Синът ми не е искал никога. Но пък съм дала наши стари телефони. Сам се прави, че си говори, това му е достатъчно.
- Публикувана: 11 апр. 2010, 22:02 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2010, 19:20 ч.
На каква възраст дадохте на детето негов личен мобилен телефон?
Чакам ново включване. Е, по вашите ширини предполагам и Никоя Учителка не би си позволила да приключи деня и децата да останат да чакат сами още час-два Някъде си сами. 
Или децата да влезнат в училище, а учителката да я няма и така...
Или децата да влезнат в училище, а учителката да я няма и така...Дума няма щом се налага. Моята мисъл беше, че е излишно да се купува, при положение, че детето е под непрекъснат контрол (като 4-5 годишните например), само заради прищявката. Какво намира пък едно толкова малко дете в един телефон, че да го иска толкова много
той даже и за играчка не става...Може би копират малко и от възрастните- ако околните държат много на телефоните си, обсъждат ги, говорят за нови покупки и т.н. и на децата би им се доискало. У нас всякакъв род телефони не са на особена почит и обикновено се търкалят незабелязано някъде, може би затова нашата дъщеря и до днес не е проявила интерес към това чудо на техниката.Малко извън темата, но вие защо позволявате учителките да си позволяват такива неща?
Мисля, че дори и в България учителят носи отговорност за поверените му ученици до края на часовете, как така ще прекъсне когато му скимне и ще ги прати да се шляят по улиците. Няколко оплаквания може също да са полезни, не само телефоните
Намират повод да се фукат. Това е много силна мотивация за децата, а в България и възрастните са на същото емоционално ниво, та и за тях е така.
Мерят си телефоните, кой повече пари струва, кой повече функции има, подиграват се на тези, на които телефоните им са стари и "смотани" и т.н.
Мерят си телефоните, кой повече пари струва, кой повече функции има, подиграват се на тези, на които телефоните им са стари и "смотани" и т.н.
Ами то и моето няма интерес, не е искало,ама му се налага понякога да ползва.Миналата година по обяд напускаше периметъра на училището и отиваше в съвсем различен квартал, не е да не сме имали случки, та си знам урока.Друг момент е, и че не се фукат, и не си ги мерят.Никога не съм ги заварила с телефон в ръка, не ги интересува кой с какъв телефон е-приемат го като даденост и знаят за какво служи.Такъв филм, като да ми вади душата за каквото и да е-няма у нас.Преди време може да е бил обект за фукня, не знам, към днешна дата не мисля че е, особено при малките.При големите не знам още как е.
Дадох стар телефон на сина ми, когато започна Първи клас. За всеки случай. Шефът ми (евреин от руски произход, живееше в Англия) беше крайно учуден, че Дамян има телефон ! Когато обаче записа неговия син да учи в БГ училише, да ходи на плуване сам и да се прибира сам (3 клас), веднага го снабди с телефон. Може би там не е прието, има кой да контролира децата, обаче тук винаги се получават разни ситуации, при които трябва да се осъшестви контрол и обратна връзка.
