изтичане на води в 6 месец

  за малката Неделина... Герой е тя, ще се пребори!
За милата й майка много 

Icygirl много съжалявам миличка,моите съболезнования прегръщамте силно
  почивай в мир мило дете

kiki-riki аз не разбрах да се е случило най лошото с тази бебка!Мисля че нещо бъркаш, по скоро дано бъркаш

motoneti исками се мила да бъркам но уви малката Неделина си отиде завинаги

Бог да я прости и да почива в мир, мъничката 

Icygirl моите съболезнования 

Ооооооо, боже, милата душица! Много ми е мъчно да науча такава новина! Господ да е с родителите й и да им дава утеха

  много съжелявам за загубата ви!!!

ееее...това е...това...вчера 08.06.2010г. в 15.30 ч....малката ми борбена принцеса си отиде от този свят завинаги...завинаги...69 дни изпълнени с надежди с радости и сълзи....боже...много боли...болиииииии....след последвалите мозачни увреждания...господ си я прибра... ...надявам се малката ми бебка да е на по добро място.... ..моля се да е така....................................................................... ...

icygirl, 

Боже толкова съжалявам, така се надявах да е грешка
Дано е на по добро място малката душица

съболезнования и от мен
много, много съжалявам
сега поне не страда
 

  Искрени съболезнования! Да почива в мир душицата!

Мила icygirl, изказвам ти най-дълбоки съболезнования........думи не ми идват, хич даже....
Едва ли ти е до форум сега точно....и ти съчуствам.....
Моля се с теб, да е нa по-добро място малката душичка....
Загубата ти е огромна и нищо не е в състояние да те утеши в този момент, но въпреки това аз си позволявам да ти кажа - гледай напред в бъдещето!
icygirl, прегръщам те и плача с теб

Боже, каква мъка...
Просто думи нямам, а сълзите ми напират в очите...
Кураж, мили родители! А малката душица дано е на по- хубаво място...

Моите съболезнования!Горкото дете,голяма борба е хвърлило!Аз много късно видях темата,но аз също родих в края на 6-тия месец и бях 20-ет дни със спукан околоплоден мехур.Слагаха ми само антибиотк(ДА НЕ РАЗВИЯ ИНФЕКЦИЯ )и инжекции за бялото дробче на малкия.Водите ми се спукаха в Ямбол.След 2 дни ме закараха в Стара ЗАгора в АГЕ-то.И аз там родих моето малко ангелче.Беше 980гр и спадна до 800гр.На 5 тия ден направи мозъчен кръвоизлив и белодробен.Ходихме всяка седмица д аси го виждаме,много се радвахме.Преместиха го в дом майка и дете.Слекуващата му докторка щяхме д асе изтрепем-хич не се траехме,защото тя нямаше зъби пред устата а само ми викаше-ти си виновна че детето ти се роди в 6 тия месец-след като си загубила предното си дететв 5 месец то беше ясно че и с тва така ще стане и т.н.Мнения много.Но какво искам да ти кажа...Ккато вс си му беше добре-все нямаше патологични изменени ,от кръвоизлива се образуваха кисти,които Мумджиев следеше всеки месец водихме малкия в Ст.Загора.Кистите все не растяха,започнаха да се резорбират и остана 1.До 5(коригирана възраст) тия месец нещата вървяха добре-единственно проблема му беше че не фокусира.Ии зведнъж пълен срив в системата.Поставиха тежката диагноза децка церебрална парализа на 100%(спастична квадрипареза),после разви тежък вид епилепсия с който не можем да се преборим-със синдрома на уест сме,постепенно ни лепнаха и микроцефалия(спря да ни расте главичката) и незнам още кво ще ни дойде на главата.Та мила Господ си знае работата,но не знам само защо не си ги взима още тогава ,че да не се мъчат милите.Толкова сила и мъки хвърлиха милите в тез кувиози...Много ми е трудно,очите ми са пълни със сълзи,но тя сега е на по добро място,на място в което нищо не я боли,на лкоето не трябва да се мъчи.Живото продължава -ще си имате друго детенце,ще се оправите,не казвам забравите,защото никога няма д аможеш.Ти си майка все пак,но с вдигнати глави ще продължите напред.За съжаление аз не мога д акажа същото.Моя син оживя ,но остана инвалид за цял живот.Сърцето ми се къса.Да гледаш това детет така безпомощно-аз съм неговите очи и неговите крака.Голяма мъка.И това не е живот,но по добере да оживеят но да са здрави ,а не пълни трупове от бебета.Но уви аз съм си го създала и аз ще си го гледам,но е много трудно,защото нищо не може да прави горкото и това неговото не е живот...цццц....Но такъв е живота.Сега най-важното е да си починеш и по  бързо да се възстановиш и д а погледнеш напред,ще ти бъде мн трудно.Когато направих аборта в 5 месец -роди ми се пак момченце ,което изплака,но почина милото защото нямаше условия в които да живее,много тежко го преживах-изпаднах 3 години в силна депресия,бях се побъркала,затова ти казвам почини си и горе главата.А сега какво ни дойде пак на главата ,но........нямам думи...имахме надежда но тя започна да се изпарява...Кураж ти пожелаваме мила ,на теб и на твоя съпруг!