за сурогатните майки

А нали ти е ясно, че и с, и без егоцентризъм; и с всичките пари на света и без тях, това дете няма да оздравее? Да поощрим егоцентризма и безумното безсмислие тогава, щото е все тая?

Да, преодолима е. Факт! Но не е достъпно преодолима за всеки, който страда от нея. И не е незабравима.

Намирам намесването на осиновените деца за неуместно и изкривяващо обсъждането.
Това ли е единственият сериозен аргумент против?

"Развъждането на деца на килограм" ще подмина.
Както и остроумността на Фоксче

Сега вече разбрах напълно защо порасналите осиновени не обичат да споделят за преживяванията си. 

Познавам толкова много пораснали осиновени, които споделят едно и също, че нямам нужда ни от книги, ни от статистики. Тези хора, макар и често пъти в страшно любяща и благодарна връзка с осиновителите си, усещат празнота, която няма запълване. Друго на мен не ми трябва. А разлика между СМ и майка, оставила за осиновяване, аз не правя, въпреки че я осъзнавам. От гледна точка на детето обаче такава разлика няма.

Защото Йоана, сурогатните деца - ВИНАГИ се отделят от жената, която ги е износила и се осиновяват от възложителите по договора за сурогатство  

Да, и аз съм на твоето мнение.
Просто като чета някои реакции тук, разбирам защо хората нямат желание да споделят за това.

Аз ли не обичам? Не бих го нарекла "обич за споделяне", но сигурно съм най-досадната и безкрайно споделяща за това тук! Чак и аз си се чудя що ви ги разправям тия работи! Но във всеки случай не е "вижте ме, почудете се, колко ми е шарен живота!". Целта е друга, но малко хора схващат смисъла.

Така мисля и аз.
 

Бижу, знам, че най-вероятно ще те нараня, но не това ми е целта.
Не е ли твоят пример най-яркия за родители, които не е трябвало да осиновяват?
И са осиновили, за да задоволят желанието си за дете, с което само са посолили твоята рана?
Е, аз имам примери около себе си също. Един по-фрапантен, други не толкова.

Разбирам подбудите на семейство, ползващо услугите на СМ.
Ясно ми е, че има много болка и години страдание зад желанието им да имат дете.
Но разберете, има и друга страна. Онази на хората, които приемат зачеването, износването на бебе и раждането му като божествено събитие.
Оставете научната страна на нещата.
Ако обяснявахме света само с атоми, химични процеси и всички научни открития отдавна нямаше да ни има.
Емоциите, духа, израстването на човека, е много в страни от всички химични реакции.
Не ме разбирайте погрешно, не желая да съдя никого.

И понеже така и така има травмирани деца, едно две в повече, какво толкова.... Аргументът, че има неуспешни осиновявания е по-скоро в полза на тезата "против СМ"


Ако оставяхме нещата само на Бога, този дебат нямаше да го водим

Това ли е извода, който си направи от това, което написах??
Е, не намирам за нужно вече да се обяснявам.
Аз не смятам, че детето, имащо обичта на СМ (защото така си представям нещата) и любовта на генетичните си родители, ще е нещастно. Това е моето мнение!
Но тук непрекъснато ми се втълпява, че не мисля за детето. Гледайте си работата! Аман от съдници.

Божественото начало у човека? Или и то е второстепенно.
Да ви питам тогава: кое точно Ви кара да се правите на Господ? Създаваме деца по изкуствен път, осеменяваме други жени да износват нашите деца... Накъде води това? До задоволяване на определена група хора, или до нещо много по-непознато и гибелно?

И от къде се взе сега обичта на СМ? Кой ще я гарантира - ще я сложим в договора. А ако тя вземе че го заобича това дете, как ще й го вземем?

Разбирам това, макар да не съм съгласна, че паралелът е пълен.
Разлика между СМ и майка, изоставила детето си ВИНАГИ ще има.
Както и ще има разлика между осиновители, обикнали и приели да отгледат като свое изоставено чуждо детенце, и осиновители, приели да отгледат генетично свое дългочакано детенце.

Уважавам чувствата на осиновените.
Съпричастна съм към травмиращото изживяване, което представлява за голяма част от тях истината за това как са започнали живота си.
Въпреки това аз не намирам осиновените ми приятели и близки за безвъзвратно ограбени от живота.
Напротив, всички те са имали шанса въпреки кошмарното начало да бъдат отгледани с любов, в семейства, които ги подкрепят.
Неосиновените също нерядко се питаме защо сме на този свят, кои сме, и какво общо имаме с тези, в чиито домове сме се научили да правим първите си стъпки.
Всеки от тези тези хора има точно толкова възможност да бъде пълноценна личност, колкото и останалите - а именно толкова, колкото сам пожелае.

И никой, никой от тях не ми е споделял, че предпочита да не се е раждал изобщо.

А темата е именно и най-вече за това - дали да се позволи на едни деца да се родят и да живеят обичани.


Повече няма да се включвам, защото разбирам, че се подведох с включването ми.
Обсъждането ви отдавна е станало твърде емоционално и пристрастно.
Аз лично не обичам да участвам в подобни разговори, защото ме травмират.

ПП Fussii, не съм Йоана

ПП Smartie, "благодарение" на агресивната среда, в която живеем, в последните няколко десетилетия се наблюдава доказана тенденция за поразяване на репродуктивното здраве, най-вече в индустриалните общества. Именно поради човешкия фактор в промяната на околната среда, а не поради лоши нрави или повеля свише много наши и ваши приятели и близки не могат да заченат и износят своя рожба - най-естественото нещо на света. Вие изцяло ли отхвърляте асистираната репродукция? Позицията на различните вероизповедания по света не е така крайна.