- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
Извинете, че се намесвам, но наистина звучи фанатизирано това което пишете.
Много ми се иска да вярвам, че децата избират родителите си и ужасно се зарадвах преди няколко дни, когато големият ми син ми заяви, че е избрал точно мен за своя майка, защото съм най-прекрасната. Но няма защо да се заблуждаваме, всички знаем, че това не е така.
Децата не ни избират.
А нима ин-витрото не е поръчка, като панталон?
И не разбирам какво общо имат обясненията, когато децата станат на по 5-6 години. Какво обясняват осиновителите на осиновените?
Между другото при осиновените деца вероятно е дори по-тежко обяснението, защото истинските мама и тати не са ги искали и те може да се почувстват непълноценни от това. А при децата, родени от сурогатна майка, истинските мама и тати толкова много са ги искали, че са били готови на всичко, за да ги имат!
Друг е въпросът, защо НА ВСЯКА ЦЕНА трябва да имаме собствено дете? И кое е собствено?
А това е въпрос на съвсем различна тема
И ако приемем фетуса като безгласен орган, яйцеклетката и спермата като клетки просто, то вече сурогатната майка си е 100% жив човек от всякъде. От тук до донорството на органи срещу регламентирано заплащане е много малко разстоянието.
Да, вярно е! По същата логика, по която се разрешава търговия със зачеването на живот /защото СМ е вид търговска сделка, най-общо казано/, по същия начин трябва да е разрешена и търговията с органи! И в двата случая се засяга живота - в единия се създава нов такъв, а в другия, се спасява. И в двата случая е възможно да има увреждане при донорите - както донора на органа, така и сурогатната майка могат да отнесат последици за собственото си здраве.
И ако приемем фетуса като безгласен орган, яйцеклетката и спермата като клетки просто, то вече сурогатната майка си е 100% жив човек от всякъде. От тук до донорството на органи срещу регламентирано заплащане е много малко разстоянието.
Да, вярно е! По същата логика, по която се разрешава търговия със зачеването на живот /защото СМ е вид търговска сделка, най-общо казано/, по същия начин трябва да е разрешена и търговията с органи! И в двата случая се засяга живота - в единия се създава нов такъв, а в другия, се спасява. И в двата случая е възможно да има увреждане при донорите - както донора на органа, така и сурогатната майка могат да отнесат последици за собственото си здраве.
Не съм наясно с материята, признавам. Но ако се съди по филмите, доброволен донор на орган може да стане не само мъртъв човек. Ако това е така, значи и донорството е приемливо, когато е законно.
Друг е въпросът, защо НА ВСЯКА ЦЕНА трябва да имаме собствено дете? И кое е собствено?
А това е въпрос на съвсем различна тема
А за това как се прекъсва живота на ембрионите и на колко броя ембриони, след като вече са излишни, да е станало дума някъде.
По рекламите пише за огромните шансове консервираните да се използват за последващо ин-витро, ама думичка за това какво става с ненужните животи ...
И как зад един роден стоят Н-броя създадени умишлено и умъртвени съзнателно, ами няма с години да ги съхраняват. Снимките с успехите ин-витро си остват, а другото - на боклука, което поради размерите си е микроскопично, но си е т.н. "специални отпадъци".
Ама съм проста и нехуманна като повдигам въпроса.
Когато за пръв път австрийски, немски и пр. закони ми попаднаха и се позачетох, първата ми мисъл беше, че сигурно с преводачката нещо са имали затруднения, ми то само забрана до забрана ...
А после започнах да поосъзнавам ...
Но се наложи да започна на собствена кожа, че да схвана за какво иде реч.
По рекламите пише за огромните шансове консервираните да се използват за последващо ин-витро, ама думичка за това какво става с ненужните животи ...
И как зад един роден стоят Н-броя създадени умишлено и умъртвени съзнателно, ами няма с години да ги съхраняват. Снимките с успехите ин-витро си остват, а другото - на боклука, което поради размерите си е микроскопично, но си е т.н. "специални отпадъци".
Ама съм проста и нехуманна като повдигам въпроса.
Когато за пръв път австрийски, немски и пр. закони ми попаднаха и се позачетох, първата ми мисъл беше, че сигурно с преводачката нещо са имали затруднения, ми то само забрана до забрана ...
А после започнах да поосъзнавам ...
Но се наложи да започна на собствена кожа, че да схвана за какво иде реч.
Между другото при осиновените деца вероятно е дори по-тежко обяснението, защото истинските мама и тати не са ги искали и те може да се почувстват непълноценни от това.
И ако приемем фетуса като безгласен орган, яйцеклетката и спермата като клетки просто, то вече сурогатната майка си е 100% жив човек от всякъде. От тук до донорството на органи срещу регламентирано заплащане е много малко разстоянието.
Да, вярно е! По същата логика, по която се разрешава търговия със зачеването на живот /защото СМ е вид търговска сделка, най-общо казано/, по същия начин трябва да е разрешена и търговията с органи! И в двата случая се засяга живота - в единия се създава нов такъв, а в другия, се спасява. И в двата случая е възможно да има увреждане при донорите - както донора на органа, така и сурогатната майка могат да отнесат последици за собственото си здраве.
Не съм наясно с материята, признавам. Но ако се съди по филмите, доброволен донор на орган може да стане не само мъртъв човек. Ако това е така, значи и донорството е приемливо, когато е законно.
А когато донорът е мъртъв по причини, които имат насилствен и целенасочен характер как може да се прави подобно сравнение изобщо?
В единия случай става въпрос единствено за създаване на живот, а в другия първо се унищожава такъв.
Между другото при осиновените деца вероятно е дори по-тежко обяснението, защото истинските мама и тати не са ги искали и те може да се почувстват непълноценни от това.
Абе тия деца си растат щастливо с любящи родители, чиито гени носят. За какви продажби става дума?
Ако я е нямало тази сделка, те просто не биха съществували! Толкова ли е трудно да го разберете това!
И ако приемем фетуса като безгласен орган, яйцеклетката и спермата като клетки просто, то вече сурогатната майка си е 100% жив човек от всякъде. От тук до донорството на органи срещу регламентирано заплащане е много малко разстоянието.
Да, вярно е! По същата логика, по която се разрешава търговия със зачеването на живот /защото СМ е вид търговска сделка, най-общо казано/, по същия начин трябва да е разрешена и търговията с органи! И в двата случая се засяга живота - в единия се създава нов такъв, а в другия, се спасява. И в двата случая е възможно да има увреждане при донорите - както донора на органа, така и сурогатната майка могат да отнесат последици за собственото си здраве.
Не съм наясно с материята, признавам. Но ако се съди по филмите, доброволен донор на орган може да стане не само мъртъв човек. Ако това е така, значи и донорството е приемливо, когато е законно.
Припомнете ми, моля ви, имаше случай на осиновено детенце наскоро, защото донор можело да бъде само негов роднина по закон. Бъбрек ли трябваше да се трансплантира, парченце от черния дроб ли? Не беше костен мозък със сигурност.
Извинете, че се намесвам, но наистина звучи фанатизирано това което пишете.
Много ми се иска да вярвам, че децата избират родителите си и ужасно се зарадвах преди няколко дни, когато големият ми син ми заяви, че е избрал точно мен за своя майка, защото съм най-прекрасната. Но няма защо да се заблуждаваме, всички знаем, че това не е така.
Децата не ни избират.
А нима ин-витрото не е поръчка, като панталон?
И не разбирам какво общо имат обясненията, когато децата станат на по 5-6 години. Какво обясняват осиновителите на осиновените?
Додо, много те харесвам, затова ти отговарям, въпреки клетвите си че няма да пиша повече тук, освен отговор на категорично неверни твърдения, като това, че в България СМ не е изрично уредено.
На въпроса ти. Точно като майка на осиновено момченце, знам колко са трудни и тежки за мъниците тези разговори. Но това е тема, която не искам да засягам, че пак ще се отплеснем
Простия отговор е следния - аз не съм уговаряла изоставянето на сина ми, не съм го искала, не съм го планирала. Нашата среща просто е ограничила донякъде вредите от вече извършеното изоставяне
Друг е въпросът, защо НА ВСЯКА ЦЕНА трябва да имаме собствено дете? И кое е собствено?
А това е въпрос на съвсем различна тема
Вероятно, но със сигурност настоящата тема не се вълнува от подобни екзистенциални въпроси или поне аз не съм забелязала
А когато донорът е мъртъв по причини, които имат насилствен и целенасочен характер как може да се прави подобно сравнение изобщо?
В единия случай става въпрос единствено за създаване на живот, а в другия първо се унищожава такъв.
В единия случай става въпрос единствено за създаване на живот, а в другия първо се унищожава такъв.
Нещо не схванах това изказване
И ако приемем фетуса като безгласен орган, яйцеклетката и спермата като клетки просто, то вече сурогатната майка си е 100% жив човек от всякъде. От тук до донорството на органи срещу регламентирано заплащане е много малко разстоянието.
Да, вярно е! По същата логика, по която се разрешава търговия със зачеването на живот /защото СМ е вид търговска сделка, най-общо казано/, по същия начин трябва да е разрешена и търговията с органи! И в двата случая се засяга живота - в единия се създава нов такъв, а в другия, се спасява. И в двата случая е възможно да има увреждане при донорите - както донора на органа, така и сурогатната майка могат да отнесат последици за собственото си здраве.
Не съм наясно с материята, признавам. Но ако се съди по филмите, доброволен донор на орган може да стане не само мъртъв човек. Ако това е така, значи и донорството е приемливо, когато е законно.
Припомнете ми, моля ви, имаше случай на осиновено детенце наскоро, защото донор можело да бъде само негов роднина по закон. Бъбрек ли трябваше да се трансплантира, парченце от черния дроб ли? Не беше костен мозък със сигурност.
Да де, и аз това казвам. Прочети внимателно.
Извинете, че се намесвам, но наистина звучи фанатизирано това което пишете.
Много ми се иска да вярвам, че децата избират родителите си и ужасно се зарадвах преди няколко дни, когато големият ми син ми заяви, че е избрал точно мен за своя майка, защото съм най-прекрасната. Но няма защо да се заблуждаваме, всички знаем, че това не е така.
Децата не ни избират.
А нима ин-витрото не е поръчка, като панталон?
И не разбирам какво общо имат обясненията, когато децата станат на по 5-6 години. Какво обясняват осиновителите на осиновените?
Додо, много те харесвам, затова ти отговарям, въпреки клетвите си че няма да пиша повече тук, освен отговор на категорично неверни твърдения, като това, че в България СМ не е изрично уредено.
На въпроса ти. Точно като майка на осиновено момченце, знам колко са трудни и тежки за мъниците тези разговори. Но това е тема, която не искам да засягам, че пак ще се отплеснем
Простия отговор е следния - аз не съм уговаряла изоставянето на сина ми, не съм го искала, не съм го планирала. Нашата среща просто е ограничила донякъде вредите от вече извършеното изоставяне
Добре, де. А простия отговор към дете, родено от сурогатна майка няма ли да е това: просто това беше единственият начин тебе да те има.