Януарче в пясъка се рие, а майка му коктейлче пие

Ее, нищо, не се отчайвай..следващият път ще стане със сигурност..но тази втора черта ми е чудна..а това на 100% резултат ли е? Трябва ли на по-късен етап да правиш пак?
Моята комшиийка разбра, че е бременна в 4 мес, защото до тогава имала 3 отрицателни теста, но от обикновените, не кръвни..

Накри, не се притеснявай! Ще опитате пак. Разбирам те много добре, защото и при мен с Ивайла стана така. 11 години все нямаше възможност за второ бебе, а когато започнахме с опитите, първият месец не стана и бях страшно разочарована, но вторият се получи.    

Дзааак и аз те обичам....  
Нещо не ми се пише в последно време, но ви чета.
Преслав не ходи на гърне, яде каквото пожелае, с ръце само суха храна, правя неуспешни опити да прибера биберона, но като заспива е мисия невъзможна.
Въобще с това дете нямам никакви амбиции. Когато - тогава.
Иначе говори учудващо много за мен. Не слуша. Прави каквото пожелае, тръшка се..... Както каза бившият ми мъж- не е случило на майка това дете, другаде биха му минали номерата.
Нооо, се опитва да пее- Мамееее миа .. /мила моя мамо/, толкова е миличък, че ми минава ядосаното.
Лошото е че май и на побойство /дали има такава дума/ го избива. няма начин да мине покрай дете и да не го бутне, дръпне, закачи. Но си мисля че догодина в яслата ще го оправят по- големите.
За ясла- не съм кандитствала- като си припомня кошмара и болестите с баткото, не благодаря, по- добре да давам същите пари за жена да го гледа. вероятно като стане на 2 ще го запиша, но в Балчик, където са 12-15 деца в група и ще ходи по няколко дена, за да се социализира малко. Че все с големи деца е- батко му и на брат ми дъщерята са на по 9-10 и съответно те винаги му отстъпват. А градинки и т.н. около нас няма.
Накри   следващият път, упражненията да доста приятна част......
Иначе ние си направихме къщата в Балчик и събото- неделно се отнасяме натам.Нооо взе да ми писва да спрятам постоянно катуна. В същото време обаче Пъсела е доволен /не и кокошките, които са системно набити с маркуча/ както и оскубаните цветя, котките които за периода на нашият престой липсват и обикалят гладни, както и горкото ми куче, което е постоянен обект на набези. Сега му правим пясъчник, пързалка и т.н. Дано се заиграва. Люлката е отсвирена, хамака, колелото, колата с педали- също. Добре, че са наследство от баткото и племенницата, че да ме е яд за покупките.
У дома обаче ми е голям къщовник- готи /готви/, тити/чисти/ по цял ден. С моите тенджери, които вече само за боклука плачат.

А на мен и двете ми деца са правени по 7-8 месеца.
Затова пък са неотразими 

tais голяма веселба е при вас! Ако можеш да снимаш на клипче епизода с кокошките и маркуча, че много ме развълнува 
 

Ягодке Аз непрекъснато съм тук, ама нещо не ми се пишеше. Иначе да знаеш,
че ви стисках палци да се оправя положението с работата на мъжа ти, че в чужбина си има бая разходи

Накри, не се натъжавай, де, просто сестричката на Крис чака на опашка за другия месец

Аз вече уж съм му свикнала на негативите на Английското здравеопазване, ама пак се дразня. Моя милия нещо хич не е в час от няколко месеца, един отпаднал, депресиран, а това хич не му е привично. Обяснява на джипито, то назначава пълна кръвна картина, после нищо ти няма и хайде чао. Та трябваше буквално да ги изнудваме за хормонални изледвания, от които излезе че има лек хормонален дисбаланс и от вчера пие хапчета и веднага се почувства по-добре. От което и аз се чувствам супер! Но цялата работа отне два месеца! Добре поне, че като става въпрос за деца са много прецизни.

Тайс, верно много ще да е весело у вас

Привет, милички
Откакто стана хубаво времето не се свъртам вкъщи, и затова и не съм влизала тук
Накри, съжалявам за резултата, но имаш много време, явно не е бил момента Търпение, миличка и сама знаеш, че ще се случи, но не винаги можем да контролираме всичко, макар да ни се иска Много успех
Специални поздрави за коремчета на Сиситу, Ели и Бейбиблу
Лорини, писах ти л.с, но вероятно нещо е станало и не си го получила, пиши моля те, ако е така :hug.
Усмихнато, на мен ми изплатиха за април на 20-ти май, много е трудно човек да се свърже с НОИ, но трябва МНОГО УПОРИТОСТ Дано скоро имаш добри новини
Спокойна нощ на всички   

При следващото  ходене със сигурност.

Между другото, свекърва ми е установила пряка зависимост между снасянето на яйца и присъствието на Преслав там 

Това означава ли, че ако виси постоянно там, ще ги направите кокошки - рекордьорки ?!?  Замислете се все пак върху тази бизнес възможност 
Сиска и на мен ми изплатиха майчинството за април на 20.05. Дано скоро те зарадват и теб 
Накри колко дни ти е закъснението  . Да не би да е още рано  Не знам защо, но съм убедена, че или си бременна или скоро ще стане  И да черпиш /може и виртуално - не, че го предпочитам  / като стане 
Хайде лека ви вечер 

Според мен пък просто се наакват (ояйчват) от страх като го видят  

Накри, другия път   Важното е желание да имаш, всичко ще се нареди  

Пък ако знаете мен как ме мързи да пишаааааааа.....

Утре, ако времето предразполага и успеем да се организираме, може да отскочим до Борисовата градина. Ако някой планира скитосване там да свирка.

Добър вечер! Има пълнолуние и нещо не ми се спи.
Накри, не се отчайвай - следващият път!
Мим, да, точно това имах предвид / да е "-" /. Знам какво напрежение е, като при руска рулетка, за това ти пожелах успех. Хайде сега стискаме палци за ОДЗ.
Сиси, и на мен на 20-ти ми преведоха.
Мен малкото зверче доста ме изморява като сме навън. Преди се водеше за ръчица, вече не ще. Иска само да бяга и като я настигна започва да пищи преди още да съм я хванала за ръка. Тръшка се ужасно. Когато й се откаже нещо - пищи. Дано е период.   Днес я сложихме на гърне 2 пъти - нищо не направи. Постоя си, после се отегчи и разрева. Започна да разнася гърнето из стаите и да си пренася кубчетата в него.
Хайде, лека и от мен!

Накри, аз няма да ти обяснявам като другите, че все пак има шанс бледата чертичка да е сестричка защото няма смисъл, а и нали знаеш, че съм вечната контра. Ако разрешиш обаче ще ти споделя собствения си опит с направата на Аница - калпазаница
И аз като теб много, ама много исках бебе и като решихме да я правим аз откачих. Само за това си мислех, в главата ми се въртеше само овулация, температура, краката нагоре след секс, тестове и т.н. Луда работа. Разбираш разочарованието ми след 6 месеца опити как вече си поставих диагноза, че съм "повредена" и бях решила да ходя на пълни изследвания. Сигурна бях, че след първото раждане нещо се е объркало и край! Тогава майка ми закъса с ръката и се наложи да я оперират, аз се пренесох за 1 седмица да я гледа след операцията, като сложим и други проблеми и напрежение и изобщо забравих за драмата си. Даже през този месец бяхме правили само 1-2 секс с мъжа ми защото мен или ме нямаше или нещо друго ставаше. Познай, накрая на месеца хоп - изненадаааа, 2 чертички. Чак се учудих кога сме успели...та, мисълта ми е, че психиката е нещо изключително важно. Колкото повече го мислиш, толкова повече се обременяваш и е възможно сама да го спираш. аз не вярвах на подобни приказки докато не ми се случи. Отпусни се, наслаждавай се на живота, на Крис и на мъжа си. Здрава си, права си, млада си и вече имаш 1. Ще стане, скоро при това, но не го мисли за да е още по-скоро. Успех


Момичета, аз усилено слабея. Фук-фук. Вече съм 4-5 кила надолу от общо 10-12. На режим съм от 1 месец.

ето така се храни катерина...купичката на земята и да маже...това под гъза и е тапетът на който рисува...

Лорини, страхотна ти е Катерината Прилича ми на 3-годишна, много самостоятелна изглежда. Мойто като е гладно мучи и зяпа Но то аз така си я научих, че да не цапа

Копривке, и при нас беше същата история. Четири месеца тестове за овулация, вдигане на краката и какво ли не още и накрая ударихме две бутилки вино на годишнината и хоп- бременни. Така че, Накри и аз се присъединявам към призива, спокойствие, добро настроение, може танци и алкохол и скоро ще има....

Радостчо като каза самостоятелна, точно се бях замислила над това, след като едни приятели ни бяха на гости..техния син е по-голям от катерина с два месеца...и те го оставят от много малък на бабите да го гледат и все ни юркат да ходим на диско, да излезнем без децата, но нали катерина без мен не заспива и не иска да стои, та няма как... и мъжа седнал да ме убеждава как трябва да почна да я оставям, за да се научи на самостоятелност...
след това им показах снимки на това как катерина се храни сама и те ми казаха, че не го оставят сам да се храни, за да не цапа...
по-късно се замислих всъщност кое ги прави самостоятелни...за мен да я оставя на място, което тя няма да се чувствта добре (т.е. там където няма да ме има) не е привикване към самостоятелност... а именно оставянето да върши разни такива неща като да яде сама...да се мие сама, да се пробва да си обуе обувките или като ме види да правя нещо да го прави и тя...
та всъщност кое е за вас самостоятелност...
аз мога да кажа само за себе си, че наште са ни водили навсякъде с тях от много малки и съм достатъчно самостоятелна от малка...село нямам и не съм имала къде да ходя през ваканциите, баба ми ме е гледала само като са били на работа наште...и въпреки, че постоянно сме били заедно това не ми се е отразило на самоятелността...
уф тая дума много трудна - самостоятелност...