Детегледачките

Защо да е безочливо бе жена? Ти го поверяваш на гледачки за НЕГОВО ДОБРО. Съответно, да, живееш за него. Кой ти каза че ако живееш за някого трябва ежесекундно да си до него?
И да, ходенето на работа и почивки без детето ти са нещо съвсем нормално и съвместимо с твърдението че живееш за децата си.

Изтръпвам при мисълта каква свекърва ще бъдеш с такива разбирания.

Неходене на училище е нормална опция за хора които не смятат че обичайното образование ще даде нещо полезно на децата им. Може да се спори дали това е така, но много от богатите смятат че обикновеното образование вреди.

Не виждам нищо лощо в детегледачките, ама виждам много "лошо" в майките, които се чувстват виновни, че наемат помощ, за да излязат на кино например, а и да не говорим да излязат насаме с таткото.

Можеш ли да ми кажеш каква свекърва ще бъда и какви по-точно са ми разбиранията? Кое те притеснява в тях?

Как по-точно поверяваш детето си на детегледачка "за негово добро"? С какво една детегледачка е по-добра от майката? Ти питала ли си детето си дали повече му харесва да има детегледачка, а не теб наоколо си? Много интересно твърдение твърдиш...Детегледачката била за негово добро...И не става въпрос за това дали го поверяваш или не, отново те моля да обърнеш внимание на топикът - става въпрос за това защо поверяваш детето си на детегледачка, а твърдиш, че живееш заради него? Двете понятия не се връзват, защото детегледачката със сигурност не е за добро на детето, а за облекчаване на майката от ангажиментите й по отглеждането му.

Не ме разбирай погрешно - нямам против едното или другото. Имам против двуличието. Ако жената повери детето си на детегледачка, за да може да преследва кариера или да има други интереси не означава, че не обича детето си. Но не и че живее заради него. Дано да ме разбра.

Разбира се че е за доброто на детето. На нито едно дете не му е от ползва постоянно и неотлъчно да бъде само и единствено с майка си. Такива деца стават страхливи към чужди хора, неконтактни и необщителни, а също болезнено привързани към "квачката"-майка. Освен това, аз споменах по-горе. Нейните възможности да го възпита и научи на нещо не са меродавни и образец. Майката може и да знае няколко езика, но едва ли ще си говори редовно на тях с детето. А и така само ще внася объркване. Майката може да е изчела много литература по детска психология, възпитание, медицинска литература и т.н., но едва ли ще е по-добра от човек с подобно образование. И освен това като емоционално ангажирана не е факт че ще реагира адекватно когато стане нужно. Майката е само ЕДИН източник на знания и впечатления, а на детето му е нужно разнообразие. Майката ще предпочита едни игри и книжки, детегледачката- други. Това са два различни темперамента които учат детето на различни неща и внасят разнообразие във впечатленията му и знанията.

Моята дъщеря обожаваше детегледачката си и с огромно удоволствие оставаше с нея. Със същото удоволствие ме прегръщаше вечер след работа. Едното с другото няма нищо общо, а детето си не поверяваш на човек с когото не му е приятно.

С какво ще бъдеш лоша свекърва? Представих си вече как си обвинила снахата в липса на майчино чувство за това че ходейки на работа е доверила детето на детегледачка. Не бих желала да се сватосам с такава като теб. Ще ти покажа на бърза ръка къде е лошата сватя и как се излиза на глава с нея.

Мила Делюжън, как набързо ме сложи в някаква си своя кутия, без въобще да ме познаваш, без да знаеш какъв е живота ми, в какво вярвам, какво харесвам и какво не. Та и синът ми вкара в кутията набързо. И за да вляза в тонът ти ще ти доверя, че поради това ти качество, аз с удоволствие не бих станала свекърва на дъщеря ти (ако разбира се някой ме пита, което така и така не вярвам да стане), защото каквато майката, такава дъщерята... Предпочитам по-"широко скроена" дама за сватя.

На мен лично това да живееш само заради детето си ми се вижда малко прекалено. Не съм чувала някой някога да го казва. Децата живеят до известна възраст с родителите си , след това имат самостоятелен живот. Майка , която живее само заради детето си какво прави в тоя случай , ляга и умира ли?Ами преди появата на детето тая жена не е ли живяла?

Еми, какво прави...според мен се меси в живота им нон стоп. Досажда им с желанието си да ги защитава и помага, задушава ги с любовта си.  Много опасни са този тип жени. Не само това, ами и опяват на децата си и им вменяват чувство за вина, че видите ли, останали са с лошия им баща заради тях едва понасяйки го, или не са продължили кариерата си заради тях, или не са могли да си поживеят живота заради тях...абе все ще намерят за нещо да опяват и да се опитват да бъдат център на вселената на децата си. Мдам...горките деца...

Много интересна тема. 
Вече разбрахме, че Xfinity и Delusion няма да се вземат. (Колко жалко! Щеше да стане много интересно в ДиС.  ).
Разбирам кое е подразнило авторката на темата и предизвикало пускането и, но все пак трябва да уточним и възрастта на децата на майките, високопарно заявили, че живеят само заради децата си. Когато детето е малко, е нормално майката да се чувства така - хормони, майчин инстинкт и т. н. Но колкото повече расте детето, толкова повече и то, и майката се развиват като самостоятелни личности с различни интереси. И така и трябва да бъде. 
А и има значение дали майката получава помощ в отглеждането на детето или изцяло го е поверила на други хора. И двете страни имат нужда от няколко часа раздяла, но продължителната липса на родителите няма как да не остави траен ефект върху психиката на детето. Не, че баба и дядо ще го гледат лошо, не, че няма да го обичат, но стресът при раздялата с майката остава за цял живот.

Е не, нищо не ме е подразнило. Просто реших да пусна тема в този форум, за да разбера накъде върви българската модерна жена. Имам още много за пускане, но нямам време сега. По принцип теми дал Господ и добре, че е така, че иначе нямаше да има нужда от форуми. Виждам, че българката се развива и то в положителна посока. Проблемът, с който се сблъсквам тук обаче, е някаква нервност и прибързване в заключенията, което говори за липса на толерантност към чуждото мнение. Това ще стане с времето обаче, като започнат да идват повече чужденци да живеят в България, ще се поотворим за чуждото мнение, култура и порядки. А и повечко толерантност няма да навреди и в личният живот, мисля...

Никой на този свят, каквото и да твърди, не живее 'заради другия". Ако ли пък го прави-или го твърди-или не притежава полезната доза егоизъм, или е лицемер. Или е новоизлюпена майка на отроче до 5-6 месеца.

Апропо, твоят тон далеч не е по-мек или ненатрапчив, особено в частта , където "съветваш" кой да пише и кой-не-в тази тема.

Не е нужно да се ограничаваме само с детегледачките. Ако една майка твърди, че живее за детето, то би трябвало да поеме и образованието му от 1 до 7 клас, а не да го праща на училище. Иначе е много, много двулично. 

Така е да, опитвам се да държа троловете настрани, но си признавам без бой, че е трудна, да не кажа почти невъзможна задачата.

Първо-ти си дебнала ник по ник , за да сравниш, да засечеш коя точно се бие в гърдите че е супер-майка, но ползва детегледачка ли?
Второ-аз бях пред развод с малката при раждането и и представи си-плановете и сметките, които си правих излезнаха криви.Та наех детегледачка и не само че започнах работа, амо започнах Нова работа, за да се оправям в живота.
Как бих се чувствала аз-да си седя вкъщи-ми пърфектно, ще имам време за всичко.Обаче това е тема на съвсем друг разговор-дали има кой да ме издържа.И дали 1-2-3 години или 15-все тая, ако има нарсеща съгласен да ни издържа, защото аз и да си правя и да не си правя сметките-богата наследница не съм, тото пускам-ама нещо не ме е огряло още.За да си остана вкъщи би било добре да имам една спестена сума, която разхвърляна месечно да поема издръжката ни.Сори, извинявам се публично, че за 15 години трудов стаж спестяванията не са толкова големи.
Не на последно място-ако един е съкратен, а другия седи за отглеждане?Щото при нас И това се случи.Половин година без доходи и две деца под 14 г, но деца, които се хранят и посещават курсове...кво ги правим-връщаме ги в магазина ли децата?Или живеем на социални помощи като в Щатите

За мен това е истината. Колкото и да се стреми човек да постигне желанията си, винаги има едни извънредни и непредвидени моменти, които внасят съществени промени в подредбата.

Аз нещата ги виждам така - има жени с хубава, престижна работа и високи заплати /или собствен частен бизнес/. Те си заслужава да работят и да се върнат на работа възможно най-бързо след раждане. Това са жените на които аз тайно се възхищавам, и леко завиждам. Благородно.

Има и такива като мен, които не са успяли да се реализират много успешно   , понеже родих в първи курс, съответно от там не успях кой знае колко да практикувам и в крайна сметка, на 27 години имам 1 година стаж и то нискоквалифицирана работа, която изобщо не е за образованието ми /хардуерен инженер съм, смея да кажа, че долу-горе ги разбирам нещата, но нямам никаква практика, защото докато моите колеги програмираха, аз сменях памперси/.
И така, от моята работа няма никакъв смисъл, и е по-добре да си седя в къщи, не защото съм незаменима за децата си, а защото нямам реализация.
Не знам, не съм пробвала, дали може на тези години с 2 деца и с този стаж да си намеря нещо, много бих искала?

По темата - ако една жена не иска да работи, то тя ще извади вода от 100 кладенеца и ще си намери оправдание. За мен причините са 2 - няма възможност за реализация, или/и я мързи /аз съм 90% първото и 10 от второто/. Всичко друго е прах в очите  
Така ги виждам нещата с малки деца, които не ходят на училище, за деца ученици не знам, ще кажа догодина как е.