АВГУСТовските деца ще бъдат най-желаните цветя №8

И аз като Fighty бях решила това със сватбата да го пропуснем точно по същите причини.После като решихме, че ще се женим, мислех да е по-малка сватба-е да, ама като започнахме да пишем списъка с гостите се оказа, че няма да се размина и ще правим голяма сватба
2 седмици преди сватбата само повтарях на майка ми, че съм убедена, че ще се случи някакъв грандиозен гаф  -най-често си представях как в ритуалната зала корсета на роклята ми изведнъж се пръсва -абе луда работа
В крайна сметка се оказа един от най-щастливите и весели дни в живота ми

shanika, забелязвам, че много обичаш да влизаш в безсмислени спорове  
Не можеш ли просто да приемеш и другата страна, дори не се опитвай да я разбереш, просто приеми, че има и щастливи неженени двойки  
И psm много точно го е казала, че някои двойки без подпис са много по-женени от други с подпис, защото един подпис не прави семейство, не създава и връзката между 2ма души.
Аз съм омъжена, но все още мисля, като момичетата, които живеят без подпис. Бракът не ми дава нищо кой знае какво повече от преди.
Както вече писа, не съм мечтала за бяла рокля и дори сватба от 11 човека ми дотежа, ами такава съм.
Защо аз лично реших, че искам да съм омъжена, няма да разказвам, но не е нито заради изживяването, нито заради хората  
И да, парите също са от значение  

ха, petq_l44, и ние като вас се чудехме да има ли сватба или не.. голяма ли да е малка ли да е тя и т.н... и в крайна сметка решихме да отидем на почивка в барселона! явно хората просто стигат до различни решения.. нито аз, нито приятелят ми отричаме брака или нещо такова, просто на никой от нас не му се занимава с организирането на сватба!! това си е абсолютен факт! не знам дали е отговор на въпроса на shanika какво ни спира като си живеем като женени, но за мен си е факт..

А ти къде видя да споря, просто изложих моето виждане, което явно те дразни нещо.

Shanika, вероятно мога да внеса яснота къде Red Shoe е видяла спора - не знам какво точно влагаш в думите си по принцип, но често на мен те също ми звучат извън оптимално добрия тон, може би просто не преценяваш как звучат отстрани.

Онзи ден примерно, когато попитах дали някой е чувал нещо за Q-T, ти ми отговори "Ами чети по-внимателно... " Това не беше начало на спор, но ми прозвуча излишно нападателно и не разбрах с какво съм го заслужила. Тогава си замълчах, сега пояснявам.

Ние решихме да се оженим на 1-та ни годишнина, откакто бяхме двойка. Бяхме го обсъждали и преди това, като инициаторът беше мъжът ми, аз не исках брак. И то не защото ме беше страх или мислех, че нещо ще се промени, напротив, именно понеже не вярвах, че ще има каквото и да било значение, не намирах смисъл. Просто за мен бракът не означаваше обвързване; решението за общо дете е същественото и отговорното, което ни свързва. Знаех, че това ще е бащата на децата ми, затова приех и брака. Не пръстените правят от двойката семейство, а съзнателното решение, че искат да вървят заедно в една посока.

Приеми го така, когато чета нещо го правя задълбочено. Също като тръгна да правя нещо не го оставям на средата, това разбира се не харесва на всички.

Момичета, не спорете    всичко е въпрос на лично мнение и виждания за живота 
shanika ето това ме подразни мъничко   
Какво ме спира? А защо трябва да го правя?  Не мисля, че имаме някакви психологически задръжки или сме комплексари, че не сме сключили брак.  Всичко е въпрос на лично мнение, начин на живот, отношения и т.н.  Ти си избрала брака, ок - имаш си причина за това, останалите като нас също, всеки си има причина за избора, който е направил и нека да го уважаваме. 

О.К. всеки си е направил избора за себе си. В такъв случай защо изобщо се повдигна този въпрос. Беше ясно, че ще стане така и затова гледах да не давам мнение.
Ако на някой му е любопитно как е, да опита, ако ли пък не, да не опитва.

Аз ще се омъжвам след десетина дни. Честно казано, мечтаех си да се видя в бялата рокля като бях на 25. Сега ми беше вече все едно, но милото настоя да си направим сватба. Не мога да не призная, че приготовленията ми бяха приятни. Надявам се и самото събитие да остави в мен хубави спомени. Няко сигурно ще каже, че се женим само заради бебето. Не мисля, че е така. Просто предстоящето бащинство го накара да се почувства по-отговорен и определено го промени към по-добро.
С брак или без всяка двойка най-добре си знае как иска да живее.

bibi76, много хубаво!! пожелавам ти е един много хубави слъчнев сватбен ден! 

ние сега не се женим само заради финансовата гледна точка-правим ремонт (става въпрос и за къща и няма край) , и си мисля че всички пари които успеем да не дадем за ремонта ще трябват за бебето...а сватба е готино да имаш макар и аз да вярвам че нищо не може да задържи 2ма души, решили че не могат да се търпят един друг. Моите колеги на всички след като казах че съм бременна въпроса има беше "Ще се жените ли".. нз за хората явно е мноого важно.. било въпрос на по голямо спокойствие според повечето... луди хора всякакви..
 А за мъжа до мене .. историята е луда ама сега искам да си легна ,че до 21.00х бях на работа, а др път ще ви разказвам за него Щом е пуснал да си продава мотора, дето му е адска страст.. няма каква друга промяна да искам..   целувки на всички

П.С. лекаря вчера мн ми се поскара - имам контракции каза да се поспра, или университета да прекратя, или работата , и да лежа... не съм свикнала аз да се застоявам и нз как ще се разбираме с него0- даде ми 2 седмици изпитателен срок да видим как ще съм тогава

Ами много хубаво!Дано си остане един незабравим момент за теб и бъде само продължението на още много щастливи моменти заедно!
Да се разпиша и аз в новата темичка и да благодаря на Ади за старанието и търпението!
Утре съм на ФМ и ми стискайте палчета всичко да е наред.Днес бях на ЖК ,но лекарят го нямаше и само се мерихме със сестрата.Може би стана по-добре така,да не се гледаме в 2 последователни дни на видеозона.Малко се бях настроила вече да питам и да науча пола,ама ще издържа и още:)
Колкото до брака-аз също не смятам,че той може да промени отношенията между двама човека.Важното е те да се уважават,да имат приблизително еднакви виждания за важните неща в живота и да имат желание да вървят заедно.И да са на една вълна разбира се.Аз лично предпочетох да сключа брак заради спомените от това събитие.Независимо от разходите,от тичането по организацията,наистина си ни останаха хубави емоции от този ден!Скоро нашето семейство става на 2годинки,а иначе живеем заедно може би от 2 год.и половина.Верно е има го и периода на напасване,не винаги си на еднаква позиция с "другарчето" ,но в това е интересното!От моята половинка нямам право да се оплаквам,разбираме се добре в повечето случаи.
Не осъждам и хората,които не се решават на брак по ред причини.Има по-важни неща от подписа и е по-важно наистина как се усеща двойката:)В днешно време и общественото мнение си приема съвсем нормално такива отношения.
За покупките на бебето ми стана много сладко и забавно поверието за шапчицата.И аз не мисля да изчаквам последния момент да се купува всичко,още повече че никой не знае кога е този момент.Дано само Бог помага на всички ни да имаме здрави бебоци на финала!
Погалвания по коремчетата и много хубава вечер!

Ами дойде време и аз да се впиша в новата ни темичка. Радвам се че ви е харесала.
Да ви се похваля. Днес водихме бебо на културно мероприятие - на концерт на Ричард Клайдерман. Беше великолепен концерт, но това което ме изуми беше реакцията на бебко. Та започва концерта и нашия почна леко да ме побутква. После дойдоха едни бавни парчета и той като че ли заспа, обаче като почнаха по бързите и ритмични.... да видите като почна с едни шутове, просто си преставях какъв купон и танци-манци се вихрят в корема ми. След това на бавните песни пак се укроти и после на бързите пак. Абе все едно беше на дискотека дребния.
Иначе относно брака, ние също нямаме брак. През февруари се сгодихме, но не заради бебко ами защото такаа искахме, но решихме да се оженим догодина, бебето като се роди живот и здраве и поотрасне малко. Майка му не беше никак щастлива от факта, и дори убеждаваше моите родители да ме убедят, и че било по добре да направим сватбата сега, обаче аз я отрязах като кисела краставица и и казах че с големия корем сватба няма да правя, защото за мен сватбата е нещо много хубаво и не искам да го правя само за кефа на роднините, да не мога една чаша вино да изпия, един танц да изиграя а само да пъшкам. На който не му харесва да не идва у нас и да не гледа бебето. Моите родители им е все едно, важното е бебока да има майка и баща. А моето съкровище е най хубавото нещо което ми се е случвало след бебто разбира се. Аз не намирам особена разлика от преди и сега, освен че е станал още по внимателен и не ме оставя нищо в къщи да бутна, но иначе винаги си е бил супер гальовен и грижовен и сега не е по различно, само дето вече говори за мен и за бебето, и как щял да си гледка бебко, да го разхожда, да гледат Формула 1 заедно и такива разни
 

 И аз съм така, сватба не исках, до последно се дърпах, лично аз смятам , че след сватбата идва спокойствието .. но само за мъжа, понеже се успокоява и се отпуска, моя си е златце, но по някога трябва да му подсказвам да не седи на готово  .. shanika радвам се че за теб със сватбата ти се е сбъднала мечтата, но недей брутално за пореден път да налагаш мнението си и да обиждаш нескопосано хората /говоря за плоския ти коментар към bonniem /.. Само четях без да се намесвам, но адски дразнещо е, че за пореден път се изреждат хора и ти правят забележка и ти пак с рогата си знаеш своето.. Не виждам какво толкова се дразниш постоянно, ето сега новите мами задават въпроси които ние отдавна сме обсъдили , сега по твоята логика да им креснем селската , да не ни занимават с глупости ми да прочетат всичко изписано до сега ли? Не смятам, че трябва да се отнасяме така грубо, всички си имаме мнения и си ги изказваме, и пак само ти се заяждаш и отговаряш грубо и невъзпитано.. Извинявай, но ако нещо те тревожи вместо ти да си избиваш комплексите вземи сподели, че да ти олекне, току виж пък въпреки гадното ти отношение вземем че ти дадем полезен съвет или утеха 
 bibi76 , поздравления за сватбата мила! Щастлив и дълъг семеен живот пожелавам!   
А за мамите които не са омъжени, ако не искате - не дейте, особенно пък защото според някои закореняли мозъци, едва ли не, не сте истинско семейство ако нямате подпис. Важното е да можете да разчитате един на друг, защото иначе и двадесет подписа и десет попа няма да ви направят семейство.