Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

    Продължавам да съм в размизъл......

Последният път когато обсъждахме този въпрос е тук.
Бременна потребителка с ник ninas, попита същото, и който можа и отговори на въпроса.Оттогава досега не се е променила ситуацията - все още няма реални отговори, а само хипотези 

         

       Прочетох страничката.......
       Определено не успях да съм спокойна в 4-5 месец на тази бременност.Бях толкова стресирана от държанието на детето ми!

Селма,в момента си бременна,така че миличка,не си затормозявай психиката с негативни мисли,а се опитай до колкото е възможно да си позитивна в мисленето си.Преди време тук писахме за един филм-"Тайната",същността на който е-да мислим за това ,което искаме да ни се случи ,а не за страховете си и за това което не желаеме.Мислиш за това как искаш да ти се роди едно прекрасно здраво бебе и това е!Ако не си гледала филма ,някъде назад имаше линк,гледай го! Не знам дали има някаква зависимост-сигурно,аз имах доста трудна бременност с Дани,почти през цялата бременност бях изложена на голям стрес,и другото за което може би няма да си простя никога/на моята неусведоменост/-признавам си факт,че идея си нямах за живака и неговото наличие в амалгамните пломби и след една счупена пломба, в петия месец ми я махаха и пломбираха зъба с нова такава/не мога да се начудя,тия стоматолози не го ли знаят това,тази която ми пломбира зба ме увери ,че няма никаква вреда за плода,прибра ми 30лв и толкова/....Може би при нас нещата много се натрупаха-първо тежка бременност,пломба ,от бебе Дани си беше със запек/на което също признавам си не отдавах голямо значение/,когато беше на 1.2г. в къщи стана пожар и може би около5-6 минити той е дишал отровите от пушаците,което допълнително е токсикирало организма му.....тъй че причини много.Аз също като теб съм си задавала много въпроси,но спрях и зопочнах да мисля не за проблема,а за неговото решение.Ще си родиш здравичко и хубаво бебенце-вярвай в това !
Снежи, тази мама с която те свързах е прекрасен човек и страхотна майка,от нея можеш да научиш много ,възползвай се,няма да сгрешиш  и не си мисли такива работи за Алек !
Деси ,ти от колко време даваш мелатонин на твоето момченце,би ли разказала?Побърквам се ,като гледам как трудно и късно заспива моето момченце,събират му се не повече от 7ч. сън и ако не е спал спокойто /по принцип той спи с татко си,и все търси ръката му,да го усети,че е там/ сутрин не иска да става за дет. градина или за центъра,кисел е ,раздразнителен.....а моя мъж не ще и дума да чуе за мелатонин и това си е,обеснявам как неговия мозък се нуждае минимум от 10ч. сън ,но не ще да ме чуе.Не знам какво да правя вече

Разписах се в старата тема, но кацвам и тук.  Много активна станах тези дни, но да си призная ми действа добре, да си приказвам с вас, въпреки че още нямаме диагноза и че е възможно да сме на погрешен път (случват се и такива неща).

Поли, исках да споделя за позитивното мислене, че за жалост не важи за всички. Само за себе си говоря, но все пак съм изключение  . Та, когато носих Антон изобщо не съм мислила за болести (тогава големият беше много изостанал на всички нива). Мислехме си, че това с Виктор е чиста случайност. Антон се роди и още от първият месец беше много жизнено, много будно дете, следеше с поглед, изобщо радвахме се, че е здрав. И така една вечер, докато го събличах да го къпя с ужас видях, че едното око му трепери, точно като на брат му, точно по същото време и всичко рухна ! Сега си мисля, че когато генетиката се намеси позитивното мислене е безсилно. Но, пожелавам на бъдещите майчета да не са в моя случай, нека те имат повече късмет, нека се радват на здраво бебче 

La vie en rose ,много съжелявам миличка ,че "ужаса" ти се е повторил с Тони
Моето изказване беше по скоро по повод това ,не че като мислиш позитивно ,не ти се случват лоши работи,особенно когато както казваш ти се намеси генетиката,а че когато мислиш за страховете си и това което не искаш да ти се случи,то те сполетява,защото тези негативни неща са били в твоите мисли и ти сам си ги предизвикал,макар че не си ги искал.Както се разказва във филма-Вселената откликва на твоите мисли,тя не разпознава "НЕ",А ТОВА ЗА КОЕТО СИ МИСЛИШ ,ТЯ ТИ ГО ИЗПЪЛНЯВА....
Дано сега се поясних по-добре,какво исках да кажа с предишния си пост

Един от размислите, до които води филма "Тайната" е да сме благодарни за всяко нещо, което имаме и което ни се е случило- и води до резултати, търсени от нас.
От всяко нещо, което имаме и ни се случва, да извличаме доброто и смисъла. Имаме тези деца, те са за да станем по- търпеливи, съвършени и опознаем по- добре себе си, да се научим да разбираме хората, все неща, които биха били почти невъзможни с деца в норма, интересуващи се от нещата за деца в норма- спайдер мен или...каквото и да е за "нормални".
И да не си позволявами размисли като "Дано на друг не се случва това, толкова е лошо...."
Подсъзнанието не възприема частичката "не", а възприема мислите ни, но без "не"- то...т. е.- трябва да мислим само в положителни изречение- т. е.- какво искаме да ни се случва.
И да не използваме отрицанието- ако сме против нещо, просто да мислим, че сме "За" нещо друго.

Мислите ни са енергия и тя лекува.

 

Kezaja,хареса ми постинга ти.

Гледала съм Тайната,чела съм и доста литература за същата материя.
В момента не съм обладана от страха.Търся начини да направя най-доброто за настоящето и бъдещето ми дете.

Поли79,права си,не трябва да си затормозявяме психиката.
Преди 2-3 месеца истериите при детето ми бяха станали по-силни и по-чести от всякога.И изобщо състоянието му беше доста зле......В един момент се почувствах просто безсилна.И за да изляза от това състояние,реших да се обърна за консултация при специалисти.

  Търся начини да се справям с проблемите,както и да ги предотвратявам,ако това е възможно.

Селма, това, което преживяваш, ми е много близко, защото скоро родих второто си детенце, а периода на бременността ми беше белязан от запознанството ми с аутизма и поставянето на диагнозата, което беше голям удар за нас. Това беше и период, в който големият ми син беше най-неконтролируем и със силно опозиционно поведение.
Горещо ти препоръчвам заниманията по йога при Роси Божкова, те много ми помогнаха да запазя самообладание и да живея с мир със себе си и, а и да бъда в добра форма да раждането. Много е добър също и дискът й за релаксация. След като започнах курса по йога, не чувствах вече нужда от консултация със специалист за състоянието ми. Отглеждането на дете с проблемно поведение е много стресиращо, лесно е да се каже "постарай се да бъдеш спокойна". Аз ще ти пожалая да бъдеш силна и да намерих своя начин да постигнеш баланса и да се справиш с всичко - нормалното протичане на бременността, подготовката да раждането и за отглеждането на бебето, грижите за първото ти дете.

И мен все още ме вълнува тематата за превенция на аутизма и бях писала за това преди време, но не се получи обсъждане.

Иначе с големия ми син, който има лека форма на аутистично разстойство, имах сравнително лека и спокойна бременност. Като рисков фактор, който вероятно е повлиял за състоянието му, отчитам трудното раждане с форцепс и вакуум, последвано от 6-дневен престой в кувиоз, отделен от мен. Направих всичко, което беше по силите ми, това да не се повтори при второто ми раждане.

  За това ли говориш,Tsveteto? 
  Отдавна знам за този курс,но понеже съм нон стоп вкъщи с детето,няма как да го посещавам.(Нямам роднини или близки,които да ми го гледат).

  Знаеш ли,наистина ситуациите ни си приличат.Когато бях бременна със сина ми,бях много щастлива и спокойна (изключвам само момента на смъртта на близък в началната бременност ).Но раждането ,макар и отидох да раждам с много позитивен настрой,беше минало доста лошо.Дълго,тежко,форсирано (макар и без вакуум).Детенцето се роди синьо,със силно деформирана главичка,не изплака....
 След изписването от болницата обаче,нещата се нормализираха до такава степен,че почти започнах да забравям за случилото се.....
 Да,ама не....От чудесно ,абсолютно безпроблемно,развиващо се,като по учебник бебе,сина ми започна да се превръща в доста различаващо се от връстниците си дете.

   Какво си успяла да направиш за второто си раждане?Ако ти е по-удобно,може и на лични.

Здравейте момичета.

Видях че предишната тема завърши с въпроса на Селма "защо". Имам си и мое мнение ще се опитам да е кратко. Имам 3 неуспешни бременности ( и още една кухо яйде но нея не броя). След поредната ни загуба миналата година решихме да си направя едни общи имунолгични и генетични. И в двете излезе по нещичко но според общоширещото се мнение нито едното не трябва да препъва колата. Обаче и двата проблема обясниха доста от проблемните ми моменти в бремеността -  защото примерно ако оставим настрана виското количество Нк клетки като най малко имам мутация която пречи доброто усвояване на фолиева киселина ( реално усвовявам само 25%). Според доц. Кременски загубите ми са въпрос на случйност ( макар и трите да се в 4-ти и 5-ти месец ) и дозата по време на бременност би трябвало да е 1таблетка фолиева на ден.Според доц. Конова обаче дозата трябва да е най-малко утроена без да води до предозиране. Когато поставиха тази диагноза на Зайко -  атипичен аутизъм не се сетихме веднага за всичко това. И Стамболова и Топалова както всеки предполагам специалист казаха че е генетично като и двете наблегнаха на вероятно наследствено. Е казах аз тогава -имаме особняци в рода но баш като Зайко няма. После обаче след ровене и четене по линкове някаква лампичка светна в главата ми - сетихме се за проблемите на дъщеря ни, после за проблемите на Зайко и бих казала че виждам някаква връзка. Дали обаче Е така никой не може да каже. Всъщност не знам дали има и значение. Ако нещо му е писано да стане то просто става.

La vie en rose като чета за заниманияата с логопед на сина ти се стряскам, много добре си го описала все едно чета за моят син, а толкова се надявам с логопед нещата поне малко да мръднат, аз не мога да намеря начин да му обесня какво е диалог- при нас има заповеди от една дума или заучени шаблонни молби - никога диалог.

Сега се връщам да ви чета назад.

Селма  

На [Деси ]предполагам ще задавам въпроси за храненето, това което е писала е крайно любопитно.

_re_ge,ако не е тайна,какви са проблемите на твоята дъщеричка?

Ре-ге, разбирането виждам е проблем и при вас, знам че е много разочароващо да не можеш да разговаряш с детето си. При нас сеансите при логопеда много помогнаха (за големия говоря). Той тръгна на 2г и 8 М и казваше само три думи. Постепенно проговори, речникът му се обогати невероятно, той също много повтаря, много имитира, научи филмите които гледа на изуст и е достатъчно да му подадеш една реплика, за да ти изрецитира следващите  Когато беше на 4 не разбираше какво значи "или" и като го питах "това или това", той казваше "да"  Сега е на 5 и разбра най-сетне за какво става въпрос.  Като си говорим за това се сещам, че много са ме засягали хора, които ми намекваха, че моето дете не говорело, защото ние не сме му говорели, а техните, ето виж, били ги научили  А пък ние сме си и двамата у дома и говорим много, но иди им обясни че не са прави, а и има ли смисъл ?

Да попитам има ли някой проблем с плюенето, защото при нас трае от една година - тича от единия до другия край на апартамента и плюе (плюят !), на улицата ръкомахат и плюят, леле, не можем да се разберем и това си е !То май си е за смях, но е факт.