Мили момичета, Честито Воскресение! 
Пожелавам на всички много здраве, любов и хармония!
Мъчно ми стана като прочетих за неволите на малките човечета. Стискам палци бързо да им минава и от тук нататък само хубави новини да има.
Разгледах албума с празничните яйца и козунаци. Много са хубави и корицата е прекрасна.
Умът ми се взе с яйцата на ЕмиР, приличат на захаросани, много са красиви. Валката, Кришкамишка, големи художнички сте. И седефените яйца ми харесаха, и нарисуваното дакелче също, и козунаците... Имаше един разказ на Чудомир за козунаците по Великден, сега се сетих за него... друго си е като замирише на току-що опечен козунак. Много мерак и настроение има във всички снимки.
И аз качих снимки, ама яйцата хич не съм си играла да ги украсявам, козунакът е от магазина. Преди години рисувах с туш и восък, но вчера много неща бях планувала и яйцата ги боядисах по бързата процедура.
Вчера дадох на Вико да опита пасиран картоф - за първи път - може да се каже, че започнах да захранвам. Само не съм сигурна дали въобще нещо глътна. По време на цялото начинание човекът беше със смесени чувства. Отначало много се зарадва на лъжицата, целият засия и се протегна да я хваща. Хич не се впечатли, че искам да му сложа нещо в устата - лъжицата, та лъжицата.. като му я дадох, се омаза чак отзад по врата. Облиза я, но от долната страна, картофът си остана в нея. Та му я взех и а-ха да ревне. После пак пробвах да му дам картоф и като усети вкуса, чак се потресе целия(все едно аз пия бира
)и като ме загледа с големи учидени очи - чуди се да ревне ли, да ми се усмихне ли. Е, усмихна се накрая, ама като пак му дадох да опита, пак се потресе. Ще видим след малко как ще мине втория ден на захранването. 
Хайде, аз ще ставам да варя картоф. Ведър и спокоен ден на всички. Покахонтас, кураж, мила. Важното е, че има и съвестни лекари и са поели грижата за Ана Мария, ще се оправи детето.
Пожелавам на всички много здраве, любов и хармония!
Мъчно ми стана като прочетих за неволите на малките човечета. Стискам палци бързо да им минава и от тук нататък само хубави новини да има.
Разгледах албума с празничните яйца и козунаци. Много са хубави и корицата е прекрасна.
Умът ми се взе с яйцата на ЕмиР, приличат на захаросани, много са красиви. Валката, Кришкамишка, големи художнички сте. И седефените яйца ми харесаха, и нарисуваното дакелче също, и козунаците... Имаше един разказ на Чудомир за козунаците по Великден, сега се сетих за него... друго си е като замирише на току-що опечен козунак. Много мерак и настроение има във всички снимки.
И аз качих снимки, ама яйцата хич не съм си играла да ги украсявам, козунакът е от магазина. Преди години рисувах с туш и восък, но вчера много неща бях планувала и яйцата ги боядисах по бързата процедура.
Вчера дадох на Вико да опита пасиран картоф - за първи път - може да се каже, че започнах да захранвам. Само не съм сигурна дали въобще нещо глътна. По време на цялото начинание човекът беше със смесени чувства. Отначало много се зарадва на лъжицата, целият засия и се протегна да я хваща. Хич не се впечатли, че искам да му сложа нещо в устата - лъжицата, та лъжицата.. като му я дадох, се омаза чак отзад по врата. Облиза я, но от долната страна, картофът си остана в нея. Та му я взех и а-ха да ревне. После пак пробвах да му дам картоф и като усети вкуса, чак се потресе целия(все едно аз пия бира
)и като ме загледа с големи учидени очи - чуди се да ревне ли, да ми се усмихне ли. Е, усмихна се накрая, ама като пак му дадох да опита, пак се потресе. Ще видим след малко как ще мине втория ден на захранването. Хайде, аз ще ставам да варя картоф. Ведър и спокоен ден на всички. Покахонтас, кураж, мила. Важното е, че има и съвестни лекари и са поели грижата за Ана Мария, ще се оправи детето.
Една седмица на градина и ей пак на 
След малко се стягаме, че ни покани на празничен обяд и да си я вземем да се лекуваме. 
.....не миряса докато не ги потопи във всички цветове....снимки - после, ако не ме домързи 
.
