- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
вродената липса на матка се дължи на заболяване, наречено синдром на Рокитански.
то не е генетично заболяване и няма данни да се предава по наследство.
то не е генетично заболяване и няма данни да се предава по наследство.
Съжалявам за глупавото питане, но горното означава ли, че няма как да бъде наследен въпросния синдром
Хванахте се за синдрома, а аз искам да кажа, че както жени с липса на матка имат, според вас право, да имат дете, така и жени с намален яйчников резерв имат право на донорска яйцеклетка. Тогава комбинацията от двете, т.е. жена без матка и намален резерв също има право да има дете. Къде тука е забраната за донорство при СМ? Как ще се регламентира от закона тази забрана, като това просто не може да стане, защото нарушавате права, за които сте такива големи радетели.Но вие се хващате за синдрома, който не се предавал. Ок, не се предава. 
Ами винаги е възможно да се получи аномалия при развитието на плода в една бременност, което не се дължи само на генетична обусловеност. Например липсата на фолиева киселина в организма на бременната жена, може да доведе до раждане на дете със спина бифида, което не е генетично заболяване. Както и до раждане на дете с вродени аномалии в сърдечния мускул, или синдром на Даун.
Хванахте се за синдрома, а аз искам да кажа, че както жени с липса на матка имат, според вас право, да имат дете, така и жени с намален яйчников резерв имат право на донорска яйцеклетка. Тогава комбинацията от двете, т.е. жена без матка и намален резерв също има право да има дете. Къде тука е забраната за донорство при СМ? Как ще се регламентира от закона тази забрана, като това просто не може да стане, защото нарушавате права, за които сте такива големи радетели.Но вие се хващате за синдрома, който не се предавал. Ок, не се предава.
А има ли жена, която би обяснила, защо има нужда да й родят дете по този начин!?
вродената липса на матка се дължи на заболяване, наречено синдром на Рокитански.
то не е генетично заболяване и няма данни да се предава по наследство.
няма такива наследствено предавани заболявания, които водят до липса на репродуктивни органи.
то не е генетично заболяване и няма данни да се предава по наследство.
няма такива наследствено предавани заболявания, които водят до липса на репродуктивни органи.
Чисто любопитство
Ние това горното откъде го знаем... в смисъл, до този момент не е имало начин да се провери дали синдрома на Рокитански се унаследява нали? Сериозно питам, не искам да се драчаразбира се, че е имало начин.
пример - майка с две дъщери, едната с Рокитански-Майер, другата - без. незасегнатата дъщеря има свои дъщери, те също са без. и т.н. засега, етиологията на този синдром е неясна и се счита, че е със спорадичен характер без унаследяване. все още се търси "виновникът" за появата на този синдром и едва след установяването му може да се говори дали има или няма унаследяване и до каква степен. защото, както знаем, има огромна разлика между това да носиш дефектен ген и това да развиеш заболяването.
LemonDesi, не ми се спори.
А има ли жена, която би обяснила, защо има нужда да й родят дете по този начин!?
Само такава гледна точка бих изслушала вече.
А има ли жена, която би обяснила, защо има нужда да й родят дете по този начин!?
Хванахте се за синдрома, а аз искам да кажа, че както жени с липса на матка имат, според вас право, да имат дете, така и жени с намален яйчников резерв имат право на донорска яйцеклетка. Тогава комбинацията от двете, т.е. жена без матка и намален резерв също има право да има дете. Къде тука е забраната за донорство при СМ? Как ще се регламентира от закона тази забрана, като това просто не може да стане, защото нарушавате права, за които сте такива големи радетели.Но вие се хващате за синдрома, който не се предавал. Ок, не се предава.
А има ли жена, която би обяснила, защо има нужда да й родят дете по този начин!?
Много просто, не иска да осинови. Нали не искат и затова искат СМ. Казвам всичко това, защото като позволиш нещо за един, не може за го забраняваш за друг. Всеки има различни нужди и трябва до може да си ги задоволява.
Ами винаги е възможно да се получи аномалия при развитието на плода в една бременност, което не се дължи само на генетична обусловеност. Например липсата на фолиева киселина в организма на бременната жена, може да доведе до раждане на дете със спина бифида, което не е генетично заболяване. Както и до раждане на дете с вродени аномалии в сърдечния мускул, или синдром на Даун.
Но, ако след дете със спина бифида, отидеш на генетична консултация ( а те пращат задължително) там питат и за хора с особености в костната система (нисък ръст и др.) в рода и изчисляват в проценти каква е вероятността да се получи и при следваща бременост .И семейството информирано си прави избора.
Винаги при малформации се прави генетична консултация, което не означава, че е малформацията се унаследява. Дори и при тези малформации или синдроми, за които се знае, че често се унаследяват , процентът не е 100 никога.
И кой и как ще ги задължи да го вземат, като то дори няма да е тяхно, докато не се впише в акта за раждане? Явно в един момент ще е ничие.
Поръчителите не знам как някой може да ги задължи да приемат (осиновят) дете, което по някакви причини не им пасне на изискванията за да го направят.
Само че доколкото разбрах обясненията на юристите по темата ако това не стане и ако не се намерят други осиновители на детето, то ще продължи да бъде дете на СМ (евентуално на законния й съпруг) с всички произтичащи от това последствия (включително пълноправно участие в евентуално наследство заедно с другите деца), независимо дали ще бъде отглеждано в тяхното семейство, в дом, или в приемно семейство. Така че разликата между отказ от дете на рождени родители и отказ от дете на поръчители при сурогатна бременност е огромна. Първите продължават да бъдат родители на детето докато бъде пожелано за пълно осиновяване от трето лице/лица, а вторите с "рекламацията" при раждането на детето на практика се отървават от всякакви ангажименти, като оставят грижите на СМ.
Ако се случи това, което се смята за най-голямо предимство на СМ - да е жена, която знае, че детето не е нейно, т.е. тя да подпише отказ от детето, независимо дали генетичните родители го искат или не, то наистина това дете ще е ничие.
Не знам вече, на мен всичко това със сурогатстовото не ми харесва, защото има много "но"-та, "ако"-та и се разчита единствено на нечия добра воля, защото законът не може да защити адекватно никоя от трите страни (включително и детето). Бебето се подмята насам-натам из документите и желанията на възрастните. И после някой да ми разправя, че било много обичано! Грънци! То е единствено начин за задоволяване на чужди желания.
Не знам вече, на мен всичко това със сурогатстовото не ми харесва, защото има много "но"-та, "ако"-та и се разчита единствено на нечия добра воля, защото законът не може да защити адекватно никоя от трите страни (включително и детето). Бебето се подмята насам-натам из документите и желанията на възрастните. И после някой да ми разправя, че било много обичано! Грънци! То е единствено начин за задоволяване на чужди желания.
Ако се случи това, което се смята за най-голямо предимство на СМ - да е жена, която знае, че детето не е нейно, т.е. тя да подпише отказ от детето, независимо дали генетичните родители го искат или не, то наистина това дете ще е ничие.
Дори и да е подписан отказ (съгласие за пълно осиновяване) от рождените родители, детето в регистрите на ГРАО се води на тяхно име и като пълноправен член на тяхното семейство до деня на влизане в сила на съдебно решение за пълно осиновяване.