирам със себе си долу-горе, с хората около мен  - някак си.

А ако винаги си знаел, кой си, какъв си и за какво си тук на земята!? Ако не се обвиняваш за грешки!?

Извинявам се ето и превод: Ако никой не ми беше казал кой съм бил, щях да бъда / кой бих бил?
За мен поне звучи така... да се замислим, ако нямахме информацията за нас самите със всички мнения и престави които имаме за себе си от собствения си опит и от мнението на околнните, кои щяхме да бъдем...  каква е истинската ни същност скрита зад идеите които имаме за себе си... да излезем от рамката на собтвения си образ... и да срещнем себе си...  просто да бъдем...
 

  Така е, kalina@ . Докато стане ще е частично, от тук- от там... Нещо си. Малко безцветно; малко живо; малко интересно; малко очаквателно...  




  luna , може би винаги сме знаели.  Може да сме го забравили. А може и да са ни подтикнали да го забравим.
Това да не се обвинява човек за грешките, които допуска, е много важно! Поне по две причини:
1 - губи енергия, здраве, нерви - за нещо, което не може да се поправи. Насочва сам срещу себе си негативна енергия само защото не е идеален (кой ли е?) И според кои представи да е идеален? - На обществото, своите, на човека пред който е сгрешил евентуално; според представите на възпитанието си?...
2 - наистина грешките могат да са полезни, да ни научат на някои неща. Всяко зло - за добро, както се казва (което пък не означава, че е приятно да допускаме грешка след грешка; поне на мен не)


miniemouse, благодаря ти, този въпрос е чудесен!   Донякъде е сходен с въпросите на luna. За да разберем кои сме, трябва да направим именно това - да смъкнем от себе си представата, която другите са ни дали за нас самите! От малки са ни казвали какви сме или какви трябва да бъдем: Ти си добро момиче! Ти си красива! Ти си умна! или пък: Ти трябва да бъдеш умна като приятелката ти, виж какъв успех има тя в училище!... И така - наслагвано ни е с времето образ след образ. Ние или сме се идентифицирали с тия образи, или сме се насилвали да придобием точно този образ, за да бъдем оценени добре, да бъдем похвалени... Това ни е накарало да загубим себе си. Да забравим кои сме точно. Дори да забравим какво ни харесва, какво искаме, какво е нашето аз, защото то с годините е станало сбор от фалшиви аз-ища. Истинското ни аз е скрито някъде под тях, под образите, с които са ни окичвали...

Това е в детските години. После - в тинейджърска възраст, започва бунта. Ние не можем да бъдем това, което се иска от нас. Ние нито сме, нито не сме. Тогава често се преминава към самоотричане. Аз не съм добър, аз не заслужавам добро... Защо? Защото не сме се справили с ролята, с образа, който някой ни е сложил като на кукер на главата. А понякога, вътрешно в себе си, младите се съпротивляват срещу налаганото им, което е чуждо за тях. Но често - без да разбират какво точно става; без да знаят откъде идва този душевен смут и раздвояване.

После... Човек малко по малко се примирява. Става такъв, каквато маска е успял да сложи. Или множество маски - според ситуация, според човека отсреща... Тогава той вече е забравил и детството си, и тинейджърските си протести. Той вече е слят с наложеното му. Вярва си, че е такъв. Но в същото време не се познава. И понякога, ако в него е останало нещо, което да му напомня за неосъществения аз, се пита: Кой всъщност съм аз? И отпреди да си отговори - слага маски на децата си, на братя, на сестри, на родители... съпруг, съпруга.

Какво става в третата възраст, ако човек все още не е открил себе си? Засега мога само да гадая. Но според наблюденията ми - човек от третата възраст е нещастен. Усеща, че животът е минал сякаш напразно. Сякаш е пропуснал нещо важно, но и той не знае какво - нали е живял според правилата, според очакванията... Вече нито напред може да гледа с надежда за промяна, нито обръщайки се назад открива себе си. Да, има приятни спомени, но тия спомени носят повече носталгия, отколкото радост. Наблюдавали ли сте колко нещастни са възрастните хора в България? Често стават и злобни, завистливи. Сякаш си мислят, че другите имат повече от тях (а другите са на същия кантар, но с тяхната си маска, с техния придобит образ)...

Можем ли да променим всичко това?  


Ако никой не ми беше казал кой съм, кой бих бил?

miniemouse, още веднъж благодаря за въпроса и превода!  

  Чувствам, че винаги съм готова да се рестартирам, да почна отначало, да изчистя наслоеното. Чистя докато остане това, около което съм готова да се концентрирам и да продължа, нагоре и на светло. Налага се понякога, защото в пътя си събарам разнообразие, разливам се в различни посоки, докато остана без енергия.

Моля те, не си мисли такива неща Няма грешно и НЕгрешно, няма правилно и НЕправилно. Всеки избира своето поведение за дадения момент и за себе си той е постъпил правилно - във въпросната ситуазия. Колкото повече мислим как да се променим толкова повече изпускаме от живота в тези моменти. Ако трябва да се променяме то ще стане спонтанно, когато най - малко го очакваме. Не трябва прекалено много да задълбаваме в себе си. Всичко което сме правили и ЩЕ правим е правилно!


И аз съм на този принцип - при мен нещата се получават от самосебе си Оставям се на моментите и ги изживявам с пълна сила.


Винаги съм знаела - но не винаги искам да съм тук на земята...И никога не съм се обвинявала за грешки, защото ГРЕШКА няма - съответно няма за какво да се обвинявам.

При мен имаше друг преломен момент - разбрах, че и другите не правят а грешки а са постъпили в определени моменти така, както е било възможно според тях!

Ние не правим грешки момичета, просто се учим на нови неща и променяме разбиранията си с времето [/b]