- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
Тук всички сте, като развален грамофон. Сурогатната майка... другата майка...яйцеклетки...дарителки...Детето изобщо вписвате ли го някъде в схемата? Или то е просто част от договора, сключен между две жени? 
Titina,
аз бях от твоята страна на барикадата. Донорските яйцеклетки нямат нищо общо! Четеш ли изобщо? При донорските яйцеклетки жената износва чужд генетичен материал и ражда своето дете! Тук няма проблем! Проблема е при износването на дете от друга жена! Проблема не е нито за майката, нито за жената, която износва, а за детето! Ама чукча писател...
Titina,
аз бях от твоята страна на барикадата. Донорските яйцеклетки нямат нищо общо! Четеш ли изобщо?
При донорските яйцеклетки жената износва чужд генетичен материал и ражда своето дете! Тук няма проблем! Проблема е при износването на дете от друга жена! Проблема не е нито за майката, нито за жената, която износва, а за детето! Ама чукча писател... Хоупче,
Чукча писатель, ясна работата.
То като тока, понеже не го виждат, значи го няма.
Светли празници да имаш и много
Титина,
Не виждам и при най-добро желание как законът може да защити очакванията и на двете страни. Първо, защото самото извършване на СМ е много рисковано от всяка гледна точка, включително морална и материална. Как се очаква жената да задържи детето, но да върне парите? Как да се пресметне колко хляба е изяла за себе си и колко за бебето? Или проследяването на бременността дали е за бебето или за майката и да се резне с нож? Какво предлагаш, как да се измери каква част от парите е невъзвръщаем разход, независимо от изхода? За мен истината е, че биологичните родители съвсем съзнателно се излагат на този риск и не могат да търсят обезщетение. Печелившата ръка е у СМ от всяка гледна точка. На теб май ти е много лесно да я караш на принципа кеш енд кери!
Не виждам и при най-добро желание как законът може да защити очакванията и на двете страни. Първо, защото самото извършване на СМ е много рисковано от всяка гледна точка, включително морална и материална. Как се очаква жената да задържи детето, но да върне парите? Как да се пресметне колко хляба е изяла за себе си и колко за бебето? Или проследяването на бременността дали е за бебето или за майката и да се резне с нож? Какво предлагаш, как да се измери каква част от парите е невъзвръщаем разход, независимо от изхода? За мен истината е, че биологичните родители съвсем съзнателно се излагат на този риск и не могат да търсят обезщетение. Печелившата ръка е у СМ от всяка гледна точка. На теб май ти е много лесно да я караш на принципа кеш енд кери!
_Hope_ - хубаво си го написала, но сто пъти досега се писа за "Първичната рана" - и аргументът ти важи, само ако се приеме теорията на Н. Верие за вярна. Но всъщност не е точно така, поне на 50% е оспорвана 
, базирана е на нейните собствени проучвания и работа - но тясно фокусирана върху осиновени деца с проблеми (с които тя самата е работила). Т.е. "безпроблемните" и "добре адаптираните" някакси не и попадат в проучването. Не съм специалист, чела съм отгоре-отгоре, но "първичната рана" не е неоспорвано твърдение.
, базирана е на нейните собствени проучвания и работа - но тясно фокусирана върху осиновени деца с проблеми (с които тя самата е работила). Т.е. "безпроблемните" и "добре адаптираните" някакси не и попадат в проучването. Не съм специалист, чела съм отгоре-отгоре, но "първичната рана" не е неоспорвано твърдение.
Ама, аз съм против и легализирането на проституцията и наркотиците! Те също съществуват и са в полза на някого, например проституцията е от полза на "клиента", ама това прави ли я приемлива?
Бибона,
Твоите опити да ми припишеш злоба и незачитане на чуждите желания за деца на всяка цена само показват твоята злоба! затова хайде, ако обичаш, затворИ си устата, поне в частта с изливане на помия по хорските деца!
Бибона,
Твоите опити да ми припишеш злоба и незачитане на чуждите желания за деца на всяка цена само показват твоята злоба! затова хайде, ако обичаш, затворИ си устата, поне в частта с изливане на помия по хорските деца!
До колкото ми е известно СМ взима пари, за да износи дете. Това дали ще го даде на био-родителите мисля, че не е предмет на получената сума. Все пак плащат наем на утроба, а не бебе. И може да реши да задържи детето. В Щатите имат доста такива проблеми. Та това е гадно. И мисълта ми е, че бебето се превръща в нещо, което се купува. Пък и да не забравяме за връзката майка - дете, която се развива по време на бременността. Hope е казала много неща по този въпрос. Аз не приемам, че едно бебе не чувства какво се случва. Напротив. Това, че не го казва не значи не не го усеща.
Затова нека да е близък човекът, а не непозната. Да са по - малко травмите и притесненията. И платеното СМ да бъде подсъдно. Защото не виждам как закона ще принуди родилата жена да предаде детето. А и още куп други неща.
Затова нека да е близък човекът, а не непозната. Да са по - малко травмите и притесненията. И платеното СМ да бъде подсъдно. Защото не виждам как закона ще принуди родилата жена да предаде детето. А и още куп други неща.
Правилно, това не е договор, предмет на който е продукт, наречен дете! Защото в противен случай могат да се предявят изисквания защо бебето е родено не в 40-стата седмица, а в седмия месец и защо СМ не е устискала, или пък че е изпила онази чаша кафе, или се е ядосала на мъжа си, което е довело до преждевременно раждане на дете две кила, вместо планираните три и триста.
Представете си, че осиновяването не беше законно и сега спорехме за него.
Представям си репликиите на опонентите:
- Ама много е рисковано - не се знае детето дали не носи тежки наследствени болести
- Ами ако биологичната майка го потърси
- Ами ако не успеем да го обичаме като свое
- Ами ако приемните родители решат да го върнат
- Ами то няма да обича осиновителката си, защото тя не го е носила 9 месеца и всъщност това автоматично го превръща в "емоционален инвалид", а нея - в изверг, че му е сторила това
И въпреки това, има много щастливи истории с осиновени деца. Има, разбира се, и нещастни истории - но, надявам се, никой не предлага заради това да се забрани осиновяването? Или греша, Andariel?
Представям си репликиите на опонентите:
- Ама много е рисковано - не се знае детето дали не носи тежки наследствени болести
- Ами ако биологичната майка го потърси
- Ами ако не успеем да го обичаме като свое
- Ами ако приемните родители решат да го върнат
- Ами то няма да обича осиновителката си, защото тя не го е носила 9 месеца и всъщност това автоматично го превръща в "емоционален инвалид", а нея - в изверг, че му е сторила това
И въпреки това, има много щастливи истории с осиновени деца. Има, разбира се, и нещастни истории - но, надявам се, никой не предлага заради това да се забрани осиновяването? Или греша, Andariel?
Това вече е голямо изхвърляне за осиновяването! Осиновяването съществува откак свят светува. И животните осиновяват, макар и рядко чуждото поколение. Между другото, има случаи на върнати деца от осиновителите (а не приемните родители), което е голям пропуск в закона. За осиновяването няма дилема и никога не е стояла. детето така или иначе вече е на този свят и семейството решава дали да осинови, при ясното съзнание, че е завинаги и от морална, и от правна гледна точка. То, затова се казва "осиновяване", а не вземане под наем или за временно ползване на дете!
- Ама много е рисковано - не се знае детето дали не носи тежки наследствени болести
Едното и другото нямат почти нищо общо.
СМ свързвам с клонирането повече онколкото с осиновяването.
Това вече е голямо изхвърляне за осиновяването! Осиновяването съществува откак свят светува. И животните осиновяват, макар и рядко чуждото поколение. Между другото, има случаи на върнати деца от осиновителите (а не приемните родители), което е голям пропуск в закона. За осиновяването няма дилема и никога не е стояла. детето така или иначе вече е на този свят и семейството решава дали да осинови, при ясното съзнание, че е завинаги и от морална, и от правна гледна точка. То, затова се казва "осиновяване", а не вземане под наем или за временно ползване на дете!
Може би и сурогатството щеше да съществува "откак свят светува", ако имаше техническа възможност за това - но тя се появява чак сега - затова и въпросът излиза на дневен ред.
Пак да те попитам - осиновеното дете е обречено на нещастен живот, щом не го отглежда жената, която го е износила?
И всички евентуални проблеми (защото такива има) на осиновяването правят ли го вредно или неприложимо?
- Ама много е рисковано - не се знае детето дали не носи тежки наследствени болести
Едното и другото нямат почти нищо общо.
СМ свързвам с клонирането повече онколкото с осиновяването.
Не знам защо се опитваш да слагаш думи в устата ми. Просто не всяко семейство е готово да се справи с дете с тежко заболяване - в този смисъл неизвестна наследствена болест е риск при осиновяването - надявам се, няма да спорим за това?
Какво общо пък има клонирането тука? Клониране е когато правиш дубликат на организъм. Дубликатът може да се износи и от майката на оригинала. Не виждам връзка?
Това вече е изсмукано от пръстите!
Аз ти зададох два прости и ясни въпроса - май нямаш желание да отговаряш?
Няма, защото задълбават в съвсем друга посока. Все едно сравняваме ябълки и круши! За осиновяването не са нужни технически възможности, а само дете и осиновители. Не са намесени други хора. Биологичната майка съвсем доброволно е оставила детето си и нея никой не я знае къде е. Е, да сега очаквам да намесиш циганските истории в Гърция за продажбата на бебета и съвсем ще я втасаме!
Искам да кажа, че разсъжденията относно осиновяването, които написа за толкова близки със СМ, колкото и клонирането. С една дума нищо общо.
Добре де ако осиновиш дете, което се укаже с наследствено заболяване ще го върнеш ли? Аз не бих. Или ако е наследствена болест поне да е от твоят ген.
Пак да те попитам - осиновеното дете е обречено на нещастен живот, щом не го отглежда жената, която го е износила? - Не. Но е за него е шанс да живее със семейство, което го обича. Това решава два проблема. Едно дете няма да е само и една двойка ще има дете.
И всички евентуални проблеми (защото такива има) на осиновяването правят ли го вредно или неприложимо?
Кой са тези страшни проблеми освен болестите, които явно за теб са проблем?
Добре де ако осиновиш дете, което се укаже с наследствено заболяване ще го върнеш ли? Аз не бих. Или ако е наследствена болест поне да е от твоят ген.
Пак да те попитам - осиновеното дете е обречено на нещастен живот, щом не го отглежда жената, която го е износила? - Не. Но е за него е шанс да живее със семейство, което го обича. Това решава два проблема. Едно дете няма да е само и една двойка ще има дете.
И всички евентуални проблеми (защото такива има) на осиновяването правят ли го вредно или неприложимо?
Кой са тези страшни проблеми освен болестите, които явно за теб са проблем?
Няма, защото задълбават в съвсем друга посока. Все едно сравняваме ябълки и круши! За осиновяването не са нужни технически възможности, а само дете и осиновители. Не са намесени други хора. Биологичната майка съвсем доброволно е оставила детето си и нея никой не я знае къде е. Е, да сега очаквам да намесиш циганските истории в Гърция за продажбата на бебета и съвсем ще я втасаме!
Доколкото разбрах, твоята основна теза е, че детето ще страда при СМ, защото е създало връзка с жената, която го е износила и нищо не може да замени тази връзка?
Същият проблем трябва да седи и пред осиновеното дете - така че все са ябълки.
Другият аргумент е сложността на тези отношения и евентуалната невъзможност да се направи добър регламент. Но при осиновяването също има определена сложност. Според теб "Не са намесени други хора. Биологичната майка съвсем доброволно е оставила детето си и нея никой не я знае къде е" - но преди 20 години на една моя осиновена братовчедка баща й цъфна на вратата един ден в разгара на пубертетския сезон - та на семейството им им отне години да се възстановят. Така че и там е сложно.