Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

_re_ge,

Не само са полезни нещата, които показваш, но и интересни дори за "старите вълци"

Намерих нещо, което бях писала преди няколко години, като описвах какво правеше психоложката със сина ми, след като го диагностицираха на 4 и идваше вкъщи всеки ден, както и съветите, които ми даваше относно поведението ми към него, насърченията, похвалите, стимулите...:


 "1.   Носеше си голям картонен лист всеки път, поставяше го на земята и сядаха с детето върху него. Тя му казваше: „Прави като мене” и рисуваше къщичка, той трябваше да повтори, после дърво. Винаги го гледаше в очите и беше на нивото на очите. Купих бои за ръце, с които той трябваше да рисува, когато сме сами, както и в банята да рисува с ръце по стените.
2.   Подаваше му по една играчка да играят с нея, тя му разказваше за играчката, например: какво е това? – той отговаря – куче, как казва кучето, детето отговаря: „бау-бау”, тя му разказва, че е приятел на хората, разхожда се с децата в парка и т.н., след това прибира играчката и вади друга. Тези деца се нуждаят от голям ред. Като обаче през цялото време е на нивото на очите му и го гледа в очите.
3.   Тя го пита нещо, той отговаря с една дума, а тя му казва: „Добре, но трябва да кажеш: АЗ ИСКАМ ДА СИ ИГРАЯ С ТОВА”, т. е. Изреченията трябва да стават по- дълги от ден на ден.
4.   Правеше му куклен театър, като с това развиваше и въображението му. Напр. взема Мечо от играчките му и започва да разказва, че Мечо отива на басейн и чака на спирката, след това идва Зайо и го пита „Мечо, ти какво правиш”...и т.н....след първия куклен театър от този вид детето се впечатли и го повтаряше по своему, след време започна да измисля подобни. Тя всеки път ги измисляше кратки, като го включваше и него, напр. Зайо паднал в дупката, като тичал за училище, Марти, помогни му да излезе, хайде дърпай го.
5.   След това животните започваха да питат Марти как се казва, на колко е години, как се казва мама, тате, баба и така, всеки път се увеличаваха дейностите и все повече го включваше, увличаше и той трябваше да взема участие в играта, винаги го гледаше в очите и на нивото на очите му, седнали на земята.
6.   След това започна да го включва по- активно, той да играе едното от животните в кукления театър. Театърчетата са сравнително кратки, за да не го отегчават и да може да ги осмисли и пресъздаде по- лесно после.
7.   Аз направих така, че останах около 8 месеца с дтетето, по цял ден, на разходки в центъра, на кафе, в парка при децата, децата си играят в пясъчника, а той отива и или им стиска ръчичките или им взема нещата. Аз всеки път влизах с него в пясъчника, сядах при него и започвах да пълня с него кофичка, да рисува, с пръчка къща, деца...и децата се събират около нас, интересно им е, Марти също започна да рисува скоро много в пясъка и децата се събират да го гледат.
8.   Винаги го поправям, когато си говори във 2-ро или 3-то лице. И го карам да повтори „Аз направих това!”.
9.   Говорим си непрекъснато, питам го, а той отговаря с една дума, аз казвам цялото изречение и го карам да повтаря и така – всеки път и той се научава все повече и повече и накрая по навик започва да повтаря след мене като кажа нещо и неговите изречения така ставаха все по- големи и по-дълги.
10.   Рисувахме в къщи и с пяна за бръснене във поднос и той рисува с пръсти и винаги го карам да се чувства важен, ценен и равноправен.
11.   Казвам му, днес ще направим това, това и това. За тях реда  е от изключителна важност. И той вече пита: Сега, като излезем първо къде отиваме, и после къде и после, и накрая се прибираме да обядваме, нали?”. Важно е да казвате „Сега първо се изпишкваш, измиваме ръчичките, обличаме пуловера, панталона, обуваме ботушките, обличаме якето, излизаме, качваме се на колата и отиваме на куклен театър. След това ще се разходим малко, после отиваме на пазар и след това се прибираме да обядваме и да почиваме.”
12.   Психоложката се хвана за нещо, което го интересува, в случая беше трамвая, първо тя му рисуваше почти всеки път,после го кара той да го рисува и вътре да рисува хора, главите им. Рисуването на хора е много голяма част от терапията, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО. След стреса те нямат много добра представа за хората и за това, че ако им бръкнат в окото, да речем, ги боли, и се смеят, например.
13.   Казваше му първо: „Ти имаш глава, две очички, две ушички, едно носле, една уста..и т.н.”  и му ги показваше и го караше да ги показва и върху нея и върху мене, и след това го питаше „Ти колко очи имаш? Къде са? Покажи ми ги? На следващия ден след като вече пак ги покаже, казваше „Добре, но кажи: „Аз има две очи, а не просто две”. После „Ти колко уши имаш, колко нослета..?” и т.н.
14.   Психоложката носеше картинки с лица на деца, плачещи, засмяни ,тъжни, учудени, изразяващи всички възможни емоционални състояния и му казваше кое дете какво чувста , а после започна да го пита, кое дете е тъжно, той посочва, кое е весело, той посочва, кое е щастливо, кое е учудено..и т.н., след това започна да го пита: „Това дете какво е?” ,той казва ,”тъжно”, след няколко дена пак, а тя вече го допълва „Това дете е тъжно”, след това започна да го кара да го повтори, „Това дете е тъжно”. (причината някои да смятат, че тези деца нямат емоции е, че те не могат да ги разграничават и без да ги научим ние да ги разграничават, може да реагират обратно на това, което е нормално, например някой паднал, кърви, а то не знае какво е чувството, което изпитва детето , а и самото то и започва да се смее и това, ако не ги научим перфектно да разпознават всички емоции, е повод да ги подиграват).
15.   Аз го правех същото, докато се разхождаме.
16.   ВСИЧКО СЕ ПРАВИ ПОД ЧАС И ТОЧЕН РЕЖИМ, ТРУДНО Е ПРИ ТЯХ ДА СЕ СПАЗВА, НО В НЯКАКВИ РАМКИ, ДОКОЛКОТО МОЖЕ.
17.   Всеки път, когато бях , а и сега понякога, съм на прага на силите си и плача , той се тревожи и пита защо плача, аз казвам :”Защото съм много тревожна и тъжна, че ти направи така” , в началото той се биеше себе си , но после взе да ме гушка и разбира, че ме наранява, а те са много чувствителни, много ни обичат и не искат да ни нараняват. В никакъв случай, не им казвайте , че са лоши, а им казвайте как вие се чувствате.
18.   Казвах му „Аз съм ти майка, ти на мене си ми син, баща ти ти е баща, ти на него си му син.”, после го питам „Каква съм ти аз на тебе? А ти какъв си ми на мене?..и т.н. След ден казвам „Баба ти ти е баба, ти на нея си й внук, дядо ти ти е дядо, ти на него си му внук”, после питам „каква ти е баба ти на тебе? Добре! А ти на нея какъв си й? И т.н. продължавам всеки ден повече роднини, но за съжаление ние имаме малко. Всички тези неща, свързани с връзки между хората и взаимоотношения на тях са им мъгла, затова трябва много да им се обяснява, повтаря и да ги караме да повтарят. На мене все още са ми мъгла, защото както казах имаме много малко роднини. Много по- лесно от разбирането за вуйчо и вуйна след време ще им бъдат понятията като гравитация и магнитен резонанс, да речем, в зависимост от интересите им, разбира се."

Kezaja, може ли да ми отговориш на въпроса който зададох? Какво ти е мнението?

Снежа,
За този въпрос ли?


За себе си и детето си, съм сигурна в приноса си за отключване на аутистично поведение.
Първите симтоми за мене, бяха веднага след даването в немска детска градина и дни по- късно подаднахме в Св. Никола, след около месец и половина си получихме диагнозата и аз, естествено, отричах и намирах причини, за да потвърдя, че детето не е аутист. Плачех много, страдах и ми се струваше, че света се преобръща, и че целият се е обърнал срещу мене, за да ме погълне, имах чувството, че някой ми е "подменил" детето.  За всеки случай, започна да идва всеки ден психолог вкъщи и аз виджах подобренията, самата психоложка ми казваше, че е благоприятен случай, защото е аспергер и се поддава на работа, бързо възприема, че промените няма да го плашат, а ще се научи да ги възприема и обича, след известно време терапия. Тогава започнах много да чета много и все повече да ми се изяснява състоянието и постепенно приех диагнозата. Отне ми около 6 месеца, през което време детето се беше възстановило почти напълно по отношение на проговаряне, защото от преживяние стрес в детската градина, почти беше спрял да говори. Ежедневният контакт с една от най- добрите психоложки тогава, направи чудо, за което винаги ще си спомням през сълзи...Бързия резултат ми даде кураж и продължих да се боря...

Не за делфините. Защо Алек реагира отрицателно на звуците им? Може би е вече голям и разпознава себе си?

Здравейте,
пиша в темата за късно проговорилите деца, от скоро започнах да чета при вас. Ние нямаме диагноза все още. Първата ни среща с психолог ще е на 21.07., седмица след третия рожден ден на сина ми.
Понеже при него имаше регресия в говора, педиатърката предположи, че може да става дума за Аспергер. Това се случи на 20.06., от тогава чета и се образовам по темата, заимствах занимания от вашата тема,  . Синът ми ги хареса много- прелива, пресипва, бърка в просо, ориз и леща...

Не си спомням дали някоя от вас препоръча книгата на Tony Atwood, или четох в друг блог, или в чешкия форум, няма значение, но бих искала да ви я препоръчам, ако не ви е попадала. Прочетох я за два дни, великолепна, изчерпателна и лесна за четене.
Тони е експерт на синдрома на Аспергер и има дългогодишен опит с деца и възрастни.
В неговата книга той изрично пише, че Аспергер е вродена дисфункция на мозъка, не се придобива при възпитание или стрес.
Не искам да споря, може би е нормално една майка да се самообвинява, но това само ще ви наранява допълнително, пиша с най-голямо уважение.

Друго важно нещо, което авторът споменава като причина е наследствеността, и че синдрома се среща при бащи и синове, по-рядко при момичета, при които се проявява по различен начин. Момичетата се научават да се прикриват и се държат като невротипични.  Можете да го видите в ю тюб, ако искате.
За мен това е от ключово значение, защото виждам прояви в други членове на семейството. Аз съм била ултра странно дете, но тогава и понятие са си нямали от аутизъм. Обяснявали са си го, че съм същата като баща ми и дядо ми и готово.
Аз непременно ще се обследвам при когото трябва. Чета един много интересен блог ( http://life-with-aspergers.blogspot.com/p/series-articles.html),
на човек, който е разбрал че има аспергерс когато са обследвали сина му. Много от написаното се отнася за мен, сякаш аз съм го писала този блог.
Според автора, възрастните тепърва ще откриват че са от спектъра когато диагнозата е поставена на децата им.

Не искам да натрапвам мнение, също съм много притеснена, чета непрекъснато(когато децата спят), искам да бъда подготвена, да го разбирам, да му помагам. Ще направя всичко каквото ми е по силите, ще намеря най-добрия специалист, а своевременно бих искала да споделям с някой който ще разбере през какво минавам.

Deziderata, и аз така го мисля.Вероятно има деца предразположени към аутизъм вследствие на кофти генетичен материал.Мисля, че с всяко следващо поколение е все по силно изразен аутизма, и вече в крайното поколение се стига до диагноза.А прародителите му са много, лека форма и са възприемани като странни.
Може би има отключващ момент в ранното детство от едно или друго - например неправилно захранване, намалено социално въздействие от родителите или недостатъчна семейна среда, или намален баланс откъм витамини и минерали в храненето, или повишена токсичност от нещо си......

Имам поредна идея и въпрос към вас.Някоя майка пила ли е противозачатъчни, или хормонални препарати преди забременяването с аутиста.И какви.възможно ли е този хормонален дисбаланс да  е катализирал още в утробата отключването на аутизма.Аз съм с много сбъркани хормони, приемала съм различни препарати преди двете бременности, а и по време на бременностите съм с объркани хормони.Имам половин яйчник вместо два.Оперирана съм от кофти образование на 20 год. възраст.

Катина,аз преди Бубка не съм пила нищо,нито противозачатъчни,нито други лекарства.Имах невероятно лека бременност и невероятно тежко раждане.След това,между първата и втората бременност,бях на какви ли не хормони,де що имаше в аптеките ми изписваха.Пък малката/да чукна на дърво/ си е здраво дете.А с нея имах доста тежка и проблемна бременност.
Аз май съм от малкото майки,които не се самообвиняват,поне вече не.имало е и такъв период,но той беше кратък и отмина бързо.Това далеч не значи,че не намирам редица грешки в себе си и мъжа си,но за вина не мога да говоря.Още повече,че гледам абсолютно еднакво и двете си деца.а разликата между тях е от небето до земята.

Катина, не знам дали се засилва със всяко следващо поколение, според мен е индивидуално. Освен това спектъра е много широк. При баща ми е много по-силно изразен отколкото при мен, но аз съм наблюдателна и от малка помнех шаблони на приемливо поведение, които после прилагах.
На село е било много странно да се пръкне някой и нон стоп да ти говори за физика, астрономия и гръцка философия, да му харесва да е сам и да се занимава с хобитата си, но да не е в състояние да говори за времето или да оклюкари съседите. Аз обаче в случая виждам плюс да си "странен", но може би защото и аз съм такава.
Като малка усещах като радар когато някой ме мразеше, а доста народ изпадаше в бяс от мен. Погледа ми е бил странен, говорела съм с интонация на възрастен и съм се ровела в книгите от три годишна.

Deziderata, Катина,

Бих могла да се подпиша и направя нотариана заверка, и то точно за аспергера, че с всяко следващо поколение странността е по- силно изразена, докато накрая се стигне до диагноза. За ниско функциониращите аутисти наистина не смея да вземам отношение, но само ще кажа, че съм сигурна, че там причнината е друга, не изключвам влиянието на токсините, ваксините, дисбаланса в биохимията и дори неща, които все още изобщо не са открити и никой не е заговорил за тях. Лично за мене, причнината отново се корени в генетиката, нервните връзки, броя и липсата им, но с това не мога да ангажирам никого, освен себе си.
За асперегра и вискокофункциониращите обаче съм готова да споря и с най- големите светила и научини мозъци, бих могла дори и да събера и предоставя материал за изследване, под формата на деца и техните родителии деди...че причината е генетична, че с всяко следващо поколение е по- силно изразена, докато се стигне до диганоза и стреса, било то и под формата на прелитаща пеперуда, е отключващия момент за аспергера или високофункциониращия аутист. Но всичко, което казва , мисли асперегра или високофункциониращия, помага на родителя на нискофункциониращия, защото той научава посоката, в която мисли, движи се и възприема неговото дете...

Също като Deziderata споделям, че при баща ми, странността е по- силно изразена, отколкото при децата му.., но пък майка ми, е най- директния човек на света, с изключение на всички деца от аутистичния спектър, което допълва картината....също и най- умната и логична жена , и най- добрия физик, за който са чували няколко поколения преди моето и още толкова, след моето..., което още по- добре запълва ребуса....

Аз лично, винаги съм се дразнела и избягвала хората " в норма", и до сега, "нормата и правилата" ме изкарват от равновесие..все неща, които допълват ребуса...и за да се "съхраня", намирам начин да оцелея в социалния свят, заобикаляйки по свой начин нормата и правилата....

От самолет надушвам, също като Deziderata, хората, които не ме харесват, а те са все супер " в норма", което моментално означава, че са повечето от заобикалящия ме свят...веднага разбирате колко трудно ми е било винаги, както и сега, както и ще бъде, не само да оцеля, а да се съхраня, да не наруша принципите на моята лична легенда...и от известен брой години, да вкарам в гнусния социален и окалян свят сина ми, който вече е с дигноза и на който неминуемо, ще е още по- трудно от мене, дори и заради отрицанието на отрицанието....
Проговорила съм преди годинка, а на рождения си ден на годинката, съм проходила, когато е спряла музиката и съм отишла да пусна радиограмофона, а вече съм говорела като възрастен...не само с интонацията си....
На 6 вече разбирах колко подъл и гнусен е народа по света и се молех Господ да ми даде знак, че да мога да го променя....е Господ чу молбата ми, даде ми сина ми...а също и разбра колко  ме отвращават контактите ми с хората в "норма"....значи, всичко е наред .....

Катя,
Никога не съм пила противозачатъчни, хормони или билки дори...всичко е божа работа при нас.... само като дете, баба ми ме пушеше със захар, защото ходила при една знахарка, която й казала, че детето колкото повече расте, толкова повече ще оглупява, ако не го напушат със захар... ...смятай, какво чудо съм била, щом по знахарки са ходили заради мен...да питат какво да ми правят, че да се вразумя и поумнея...

А сега, имам най- прекрасното дете на света и за нищо, не бих поискала да имам друго дете, освен моето...и му го казвам свеки ден....това е важно....!!!

Убедена съм, че ще се стигне до там, че в по- голямата си част, родителите на деца от спектъра, са индигови личности...

Deziderata,
След месец ще бъдем в Прага със сина ми, можем да направим среща...
Прага е единствения град, в който винаги връщам със желание и лично за мене, е лицето на Европа, искам да го покажа и на сина си, а и мисля, че като му показвам разлчини места по света, отварям мирогледа му и допринасям за социализацията му, опознаването на света, различни култури...започва така и да опознава трудностите в контактите с деца, които не са от неговата националност, разбира, опитва се да осъществава контакти, въпреки езиковата бариера, аз стимулирам това, помагам му...той след това коментира, разсъждава, отсява, оценява трудностите....и най- важносто- вече започва да отсява критерии за приятели- да са добри, поне колкото него....

Снежа,

За това, че Алек реагира отрицателно на делфинските звуци, за мене има 2 обяснения.
Едното е, че разпознавайки сродна душа, която функционира на неговото ниво, подсъзнателно се страхува, че от контакта със себеподобен, ще получи усещането, че някой го разбира и ще започне да израства и мине на по- високо функционално ниво.
 А израстването винаги е свързано с отрицание и отричане от организма- както в тийнеджърството- има израстване на по- високо ниво и висока степен на отрицание у тийнеджърите във всяко отношение, посъзнателно се дърпат и си искат старото ниво. Ако е така, означава, че трябва периодично отново да пускаш делфински звуци на Алек, докато се отпусне и ти го усетиш...

А второто обяснение, че когат си му ги пускала, е бил настроен за нещо друго, в главата му е билз изграден образ на някакво друго предстоящо занимание или очакване и когато си му ги пуснала, е довело до объркване и отново отрицание, защото той си е представял, че го очаква извършването на някакво друго действие. И така ако е, трябва отново да опиташ да му ги пускаш за по малко, като преди това го подготвяш и му обясняваш, че сега ще слушате едни много хубави звуци, които издават една много хубави морски животни- умни и приятели на децата....

Подобни са нещата и със звуците, които издават кончетата, освен бавния тръст и контакта с кончето, при хипотерапията имат значение също и звуците, по същата причина- децата усещата животното в своя свят, на своето ниво на функциониране. Дори тази сутрин, синът ми ме попита дали помня как е цвилил като по- малък, наитсина издаваше понякога и цвилещи звуци, сигурно някой му е казвал, че цвили...след започването на хипотерапията, цвилещите звуци изчезнаха, някой може да каже, че клин клин изибива, но според мене причината се корени в контакта и усещането, че някой е от твоята порода и те разбира.
Така пък тази година изчезнаха паразитните и стереотипни движения от музикотерапията и барабанотерапията, в основата на живота и правилното фукнциониране, се корени ритъма и ритмичната смяна на нещата, ритмичното редуване...

Кezaya, много ще се радвам да се запознаем на живо. До средата на август ще сме със сигурност в Прага, можем да се уговорим подробно на лични.  

Катя, противозачатъчни съм пила между първите две бременности, но ги спрях две години преди да забременея със втория ми син. Дотогава би трябвало организма да се е изчистил.

Здравейте! Аз се завърнах от кратката почивка, а малката ще остане с баба си и тази седмица.
Новото при нас е че започнахме борбата за премахване на памперса. Ужас много трудно ще стане явно. Един ден сяда на гърнето на другия не иска, стиска и се изнервя, а най-лошото е че като се върне другата седмица на детска дори и да занеса комплект дрехи едва ли сте се съгласят да я сменят всеки път и пак сте сложат памперс. Може би трябваше да изчакам когато изляза август месец целия тогава да се учим. Мисля, че отново направих грешка  .
Таня много е интресено това което си писала за витамините, но доколкото разбирам те се дават на по-големи деца. Има ли такъв вариант по някакъв начин да се дава например вит.А и Е на по-малки деца?

zzssa, сега съм малко заета. След няколко дни ще ти пиша.

И няколко други човека са ми писали, но след около седмица ще ви отговоря

Поздрави

Аз май станах досадна с тези памперси в темата но на нас ни е още прясно. Ето какво писах в друга тема




  Re: Трудно проговарящи деца - тема 2
« #299 Сряда, 23 Юни 2010, 14:08 »      

--------------------------------------------------------------------------------

Цитат на: Deziderata в Сряда, 23 Юни 2010, 11:24
Здравейте, синът ми скоро ще навърши три и говори много малко. Предстои ни работа с психолог, започваме на 21.07. Дотогава ще записвам всичко, което може да е от помощ- това което обича да прави, какво е казал всеки ден и т.н.
Чета наред какво ли не, но не знам какво да очаквам.  
Бременността ми беше безпроблемна, раждането протече идеално, дори писах в темата за "смешните" раждания. Започна да се храни изцяло сам на 15 месеца. Отказваше да бъде хранен. Не знам за особеност на характера ли да го броя, или идва от другаде, но науми ли си нещо, край. Голям инат е, но понякога ме слуша, ако иска.
Вчера махнахме памперса. Хем не иска пелени, хем не иска да седне ни на тоалетната (има си седалчица), нито на гърнето. Стиска се, докато не направи локва и каже "О-о", т.е. беля.
Това не е нито първия, нито втория ми опит, но преди не регистрираше че нещо става, или му беше все едно. Това смятам за напредък.
Ще съм ви благодарна да споделите вашите премеждия с памперса. Ясно ми е, че децата са различни, но сигурно има връзка мужду проговарянето и ходенето до тоалетна.
_________________________________________________________________________________________________


Здравей, много ми е познато това нещо за което пишеш. Ние махаме досега две лета подред  памперса и все ставаше ясно че са просто амбиции и детето не е готово.
Тази година на 01.06 ( Зайко на 3 години и 4 месеца ) започнахме поредния опит и слава богу за сега е успешен. В началото бяхме като вас - само с Не и Не искам, реших да не го слагам на тоалетната защото там нещо не му е много комфортно на адаптора. Преценихме че изпишването в кофичка е по вероятно да бъде одобрено ако въобще можем да говорим за одобрение. Трябва да споделя че важно беше изпикаването да стане БЕЗ гащи за да разбере детето че не страшно-некомфортно-неприятно или опасно. С това искам да кажа че ако можеш да го оставиш по голо дупенце имате повече шансове. На нас най-ни помогна сутрешното изпикаване с банята. След ставане веднага там и пусках вода да тече леко му мокрих крачетата и дупето докато се изпишшка. НО не го къпя, изкъпвам го като се изпишка. Докато пишка го поощрявам с браво. Трябваха му две сутрини за да разбере че няма нишо страшно и може да го контролира. Тогава беше готов за кофичка. Изпишване там ни отне още 3 дена, след това всичко си тръгна  много по лесно. седмица след това сколни да пишка на адаптор в тоалетната. Е ,има моменти на заиграване и забравяне - леко изпускане , но аз постоянно следя и питам далу има пиш. Предполагам че след месец вече ще е много лесно. Та това е съветът ми - оставиш ли го да пишка в гащите , процедурата много се утежнява, дори и да го дразни че е напишкан пак не може да се научи че може да го контролира.
Ако съм пропуснала нещо съм готова пиша пак.
Поздрави и успехх.

последно искам да допълня че явно отказването става когато детето Е ГОТОВО психически. ако не е - тогава е една мъка....
 

Ето композиция, която рефлектира по такъв начин на деца от аутистичния спектър, че им позволява да намерят и опишат със свои собствени думи преживяванията си и състоянието си на "Отдалеченост ", а " мирните ритми " подпомагат развитието на децата. Композицията резонира ехо на детското чувство на "отдалеченост" и може да се яви като гид за тяхното здраве.

Д-р Вал Скарамела -  Детска Неврология е Основател на неврологичната Аутизъм инициатива "Пътуване на разстояние" ;  Визуална композиция ( www.advancedbrain.com ):

http://www.advancedbrain.com/video-library/driven-to-distance-a- … ugh-autism-2.html

И специално писмо от Dr. Valerie Scaramella-Nowinski до родителите на деца от аутистичния спектър и въобще- до хората, докоснати от аутизма:
http://www.advancedbrain.com/Email_Broadcasts/pdf/NowinskiLetter.pdf

Тя изразява уважението и респекта си към родителите, отглеждащи и възпитаващи деца от аутистичния спектър, вярвата и убеждението си, че родителят е пътеводителя на детето от спектъра и накъдето веят мислите и вярата му, подсилени от денонощните грижи и моделиране на поведение, натам върви развитието на детето. Родителите на деца от спектъра имат шанса да изследват нова територия на човешкото мислене- един различен начин, а родителското предизвикателство се изразява в това, да преобърнат гените в посока развитие и прогрес на детското развитие при аутистичното им дете.
Родителите на деца от спектъра могат да помогнат на неврологията като наука за по- добро разбиране на ролята на биологията на сензорните пътища при Аутистичния спектър и многото, и скрити причини за превъзбуждане, прекалена отвореност без граници, в някои случаи при децата, или прекалена затвореност, самовглъбеност.
Казва, че родителската любов, сила на духа и твърдост, растежа и израстването на децата ни, са доказателство за силата на човешкия потенциал.
Посвещава песента на родителите и техните деца...
Тези чувства е успяла да пресъздаде, вследствие на повече от 30 годишния си клиничен опит с деца от аутистичния спектър.