Кърмя дъщеря си от 1г. 2м. След навършване на годинката, премахнах дневните хранения и останахме на вечерното и нощните кърмения. Обаче имахме проблем, че след вечерното кърмене детето сучеше по 2-3 минути и започваше неистово да плаче и се разбуждаше. В началото си мислех, че е от зъбките, но в рамките на 2-3 седмици проблема не затихна и моята педиатърка ме посъветва да спра нощните кърмения, защото очевидно нямам достатъчно кърма, колкото на дъщеря ми й се иска да утоли желанието си и затова плаче.
С много усилия замених нощните кърмения с водичка, като ги заместих с гушкане и спане с мама. В рамките на 1 месец свикна с новото положение. Остана само вечерното кърмене, което още поддържам.
Последната седмица обаче след като й дам да суче 5 мин, не се приспива на гърдата, а започва отново да плаче. Като й дам шишенце с чай или вода, отначало проплаква, но после си досуква. Не съм се цедила, защото подарих вече помпата, но пробвах 24 часа да не давам на детето да суче и установих, че гърдите ми са меки и не се препълват. Чувствам се малко нервна и отпаднала в същото време ...
Нормално ли е да чувствам дискомфорт, когато не съм и дала 24 часа да суче и нямам напълване на гърдите и напрежение?
Пред кръстопът съм ... може би е дошъл момента за отбиването, но аз чувствам голяма вина, че не мога да задоволя нуждите на детето си
Въпросът ми е ако някоя майка е минала през този период да ме посъветва какво да правя? Да спра ли да й давам вече да суче или да разредя още кърменията? Травмирам ли детето като му дам да суче и няма достатъчно кърма, за да се успокои и плаче?
Моля за помощ
. Или нещо подобно, за да си нямаш проблеми после, че имам една позната, която я оперираха, ама да не влизам в подробности.