"Мисия Лондон"

- Ибиса, бай найт.

И аз да се запиша като гледала 2 пъти филма на кино.
Невероятен.
И двата пъти се разплаках от смях на моменти.
Уникална режисура, много изпипани детайли, много, много ми хареса.

По въпросът с книгата, да, и на мен много ми липсваше прокараната нишка с клозета от Провадия, щото ми беше любима. Кмета на Провадия, и той.
Също така жената на Коста Баничаров (който в книгата има и две деца, чиято суматоха също липсваше) липсваха, в смисъл аз си представях жена му една мазна, разплута и гнусна, а във филма даже ми стана симпатична.

Иначе пък харесах края на филма, на книгата не ми харесва.
Също така във филма има няколко свежи реплики, които ги няма в книгата.
Т'ва с "Ше ми врътнеш ли един биг бен, ма?" ми е любимо...
Калки колкото и да ми е противен ме впечатли.
За Нейков и Вергов няма какво да говоря, те са класа. Класа.
Издразних се на Пападопулу (или както й се пише там името), хич не ми се върза в тоя образ... Ма явно е секси, а аз нещо не разбирам...
Андреа ако не знаех, че е там, за тия 2 секунди а съм мигнала, а съм я изпуснала, голяма роля, голямо чудо...

Филмът е хубав. Струва си.
Историята е леко променена, но предвид фактът, че в сценария е участвал Алек Попов, я е пипнал чудесно. Дюти фрий-то ме изкефи максимално.

Гледайте го.
И после пак.

- Баницо, дай хляб.
- Ша дам.

 

някой може ли да ми каже цената на билетаа

7 лева.
А четвъртък - 4 лева в City Center Sofia, 5 лева в Мола на Стамболийски.

Снощи гледах филма!
По 6-тобалната система пиша 4+
Като за първи широкоекранен филм си е добре.
Някои от актьорите си бяха 'дървета' ама то без такива няма филм.
Добри моменти,смешни сцени,нямаше преиграване и натруфеност....но като че ли му липсваше нещо.
Може би наистина сме очаквали да бъде  ' по американски ' .....
Показва типичният българин-псувни,цигари,ракията и салатата...
"От всичко най-мразя българите....Да си нямаш работа с тях"

Отдавна не бях гледала толкова хубав филм. Страхотен е. Браво!!!

Наистина сме точно това, колкото и да ни е болно.....

Димитър Митовски,   

Дайте линк - ние от провинцията, които нямаме кино също искаме да го гледаме.

Четох и книгата, гледах и филма - страхотни са!

Ще го гледам още веднъж непременно!

още никъде не са го качили или аз не го намирам по торентите

Прочетете в "Телеграф" интелигентното и пълно с хумор мнение на  Валентин Добрев,прототип на Варадин:

Валентин Добрев

Появата на филма „Мисия Лондон" накара някои хора да се обърнат към мен с уместния въпрос къде е границата между истина и измислица в тази забавна исто-
рия
По-интелигентните зрители бяха схванали, че не става дума за фантазия, а за истински елизоди от работата на българското посолство в Лондон. Бивши мои колеги побързаха да обявят, че аз съм прототип на един от основните герои във филма. Радвам се, че съм успял да вдъхновя автора на сценария за 3 месеца съвместна работа - период, в който дори не бях връчил акредитивните си писма. Няма да разочаровам феновете на филма и колегите от дипломатическата служба, ще разкрия някои нови факти за фа-мозната мисия.
Книгата, на която е базиран филмът, се появи доста преди посещението на българския поезидент при
Кралицата, но авторът бе успял много точно да предвиди машинациите, които подготвях. Това очевидно е тайната на големия талант.
След историята с Кралицата, описана във филма, повечето от вас вече се досещат, че играта на двойници, подхваната от Лондонската мисия, не само продължи, но и се задълбочи. Последваха визити на „Тони Блеър" и „Принц Чарлз", нови посещения на български държавници в „Бъкингамския дворец" и на „Даунинг стрийт" 10 -всички те, разбира се, замислени и осъществени по същата добре отработена схема. Дипломатическите норми и правилата за секретност не ми позволяват да навлизам в детайли относно организацията на тези операции, твърде много хора бяха ангажирани в тях, но рано или късно истината излиза наяве. Както виждате, до появата на филма никой не се бе досетил за каква огромна манипулация става дума. Ще се
спра само на отделни елементи от нея, засега.
Намирането на двойници сред мъжете се оказа доста трудна задача. Дълго обикалях лондонските „Чип енд Дейл" клубове, докато намеря подходящи кандидати. Оказа се, че повечето англичани охотно се вживяват в чужди роли. Кичеха се с титли, придаваха си важност и до такава степен се вживяваха в новите роли, че трудно излизаха от тях. Няма да забравя как на една вечеря дойде да ми сервира човек, който месец преди това ми се бе представил като лордД. С мъка потисках изненадата си, докато тай не издебна удобен момент, за да ми разясни конфузната ситуация. Оказа се, че обичал да си запълва свободното време със сервитьорски занимания, помоли ме за дискретност. На какво ли не са способни някои хора, за да убият скуката?... Разбира се, не можех да рискувам с подобни ексцентрици. Имитаторите, на които се спрях, бяха перфектни, взискателни към себе си и към новото си амплоа личности, с еднаква лекота влизащи и излизащи от зададените им роли. Не ми създадоха никакви проблеми.
Не бе така лесно с хората от Скотланд Ярд. Дълго се опъваха, не искаха да ни издават пропуски за двореца и за кабинета на премиера. Без да влизам в подробности, ще призная, че доста се озорих, успях да ги склоня едва след груб шантаж, използвайки услугите на наши момичета от лондонското Сохо
(онези със скромните облекла, за които пише един жълт вестник). Това бе една крайна стъпка, с която ни най-малко не се гордея.
Що се отнася до британските журналисти, с тях се справяхме по традиционния метод. Печелехме доверието им с безотчетни кашони вина и денонощни гуляи в българското посолство. Наложи се да редактираме някои от по-странните кореспонденции, писани в момент на опиянение от оказаното гостоприемство. Имаше и такива, които така и не разбраха за коя държава пишат.
За мой късмет от лондонската мисия мина доста време. Нещата се забравят, а и никой не се интереса от това какво действи-
телно се е случило, вече не работя във външно министерство, иначе някои колеги трудно щяха да ми простят, както личи от коментарите им в печата. Това са хората, които с верния си усет ме подозираха от самото начало на моя мандат. Следвайки установе-
ната практика, те пишеха най-коректно доноси и инициираха проверки, но не можаха да подкрепят съмненията си с доказателства.
Нормално бе да си задават въпроса как така, без никаква подготовка Пре-миер-Министър на Великобритания решава да посети България, след като в продължение на 107 години на дипломатически отношения не бе проявено и най-малкото желание за това от британска страна. „Не му е чиста работата на Добрев", бяха коментарите във Външно и с право. Сега вече нещата са ясни, колегите могат да спят спокойно.
Грешка бе и втората визита на „Принц Чарлз". Там действително прекалих. Професионалните дипломати бяха наясно, че подобни събития не се повтарят в такива кратки срокове, но имах ли друг избор. Двойникът ме бе поставил натясно. Веселбите в циганската махала на Пловдив го бяха впечатлили до там, че взе да ме шантажи-ра: „Или ново посещение, или издавам конспирацията". Въпреки моите опасения и дребните заяждания на колеги визитата мина доста гладко, ако изключим обстоятелството, че този път никой не предложи на „Уелския принц' ромски деца за осиновяване, нито пък го караха да танцува ръченица, за да му напомнят за ирландския степданс.
Дългото ми пребиваване в Лондон, изглежда, ме накара да загубя представа за границата между абсурд и реалност в българския политически и обществен живот. Човек лесно се обърква, потапяйки се по-дълбоко в космополитния град. Дори и днес ми е още
трудно да се ориентирам, четейки българския печат. Добре че се появяват от време на време произведения като „Мисия Лондон", за да ни връщат към корените на комплексираното ни мислене ида ни успокояват, че е безсмислено да търсим равностойно общуване с европейските партньори. къде по-лесно е да си ги измислим и натъкмимо наш вкус в медийното пространство и след това да ги използваме по същия безцеремонен начин, както и всичко останало. Похвално е, че с подобни произведения се поддържа вярата ни в манипулативните способности на нашите политици и дипломати, вдъхва ни се оптимидъм, че в името на държавните интереси тези хора ще се справят с всяка ситуация, без да подбират средства.
Заблудени

Иначе идеята за двойниците н българо-британските отношения не бе толкова лоша
Англичаните се хванаха на въдицата и ни подкрепиха за НАТО и ЕС. Взеха да посещават масово нашите курорти. Някои се заблудиха дотам, че започнаха да инвестират в България, сума ти имоти изкупиха, докато се осъзнаят. Виновни са „обективните" статии на онези не-държащи на пиене британски журналисти, за които ви споменах. Май трябваше да си останат на темата за българските „танцуващи мечки" и „летящите кучета". В Обединеното кралство има лековерни хора, които се подвеждат от вестникарските писания. Дори страна като България може да им се стори
Ако се абстрахираме все
нителни придобивки, най-важният резултат, който произлезе от лондонската мисия, изглежда стана появата на българска сцена на един дългоочакван, дълго рекламиран филм, който кара хората добре да се забавляват. Надявам се да
мислят.

Втрещих се като го прочетох.
Първото посещение на "принца" е през 1998г. и е бил на циганска сватба в Столипиново, а второто през 2003г.
И сега въпроса е Принц или "принц" Чарлз са били това ????????????

Очевидно е, че Валентин Добрев доста се е засегнал и сега се излага. Гледах го и в едно предаване- шок и ужас. Държа се ужасно, водещата му се подмазваше и всичко много напомняше едни други времена. Тъжна история. Ако не се беше пънал да разказва своята версия никой нямаше да се сети за него, защото вероятно в своите очи е бил звезда, но за широката публика е напълно непознат. Сега щом прописа, вероятно, му се ще да се съревновава с Алек Попов, което го прави да изглежда още по- жалък.

Той иронизира автора на романа.
 / Нищо че  съм фен/ка/ на А. Попов,  беше ми интересно и това мнение/

Ами не видях да иронизира нещо, освен ако имаш впредвид  последния абзац (комплексарските намеци). Обаче казва в прав текст:
И никаква реакция от страна на официалната власт в Бг - това е или пълно пренебрегване на празни приказки, или гузно мълчание.
И кое от двете е?

Мисля, че се е засегнал много от начина, по който е представен в романа. /Въпреки че, според мен, съвсем не е най-окарикатуреният образ и даже читателят/зрителят/ му съчувства на моменти/.

Пропуснах да кача и първата част от статията:
"Помолихме бившия български посланик в Лондон Валентин Добрев / от 1997 до 2005г/ да каже припознава ли се в главния герой на кинохита "Мисия Лондон" - Варадин.В романа на Алек Попов, по който е написан и филмовият сценарий, посланикът ни в Лондон е изправен пред абсурдното искане на президентшата да покани на неин прием британската кралица. Посланикът е принуден да наеме актьори двойници, за да удовлетвори желанието на първата дама. И на ни гости с убитите патици на Нейно величество, които готвачът му е избракониерствал.
Ето какво ни отговори Валентин Добрев - според мнозина един от най-добрите ни посланици в Обединеното кралство, който вече не е служител на външно министерство" ....и т.н.

Просто е написано така, че на моменти се чудиш къде е истината.
Въпрос на особено чувство за хумор.

Повдигам темата с надежда, че може да се намери откъде да се свали вече