Кой съм аз?

  • 25 468
  • 658
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 105

Да, всеки човек сам достига до Аз-а си...  Какво проповядва Христос? Любов. Любов и пак любов. А любовта само помага на човек да се доближи до себе си, да осъзнае себе си, а оттам да разпръсне любов и към другите     ...ние, хората, сме склонни към идеализиране и подчинение (нали е по-лесно някой друг да ни ръководи, някой друг да се загърби с отговорността за нас вместо самите нас). По тази причина, вместо да възприемем от него любовта, превърнахме посланията му в нравоучителни закони - това вече е пречка за достигането до собствения Аз.


tonimar Казала си го толкова синтезирано,благодаря ти. Hug Наистина всеки търси себе си по различни начини,но истината е само  една-любов.Когато човек обича някого,той не вижда реалните качества на този човек и го идеализира.Ако можеше да се влюбим в себе си,тогава най-вероятно ще живеем по-щастливи!Защото любовта дава всичко,което търсим-и криле да постигнем недостижимото,и потребност да се раздаваме напълно,и прошка, и търпение,и приемане ...А най-трудно е да приемем себе си такива каквито сме,без маска и грим,най-трудно е да простим на себе си и най-трудно е да обичаме себе си.Поне за мен това бе най-трудно и за това ми трябваха години за реанимация... Blush

# 316
  • Русе
  • Мнения: 12 212
  Снощи, гледах един много интересен филм с Елизабет Шу, сякаш в продължение на въпросите, които задава Мария, и които за мен останаха без отговор. Едно бавноразвиващо се момиче, бе подложено на операция, след която започна бързо да развива висока интелигентност, но за кратко време. Не след дълго започна да се връща в първоначалното си състояние. Тя имаше само брат и приятер - странен млад учен, който я приемаше и намираше като личност и преди операцията. Та тя каза "Усещах целият свят да се срива върху мен, и трябваше да се затворя някъде дълбоко в себе си.Чувствам се като в лабиринт"   Аз-ът сигурно може да се намери на пръв поглед невероятни места.

Ако сме достатъчно сигурни в себе си по лесно ще отворим сърцето си за света.

# 317
  • Мнения: 230
....може и да се чувствам в лабиринт,но  Thinking знам как да изляза от него знаейки отговора!Аз го знам!!-знам ,кой съм ,от къде съм тръгнала,какво искам и как да го постигна,усещам силна обич около себе си,обичам....и все пак ..Остава онова любо-питство,безпокойство,което раздира мислите и сънищата ми,че не мога да контролирам всичко!!!Моето лутане и не-искане да изляза от лабиринта,предхожда въпроса ми защо се върнах в този свят,какво трябва да направя,защо точно аз.... newsm78 Понякога сякаш не съм нито от този,нито от онзи свят или от таз епоха,сякаш съм една идея....преди няколко дни се върнах от Китай с още 100 въпроса и размисли!Намерих отправни точки, но пак се загубих.....защото усещам новото ми Аз и същевременно не съм сигурна да ли е то?

Последна редакция: чт, 22 апр 2010, 10:00 от мария 123

# 318
  • Мнения: 58
Остава онова любо-питство,безпокойство,което раздира мислите и сънищата ми,че не мога да контролирам всичко!!!
Hug
Наслаждавай се на изгрева, не се опитвай да го контролираш....
  bouquet

# 319
  • Мнения: 230
Остава онова любо-питство,безпокойство,което раздира мислите и сънищата ми,че не мога да контролирам всичко!!!
Hug
Наслаждавай се на изгрева, не се опитвай да го контролираш....
  bouquet

..... Peace

# 320
  • Мнения: 624
Desss  Hug  Една вечер се събудих след като бях сънувала ужасен кошмар, едва като се събудих осъзнах, че е било сън, докато сънувах си изживявах всичко с целия му ужас...  Замислих се, ами ако животът е просто един сън, но не осъзнаваме, че сънуваме..?  Confused

Калина, сигурно на всеки от нас понякога е трудно да живее със себе си и да се побере в своята кожа... Но желанието ти за бягство от теб самата, ти създава трудности.
Няма перфектни хора. Не искайте от себе си перфекционизъм...
Peace
Калина, помисли си какво в характера си искаш да промениш! Промени го на ум и си помисли дали ще си пак ти, дали ще се харесаш! Всъщност не хората трябва да се променят, а очакванията на околните към тях. Това ни създава дискомфорт и не ни позволява да се възприемаме такива каквито сме, защото все някой има някакви претенции към нас какви да бъдем. Ако не сме от най-дейните, ни обвиняват в мързел, ако пък е обратното сме обвинявани в нездравословна амбиция, ако сме от по-тихите хора - обвинението е "необщителен", "не контактен", "меланхоличен"; ако пък сме от по-отворените - "нахален", "всезнайко" и не знам си още к'во.
За това или се приемаш такава каквато си или цял живот ще страдаш... А дали ще живееш живота на другите, а не твоя такъв какъвто искаш да е, си е пак твое решение!  Hug

ПП С един друг богослов пък спорих, че не искам да страдам...
http://bg.netlog.com/groups/orthodox_bg/forum/messageid=7669
Адаш, извинявай, ама много дълго това, бе!  Laughing  Отдавна спрях да споря с богослови, че те много са чели и всичко знаят...   Wink  А пък аз съм от хората дето не приемат лесно разни многочетящи аФторитети и все не моим се разберем...  Mr. Green

# 321
  • Русе
  • Мнения: 12 212
Остава онова любо-питство,безпокойство,което раздира мислите и сънищата ми,че не мога да контролирам всичко!!!
Hug
Наслаждавай се на изгрева, не се опитвай да го контролираш....
  bouquet

..... Peace
    Че защо пък ще контролираш всичко. Аз пък не искам да ме контролират  Laughing 
Разбрах поне, че когато не се стараеш да контролираш и да пресмяташ, а просто се отдадеш на чувствата си, тук и сега е смисълът. И даже на другия край на Вселената, това няма да се промени. Контролирам  все пак - успях ли да се насладя и на този миг с детето си, успях ли да прегърна приятеля си, изслушах ли опонента си, видях ли колко е красива пролетта. Защото от този миг зависи светът.

# 322
  • Мнения: 211
... Всъщност не хората трябва да се променят, а очакванията на околните към тях. Това ни създава дискомфорт и не ни позволява да се възприемаме такива каквито сме, защото все някой има някакви претенции към нас какви да бъдем. ...

Така е. Но ние не можем да променяме другите, съответно няма да можем и да променим очакванията им към нас. Остават три възможности:
- да се променим според очакванията на някого и да заживеем в мир със себе си и с тях, ако успеем да се почувстваме в кожата си след промяната;
- да не се променяме, а да се опитаме да се наложим ние си като нас си пред другите и ако успеем - добре дошло;
- да не се променяме и да не се опитваме да се налагаме и доказваме пред никого. И ако в този трети вариант успеем да осъществим истинските си очаквания от живота, то ще бъдем щастливи, макар и не дотам оценени от всички, заобикалящи ни.
От където ме навежда на мисълта, колкото и да е клиширана, че който ни обича истински, ще се опита, ей така - заради нас, да ни възприеме точно каквито сме и да съжителства с нас.

# 323
  • Мнения: 58
който ни обича истински, ще се опита, ей така - заради нас, да ни възприеме точно каквито сме и да съжителства с нас.
Това ми допада. Все повече се приближава Май към Септември или беше обратното?  Joy

Та понеже говорим за обратното.... То също е много важно за мен.

Да обичам и аз истински и да възприемам околните точно каквито са.... НО обичам е различно от одобрявам. Не е необходимо да одобрявам, но да обичам е необходимост... Поне за мен е така...

# 324
  • Русе
  • Мнения: 12 212
- да се променим според очакванията на някого и да заживеем в мир със себе си и с тях, ако успеем да се почувстваме в кожата си след промяната;
- да не се променяме, а да се опитаме да се наложим ние си като нас си пред другите и ако успеем - добре дошло;
- да не се променяме и да не се опитваме да се налагаме и доказваме пред никого. 

   Аз промених качествено живота си след като промених отношението към себе си.  Преди това пробвах останалите начини. Не сработиха, колкото и да се стараех.

# 325
  • Мнения: 15 619
 
- да се променим според очакванията на някого и да заживеем в мир със себе си и с тях, ако успеем да се почувстваме в кожата си след промяната;
- да не се променяме, а да се опитаме да се наложим ние си като нас си пред другите и ако успеем - добре дошло;
- да не се променяме и да не се опитваме да се налагаме и доказваме пред никого. 
Няма друг път, поне за мен.  Mr. Green Вторият не ми е по сърце, а първият, приложен спрямо мен подбужда само най-лошите ми черти. Поех по третия и установих, колко много се обичам и харесвам такава.  /Тук се целувам, ама няма емот, който да го покаже./
Имам един въпрос. Има ли до/около вас човек, поел по втория път и има ли въобще начин да се справите с такъв!?
   

# 326
  • Мнения: 957
Да, luna. Има до мен такъв човек. И в тази тема има такъв човек, рядко пише. Имам наблюдения. Трябва да ти кажа, че е много сполучлив път. Разликата между втория и третия път, посочени от теб е малка. Защото когато не се променяме, само понякога се налага да наложим нас си пред другите. Когато това стане веднъж - вече нищо не се налага, то вече Е. И който приеме този човек - приеме. Който не - се отдръпва. Но така и вълкът цял, и агнето - сито.

# 327
  • Мнения: 15 619
Не доуточних, че промяната за която тук се говори, аз не я разбирам.  Crazy В смисъл, приемам се, не съм статична бойна единица  Mr. Green но пък винаги съм си аз. Това не е промяна за мен. Промяната е преобразуване направо, а не придвижване. В този смисъл не се променям.  Grinning А що се отнася до въпроса ми, май не му е тук мястото.Тези отговори ги знам, импулсивно съвсем реших, че може да има и друг, по-удачен, че тия и двата не са ми приложии в момента.  Crazy
Тонимар, благодаря!  Hug

# 328
  • Мнения: 957
Това да не се налагаме и доказваме пред никого е нож с две остриета. Трябваха ми години, за да го разбера. Не може да е случайна срещата ми със споменатите по-горе хора. Наблюдавайки ги, разбрах разликата. Защото понякога се иска отстояване на аз-а си, на своята позиция, а това автоматично става с по някакъв начин налагане и доказване.
Примерно - някъде, в работата да речем или семейството, по някакъв начин те действат, използват те - като труд, като човек... Или се съгласяваш с това положение на нещата, приемаш това отношение към себе си мълчаливо, или отствояваш аз-а си, заявявайки, че не си съгласна с такова отношение към теб. Заявявайки, че не си съгласна с такова отношение към теб, ти вече налагаш и доказваш аз-а си! Твоят аз, - ти не искаш да бъдеш използвана, обиждана по този начин.

# 329
  • Мнения: 15 619
Тонимар,  приемането и обичането на моя Аз от мен включва отстояване на позицията ми и неприемането на чужда такава, особено пък крещящо налагаща се.Защо писах, че съм избрала третия път!? Защото за мен той означава точно това. Аз действам според вътрешното си усещане за правилно и желано, не желая да се доказвам никому, нито пък правя крачки в тази посока, не налагам моите решения и виждания на околните, просто за себе си съм разбрала, че във всеки един момент се срещат хора на различни моменти от развититето си... Преди го беше споменала доста добре... няма да те цитирам.Налагането за мен не носи удовлетворение ни на налагащия, ни на този, който волю неволю приема да му бъде наложено.... Докъде стигнах....я да видя  newsm78 .. а да!  Grinning Не търпя да ми налагат. Май това беше всичко.  Не виждам никъде остриета или аз съм остра, не знам.  Thinking

Общи условия

Активация на акаунт