Кой съм аз?

  • 25 492
  • 658
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 957
Мисля, че едно от нещата, на които всеки трябва да се научи, е да става (т.е. да се изправи).
Това ми хрумна преди месеци, когато прочетох кратък отговор на Лили Иванова в пресата. След като журналисти се опитаха да я разпънат на кръст за падането и по време на концерта в Париж, тя им отговори така: "Всеки пада! Но не всеки може да се изправи и да продължи!"

Наистина - не е важно да не паднеш, а да успееш да се изправиш и да продължиш напред!  Wink
Пожелавам го на всички!  Hug

# 481
  • Мнения: 2 084
Дори и това да е единственото нещо, казано от Лили ми я издига в очите. Не бях го чела.

Много често си задавам въпроса какво точно трябва да "науча", когато ми се случва едно или друго. И се опитвам да се науча да не търся смисъл и отговори.
А за приказките... Моят фаворит е "Джак и бобеното зърно". Много емблематична. Да пуснеш някого в дома или в душата си той да те ограби, да те убие и да заживее щастливо. И на това да го учи майка му....
Нещо не много по темата - Андерсен харесвам и си го попрочитам понякога.

# 482
  • Русе
  • Мнения: 12 212
Много често си задавам въпроса какво точно трябва да "науча", когато ми се случва едно или друго. И се опитвам да се науча да не търся смисъл и отговори.
  По този повод, ми дойде езна от любимите фрази от любимия ми филм - Властелинът на пръстените.
Не всеки избира нещата, които му се случват, но може да избере начина по който да ги премине.
Всъщност обърнах книгата наопоки, но не можап да намеря тази мисъл в оригинала

# 483
  • Мнения: 957
Чета ви с интерес момичета  bouquet.Кой съм аз,не знам.Търся се още.

# 484
  • Мнения: 957
*Neytiri*, значи си в отбора  Hug



Много често си задавам въпроса какво точно трябва да "науча", когато ми се случва едно или друго. И се опитвам да се науча да не търся смисъл и отговори.



 Peace И аз си го задавах. Особено за една ситуация... Първо не налучквах нито един отговор. Въпросът си висеше като на закачалка. После ми хрумнаха няколко отговора, но в никой от тях не бях сигурна. Все пак разсъждавам от своята страна, през моята призма и доколко са верни отговорите ми - Бог знае. Тогава се отказах. Оставих времето да ми покаже.
Когато тия дни Amber писа, че спрямо ситуациите използва образното сваляне на люспите на лука - си помислих, че това е по-точен подход към ситуациите. Не да се опитвам да извлека поука (което не е грешно, но и не се знае доколко е субективно), а само да "разсъбличам" ситуацията - дума по дума, интонации, мимики,... Това вглеждане в ситуацията може би ще ми помогне повече - това си помислих. Но тия дни са ми толкова динамични, че нищо не "съблякох" все още по пътя си  Crossing Arms


Не всеки избира нещата, които му се случват, но може да избере начина по който да ги премине.

 newsm47

# 485
# 486
  • Мнения: 230

Не всеки избира нещата, които му се случват, но може да избере начина по който да ги премине

.....това е една от любимите ми мисли или сентенции!!!!Убедих се,че няма смисъл да се питаш,,защо' или да се вглеждаш в ситуацията.Важно е да преминеш,продължиш и настървено да се бориш за своето място ,,тук и сега''.Защо да се учим,когато поредицата от закономерни събития ни заковава на различно място ,с различни чувства и обърканости...За мен,може би, човек има натрупани знания или умения, без дори да подозира,щом и учените твърдят ,че използваме само 10% от мозъчните си рецептори....Какво ли става,ако разкрием или придобием някой друг процент умение?! Whistling Whistling
......да ,всичко се случва важно е как ще преминеш....аз все още предпочитам пумата Mr. Green

# 487
  • Мнения: 15 619
Аз не предпочитам ни един път приоритетно. Mr. Green Реакцията ми винаги зависи от конкретната ситуация, човек и всичкия придобит опит, осъзнат и неосъзнат, т.е. първосигналната ми реакция не е задължително ни на пума, ни на лъв, ни на мишка...а се определя от опита ми, интуитивно. Различна бивам. Не си задавам въпроса "Какво точно трябва да науча от конкретна случка!?Умът мога да го поведа в някоя посока, не съвсем вярно отразяваща, но усета, подсзнанието или както там още може да се нарече всичкото вътрешно ... не. Там ми избиват отговори, които отрезвяват, но не нараняват. Малко го замотах обяснението.  Crazy

# 488
  • Мнения: 230
Луна, Hugи аз смятам,че не винаги ума ти дава правилното направление ,било то и отрезвяващо...и защо да се тормозя да науча нещо,от дадена ситуация...Нещата се случват,понякога, и без нашата намеса newsm78
...ето,първосигналната реакция ми липсва, newsm78 newsm78 изтрили самия ,наверно....омръзна ми нещо,вътрешно да ме спира-вчера така ми се искаше да ошамаря един #Cussing out-преди бих го сториа а сега -нц

Последна редакция: чт, 06 май 2010, 08:35 от мария 123

# 489
  • Мнения: 15 619
 Mr. Green Мари, как потъвам в себе си - Праска ме нещо по главата, въпрос де, който се рои, излизат много подвъпросчета и отговорите също се наместват веднагически. Бясно препускат и се блъскат един в друг отдолу.  Mr. Green Дотам става гъмжило, че в един момент просто всичко изчезва, бяло петно, определено бяло и тихо, някакво безвремие и тишина. Изключвам. Не мисля. Потънала съм. Не работи мозъкът така както се счита за правилно - да анализираш и да търсиш отговор. Дрън, дрън, че пляс казвам аз на тия.  Mr. Green Отговорът се е настанил. Дали сега ще го видя в тишината!? Е, някой път се случва да не го усетя веднага, но той си е там и винаги когато имам нужда, идва. Heart Eyes Какво се опитах да кажа!?  newsm78 Доверявам се на себе си, не единствено на общоприетата логика. Hug

# 490
  • Мнения: 230
 ShockedЛуне Hug
съгласна ,напълно със теб!!!!!Обаче,препускащите въпросчета ,понякога се слепват много болезнено и бам нещо пак ги руши ooooh!
а слепените фрагменти отказвам ,КАТЕГОРИЧНО,пак да подреждам Whistling
Може и да съм писала,че винаги оставам насаме със себе си,когато съм сред многолюдна тълпа....или заобиколена сред кряскащи дечурлига Crazy....и тогава изкача пумата Laughing и .....но определено ,физическото отстояване на моите права нещо ми се губи Mr. Green

# 491
  • Мнения: 730
Често си мисля- кое е по-важно- да се "учим" ли от нещата, които ни се случват или да ги изживяваме?! Кое по-важно? И дали понякога само не се объркваме в емоциите си....Търся се във всеки момент... Simple Smile

# 492
  • Русе
  • Мнения: 12 212
Често си мисля- кое е по-важно- да се "учим" ли от нещата, които ни се случват или да ги изживяваме?! Кое по-важно? И дали понякога само не се объркваме в емоциите си....Търся се във всеки момент... Simple Smile
  Мже би да се учим да ги изживяваме  newsm78

# 493
  • Мнения: 58
Дани, всичко!!!
Всичко е важно според мен...
И да се "уча",
и да изживявам,
и да творя,
и да жъна.......
Всичко, всичко ми е необходимо. За мен е важно не само търсенето, а и откриването...
Радостта от динамиката, от почивката, от предизвикателството, от съзерцаването, от сътворяването, от мълчанието, от любовта и от всичко...

# 494
  • Мнения: 957
Да ги изживяваме, разбира се. Ако чрез изживяването успея да почерпя личен опит - добре.
...Но пък честно казано, има ситуации, които нито искам да изживея, нито да науча нещо от тях...  Whistling Но това ми желание не играе роля, те се случват и когато се случат - изборът е малък. Та тук идва отговора на Amber - да се уча да ги изживявам.
Ако следвам логиката на по-простичките неща (ученето спада към по-сложните) - да действам импулсивно. Стига импулсът да не ме накара да си заровя главата в пясъка, където липсва кислород и хранителни вещества...  Mr. Green

Мари, и аз не съм в час с физическия отговор. Дали ми е нужен?  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт