И вие много ми липсвате.Не знаех,че така ще ми липсва септемврийската ни темичка(колкото и рядко да се вясвах там

Вярка, какво да се прави..да са ни живи и здрави палавниците.
Холи за сега не ме притеснява много, но е доста своенравна и вироглава и на никой не се подчинява и не знам това как ще е като стане тинейджър?!
Тя не се притеснява нито от мен, нито от баща си, нито от наказания.Знае си нейното и това е.Като е ''изморена'' и не иска да пише домашни, никой не е в състояние да я накара.Докато ерик, милия ни се подчинява без да мърмори...просто знае,че сме прави като родители и това е. Иначе си е голям купон. Край на тишината и порядъка!

Вярко, не остава време за нета.Ерик все си тегли разни филми, аз пък зяпам по разни бг предавания и турски сериали.

Надявам се това лято да е топло и да се нарадваме на слънце.На 1 Юли сме на къмпинг с беба за пръв път.Та да видим. Дано не вали сняг само!

Иначе аз вече изкукуригвам в къщи и без контакт с големи хора, но сега като се стопли се надявам да не е така кати правим разходки.Трябва и да се отслабва, та дано лятото да не ми се хапва толкова сладичко, а наблегна на плодове и разходки!

Деня ни минава страшно бързо-сутрин изпращам ерик в 8ч.После говоря с Бг, правя закуска , Холи става.Пишем ако нещо има,това онова, малко да ошетам или изпера и то станало обяд.Ерик се прибира, обядваме и двамата отиват с Холи на даскало. Следобяд готвя и в 3 отивам да ги взема.после до 8-9 не мога да ги прибера.Тук хубавото е,че дните са много дълги и лятото до 11-12 часа през нощта е светло.Сега обаче ми е трудно да ги слагам в леглата в 9ч.т.к. слънцето залязва в 9.30 че и по-късно.
Сега изчезвам, мили ми майчета.Много здраве на всички от нас и до скоро!

п.с. Лу4а, много апетитна тортичка!и на мен ми се прави много , но скоро не е имало повод.А да си направя за нас значи да си я ям сама, защото никой друг не яде у дома.А всичко сладко веднага се лепи на голямото Д.
1:1
у нас Криси макар сдрусан яката пубер
а малкото магаре си прави каквото душа му иска и не му пука от никой и за никой



пу-пу и е още по-хубавичка пу-пу да не му е уроки на детето 
Покрай нея и малкият прихвана. Само ни дебне да ни "чете" книжки. Сяда до нас, отваря книга, съсредоточава се, свива веждите задълбочено, все едно чете и започва: "Имало едно време". И ... приключва.