- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
Беше ми любопитно да видя дискусия по темата.
Разочарована съм.
Вместо цивилизовано обсъждане и внимателно претегляне на аргументи, тук се чуват предимно твърде крайни реплики без много смисъл в тях.
Не всичко, което звучи ефектно, е непременно близко до истината.
Не разбирам защо преекспонирате доводите си за и против до степен на гротескност.
Не разбирам защо приемате хипотетични твърдения за доказан факт, та дори за даденост.
Не разбирам защо си въобразявате, че разбирате в целостта им строгоспециализирани научни текстове без да имате научна подготовка.
Но най-вече не разбирам защо се лаете, прекрачвайки границата на добрия тон.
Това, че викаш по-силно, не те прави по-прав.
За да не е офтопик, аз лично подкрепям законовото уреждане на сурогацията.
Процедурата отдавна е възможна и се практикува.
Създаването и налагането на законова норма, уреждаща условията за извършване на тази процедура и отношенията между страните,
е най-разумното и полезно нещо за всички - и участници, и зрители.
И най-вече само така има законова възможност да се защити най-добрия интерес на детето.
Ако сурогацията остане извън закона, както досега, това няма да промени факта, че е възможна и се практикува.
Нито ще намали по някакъв начин рисковете, за които се притесняват противниците на процедурата.
Да оставим сурогацията извън закона е образно казано като да тичаме към пропаст,
но да държим вестник пред очите си и да се правим, че пропаст не виждаме и пропаст няма.
Разочарована съм.
Вместо цивилизовано обсъждане и внимателно претегляне на аргументи, тук се чуват предимно твърде крайни реплики без много смисъл в тях.
Не всичко, което звучи ефектно, е непременно близко до истината.
Не разбирам защо преекспонирате доводите си за и против до степен на гротескност.
Не разбирам защо приемате хипотетични твърдения за доказан факт, та дори за даденост.
Не разбирам защо си въобразявате, че разбирате в целостта им строгоспециализирани научни текстове без да имате научна подготовка.
Но най-вече не разбирам защо се лаете, прекрачвайки границата на добрия тон.
Това, че викаш по-силно, не те прави по-прав.
За да не е офтопик, аз лично подкрепям законовото уреждане на сурогацията.
Процедурата отдавна е възможна и се практикува.
Създаването и налагането на законова норма, уреждаща условията за извършване на тази процедура и отношенията между страните,
е най-разумното и полезно нещо за всички - и участници, и зрители.
И най-вече само така има законова възможност да се защити най-добрия интерес на детето.
Ако сурогацията остане извън закона, както досега, това няма да промени факта, че е възможна и се практикува.
Нито ще намали по някакъв начин рисковете, за които се притесняват противниците на процедурата.
Да оставим сурогацията извън закона е образно казано като да тичаме към пропаст,
но да държим вестник пред очите си и да се правим, че пропаст не виждаме и пропаст няма.
Детето, гледано с любов и възпитано според порядките и религията на семйството си с какво ще е по-различно от моето, вашето?
с каквото едното мое дете е по-различно от другото мое дете
Да оставим сурогацията извън закона е образно казано като да тичаме към пропаст,
но да държим вестник пред очите си и да се правим, че пропаст не виждаме и пропаст няма.
но да държим вестник пред очите си и да се правим, че пропаст не виждаме и пропаст няма.
Вече е казано, но и аз мисля да узаконим наркотиците...
Въпрос на време беше откровената простотия да избие от някъде. Поздравления, за което, Нино Тино! 
Кое точно е простотията?
Защото аз мога да кажа кое е цинизъм. Да минеш по пътя на стерилитета, след което да се сдобиеш с дете и много бързо да забравиш тези, които нямат. Това как ще коментирате?
И въпросът ми е само, единствено и конкретно към Вас!
хора, които не са прочели и едно нещо, а само тази тема
А какво ще кажете за хората, които изпитват тази рана върху себе си и вече се изприщиха да ви го споделят? Нещо много специална ли сте, че осиновени деца да ви разказват за болката си, а вие да им внушавате, че си я въобразяват? Колко пъти да ви се повтори, че тези деца страдат и това е факт, който не е прочетен, а видян и чут? Крайно невъзпитано е фактите, дори и единични, да се опонират само със словоблудство.
Да оставим сурогацията извън закона е образно казано като да тичаме към пропаст,
но да държим вестник пред очите си и да се правим, че пропаст не виждаме и пропаст няма.
но да държим вестник пред очите си и да се правим, че пропаст не виждаме и пропаст няма.
Вече е казано, но и аз мисля да узаконим наркотиците...
Изненадващ паралел... Какво е общото между двете според вас?
Или го казвате само защото звучи ефектно?
Защото аз мога да кажа кое е цинизъм. Да минеш по пътя на стерилитета, след което да се сдобиеш с дете и много бързо да забравиш тези, които нямат. Това как ще коментирате?
И въпросът ми е само, единствено и конкретно към Вас!
И въпросът ми е само, единствено и конкретно към Вас!
Да оставим сурогацията извън закона е образно казано като да тичаме към пропаст,
но да държим вестник пред очите си и да се правим, че пропаст не виждаме и пропаст няма.
но да държим вестник пред очите си и да се правим, че пропаст не виждаме и пропаст няма.
Вече е казано, но и аз мисля да узаконим наркотиците...
Изненадващ паралел... Какво е общото между двете според вас?
Или го казвате само защото звучи ефектно?
Въпрос на време беше откровената простотия да избие от някъде. Поздравления, за което, Нино Тино!
Кое точно е простотията?
Защото аз мога да кажа кое е цинизъм. Да минеш по пътя на стерилитета, след което да се сдобиеш с дете и много бързо да забравиш тези, които нямат. Това как ще коментирате?
И въпросът ми е само, единствено и конкретно към Вас!
Аз истината за себе си я знам. Близките ми - също. Твоите квалификации хич не ме трогват.
Бижу,
зарежи. Много хора се опитаха и продължават да го правят, но без резултат.
Да придобиеш дете на всяка цена, дори с цената на неговото страдание...
зарежи. Много хора се опитаха и продължават да го правят, но без резултат.
Да придобиеш дете на всяка цена, дори с цената на неговото страдание...
Hope, за момент ми се стори, че можем да водим аргументиран спор... Повтарям, за десети път:
Има изследвания върху тези деца и те не откриват проблеми с тяхното развитие и емоции.
Да, сравнително малко деца са изследвани. Да, тези деца още не са възрастни хора. Но изследвания върху осиновени и недоносени деца в тази възрастова група вече откриват отклонения. А пак повтарям - върху деца от СМ такива не са открити. Ако някой има данни от проучвания, които твърдят друго, много моля да ги публикува тук - а не да мелим едно и също до безкрай.
Дали могат да се направят още изследвания - винаги може.
Дали обществото ни приема и прилага върху децата медикаменти и методи на отглеждане, които са изследвани много по-малко - безспорно.
Това за "на всяка цена" просто ми писна да го коментирам. Кажете на родител на дете, болно от ДЦП, че е върхът на егоизма да е готов да плати "всяка цена", за да оздравее детето му. Или че го прави, за да си осигури определен социален статут и от срам, че е родител на "дефектно" дете. Или че неговото желание е "тропане на крак".
Тъпо звучи, нали? И много грозно.
Толкова грозно, колкото да се вживяваш в ролята на морален съдник на другите и да определяш как е правилно или неправилно да се чустват. Кое е правилно или неправилно да желаят. Или каква част от своите усилия, време и здраве е правилно или неправилно да вложат в това.
Айде със здраве, че наистина ми писна да слушам едни и същи тотално неаргументирани, но безкрайно драматични фрази.
И си байте да не ви среща мечка.
хора, които не са прочели и едно нещо, а само тази тема
А какво ще кажете за хората, които изпитват тази рана върху себе си и вече се изприщиха да ви го споделят? Нещо много специална ли сте, че осиновени деца да ви разказват за болката си, а вие да им внушавате, че си я въобразяват? Колко пъти да ви се повтори, че тези деца страдат и това е факт, който не е прочетен, а видян и чут? Крайно невъзпитано е фактите, дори и единични, да се опонират само със словоблудство.
Никъде не съм казала, че първичната рана не съществува, че я отричам тотално. Написах, че за мен се преекспонира. Нали искахте лично споделяне - споделих, че е преодолима. Това пък на Вас нищо ли не Ви говори?
Да, вярвам на осиновените в темата, че страдат. Защо да не им вярвам?
Защото аз мога да кажа кое е цинизъм. Да минеш по пътя на стерилитета, след което да се сдобиеш с дете и много бързо да забравиш тези, които нямат. Това как ще коментирате?
И въпросът ми е само, единствено и конкретно към Вас!
И въпросът ми е само, единствено и конкретно към Вас!
Точно така е, съгласна съм. За Вас е важно какво чувстват децата Ви, за друг друго.
Хоуп, аз само Ви попитах.
Не разбирам защо приемате хипотетични твърдения за доказан факт, та дори за даденост.
Процедурата отдавна е възможна и се практикува.
Създаването и налагането на законова норма, уреждаща условията за извършване на тази процедура и отношенията между страните,
е най-разумното и полезно нещо за всички - и участници, и зрители.
И най-вече само така има законова възможност да се защити най-добрия интерес на детето.
Да оставим сурогацията извън закона е образно казано като да тичаме към пропаст,
но да държим вестник пред очите си и да се правим, че пропаст не виждаме и пропаст няма.
Процедурата отдавна е възможна и се практикува.
Създаването и налагането на законова норма, уреждаща условията за извършване на тази процедура и отношенията между страните,
е най-разумното и полезно нещо за всички - и участници, и зрители.
И най-вече само така има законова възможност да се защити най-добрия интерес на детето.
Да оставим сурогацията извън закона е образно казано като да тичаме към пропаст,
но да държим вестник пред очите си и да се правим, че пропаст не виждаме и пропаст няма.
По първото изречение - тук пишат хора, за които Първичната рана не е хипотеза, а личен опит - преживяване или наблюдение на такова. И когато хората четат за себе си и собствените си емоции, че си измислят и че болката им е фикция, реагират остро защото ги боли.
И ако някой каже - чувствам се осакатен (макар и косвено, а не в пряк текст), аз лично нямам сърце да му кажа - Абе я си живей живота - само си въобразяваш, и аз понякога се чувствам нещастен
Толкоз за първичната рана
По второто изречение - логиката "така и така се прави на черно - трябва да го узаконим", наистина не е състоятелна. Помислете преди да се ядосате
Трафика на хора, конкретно продажбата на бебета, също се практикува, значи ли че трябва да се узакони
Кажете на родител на дете, болно от ДЦП, че е върхът на егоизма да е готов да плати "всяка цена", за да оздравее детето му. Или че го прави, за да си осигури определен социален статут и от срам, че е родител на "дефектно" дете. Или че неговото желание е "тропане на крак"
Ето още словоблудства. Нима родителят на дете с ДЦП си поръчва друго дете, чрез което да удовлетвори желанието си и да намери лек за първото? Щото ако е така, да, това ще е върхът на егоизма.