за сурогатните майки

Никой никъде не видях да осъжда или да оспорва правото за подлагане на "минимум една ин-витро процедура". Темата е за сурогатнито майчинство, което е нещо съвършено различно. Или бъркам?!

Ама наистина ли не стана ясно, че от тримата дежурни няма отговор на нито един довод, а умишлено размиване и повтаряне за стотен път на едни и същи неща, с цел да се размият концентрираните доводи и да се напише много нещо, за да се отклони вниманието от същността.

Та всеки следващ нов влязъл да не схване за какво иде реч наистина.
А и да се отчете дискусия.

Ами за да се дадат яйцеклетки нали се минава през същите процедури като за ин-витрото.

Няма база за сравнение на първичната травма на новороденото, която в случая не може да се избегне, с вредите, нанесени от средата, неправилното възпитание или липсата на такова, също и родителските грешки. Последните може и да се случат, може и да не се случат, докато травмата на новороденото е константна, когато говорим за изоставяне.

Изобщо, темата много първосигнално се опростява само до правата на СМ и поръчителката. Детето очевидно няма такива.  

Човешката личност е нещо сложно и изтъкано от проблеми. Много от тях, заедно със самото раждане са травми на израстването, предизвикателства, с които детето трябва да се справи по пътя към това да е самостоятелна личност. Но именно, защото съществуват много фактори, които могат да доведат до идентични последици при деца, които са родени и израсли стандартно можем да си представим в каква степен се увеличават рисковите фактори за дете родено от СМ. Още повече, че нямаме възможността да видим анализ на състоянието на порасналите деца от СМ. Когато имаме представителна извадка от тях бихме могли да имаме сериозна база, на която да твърдим нещо различно от вече известното на науката по отношение на раждането и отглеждането на дете в психологически и социален план. Но само бихме могли, защото теоретично всичко е възможно. на практика не вярвам резултатите да покажат нещо неочаквано. Аз не разбирам поддръжниците на СМ как с лека ръка ще причинят това на детето носещо така ценните им гени, детето, което ще отглеждат и наричат свое. И така родителството е изтъкано от многобройни поводи за вина и съмнения, а какво остава при такава ситуация.

Някой по- горе цитираше страните, в които е разрешено във връзка със сериозното им отношение към децата. В повечето от цитираните държави съществуват ясли за 3 месечни бебета, а това е на ръба на престъплението спрямо детето. Малките бебета нямат представа за време и не им се отразява благотворно да са разделени от майките за по 8- 10 часа всеки ден.

Да, бъркаш.
Психологическите анализи и определения на чуждото поведение не липсват.




Мога да приема донякъде доводите на Жозефина, въпреки, че не смятам, че ще е така, както тя предполага, но
това, че някой познава някакви хира, които смята за еди какви си - е, слагането под общ знаменател не ми е присъщо.
crazy chick, развърти се из проблемното, направи им анализ, дано си укротят егоцентризма.
Аз пък познавам хора, които не е трябвало да осиновяват. Вие не познавате ли?

Бояна, а какво мислиш за раждането на второ дете? Не е ли голяма травмата? Защо го причиняват родителите на детето си (първото и косвено и на второто)?

Бояна, би ли ми цитирала такава литература? Аз ти преписах резултатите от изследването върху СМ - но явно твоето желание за драма е по-силно от способността ти за четене.
За бъдещото дете - единственото, което намерих е литература за т.нар. "първична рана" - теория, която има доста критици.

Аз не знам точно каква е истината. Но познавам две осиновени деца. И двете живееха съвсем нормален детски живот до момента, в който не им съобщиха, че са осиновени.


Ех, crazy chick, много наивно, наистина... Всичко, което правиш, е заради твои лични потребности. Дори и да го облечеш в хубави думи като "алтруизъм" и "благородство" пак е заради твоите нужди - да се почустваш добър човек, да те оценят родители ти, да те харесват приятелите ти, да те обичат децата ти.

Добре, кажи ми ти защо искаш дете и как така това желание не задоволява нито една твоя лична потребност?

За Щатите, осиновяването е ужасно скъпо и направо невъзможно за много двойки, по други причини изключая финансите. Затова осиновяват от други държави - Азия и Източна Европа- и почват мъките по придобиване на статут/ гражданство за детето. Така че сурогатството за много двойки е по-възможно и по-евтино от осиновяването.

Първоначално тук имаше и много противопоставяне на осиновяването на българчета от чужденци, но вече е разрешено, спомняте ли си какви черни картини се рисуваха тогава?

Всеки има право да знае как се е появил на този свят. Да лъжеш детето си по тази тема за мен лично също е огромно престъпление срещу личността му. Така че този довод - че никога няма да разберат, много моля да го оставим настрана.

Съгласна съм, че всеки трябва да знае произхода си. Но едно малко дете няма опита и уменията да се справя с емоциите като един възрастен. Да не говорим, че просто ще му е трудно да разбере обективно кой какъв е в цялата история. Аз смятам, че е жестоко и ненужно на малко дете да се обяснява как майка му го е изоставила, а после да се чудим как да лекуваме мъката му.

Моето мнение е лаишко, но не бих казала такова нещо на осиновеното си дете, преди да излезе от пубертета - когато много по-обективно ще може да разбере фактите.


Мда, спрях да я чета преди два дни... Избягвам да разговарям с хора, виждащи конспирации във всичко - макар че се твърди, че не било заразно.

Ще те помоля да се въздържиш от квалификации и лични нападки. Не може всеки да е специалист по всичко и не цялата специализирана литература на света е достъпна безплатно в интернет. Благодарение на 5 години в университета и още 10 след това си позволявам да твърдя нещо, а ти искаш да знаеш колкото мен благодарение на цитат. познанието в определена област е комплексно и включва историята на дадена наука, след това теорията и практиката. Няма как да ти приведа достатъчно доказателства, за те убедя в качеството ти на лаик по темата, но би могла ако имаш интереси в областта да почетеш в специализирана психологическа или социологическа библиотека. Има такива в СУ и са достъпни за читатели.
И имай предвид, че първичната травма няма нищо общо с изоставянето на новороденото за постоянно. С първичната травма сме се сблъскали всички и това е част от естественото ни развитие.



Както казах по- горе има травми и травми. Раждането на второ дете може да е ужасен шок при дете, което не е подготвено по подходящ начин за събитието, но при останалите е положителна за развитието травма. Да не задълбаваме в теория, но за едно дете всичко би могло да е травма. въпросът е да се ограничат факторите, които при всички се явяват голяма травма, а такъв фактор е изоставянето на новородено. при по- големите деца също има травма при изоставяне, но те са по- съзнателни и могат да отреагират по- голямата част от ужаса на съзнателно ниво. Подсъзнателните проблеми са милион пъти по- жестоки от съзнателните, макар и ужасяващи преживявания.

О, извинявай - стори ми се, че ти първа ме обвини в липса на обективност и емпатия.

Хубаво, че си учила - това не значи, че притежаваш монопол върху истината. Във всяка област на знанието има теории и идеи, които имат привърженици и противници. Това, което аз казах е, че теорията за първичната рана не е общоприета - дори от хора, учили повече от теб. А има и такива.

И като цяло - прекалената самоувереност често ни пречи да продължим да се учим - това малко оф.

Би ли конкретизирала какво значи "изоставяне на новороденото" - оставяне в институция, разделяне от жената, която го е износила или разделяне от биологичната майка. И как точно е доказано, че детето тъгува по жената, която го е износила, а не по биологичната си майка?

Хайде да не изместваме темата кога е най-добре да се каже на едно дете, че мама не е жената която го е родила. Има много психологическа литература, базирана на реални изследвания и всички те са категорични, че колкото от по-малко детето свиква с мисълта че не е излязло от коремчето на мама, толкова по-добре за развитието му и най-вече за укрепването на връзката и доверието между него и мама.

А такава информация за себе си човек ще приеме и асимилира винаги субективно, независимо на каква възраст е.
Моята молба беше да оставим настрана довода, че първичната рана се проявява само у хора, които знаят. Да приемем, че всички трябва да знаят (радвам се че сме на едно мнение по този въпрос с теб) и така или иначе рана и болка ще се появи, което май всички признаваме.

Никой не обръща внимание на въпросите ми, но това не ги прави неактуални

Кой ще може да си позволи сурогатна майка и кои по-точно жени от нашето общество ще стават такива? По какви причини?
Изключвам роднините!!!