Паническо разстройство - част 5

О, ами нищо страшно няма... И аз винаги преди ново лекарство се притеснявам, но за щастие не съм имала проблеми досега. За един ден спрях Ципралекса, и на следващия почнах Велаксина, защото не бивало да се застъпват. И, да ти кажа, никаква разлика не виждам. Нито положителна, нито отрицателна. Психиатърката ми се чуди, защото уж трябвало да съм още по-добре, с тонус и т.н. Ако пък се притесняваш да не се върнат кризите, няма страшно! 

Не се притеснявам от кризи, а от това как ще приема новото лекарство. Нали има период на привикване, как ще се чувствам в началото, не знам всъщност от какво точно се притеснявам 

айнур, радвам се че сега си добре  Наистина не трябва да се спазват строги диети. Една близка щеше да направи голяма беля заради рязко отслабване. Но не мога да се примиря с тези килограми. Просто ми влиаят много зле на самочувствието, което хич не е полезном  Не зная вече какво да правя. Диетите не вървят хич, а килограмите се трупат.

Здравейте и от мен. От вчера съм на ципралекс. До преди 1 ден съм пила деанксит но не ми помогна, пих го два и половина месеца. При мен водещия симптом е виенето на свят. Да ви кажа не мога да стана от леглото. Особено пък от тази сутрин. Като стана имам чувството че ща падна всеки момент. Започна и сърцебиене и треперене на цялото тяло. Може би защото спрях деанксита и  трябва да почакам да се натрупа ципралекса. Не знам как ще изкарам тези дни, много ме е страх. Иначе преди 3 години съм пила серопрам 6 месеца и ми подейства добре. Но тогава нямах такива силни кризи на световъртеж. Някой пил ли е ципралекс? Кога започва да действа?

От вчера съм на диета, разделно хранене, стискайте ми палци. Не се харесвам с повече килограми и това е. Миналата година като се тресох 3 месеца, станах 49, сега съм 55. Дано издържа, и да успея да смъкна поне 3, че идва лято и ми трябва малко самочувствие...

barfly , 55кг никак не са много , но вече зависи ти на какви кг си свикнала , както и това колко си висока. Аз искам да ти кажа , че също напълнях с 4кг от зимата , бях 53, сега съм 57, ниска съм , 160см , но на 53, както и на 55кг се харесвам макар, че съм ниска и трябва да съм около 50 -51 пак си се харесвам. Много е важно как ти е конструирано самото тяло , аз като отслабвам се смалявам сякаш , ставам още по - дребна. Хубаво е , както за психическото ни състояние така и за физическото да спазваме някои правила в храненето , защото на мен ми се е случи например миналата година септември месец не можех да спя , бях се побъркала , от неспането изпаднах в някаква дупка , следобед се опитвах да спя , не се получаваше и т.н. Реакцията на организма ми беше да иска повече храна , тъпчех се доста , понапълнях , сега пък се опитвам да ги свалям , изобщо луда работа.

Elizabett, да, не са ми много кг., но е за самочувствието ми, а и то е важно за псих.състояние. Но от друга страна се притеснявам да не си отключа някоя лоша реакция на организма. За сега се чувствам добре, даже май и екстрасистоли нямам. Отдавам го на това, че покрай диетата пия повече вода, но кой знае от какво е. За протокола 162 см. съм но трупам по краката и е грозно. А недоспиването наистина е много лошо, оказва огромно влияние на психиката ни. На мен ми помага вечер, ако не мога да заспя - топло мляко с мед и канела...

Не , на мен  нито мляко , нито маточина ми помагаха. Тъкмо вече се бях запътила към аптеката за някакви хапчета и прблема отшумя. Сега също имам периоди на неспане , т.е. недоспиване не, защото съм ходила някъде , а защото като си легна в 22:30 се въртя до 2-3h. Случва се обаче доста рядко и то ако съм нещо превъзбудена. Вече не обръщам внимание на това и мога да го контролирам , но в началото се чувствах много зле психически.

Здравейте ,искам да ви напиша моята история за ПР.2001 година поради силен стрес за който няма да пиша получих ПР и още една диагноза вегетативна дистония имах страх от автобуси ,хора ,широки пространства не смеех да излизам без майка ми никаде тогава бях на 16 години .отидохме на детски психолог и ми направиха едно иследване на главата което не си спомням как се казваше нещо като Е... незнам но иследването потвърди ,че не е вродено и не е органич.заболяване иследването потвърди силна емоционалност,от там лекарката ми изписа малки дози ривотрил ,най страшните ми атаки бяха че все едно се задушавам,прилив на кръв в главата ,тръпнене на устата а бе бях просто не е за говорене всеки ден плачех ,че от това нещо няма излекуване и ми беше мъка че на мойте години  вместо живота да ми е песен като на др тиней. аз бях на дъното прекъснах учението си мислех че съм си съсипала живота .когато пиех ривотрила ми идваха сили и мислех че няма не постижими неща защото ривотрила потискаше тези атаки ,но когато му спираше действието аз ставах по зле  и ако сме някаде навън  ужаса беше двоен .Лекарката увеличи дазата на ривотрила ,но нещата бяха по същия начин цялото действие с тази лекарка продължи 4 5 месеца ,но личния ми лекар който е страхоте човек той знаеше за проблема въпреки че аз ходех на частен психолог  ,а знаеше защото по това време нямаше зелени рецепти и аз когато свършех лекарствата по рано тичах при него и го умолявах да ми ги предпише  въпреки, че нямаше право ,но при вида ми склоняваше .и така до последния път при него при който той ми каза моля ти се вземи се в ръце това не е нормално сега си на 16 представи си как ще си на 35 а на 40 това просто ме втрещи човека просто ми обясни че тези лекарства НЕ ЛЕКУВАТ МИЛИ МОМИЧЕТА  те ПОТИСКАТ АТАКИТЕ  а после става по лошо .насочиме към др психолог и започнах постепено спиране на ривотрила ,но и това не беше лесно бях си втълпила ,че отказване от тях няма  защото имах чуството че ще умра НО НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА  лекара ми каза така всичко е в главата как си го направиш така ще си  истината е спорт ,вода и чист въздох ,като го слушах си виках абе тоя човек какво ми говори и така...заминах за две седмици в провинцията и реших да последвам съвета ,тогава имах др проблем излизаха ми многобройни синини по краката пак го свръзвам със състоянието си започнах да ставам сутрин по рано взимах ХЛАДАК ДУШ И ОБЛИВАХ КРАКАТА СИ С ХЛАДКА ДО СТУДЕНА ВОДА ,това закаляване продължи двете седмици като всеки изминал ден правех водата все по хладка ,правех упражнения не много  ,но постояно пиех единствено мащерка ,маточина ,валериан,глог ако се наложеше .Когато след две седмици се върнах в София аз не пиех вече ривотрила бях нов човек  нямаше ги тезе атаки и страхове въпреки ,че дълго време в чантата си носех хапче ривотрил за всеки случай  ,след време и от тях нямах нужда да знам че ги имам.сега съм на 26 години  изминаха точно 9 -10 г понякой път ми става гадно от промяна на времето но нищо особено ,но пък аз не съм постояна в нещата който ми помогнаха защото не знам дали аз или повечето хора така сме устроени ама като ни мине забравяме какво ни е помогнало.Сега като съм на етап мислене за бебе  и се работи по тоЗИ ВЪПРОС  се появяват някои страхаве ,но мисля че мога да ги овладея по същия начин .разказах ви тази дълга история за да не се отчайват хора с този проблем вие не сте се родили така ,а и никой не  е застрахован от това нещо ,то е от следствие на стрес не лекарствата а вие ще си помогнете  природата се е погрижила за нас вода ,слънце и движение ще ни спасат от това което дори не е болест то е състояние което ни е допускаме .и мислете положително колкото и да е трудно го правете .успех и извинете за правописните грешки.@

Браво на всички които се справят без лекарства!
Аз се чувствам добре , до момента в който ме заболи някъде.
Тогава настава паника и адско напрежение в цялото тяло
И една мисъл"болна съм, що се залъгвам с ПР"?
нАИСТИНА , НЕ СЪМ КАКТО ПРЕДИ, МИСЪЛТА НЕ Е ПОСТОЯННА, НО СИ ДОКАРАХ ФИЗИчЕСКИ НЕВРОЛОГИчНИ ПРОБЛЕМИ, ПРЕДПОЛАГАМ
иТАКА ДО КОГА , ВЪРТЯ СЕ В КРЪГ?

момичета идва лято колкото може  по вече на басейн в СТУДЕНАТА ВОДА  послушайте ме няма да съжалявате.закалите ли тялото ,ще калите и психиката здрав дух в здраво тяло:)))това ми помогна на мен ,а аз бях много зле знам ,че хора който пият лекарства им се вижда невъзможно но не е така просто трябва да имате воля и забравих да на пиша по горе ,че когато тръгне дадена атака започнете да дишате дълбоко  в първия момент може да не се получи но вие продължавайте и се наплискайте с студена вода ,вярвайте ми знам какво говоря 9 години нямам нужда от лекарства дано и никого не се налага да имам.на  истина направете опит не ви коства нищо само ще спечелите.

сънливоста е по скоро когато ги взимаш хапчетата,хапчетата се спират по схема за да не страда организма като цяло нека лекар да ти направи схема за спиране на лекарствата ,а сънливост аз съм с ниско кръвно и за мен е ежедневие ,но тъи като аз не мога да пие пр.кафе сънливоста я преборвам с витамини,вода ,изтисквай си всеки ден ако не те мързи по два портокала, витамин С,плодове много това ще дигне тоноса ти това го прави всеки ден .човек трябва да се грижи за тялото си, както човек примерно свиква с лекарствата и щом му стане зле тича от страх и паника и ги пие !!!това го прави от страх ,трябва да се научим ме да правим неща които знаем ,че ще ни излекуват .мога да кажа от личен опит че вследствие от състоянието ми lвръщайки се назад ,мене много ме домързяваше нямах желание за нищо ,спях до обят и така можех да я карам до 50 и нагоре  просто ми стана мъчно за самата мене аз сама се самосъжалих защото не понасях др около мен да ме съжаляват и си помогнах.

Пали, ще се въртиш в кръг докато сама не поискаш да излезеш от тази въртележка  , всичко зависи от теб, не от лекарствата 
В момента, в който разбереш от какво точно се страхуваш и кажеш майната му на страха ще се почувстваш свободна и щастлива.
На мен много ми помогна мисълта, че важен е само днешния ден, само сега, само днес 
И сега изпадам в дупки, но излизам много по-лесно от преди, защото имам тактика да се справям със себе си. Тази борба е най-трудна 
Момичета, много пъти съм го писала, но ПР е състояние , което означава, че е дошъл момента за промяна на мисленето, на начина ни на живот. Това не е болест, това е състояние, което трябва да ни научи да живеем в мир със себе си.
Аз съм благодарна на моето ПР, преди 10 години бях плаха и неуверена, сега благодарение на него се чувствам по-силна и щастлива, защото се научих да се радвам на простите и обикновени неща от живота. . Това е много труден урок, но изход има и той е вътре в нас