Паническо разстройство - част 5

ЙО,ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,МНОГО ЗДРАВЕ!

Благодаря ви

Йо честит рожден ден     

Възможно ли е от паническо разствойство да се получи замайване....не световъртеж а замайване, отпуснатост, и леко главоболие предимно в едната половина на главата, като стягане. Мисля си че имам тумор и започвам да си представям как отивам на скенер и това се потвърждава, и стомаха ми ес свива толкова че ми се повръща.
За втори път се чувствам толкова зле за 1 година общо. Всичко започна преди месец когато ми се схвана рамото и надолу ръката. Ходин на невролог, ортопед и рентген. Правих ПКК и ДКК. Остановиха сколиоза, приплеснати шийни прешлени, дископатия, плексит и според невроложката съм много емоционално лабилна. Започнах да чета в интернет, какъвто и симптом да напиша излиза тумор. Започна да ми става много зле. Унесена съм и много разсеяна, корема ми е свит постоянно. Ръката и рамото минаха напълно но една сутрин се събудих схваната, болката във врата се появявя като тип стрелкаща, не постоянна и вече от време на време. Понякога изобщо не се сещам , но се появи леко главоболие от едната страна на главата. Лявата - където ми откриха и всички проблеми. Ортопеда предупреди че може да получа главоболие от всичко това да не се шашкам, но аз като напиша главоболие и  излизат най-страшните неща.
Поду ми се и един лимфен възел на шията пак от левия край, който е много малък обаче и не се подува за първи път. Усетих го преди 2 години след иден грип, по съвет на двама лекари "спрях да го мисля" и всичко се оправи, сега всичко това се получи от преди 2 седмици отново след грип ! Затова и правих ДКК, заради лимфния възел. Изчезна болката в ръката и рамото, изчезна и схванатия врат, но остана леко главоболие и замаяност. Не постоянни, но в гугъл пише или нервна почва или тумор. Постоянно плача и се страхувам, нерва съм.
Възможно ли е това да е всичко на нервна почва. На много места четох че дори схватания врат е типичен симптом? Възможно ли е да съм сериозно болна и да си внушавм че съм емоционално лабилна?
Незнам какво да правя, от около 2 седмици съм така. Симптомите ми не се засилват но са много разнообразни и не са едновременни.
И колко време може да е схванат един врат.................Защо всичко е от лявата страна...
Между другото това е и страната на която спя откакто се помня. Усещам че като сменя позата съм по-добре но в съня си явно пак се обръщам.
Главата ми е като стисната в нещо......С ниско кръвно съм по принцип и вече не го меря.......
Някой бил ли е като мен?
Препоръчаха ми да прочета и за хипохондрията. Четох. Отговаря на състоянието ми на 110%,  но аз наистина чувствам физическите симптоми на нещо. Това възможно ли е ?
На 26 години съм...

Спри да четеш за болести.Ако си депресирана или нервна, да, може да получиш замайване, сърцебиене, треперене , главоболие и още мн. симптоми. Трябва да прецениш сама. Плаче ли ти се без повод? Имаш ли желание за работа, забавления? И най-вече помисли има ли причина да се чувстваш така.

Да плаче ми се постоянно. Изведнъж избухвам в плач. Настроенията ми се менят в двете крайности понякога. Напоследък само ми се плаче.
Причините са няколко.....
Първо изведнъж се сещам за баща ми, който почина преди година от рак на 58 години. Започвам мислено да изживявам последните моменти. Представям си най-лошите му моменти. После ми се струва че ми се привижда едва ли не...стряскам се...... Преди месец бяхме на операция от дискова херния на мъжа ми. Всико в хирургията бяха оперирани от тумори. Понеже се запознахме с една жена и повече си горовехме сега започнах да откривам всичките и симптоми у себе си.
Там спах на 3 стола - дървени. Всичко ме болеше като се върнах- бях се разпаднала. Тогава започнаха проблемите с ръката ми. Втъбпих си че е дискова херния. Започнап да обикалям по лекари - само на скенер не съм била защото се страхувам много - това е първото. И второто е че невролога, ортопеда и личния са категорични че няма сериозен проблем и скенера е напълно излишен. Питаха ме имам ли главоболие - да имах, но дори не си го спомнях, тоест не му обръщах внимание а и не е било често. От този ден натътък започнах да го имам почтни всеки ден. После се разболях от грипа. Болките в ръката и гърба заедно с треската бяха ужасни. Постепенно всичко мина и след една сутрин се събудих със схванат врат. Тогава масажирайки го открих лимфния възел и започнах пак по лекари и изследвания. Врата почти мина. Имам лека болка в плешката  и сякаш са ми стиснали главата. Както и замаяност, но не силна, обаче ме вкарва в лудост просто. Четох и за изтръпване на лицето заедно с другите симптоми и....- го получих. Съвсем леко като мравучкане по лявата част отново. По скоро в областта на веждата и кото. На много места пише че това са много класически симптоми на нервно-психичното разствойство. Другаде пише че по отделно комбинирани са симптоми на тумор. Не спирам да го мисля и да плача. Изкарвам си го на детето.
Чувствам че затъвам.............
и не ме е срам да си го призная !
Не ми се беше случвало от 7-8 месеца ! Тогава симптомите ми бяха отново отпадналост и разсеяност, както и сънливост. Ниско кръвно и задух и сърцебиене. Мина ми за около две седмици . Изведнъж. Сега съм отново така но с коренно различни симптоми. Първият път се страхувах за живота на съпруга си. Сега за моя.

Мацки нали ви писах че хемоглобина ми е 110, а преди два месеца беше 143.
Питах личната, каза че ако съм била в цикъл, е напълно нормално
Бях и то доста обилен.А и резултатите са от две различни лаборатории
Все има за какво да се шашкам

Ако знаете какво ми се случи преди малко......Както си седях,много ми се приспа, по-точно почувствах се отпаднала ужасно. Станах да си отворя едно пакетче семки и усетих,че се свличам,ужасно замайване, все едно главата ми беше празна. Подпрях се на шкафа,но продължих да се свличам. Извиках мъжа ми,той ми измери кръвното и беше нормално-120/80. От какво ми стана... Дали,че не съм се наспала. Снощи легнах след 1.00 и станах в 6.00. А съм и в цикъл и доста ми върви. При някой случвало ли се е такова нещо и в какви случаи?

Искам да помоля мацката,която започна темата да напише с големи червени букви на първа страница "НЕ ТЪРСИ И НЕ ЧЕТИ ЗА БОЛЕСТИ В ИНТЕРНЕТ".Трябва да разберете,че симптомите на всички болести се препокриват,но това изобщо не значи,че става въпрос за точно тази болест.Какъвто и симптом да напишеш ще стигнеш до рак или някоя друга сериозна болест.Преди няколко месеца като ходих на един от многобройните си прегледи оспорих мнението на доктор.Той ме попита ти от къде знаеш и аз силна вилна от интернет.Като побесня този човек аз се опулих.Каза ми "Ако можеше да си слагаш диагноза и да се лекуваш по интернет аз щях да боядисвам коли".В първия момент се стреснах от реакцията му,сега разбирам че е бил прав.

Та да си продължа мисълта,на мен лично ми омръзна да се мисля за тежко болна.Изгубих цяла година от живота си,за да чакам симптоми на тежка болест.Ако се разболея от рак ще се разболея,но за сега докато никой не ми е поставил тази диагноза отказвам да си губя времето в такива мисли.Толкова бързо минава времето,отказвам да го изгубя по този начин.Искам да се радвам на детето си,искам да се радвам на малките неща,защото големи почти няма.Искам един ден да погледна назад и да си кажа имах що годе добър живот.
Сега целта ми е да гоня натрапчивите мисли и да мисля за хубави неща,все още ми е много трудно,но ще се боря със себе си.Много ми е трудно докато имам физически симптом на нещо,което никой доктор все още не е разпознал,но ще си набивам в главата че не е нещо сериозно.А пък и не изключвам вероятността да си го причинявам сама с тези мисли,колкото и да не ми се вярва.
Дано не съм ви досадила

Аз попаднах на една невероятна статия , ще я споделя защото съм сигурна че на много от вас ще подейства добре.
http://www.zdrave-bg.eu/index.php?option=com_content&view=ar … =59&Itemid=97
На мен също ми подейства добре, но продължавам да не мога да приложа самоконтрол над себе си и да спра да чета в интернет.

Да niama_me точно тази статия ме впечатли най-много,разпечатала съм си я и си я чета от време на време.Между другото с риск да ме помислите на мръднала,този абзац където трябва да си повтаряш "глезените са ми отпуснати,краката ми са отпуснати.....",ако наистина си го повтаряш на глас 10-тина минути,напрежението в корема изчезва.

Глухарче ,само така

Аз да ви кажа намалих Ривотрила на 1/2 сутрин и вечер и съм добре.Ще видя как ще е като почна само сутрин.
Иначе ципралекса го пия.
Между другото,не ми пречи на либидото.Точно днес се чудех,как повечето тук пишете,че намалява.Но при мен си е както обикновенно,дори желанието ми е в повече от няколко дни.Тук си задавам и въпроса-Дали найстина,ние самите не си причиняваме всичко?Дали негативните ни мисли,не се превръщат в истина?Дали мисленето ми,че ще имам нов фиброаденом след поредната операция-не благоприятства за 3-тата поява???

Момичета,извинете ме ,че пак се намесвам с темичката ви но и аз сериозно вече започвам да мисля,че не е нито паническо разстройство нито никакво разтройство,а по скоро бие на някакво вътрешно възпаление.Но не знам къде е и до момента не сме го открили.Кажете ми моля ви към какъв специалист да се обърна за подобно нещо???    Направо започвам да се отчайвам и аз и да мисля от лошо,по-лошо...!

щом не сте го открили, значи го няма.иначе специалист  вътрешни болести, хирург, гастро, и почваш порочен кръг от който няма измъкване. най-лошото е че не вярваш и на лекарите.направи  ПКК, ОТ ТАМ СЕ ПОчВА
на теб ми е лесно да го кажа, но аз мисля също като теб.спра ли Ривотрила за ден- два и започват болките в лявото подребрие и отзад в гърба.а Ривотрила съвсем не е болкоуспокояващо  за да ми действа така.отпуска нервната система, а от там намалява и напрежението в цялото ми тяло , създадено от този стрес.правя вече няколко опита да не го пия, обаче почне ли да ме наболява, а то се случва всеки път, щом го спра, и го почвам пак.логично го разсъждавам така, обаче пак ме е страх  , че ме боли от нещо друго, а не е невралгична болката:ooooh: