за сурогатните майки

Всъщност, в Америка и Англия повечето износени от СМ деца са с нейна яйцеклетка. Аз нарочно не го споменах, защото, от дискусията се разбира, че в България сурогатната майка ще износва само плод, който не е с неин генетичен материал. Да разбирам ли, че осеменяването на СМ също ще бъде разрешено?

Бояна, познавам доста добре болката на осиновеното дете защото съм майка на две такива. Но това не е тайна за хора като теб, които четат и се информират и на базата на това изграждат мнението си. Повечето, за съжаление отказват да го правят. И обявиха нас, майките които се опитахме да споделим, за какви ли не.

Благодаря на Бога че има и хора като теб! Първият ти пост по темата беше като балсам за душата ми и подарък за светлия празник.
 
  

Gankata Благодаря ти за милите думи!  Много любов за семейството ти и най- вече за двете дечица!  Близък на нашето семейство е осиновен и той е една от причините не ми допада идеята за СМ. Сега е щастлив мъж, живял е обграден от любовта на едни невероятни родители и някога и той ще стане такъв родител, сигурна съм. Когато видях темата се запитах какъв ли щеше да е животът му, какво щеше да стане с него, ако майка му и баща му бяха потърсили СМ вместо да се преборят да го измъкнат от едно ужасяващо сиропиталище в бедна страна.

А какво пречи това да се уточнява в договора, при желание на страните? Ако една СМ е съгласна на подобно нещо ... Всъщност, след като има жени, които са донори на яйцеклетки, какво пречи да има СМ които един вид са донори на яйцеклетка? (от това, че подобно нещо за себе си никога не бих приела, не следва че трябва да го отричам по принцип ...).

Тук се писаха всякакви глупости за изисквания СМ да не пуши, да не пие (при условие че достатъчно бременни жени си го позволяват, особено онези, които оставят детето за осиновяване ...) пък и здравословно да се храни пък и какъв здравословен начин на живот да води. Ами именно майките на изоставените деца изобщо не са се съобразявали! От това да се е стигнало до увреждания - разбирам. От живота в институции (та дори и за няколко месеца) - разбирам. Ама точно защото физически са разделени тия деца от биологичната си майка ... е това е просто недоказуемо, не е много логично и изобщо ...

Ами, какво да ти кажа, Бояна! Аз нито съм чела законопроекта, нито зная какво как се е обсъждало. Информацията ми е от това, което се пропагандира в момента по всички телевизии и от филмчето, което пуснаха вчера. там нещата са от розови по-розови! Но едно е какво ни приказват, друго е какво ще пише в действителност, да не говорим как ще се тълкува. Аз не им вярвам. нямам причина да им вярвам. такава масирана кампания правят, че косата ми се изправя. Ей на, утре и по БНТ в сутрешния блок. Въпросните 2 госпожи от фондаацията плюс депутатката само миткат от телевизия в телевизия и мелят едно и също. журналлистите им задават въпроси като по поръчка. чиста пиарска история.

По-напред юрист отговори, че няма проблем дете, родено в чужбина и осиновено, припознато или регистрирано законно тем като дете на бг-граждани да бъде вписано в БГ. Това не се наказва от закона (тук във Франция е подсъдно).

Gankata, много са ти хубави и двете дечица, пу, пу, да не им е на уроки! Съгласна съм с написаното от тебе и само държа да отбележа, че осиновяването е доста трудна, дълга, скъпа и не винаги завършваща с успех процедура. Тоест, не е за всеки и не говоря само за цената. Само да кажа, че ако ние днес решим да подадем молба за вписване в регистъра и да се кандидатираме, никога не бихме били одобрени по ред причини. Трудно е и изискванията са изключително високи.


По принцип нищо не пречи, само няма как после, ако СМ реши да задържи детето да я накарат да го предаде. Ще се опитам да ти го обясня с пример: Сурогатната майка в 6 месец решава да посети приятелка тук във Франция. Идва, поостава и ражда тук. По закон до 7 дена трябва да регистрира детето. Изважда му френски акт за раждане въз основа на който му изважда и български. Остава си тук на социални помощи и от тук наема адвокат за завеждане на дело за издръжка от биологичния баща. На ДНК тестовете всичко е точно и тя е генетична майка. Не може да бъде екстрадирана от Франция нито да бъде накарана да предаде детето. Такова дело тук не може да бъде заведено, защото е в разрез със закона. Генетичният баща може да бъде арестуван веднага щом стъпи тук заради неплатена издръжка. Тя след 1-2 години може спокойно да си се върне в България. Какво ще и направят? Ако вземат да я съдят 100 женски организации ще скочат. А и не върви да разделят дете от жената, с която е свикнало и която при това му е родна майка. Този случай е реален само че жената не е българка.

  Ммм това явно е много частен случай, но пък ми прави впечатление че е преднамерен ... тоест въпросната СМ е планирала действията си отрано ... абе много гадно. Пък и така може да си избере законодателството на коя държава й пасва ... и да иде там ... Но все пак никой не е задължен да ползва услуги на СМ, само защото това съществува като възможност ...

Аз разбирам, че спазването на такъв договор може да бъде травмиращо за някои от участниците (за невъзможно - не съм убедена). Но пак повтарям - вярвам, че това ще е по-скоро изключение.

При разводите също се стига до ексцесии - като насилствено отнемане на децата от единия родител например. Въпреки това, е преценено, че обществената полза от тях е по-голяма от вредата. Това е и моята теза по отношение на СМ.

Ето какво намерих в Wikipedia:

A study by the Family and Child Psychology Research Centre at City University, London, UK in 2002 concluded that surrogate mothers rarely had difficulty relinquishing rights to a surrogate child and that the intended mothers showed greater warmth to the child than mothers conceiving naturally.[21] .... In fact, quantitative and qualitative studies of surrogates over the past twenty years, mostly from a psychological or social work perspective, have confirmed that the majority of surrogates are satisfied with their surrogacy experience, do not experience "bonding" with the child they birth, and feel positively about surrogacy even a decade after the birth.[25] Assessing such studies from a social constructionist perspective reveals that the expectation that surrogates are somehow "different" from the majority of women and that they necessarily suffer as a consequence of relinquishing the child have little basis in reality and are instead based on cultural conventions and gendered assumptions.[25] Many surrogates form close and intimate relationships with the intended parents. When the greatness of their efforts is acknowledged, they recall their surrogacy experience in the years to come as the most meaningful experience of their lives.[26]



Бояна, радвам се за твоя познат - но да лишаваш хората от избор не е решение. В противен случай да забраним и инвитрото?
Може би неговите родители са били щастливи в случая. За други СМ би било по-добро решение. Мисля, че хората, които са готови да осиновят дете, биха го направили независимо от другите възможности. Не са рядкост случаите на осиновители, имащи и свои биологични деца. Разбери, че не всеки може да е щастлив осиновител - и съответно да направи щастливо едно осиновено дете.

Да осиновиш дете заради липса на други възможности, въпреки че не си готов за това - дали би донесло нещо добро?

През два-три постинга в тази тема се противопоставят осиновяването на дете и СМ.
Продължавам да се чудя, не смятате ли, че умаловажавате този избор, правейки го единствен в ситуацията?
И не разбирам, защо хора, които си позволиха да нанесат обиди на други, избрали не техния начин на мислене и действие,
говорят за нивото на комуникация...
Никой не иска да промени вашето мислене и да диктува какви да са действията ви, нито определя какви са подбудите ви за тях, но вие си го позволявате.

Казах, че това е една от причините да съм против, а не че е единствената причина. Каква е разликата в това да си готов да осиновиш дете родено от друга майка с чужди гени и това да приемеш дете родено от друга майка, но с твоите гени? Още едно от съмненията ми е, че единствената разлика е в посока на суетата от собствените гени.

LemonDesi Нямам представа защо други противопоставят СМ и осиновяването. Аз правя такъв паралел, защото мотива в полза на СМ е възможността хората с репродуктивни проблеми да имат деца, а осиновяването е реална възможност да имаш деца.

Въпросът е дали рисковете на СМ не са прекалено много. Това са рискове най- вече по отношение на детето и на износилата го СМ, но да не забравяме и споменатата готовност на родителите да приемат дете, което не е родено от майката. Как може да се прецени дали са готови при положение, че очевидно не са готови да осиновят?

Така нещата не опират до противопоставяне или лишаване от възможност, а до по- сериозна преценка на рисковете. Не апелирам СМ да се забрани завинаги, а да се изследва по- сериозно какви са последиците от разрешаването и какъв би бил най- удачният регламент ако се разреши.

Не знам от къде се черпи тази информация за Америка, при условие, че според New York Times Magazine е точно обратното : Although national statistics on surrogacy are not available, surrogacy agencies have said that gestational surrogacies have become more common in recent years.

и още;

Sherrie Smith of the Center for Surrogate Parenting said that about 226 of the 1,355 infants born through the group's program since 1980 were created through traditional surrogacy, while the rest were created through gestational surrogacy.

Да, същата "суета", която кара всеки жив организъм да се бори до смърт за територия и до достъп до женски/мъжки от милиони години насам. Нали няма да проявиш наивност и да заявиш, че ние сме единствения биологичен вид, преодолял този стремеж да предадеш нататък своята генетична информация?

Или лицемерие - защото тук няколко жени твърдят, че не разбират този стремеж - но са предпочели да родят свое дете, вместо да осиновят.

Ако отказваш да разбереш този довод, просто приеми, че хората са различни - някои разбират живота по различен начин от теб. Не им отричай шанса да търсят щастието по свой си начин.


Какво общо имат двете неща? Аз не съм готова да осиновя дете, защото вярвам в кръвните връзки и значителната роля на наследственността - но бих ползвала сурогатна майка. Бременността ми беше кошмарна и нищо свещено не видях в нея. Не ми е нужен още един такъв кошмар, за да обичам детето си.

По въпроса за изследванията - ами хората са правили. Цитирах ти по-горе изследване, правено в Англия - което твърди, че като цяло СМ не само нямат проблеми, но често остават добри приятели на биологичното семейство и много рядко съжаляват за решението си.

jp Да избереш да износиш и родиш дете с твоите гени не е като да избереш някой друг да го износи вместо теб, така че въпросът защо някой е избрал да има свое дете е неуместен. Разбирам, че всеки има право да разбира живота по свой начин и изказванията ми не са в разрез с това. Самото разбиране на чуждото мнение не изключва възможността да имам свое и то да е различно.

Бременността ти е била кошмарна, разбирам, на други са били кошмарни първите месеци с бебето, но това аргумент ли е да си вземат детето от СМ щом стане на годинка, например?

Колкото до изследванията от Англия- споменава ли се в тях какви са негативите за бебето? Всъщност, именно бебетата ме интересуват повече в случая. За мен не е все едно дали са износени от майка си или не, не е все едно дали са отделени от онази, която ги е родила. Последствията ще са сходни с тези при изоставените деца, а там категорично има последствия.

И щом стремежът да предадем собствените си гени на всяка цена е толкова е толкова силен какво мислите за клонирането? Има доста хора, които подкрепят подобен вариант с различни сериозни аргументи.

В какво по-конкретно е разликата за теб? Ако гените нямат значение и са напразна суета, защо хората предпочитат да имат собствени деца?


Разбира се - но моето различно мнение не ме кара да настоявам да се забрани осиновяването. Докато твоето различно мнение отказва да признае правото на инакомислещите да търсят други решения.


Не си ме разбрала. Аз бих минала през същия кошмар отново, за да имам дете. Посочвам този пример аргумент срещу стереотипа за свещените трепети на бременността и преувеличаването на емоционалната връзка майка-дете през този период.

Бих ползвала СМ не за да си спестя негативни емоции, а за да намаля риска за живота и здравето на детето си при евентуална нова бременност.


Ами защо не потърсиш дали са установени негативи за бебето и тогава да даваш мнение, че такива има? Едва ли без никакви изследвания са разрешили сурогатството в Англия, Гърция, Канада, Австралия, Щатите, Израел и т.н.


Не съм мислила достатъчно и нямам мнение. А и не виждам защо трябва да сменяме темата.

Този израз "на всяка цена" почва да ме дразни. Не е всяка цена. "На всяка цена" ще е, ако срещу СМ съм готова да дам някой крайник или живота си.

Говорим за рутинна медицинска процедура и известна сума пари.

Мнението ми по този въпрос е крайно и категорично. Не смятам за нормално човек да изпитва увереност, че му се полагат деца, че заслужава деца, че трябва да има деца на всяка цена. Под "всяка цена" разбирам всички тези днешни безумия, измислени в отчаянието на егоцентризма човешки. Сурогати, клонинги, епруветки, какви ли не напъни, за да наредиш и собствените гени сред личните си придобивки.