Пета среща в Пакистан - страна на контрасти, люти манджи и горещи страсти

Добро утро! Малката ме събуди рано.
По повод на злата преподавателка, все се каня да ви питам всички, които живеете извън България, дали усещате негативно отношение за това, че сте чужденци.
Утре пак отиваме на село с децата, че и с куче. Сестра ми взела от нейни приятели, които вече не могат да се грижат за него. Много е сладко, но е глезено - постоянно иска да го гушкат и носят на ръце като бебе. И е малко невъзпитано, прави разни бели по пода, качва се по масите и души навсякъде. Но пък децата го обожават, много е миличко, моят син плака цяла вечер в събота да му вземем същото куче, ама същото! Обаче на мен ми се вижда голяма грижа, пък няма да имам сили да се грижа за още едно дете и да го мисля и него. Да имате идея за някакъв друг домашен любимец, който не е толкова ангажиращ, поне да не се налага да се разхожда и приучва към хигиенни навици. Предложих му рибки, но той иска животинче за гушкане. И за зайче мислих, но и то ще иска много внимание, осигуряване на пресни зеленуци, разходки из къщи, а сигурно гризка, каквото му попадне...

Добро утро пакитки!

Марина, едва ли ще намериш любимче за гушкане, което да не изисква повечко грижи. Дори да е животинче, което да живее в клетка- хамстер, морско свинче или декоративно зайче, пак трябва да му се сменя "постелката" по-често, защото се разнася един аромат...Но е хубаво да има някакъв домашен любимец и децата да се ангажират с отглеждането му.Приятни дни на село   

ta-ra , напълно те разбиран- в подобна ситуация съм  Ако намериш начин- сподели 

И какво излезе- пакистанец е поел отговорност за опита за атентат в Ню Йорк

МАМА-МАГИ
Там голям студ при вас бееееей Благодаря и на тебе за подкрепата. 
Незнам защо хората правят така, когато видят чужденец, вместо да помогнат докато се адаптира този човек и се ориентира във чуждата и непозната обстановка. Аз винаги съм помагала и ми е било много мило за тях. А тама оная кукумявка която се е държало грубо със момичетата от изтока ми е позната история от синът ми като беше студен във Щатите. Мнаго зле се отнасяли със нашите деца от Източна Европа. Това може да не е валидно за западното и източното им крайбрежие но там където учеше детенце това е центрУтУ на Америка и мъжО ми винаги му казваше село. Поне нашите селяни са по знаещи, а ония нищо не знаят. Изпратих дете което обичаше хората, а се прибра със омраза към някои нации. И не иска да говорим за това, че има и добри хора сред тях. Той ми казва, че за тези години които е учил там, един добър човек не е срещал. С изклучение на последните му няколко месеца там, но той трябваше вече да се прибира. Така, че за него там е имало малко добри хора, независимо от каква нация. Няма да ви разправям какво са преживели там децата ни, че се разревавам, а и знам само половината или по малко от половината на това което той ми е казал. Това научих.
Само ми е непонятно, толкова злоба да има от жена към жени. Ето, че не само за българите е валидно, а и аз си го знам това. Затова ми е било болно, като се говори, че ние българите сме злобни. Патила съм си разбира се, и то много пъти, но все не съм съгласна със това, защото навсякъде има такива ненормалници. Да мразят даже без да знаят защо. А това е най лошото.....
МАРИНЧЕ
Алверчето ти е казала една истина за животинките. Аз имах кученце, сега имам котенце. Кученцето се беше научило навънка да ходи по нужда и само на места където има тревичка. Така го научих като беше малък. Много чиста животинка, никога не ми е правил мръсотии у дома, а беше и болен- епилепсия. Не миришеше даже, приятелите ми се чудеха, че у нас не мирише на куче. Котето същата работа, направо от магазина си дойде научено да пиша и ака във таолетната си а беше на някъде 50 дена. Но си е грижа мила. Голяма отговорност. Ако може децата да поемат тази отговорност ОК, но ако не могат, ти си имаш достатъчно грижи. Освен това и парички изисква гледането на такава животинка. Тя не кара на фотосинтеза. Ние сме си мечтали за животинка която да се гуши у нас. Добри са ни животинките но нито кучо, нито котето обичат да се гушат у нас. Идат помилват се малко и толкова.

Аз точно затова не искам на този етап животинче, че само то ми липсва. Ясно е, че аз ще се грижа за него. Засега ще изчакаме поне докато се върнем от морето, пък после може да го заведа в някой зоомагазин и да решаваме. Имахме хамстерче, но то си отиде от старост горкото. Мен и това ме спира, защото е неизбежен и края, а детето е в такава възраст, че всичко свързва със себе си, близките, задава много въпроси и някои отговори не го задоволяват или плашат и не знам как ще се справим, ако му почине животинката. Пък с по-дълго живеещите като куче и коте, е по-сложно, променя се и ежедневния ритъм, отчасти и начина на живот, аз не съм готова на такава крачка май. Както казва племенничката ми, кученцето и е като сестричка и това след една седмица с него. Та, не съм готова аз за трето дете, ако ме разбирате 
И какво излиза - атентат=пакистанец 

Ех Маринче и ние сме на вълна домашен любимец. Малкия иска куче или зайче. Много обича зайковците детенце, но много миришат да му се не види. Имах една приятелка гледаше си зайчета- много милички, но много миришещи  . А кучета сме имали две, наистина е грижа и наистина си ги чувстваш като член от семейството. Имахме  болонка  беличка много мила, много възпитана- никога няма да вземе нещо без да си и го дал, никога не ни е ръфала пантофи, обувки и прочие, нито е пишкала някъде из апартамента. Много си я обичахме всички- майка ми и баща ми си я имаха като детенце , а ние със сестра ми като друга сестричка. Умря от старост на 14 години. Никола беше на 2 години и още я помни. Много си играеше с него, а като беше бебе имаше страшен майчин инстинкт. Винаги усещаше когато се е събудил и заставаше до вратата на детската стая. Никога не съм и забранявала да влиза в стаята,но никога не влизаше. Единствено Ники беше бебче още на около 3 месеца и аз спокойна че спинка си влязох в банята. По едно време слушам кучето скимти и излизам от банята а милата ни болонка застанала до края на креватчето и скимти тихичко, а малкия не плаче, а се кокори. Тя като ме видя спря и веднага излезе, а малкия нададе вой. тя пак се върна- страхотно куче беше. Имахме и една мини пекинезка един приятел замина за Канада и ни я остави да я гледаме уж за 3 месеца, но си остана и тя у нас. Излизах на разходка с бебето и с двете кучета. Много грижи са, но пък са страхотни приятели. Детето си пълзеше и си играеше с тях.
Аййй олях се с разказите, но ми стана едно такова мило като се сетих за тях. И на мен ми се иска куче, но Масуд го е страх, че го е хапало куче като малък 
Много целувки на всички и усмихнат ден
Може и по късно да пиша пак 

МАМА МАГИ
Беше ми много мило да те чета за кученцата. Ей, тая болонка направо ми разхлопа сърдечната област. СтраОтно кученце е била. Ама и ти си голям герой- бебе и две кученца. Голяма душа си щом си гледала и другото 

Хайде да рапортувам и аз...като съвестна домакиня ошетах си, върнахме се с детенце от плейгрупа, ама този път с ревове по улиците...не искаше да си тръгва

За животни, малко ме е гнус да ги имам вкъщи, дворно куче може, котка сме имали, майка се грижеше за нея. Какво ще кажете за рибки...мисля че това бих приела като възможност за домашен любимец, който не ми се отърква у краката и ближе навсякъде, и не може да свикне къде е тоалетната, но пък май няма да ме кефи да мия аквариума на рибките....май си падам анималофоб...

Делта, верно ли толкоз прости ония в средните щати?...то май в страната на неограничените възможности и ограничеността е неограничена...

Тумхари, ако те ядоса някой американец на работата веднага ми се обади...

Да ви кажа никой не се е отнасял с мен гадно затова че съм чужденка, едно време в англия източноевропейците като бяха рядкост, усещала съм по-скоро любопитство, отколкото негативизъм, е разбира се понякога и тъпи въпроси от рода на изживях ли културен шок като се преместиих на запад, в БГ имаме ли телефони по къщите си , или ходим в пощата да се обаждаме.....но това беше отдавна сега никой май не се впечатлява....пък и англичаните са много, много дипломатични.....испанците са малко дразнещи, все ще намерят повод да ти напомнят, че ТРЯБВА да говориш испански, защото си в Испания (без значение дали си турист, или минаваш транзитно и т.н)....та мама-маги, такива като вашата учителка по език, по-скоро са рядко изключение в моя живот...аз се учудвам, обикновено хората, които работят редовно с чужденци са доста широко скроени.....

Кажете как се наслаждавате на пролетта.....Аз го правя в момента с три стръка люляк, които откъснах от градината и си ги натопих в стаята...мирише ми на СВОБОДА, напомня ми на селото ми, напомня ми как бях първолаче и берях люлякови букети  за учителките ми...моите мъже се връщат от разходка, чао

ЛЮ
Не само ония от Среднище Щати са били такива. Аз писах, че той там не е срещтнал фреднли хора и от други нации. А те са работили със чужденци и по точно със нашите деца студенти. Със тях са се държали лошо и хората от Близкия изток и негрите  дори, индийци, за които аз знам, че са кротки и добри хора..
За 4 години обучение там, той е срещтнал последните 4 месеца един човек от близкия Изток и един американец, които са се държали наистина добре със тях. Американеца точно американец- индианец. Шеф му е бил но за малко, Близкоизточния мъж и той за около 2 месеца му е бил шеф. Та това е равносметката му за добри хора. А аз изпратих едно дете което обичаше да помага, да уважава всякакви хора, нации.-абе едно обичливо момче което за всеки нов познат казваше- мамо аз имам нов приятел. Тъжно наистина...... просто кофти шанс. Не мога да разбера хората, когато видят, че някой е нов, че се лута, защо трябва да прави повече проблеми и да пречи, да се прави на много важен, да се чувства силен и безнаказан. Просто да се чувства повече от останалите. И ако преди това някой се е държал със тях по тоя начин, те си го връщат на хора които не са го правили със тях. Незнам как да ги нарека такива. Само мога да ги съжаля, защото винаги си намират майстора. Майната им на такива.   Жал ми е само, че синът ми е разочарован  и такива михлюзи са допринесли за това.

Делтичке, не ме питай на мен колко ми беше трудно в началото!
Понеже съм минала по пътя на сина ти, абсолютно напълно го разбирам момчето, защото и аз много се разочаровах от хората тук. Дойдох едно наивно дете, което на всеки можеше да се довери, защото си мислех, че хората тук са с добри намерения. Сега съм "мис кариеристка" (на външен вид поне де, не се лъжете, защото много искам да си стоя и аз вкъщи и да гледам бебоци). Но в същото време след толкова години осъзнах, че и тук има добри хора, но за съжаление, те са от старото поколение. Понеже работата ми е свързана с екскурзоводите във Вашингтон (а основно това са пенсионерите, които си запълват свободното време), трябва да ви кажа, че има невероятно мили и добри хорица сред тях. Но ми отне години, за да срещна такива хора! Младото поколение е съвсем друго нещо. Успях да се сприятеля единствено с 3 момичета (не ми и трябват повече, защото тук всеки е на принципа "нямам време"). Ако си творец по душа, Америка не е за теб. Аз съм тук, за да сме на неутрална територия със Зак, но няма да се изненадам, ако се приберем в България или заминем за Дубай един ден.
Преди да дойда тук, аз също харесвах всички нации и особено много идеализирах представителите на някои източни народи (нали си ми е кармичка, хе хе), но много бързо изградих не само негативизъм, ами чиста и проста непоносимост към някои народности. Няма да споменавам кои.

Знаете ли кои американци най много не мога да понасям-протестантите! Викат, скачат, припадат, пеят и крещят по църквите си всяка неделя, а като излязат от служба са най-големите лицемери и лъжци. Готови са на всичко да те зарибят да станеш "born again" и само петнят християнската религия. Всички деноминации на християнството не са направили нищо друго, освен да опетнят идеите на Христос. Дори и източното православие, дори и католицизмът.

Абе от къде почнах, къде свърших, ама нещата са много обвързани, а американците са много ограничени хора. Не всички, но повечето са. А тези в Midwest-a са най-зле горките! Повечето от клиентите ми са точно такива и по принцип не съм злонравна, но често се смеем за тяхна сметка в офиса! Никаква обща култура! И понятие си нямат за света!

Запазваме си апартамента! Страшен кеф-няма да се местим, напротив ще купуваме шезлонги за терасата с хубавия изглед много скоро!

Аз приключвам, че Зак ме чака долу. Толкоз за мен от работа!

Маринче, остави им животинката, щом толкова и се радват Каквото и животно да им вземеш все грижа иска. Тук виждам и удобен момент да пласирам едно котенце  котката ми има малки и ако искаш мога да пусна снимки. Ако искаш живинка някаква, в събота има пазар за животни, където цените са много по-евтини от магазините, но за координати трябва да питам мажО.
Алверче, моят пубертет е по-особен случай В училище непрекъснато си говорят за пустата 2012 и е решил, че ще се мре и няма много файда от напъване 

ние пък в унито имахме учителка по англ. - едно бабе от Мидуест..наистина беше много миличка, наивна и някак...безпомощна. Съжалявах я задето трябваше да ползва градски транспорт, не владееше уменията бутане и ръгане с лакти. Имахме и по-млади учители, мъже на средна възраст, бих казала че бяха циници....доколкото си ги спомням.

Като се замисля май нямам много познати от великата страна...само една приятелка - натурализирана американка от Занзибар....та ми е много интересно когато Тумхари разказва затам...забелязвам, че на хората, които държат на някакви ценности не им харесва Америка.....

Относно отношението към източноевропейците, ...независимо от произхода на местните, можеби всички са минали подобаваща школовка по патриотизъм, американско величие, божественост и превъзходство над простосмъртните...ми тъй де, като гледам как умилени чернокожи американци патетично  ронят сълзи при вида на гордо веещия се американски флаг...ми идват някакви мисли, че матрицата не е пощадила никой от тях, независимо от цвета и произхода им. А много тъпанари от мидуеста сигурно си мислят че още живеят в Епохата на  студената война и са длъжни да мразят врага.

В Англия има представители на целия свят, някои са по-неприятни от други...може би известни със стиснатостта си, затвореността си,  правенето на сечено един на друг и т.н, но това  няак засяга отношенията в самата им общност...не мисля че някой би дошъл и те тормозил на основата на това че си източно европейка, освен ако не си била в любовни отношения с него и той много ти е набрал.....

Прави сте Делта и Тумхари, ужасно е да тръгнеш млад и зелен по света, със своите мечти, идеализиранби очаквания, амбиции,готовност да даваш всичко от себе си, да се харесаш, да се докажеш....и да срещаш такова отношение заради принадлежността ти към еди кво си там (която дори не си избирал)...

Аз бях от късметлиите, тъй да се каже, не че в Англията е идеално, но....като дойдох сякаш всички се надпреварваха да ми помагат, първият човек който ми подаде ръка, когаааато имах проблем беше унгарско момиче, което преди това бяха уволнили ЗАРАДИ МЕН. (беше по недоразумение,без моя вина, но си е факт че загуби работата си заради мен)...И така като се почна от това унгарче Вики Торочик и като се заредиха после едни доброжелателни душички в моя живот.....аз затова съм толкова влюбена в целия свят....напоследък малко почнах и аз да разлюбвам източно европейците откакто запристигаха масово, ами неприятни са някак висящи на групи, с ръце в джобовете, с кожени якета, пред съответните кафенета - български, албански, румънски, цигански...викащи на висок глас, правещи далавери, оглеждащи нагло минувачите....просто се набива тази масова картинка, не че няма и свястни като мен  

Айде лека нощ, сега чакам Чочосан, който много ми липсва,  да се вдъхнови от моите философии и той да се изкаже по темата  

редактирам, че та-ра е писала...не знам защо, но и аз съм убедена че ще мрем през 2012 и даже сънувам самолети пускащи бомби, наскоро сънувах  нюки (ядрена бомба) Чуството, че ще умереш след малко е ужасно, да знаете!

Доброооо утро  .
Аааа я не си мислете за умиране- на мен ми се живее  . Знаете ли и моя малчо от 3 дни всеки ден ме пита и мен и дядо му кога ще умре  . И после аз не искам да умра мамо и не искам ти да ставаш стара и да умреш. Моето детенце си има собствена теория- никой не му е обяснявал за това- казва ми мамо знаеш ли ако те обичам много и те галя много /и започва да ме гали по бузите и косата/ ти няма да умреш. Милата ми душичка и ни гали и гуши всички наред.
Лю и аз се изненадах на учителката ни, която заместваше. Не може да ни казва,че от 15 години работи това- преподава на чужденци и да ги мрази. Нещо не ми се връзва, но си личи,че е злобна личност. Днес ще ходя с кеф на даскало пак ще си е нашата учителка.
Датчаните по принцип са много толерантни,а хора от нации каквито искате тук. Преди година и половина беше много спокойно, нямаше го тоя наплив от източноевропеейските страни. Сега както казва Лю и при нас има събрани на групички грачещи на румънски, полски и български дори с ръце в джобовете и изглеждащи много съмнително. Но и при датчаните има много ограничени хора и някак си националисти, да не кажа почти нацисти. Лошото е,че повечето са млади хора. Пресен пример от понеделник. Качваме се с баща ми и Ники в автобуса да се прибираме от градината. След нас се качват жена от Индия с момченце на възрастта на Никола. Сядат срещу нас и децата по детски веднага се включват да си говорят и двамата държаха коли в ръцете и започнах да си ги разменят и да си показват нещо по тях. Жената говори перфектен датски / не като моя  / От 15 год е тук с мъжа си и 2 деца. Работят за Нокиа и двамата инженери. След няколко спирки се качват деца на около 11- 12 год. Датчанчета белички, чак прозрачни, красиви момичета. Но от устите им и от погледите им мръсотия. Държаха се ужасно с жената, такива и ги наговориха....на мен ми се пререва, а тя ми каза,че вече не им обръща внимание в началото се е тормозела сега не. Много спокойно обясни на сина си,че това не е нормално държане на възпитани хора и си слязоха на спирката. Докато слизаха едно от момичетата се опита да ги спъне- абе ужас. Баща ми беше втрещен направо- нищо не разбра от това което говореха, но после ми каза че погледите на децата са били свирепи.Жалко за тях бих казала. Никола веднага ги определи като невъзпитани и лоши каки  .
С мен иначе никой не се е държал особено- винаги са били отзивчиви и мили. Те си имат тук едни дежурни усмивки както им казвам- ако засечеш на някой погледа на улицата ще ти се усмихне веднага, понякога получаваш и Хай  .
Хайде от мен лек ден. Отивам да заведа малчо на градинка и после да поуча малко,че довечера съм на училище.
  на всички

ДобрЮутрУУУУУУ момичетаааа
Голяма тема отворих, ама се радвам така като се включвате и виждам, колко близки расъждения имаме и си ви чувствам още по близки
МАМА-МАГИ
Много ми стана мъчно за индийката, много
ШАХЗАДИ
Много си права за църквата там, не че тука нашите голяма работа. Нашите хич ги няма. Но понеже децата много са слушали как помагат там са се обърнали за помощ към тях. Помощ ,дръжки. Ти си го описала много добре.
ЛЮ
много мило ми стана, за унгарката.  Дано да е щастлива тази Дама, дано. Добро е направила на едно наше момиче.
Само не мога да си обясня тази злоба между хората, никак не мога да си я обясня тази омраза. Напразни и грозни чувства. За кой ли път казвам, че на тоя свят сме само за малко, едва ли не само за миг. Нужно ли е това, не е ли по лесно да сме човеци и да се уважаваме и помагаме. Или пък за тези злобните това е голяма щастие да нараняваш, знам ли, незнам какво да мисля вече.
Моят мъж ми казва, че искам да помогна и да прегърна целия свят, но не мога
И ми казва да внимавам много. Защото напоследък често ми се случва да направя не поискано добро. Има една приказка да не правим не поискано добро. Не го разбирах, но не слушам и все се паря Скоро пак ми се случи. Някои хора ми казват- Не го прави, така е решил живота за тези хора. А на мене ми е мъчно за тях. Обаче помагаш а после те и обвиняват и те боли ръзбира се. Добре, че бързо се вдигам.
Момичета кафенце от моренце

Като почнахте темата, хайде и аз на всяка манджа меродия.
Нямам нищо против хората по света, независимо каква нация са и каква религия изповядват - и това, с изключение на американците. Като се тръгне от политиката им и се стигне до лични впечатления. Имах един шеф американец. То и заради него напуснах работа. На важно събрание, на което присъстват хора равни на ранг, та и по-висшестоящи, той си качи краката на масата и започна да се люлее на стола. Подписва забрана да се пуши в одиса, и си пали цигара в кабинета. А офисите са с големи прозорци, отворени отвсякъде и се вижда какво става вътре. Високомерен , ограничен и невъзпитан.
А мой колега вече 5 години е в Чикаго, също се разочарова от американците. За съжаление и от другите националности. Имал шеф индиез- казваше , че е голяма гадина,явно се е държал зле. А за жените казваше, че ако види хубава жена , тя или е от Източна Европа, или е латино 
А за 2012 не го мислете, все има кой да измисли нещо за края на света. А маите не казват, че това ще е края на света, а края на сегашния 5-ти цикъл на развитие на живота.

Ха! Алверче, все едно, че моя шеф описа току-що! Абсолютно същият е, само дето не пуши. Иначе всичко до едно съвпада, като се почне с качването на краката по бюрото, г-н "Голямата работа" и най обича да създава правила, които, разбира се, САМО ТОЙ има правото да нарушава! Затова и напускам. В понеделник ще си подавам оставката. А пък после ще му мисля. Важното е, че повече не издържам да работя за него. 4 години ми стигат да се отнася с мен, като че ли съм му 5-годишната дъщеря. По същия наставнически начин се държи и с милите възрастни хора, които работят ЗА него. Не проявява никакъв респект към годините им.
Когато му казах преди две седмици, че и майка ми, и баща ми не са добре (и двамата имат сърдечни проблеми), той вместо да прояви някаква съпричастност, ме гледа ухилен и вика: "И на колко години каза, че беше баща ти? На моите, нали?" Казах "да". А той почна да се подсмихва и да се възгордява в какво отлично здраве бил той! А другите на неговата възраст страдали от какви ли не болести, в това число ми дава за пример и баща ми! Много болно ми стана.
Този човек всеки ден на обяд си хапва изключително тежки меса с гарнитура препечени гевреци с по 3 парчета кашкавал (!!!). За него думата салата не съществува. Здрав като магаре. Колежката ми се майтапи, че бил сключил сделка с дявола!    Напълно е възможно, няма да се изненадам хич!

И аз не вярвам, че светът ще свърши през 2012 година. По-скоро си мисля, че ще се трансформира. След петия цикъл на маите, трябва да има и шести, бе колежки.    Нека бъдем оптимисти все пак!

Делтичке, за непоисканото добро си много права. Според мен има два варианта. Или да не го правиш, или да го направиш и да не търсиш никакво признание и благодарност. Последното е много трудно, защото сме хора и е съвсем човешко да искаме да сме ценени и на почит. За съжаление, ако имаме високи очаквания, със сигурност ще се натъкнем на хиляди разочарования. Ето ме и мен за пример, колко неблагодарна мога да бъда като говоря такива грозни неща за шефа ми, човекът, който ми плаща двуседмично, за да мога аз да платя наема на жилището, да се изхранвам и дори да се глезя от време на време с приятелка на някое кино и пуканки. Животът е толкова сложен. Всеки си има някаква гледна точка, всеки е в някакво особено настроение и често това как ще реагираме в дадена ситуация зависи именно от коя страна гледаме на нещата. Колкото и да искаме да обичаме и да прегръщаме целия свят, винаги ще има някой недоволен. Затова тихата и ненатрапчива обич отстрани е най-идеалният вариант. А когато някой искрено си поиска помощ, давай и забравяй, че си дала. На теб други точки ти се трупат някъде. Убедена съм в това.

Лю, ти например, знаеш ли какво е станало с тази унгарка, след като са я уволнили? Ще ми е интересно да чуя повече за тази история, по-конкретно: как така без твоя вина? Не можах да разбера нещо.

Пък ако подхванем да нищим темата за политиката, наистина няма да има край. Много си обичам новия президент!  Дори и Зак, който преди да дойде тук клонеше по-скоро към републикански виждания  , много набързо разбра къде са качествените хора. Като видеооператор ходи на този anti-nuclear summit преди няколко седмици тук във Вашингтон, че като видя и чу отблизо дебатите на републиканци и демократи, много набързо му светна и влезна в правия път!

Хайде, аз приключвам за днес, че ще имам гости тази вечер и искам да хвана по-ранния влак.

Лек ден/лека вечер от мен!