- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
Хвърлих едно око на въпросното филмче. Мноооого прочувствено, много емоционално, обаче на мен такива не ми минават! Разбира се, тъй като е "про", имаше един лекар да е представител на несъгласните, колкото да се отчетат, че е дадена и другата позиция. Обаче, като махнем емоционалната страна, пак остава онези, гадно-материалната.
И аз това се чудя. Пък има има вече едно решение - осиновяване. Не мисля, че е чак толкова лошо. Напротив.
Аз съм осиновител ... договор не съм подписвала... сега дали ми е валидно осиновяването
Е, все нещо си подписала някъде, нали? Срещу какво ти го даде институцията, където е било дотогава, това дете?
Не съм запозната с процедурите по осиновяване, но съм убедена, че не става така: "Добър ден, моля, дайте ми едно дете!" "Кое предпочитате?" "Онова, на третия щанд, най вдясно" "Заповядайте." "Благодаря, приятен ден."
Дали са и детето срещу представено влязло в сила съдебно решение.
А в съда се е подписала под: "Получих Н броя екземпляра от решението".
А в началото е подписала молба за осиновяване до съответния съд.
А най в началото е подписала заявление да бъде вписана в регистрите на кандидатите за пълно осиновяване.
хвана ме 
откраднах го, а Мираета отвличаше вниманието на персонала - продаваше им тооооплиии геврециии
Момичета, искам да питам нещо съвсем кротко ...
Аз от архитектура и строително инженерство не разбирам (примера е произволен) ... затова гледам по въпроси за сгради, мостове, земетръсни шайби и пр. ако не, да не се изказвам, то поне да не изказвам твърдения така, сякъш съм Антонио Гауди ...
осиновяването в Б-я с договор .... божке, божкеееее
откраднах го, а Мираета отвличаше вниманието на персонала - продаваше им тооооплиии геврециии
Момичета, искам да питам нещо съвсем кротко ...
Аз от архитектура и строително инженерство не разбирам (примера е произволен) ... затова гледам по въпроси за сгради, мостове, земетръсни шайби и пр. ако не, да не се изказвам, то поне да не изказвам твърдения така, сякъш съм Антонио Гауди ...
осиновяването в Б-я с договор .... божке, божкеееее
Пък има има вече едно решение - осиновяване. Не мисля, че е чак толкова лошо. Напротив.
А защо да няма още едно решение?
Както е посочено, осиновяването не е "чак толкова лошо" - въпреки че и там има интереси, бизнес и лична драма.
Много хора се замислят доколко генетичното наследство определя човека. Аз съм от тези, които смятат, че го определя в огромна степен. Поради това, бих предпочела непозната жена да ми износи детето, отколкото аз да отглеждам дете на непознати мъж и жена.
И ако смятате, че нещо бъркам - ами защо си раждате собствени деца. Защо се измъчвате с бременност и раждане? Директно в гражданското заедно с документите за брак да предоставят и документи за осиновяване - кеф ти момиченце, кеф ти момченце... Не мисля, че е чак толкова лошо?
Хвърлих едно око на въпросното филмче. Мноооого прочувствено, много емоционално, обаче на мен такива не ми минават! Разбира се, тъй като е "про", имаше един лекар да е представител на несъгласните, колкото да се отчетат, че е дадена и другата позиция. Обаче, като махнем емоционалната страна, пак остава онези, гадно-материалната.
смятам, че е страшно пошло, да се спекулира с мъката на хората и да се размахва като пропаганден плакат, ако знаете какви сърцераздирателни филми има в подкрепа на другата теза...
И аз това се чудя. Пък има има вече едно решение - осиновяване. Не мисля, че е чак толкова лошо. Напротив.
Най-сериозната граница, която няма да премина завършва тук -
глашатаите на конструкцията СМ да не заклатят презумпцията за бащинство на милионите българи, чакащи дете, за да са в угода на едно бизнес-начинание ....
И ако смятате, че нещо бъркам - ами защо си раждате собствени деца. Защо се измъчвате с бременност и раждане? Директно в гражданското заедно с документите за брак да предоставят и документи за осиновяване - кеф ти момиченце, кеф ти момченце... Не мисля, че е чак толкова лошо?
Някак странно ми е да искаш непременно да си майка на всяка цена, на човече, което задължително носи твоето ДНК.
Много въпроси се поставиха тук, защо някой не се опита да им отговори, а всички наблягате на емоцията и майчинските трепети?
Но къде са тези въпроси? Аз наистина не виждам въпроси без отговори, но през страница-две някой надава жален вопъл.
Темата ме вълнува, поради което започвам да се тревожа да не би да пропускам пасажи
И ако смятате, че нещо бъркам - ами защо си раждате собствени деца. Защо се измъчвате с бременност и раждане? Директно в гражданското заедно с документите за брак да предоставят и документи за осиновяване - кеф ти момиченце, кеф ти момченце... Не мисля, че е чак толкова лошо?
Освен това, както вече няколко пъти повторих, аз идеята за осиновяване съм си я мислила дори преди да срещна мъжа ми. Понеже бях на над 30 години, си мислех, че ще си остана сама в живота. Пред себе си имах примера на сестрата на наш познат, която на 40 години, сама беше осиновила най-прекрасното и във физически, и в душевен аспект дете. Значи, не е невъзможно сама жена да се справи.
После...с мъжа ми сме говорили за осиновяване дори преди да започнем въобще опити. Каза, че НЕ ДЪРЖИ гените НИ на всяка цена да бъдат продължени, и ако се беше оказало, че един от двама ни има репродуктивни проблеми, идеята беше да не се занимаваме със скъпоструващи и изнервящи интервенции без никаква гаранция за успех, а да си вземем дете от дом.
За мене това е едно от наслагванията, останали в душите още от времето на Султана или малко по-късно-на Елин Пелиновите герои. Родът, името, на всяка цена да бъдат продължени. Иначе жената е бивала низвергната, а мъжът-тласкан да я остави и да си намери такава, която "не е ялова". Обидно е, как да кажа, пак спрямо жените.
Родих защото исках да отгледам дете. Да бъда майка. Това дали е с моето ДНК не ми е много наболяла тема. Майката е тази, която отглежда и възпитава, а не част от ДНК кода ти.
А защо не осинови дете вместо да родиш?
Не тази вечер, Жозефина!!!, хората са различни. Вие мислите еди-как си, аз по друг начин (и забременях от ин витро). Аз не искам да ограничавам или оборвам твоя начин на мислене - само искам да не се забранява на хората, които мислят по друг начин, да имат свои биологични деца чрез СМ.
Но къде са тези въпроси? Аз наистина не виждам въпроси без отговори, но през страница-две някой надава жален вопъл.
Темата ме вълнува, поради което започвам да се тревожа да не би да пропускам пасажи
Милост.
И ако смятате, че нещо бъркам - ами защо си раждате собствени деца. Защо се измъчвате с бременност и раждане? Директно в гражданското заедно с документите за брак да предоставят и документи за осиновяване - кеф ти момиченце, кеф ти момченце... Не мисля, че е чак толкова лошо?
Някак странно ми е да искаш непременно да си майка на всяка цена, на човече, което задължително носи твоето ДНК.
Изобщо нищо странно няма ... Аз пък си давам сметка, че именно въпросният ДНК код има съществено значение, точно така и си подбрах бащата на дъщеря ми (той ми е донор) ...
Родих защото исках да отгледам дете. Да бъда майка. Това дали е с моето ДНК не ми е много наболяла тема. Майката е тази, която отглежда и възпитава, а не част от ДНК кода ти.
После...с мъжа ми сме говорили за осиновяване дори преди да започнем въобще опити. Каза, че НЕ ДЪРЖИ гените НИ на всяка цена да бъдат продължени, и ако се беше оказало, че един от двама ни има репродуктивни проблеми, идеята беше да не се занимаваме със скъпоструващи и изнервящи интервенции без никаква гаранция за успех, а да си вземем дете от дом.
Те така децата от домовете ги раздават
. Колко от тях са с неуреден статут, защото т.нар. "майка" не е подписла документите за осиновяване.А какво правим ако нямаме репродуктивни проблеми, а просто не става?