- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
А почти всички осиновители са преминали през процедури ин-витро, така че връзка има и много добре ги познават дали са ужасни или не - от личен опит.
НЕ! Сред осиновителките попадат и голяма част от жените, които нямат шанс за собствено дете дори и инвитро, защото няма как да го износят! ...
Както се разбра твоя личен опит е показателен, това стана ясно на всички.
Не е показателен, но е част от статистиката и е хубаво да се има и той предвид, наред с другите. От тези които правят статистики с претенции за достоверност, разбира се.
НЕ! Сред осиновителките попадат и голяма част от жените, които нямат шанс за собствено дете дори и инвитро, защото няма как да го износят! ...
Може. Аз такива случаи не познавам, но може и да има. Ето моята лична статистика ми изневерява в случая.
Но тази статистика няма значение по настоящия дебат. Темата за осиновяването няма място тук.
Осиновителите се изказват в този форум само и единствено за да покажат какво би преживяло едно дете ако бъде разделено от родната си майка веднага след раждането. Защото са натрупали достатъчно литературни и емпирични познания, които смятат за нужно да споделят с хората, които ги нямат. Това имаме да споделим ние, това споделяме.
Момичетата от Проблемното пък споделят своята статистика, която явно всеки тълкува по различен начин.
Аз не приемам за нормално 8 - 10 хормонални стимулации в рамките на 2 - 3 години. На базата на собствения си опит и всичко прочетено по темата за хормоналния баланс в човешкия организъм. Ако някой го приема - това си е негово право и негов избор. Докато вреди само на себе си, обаче....
А почти всички осиновители са преминали през процедури ин-витро, така че връзка има и много добре ги познават дали са ужасни или не - от личен опит.
НЕ! Сред осиновителките попадат и голяма част от жените, които нямат шанс за собствено дете дори и инвитро, защото няма как да го износят! ...
Както и голяма част от жените, които нямат проблем да износят дете, но не са избрали донорски комбинации. Вьв всеки случай ВСИЧКИ са мислили в някаква врьзка за биология, гени, наследство и други такива работи.
По-горе някой беше дал каква е успеваемостта. Това са теоретични данни. Момичетата в темата за ин-витрото си правят своя собствена статистика, която въпреки че не претендира за представителност, много по добре показва реалното състояние на нещата.
А, значи на момичетата от темата за ин-витрото вярваме безрезервно и отхвърляме всякакви други теории пред техните, а момичетата от темата за осиновяване ги обявяваме за ... хайде да не цитирам, абе общо взето само си измислят. И когато споделят свои преживявания, и когато цитират литературни източници. А иначе сме против дискриминацията....
Ти май не четеш, казах че извадката която е направена там , за успешни и неуспешни опити е по-достоверна отколкото писанията на които и да е, при условие, че няма официална статистическа извадка в засягаща този въпрос. Каква връзка има между осиновяващите и тези преминали през инвитро, че не ми стана ясно, може ли да ми поясниш ако обичаш. Или момичетата пишещи в темата за осиновяване правят официална статистика на успешни и неуспешни опити инвитро. И не ми слагай твоите думи в моята уста.
Успеваемост е разтегливо понятие. Една бременност след трансфер, завършила с аборт е успешна, доколкото все пак се е получила бременност. За родителите успех след ин витро е живо родено бебе. За България за 2005г процента раждания след трансфер е 13.5% според ESHRE.
http://humrep.oxfordjournals.org/cgi/content/full/24/6/1267/DEP035TB6
Реалното състояние се вижда от официалната статистика а не от темата на момичетата за ин витрото.
Гени-мени....не разбирам какво сте се вкопчили в тях!
Досега историята не познава гот гениален баща да е излязло гениално дете!
А доста рецидивисти , деградета и какви ли не произхождат именно от семейства, които са считали генфонда си за много читав!
Аман вече от тези драми!
Господ ако не е решил да даде- ще имате да вземате, ама няма да можете да го надхитрите!
Досега историята не познава гот гениален баща да е излязло гениално дете!
А доста рецидивисти , деградета и какви ли не произхождат именно от семейства, които са считали генфонда си за много читав!
Аман вече от тези драми!
Господ ако не е решил да даде- ще имате да вземате, ама няма да можете да го надхитрите!
Интервю по темата с проф. д-р Иван Козовски
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=423979
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=423979
Успеваемост е разтегливо понятие. Една бременност след трансфер, завършила с аборт е успешна, доколкото все пак се е получила бременност. За родителите успех след ин витро е живо родено бебе. За България за 2005г процента раждания след трансфер е 13.5% според ESHRE.
http://humrep.oxfordjournals.org/cgi/content/full/24/6/1267/DEP035TB6
Реалното състояние се вижда от официалната статистика а не от темата на момичетата за ин витрото.
Официална статистика за това в България няма. (Този път наистина го подчертавам).
Въпрос към Gankata: Колко от осиновителите са осиновили дете веднага след раждането? Имаш ли идея от кога са първите спомени на човек?
Въпрос към Gankata: Колко от осиновителите са осиновили дете веднага след раждането? Имаш ли идея от кога са първите спомени на човек?
Много малко хора осиновяват веднага след раждането днес. В миналото - много повече. Всички пораснали осиновени деца от подфорум Осиновени, повечето от които са осиновени директно от родилния дом споделят едно и също относно травмата.
Да, имам идея откога са първите подсъзнателни спомени на човек, които са водещи за емоционалната му стабилност. Не от личен опит, а на базата на разговори със специалисти и доста прочетени страници специализирана и популярна литература.
Gankata, стига с тия ''психологически'' книги, някой като не знае какво да прави , имам чувството, че психолог става
има безчет хора ( дори и в този форум), които си казват , че не са близки с родната си майка , и аз съм от тях ( близки вътрешно )
и има безчет деца, които са осиновени , не знаят това и нищо не усещат, и обичат родителите си силно ...самата аз имам няколко примера покрай себе си ...
има безчет хора ( дори и в този форум), които си казват , че не са близки с родната си майка , и аз съм от тях ( близки вътрешно )
и има безчет деца, които са осиновени , не знаят това и нищо не усещат, и обичат родителите си силно ...самата аз имам няколко примера покрай себе си ...
Gankata щом си чела знаеш колко много теории има в тази сфера, не една. За първите спомени знаеш от кога датират, е при една СМ кога ще се появи травмата, при положение че първите сазнателни спомени са доста след момента на раждане?
Мен СМ хич не ме интересува как ще се чувства ни преди, ни по време, ни след раждането. Тя е възрастен човек и това е неин съзнателен избор.
Интересуват ме единствено чувствата и преживяванията на детето, за емоционалната стабилност през целия живот на което влияят преди всичко подсъзнателните спомени, този път аз трябва да подчертая.
Съзнателните ги познаваш много по-добре и можеш да си изработиш много по-успешна стратегия да се бориш с неприятните.Тherese, аз хора които са в състояние откровено да лъжат децата си по толкова важна тема, неуважавайки правото на всеки да знае откъде е произлязъл в името на една лъжовна щастлива идилия въобще не искам да коментирам.
Gankata щом си чела знаеш колко много теории има в тази сфера, не една. За първите спомени знаеш от кога датират, е при една СМ кога ще се появи травмата, при положение че първите сазнателни спомени са доста след момента на раждане?
Въобще някой знае ли какво означава травма или си говорите все едно става дума за навехнат глезен?
therese Човешката психика е загадка колко човешкото тяло. Медицината не е точна наука, но знае къде се намира черният ти дроб, например, и какво най- вероятно ще стане с него при цироза, а и какви ще са причините за въпросната цироза. Психиатрията като дял от медицината по същата схема е наясно с психичните процеси. Психологията също, но през друга призма. Та смятам, че който не знае какво да прави започва да коментира и да плюе по неща, които не разбира. /Не съм психолог по професия
/ Официална статистика за това в България няма. (Този път наистина го подчертавам).
И как в държава, в която дори няма официална статистика за оплождането на яйцеклетки и трансфер на ембриони да се пристъпва към озаконяване на сурогатство? За мене това е "На гол гъз и бъз"
Интервю по темата с проф. д-р Иван Козовски
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=423979
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=423979
Аз съм потресена от наглите изказвания и лъжи и абсолютно незачитане на закона, които демонстрира този лекар. За какво е закон, когато е ясно, че няма да се спазва?
Gankata щом си чела знаеш колко много теории има в тази сфера, не една. За първите спомени знаеш от кога датират, е при една СМ кога ще се появи травмата, при положение че първите сазнателни спомени са доста след момента на раждане?
Въобще някой знае ли какво означава травма или си говорите все едно става дума за навехнат глезен?
therese Човешката психика е загадка колко човешкото тяло. Медицината не е точна наука, но знае къде се намира черният ти дроб, например, и какво най- вероятно ще стане с него при цироза, а и какви ще са причините за въпросната цироза. Психиатрията като дял от медицината по същата схема е наясно с психичните процеси. Психологията също, но през друга призма. Та смятам, че който не знае какво да прави започва да коментира и да плюе по неща, които не разбира. /Не съм психолог по професия
/Бояна има и много други теории обясняващи точно обратното:
Instead of the popular expectation that surrogates feel traumatized after relinquishment, an overwhelming majority describe feeling empowered by their surrogacy experience.[24] In fact, quantitative and qualitative studies of surrogates over the past twenty years, mostly from a psychological or social work perspective, have confirmed that the majority of surrogates are satisfied with their surrogacy experience, do not experience "bonding" with the child they birth, and feel positively about surrogacy even a decade after the birth.[25] Assessing such studies from a social constructionist perspective reveals that the expectation that surrogates are somehow "different" from the majority of women and that they necessarily suffer as a consequence of relinquishing the child have little basis in reality and are instead based on cultural conventions and gendered assumptions.[25] Many surrogates form close and intimate relationships with the intended parents. When the greatness of their efforts is acknowledged, they recall their surrogacy experience in the years to come as the most meaningful experience of their lives.[26]