Лекар е по диплома. Иначе е пълен циник.
- Публикувана: 4 авг. 2004, 14:23 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2025, 09:40 ч.
Черен списък - гр.София
Да добавя,д-р Александър Илиев към черния списък.! Бях опериран при този”доктор”,като искам да подчертая,че този човек прави прекалено много операции на ден с цел разбира се,печелене на колкото се може повече пари.Това понижава качеството на самата операция,както самия аз бях потърпевш,като дълго страдах след операцията с редица усложнения. Дава право на специализанти да извършват интервенции,като въобще не го интересува,как те ще се справят с поредния възрастен човек. След операция въобще не го интересува,какво е състоянието на болния,както е реда.Некадърен във зима не на секрет за микробиология. Човека е без морал,етика и човечност.! За,”хипократова клетва”да не говорим,не я е чувал..!Отношението му към болните е под всякаква критика и се надявам,че тази статия ще бъде прочетена от колкото се може повече хора,които да се предпазят,както те самите,така и техните близки.
Абсолютно подкрепям поста и добавям мнение за гинеколога Аделина Чолакова. Бях забравила името и', но случайно, ровейки в медицинска документация, го намерих и искам да споделя. Не знам дали още практикува тази дама. Беше ми препоръчана от моя роднина, която принципно е много придирчива към лекарите, които посещава, затова и' се доверих. Бях на преглед при нея преди повече от 10 години и ме убеждаваше как трябва да си сложа ваксина против рак на маточната шийка. Тази ваксина и в момента се свързва с голям риск от предизвикване на рак на гърдата, и какво ли още не, а тогава още повече. Понеже знам това, знаех го и тогава, и' казах, че имам фамилна обремененост от рак на гърдата и няма да си сложа такава съмнителна ваксина, тя ми отговори, че по-добре ваксина, пък каквото дойде... Само да спомена, че докторите са на стабилен процент от ваксината. Тази жена, според мен, изобщо не се интересуваше от моето здраве, а от нейната изгода. Нека да са добре платени докторите, държа на това, за да може колкото и комерсиален да става животът, здравето да е водещо за специалиста.
Д-р Аделина Чолакова!!!
След профилактичен преглед с колпоскоп, реши направо да ми вземе биопсия, че имало увредени участъци, без дори да попита дали съм съгласна!
Когато отидох за резултата ми каза "Засега не е толкова страшно положението. Не е рак, но ще стане! Така че ела на конизация след 2 седмици - цената е 500 лв."
Когато и обясних, че планирам бременност и попитах за алтернативно лечение, тя ми се развика и обяви, че здравето на всеки е частна собственост и да правя каквото искам, но това ще стане рак!
Естествено потърсих още две мнения - които бяха че биописята ми е взета без нужда и няма нищо притеснително на колпоскопа.
Сега - една бременост по-късно отново имам много добра цитонамазка и съмсем нормални резултати от колпоскопския преглед.
така че каквото и да ви каже тази жена - винаги търсете второ мнение!
Беа, твоята история ме остави без думи...
След профилактичен преглед с колпоскоп, реши направо да ми вземе биопсия, че имало увредени участъци, без дори да попита дали съм съгласна!
Когато отидох за резултата ми каза "Засега не е толкова страшно положението. Не е рак, но ще стане! Така че ела на конизация след 2 седмици - цената е 500 лв."
Когато и обясних, че планирам бременност и попитах за алтернативно лечение, тя ми се развика и обяви, че здравето на всеки е частна собственост и да правя каквото искам, но това ще стане рак!
Естествено потърсих още две мнения - които бяха че биописята ми е взета без нужда и няма нищо притеснително на колпоскопа.
Сега - една бременост по-късно отново имам много добра цитонамазка и съмсем нормални резултати от колпоскопския преглед.
така че каквото и да ви каже тази жена - винаги търсете второ мнение!
Беа, твоята история ме остави без думи...
Здравейте искам да споделя с вас какво ми се случи, отидох на преглед при въпросния Славов , каза ми , че имам две миоми, които трябва да оперирам записахме час за следващия месец, отидох на датата приеха ме , направиха ми операцията , качиха ме във вторник до петък този лекар не благоволи да дойде да ми каже какво е станало не си и вдигна телефона .Отношението на персонала не искам да го коментирам ... но никога не стъпвайте в майчин дом!!!
Освен за Димитър Марков, за когото писах вече три-четири страници по-напред искам да добавя още двама лекари от Майчин Дом - София.
Една от лекарките за които искам да напиша е Правда Попиванова /клиника “Майчин риск”/. Тя е приятелка на леля ми. Иначе бременността не съм си я следила при нея. Нито съм лежала при нея в отделението, в което работи. Потърсихме я за съдействие когато бях в 19 г.с., защото моята АГ установи проблем в главата на бебето /разширени мозъчни стомахчета/. Тогава леля ми й се обади. Тя пък след като ме гледа на ехограф ме насочи към Марков. Въпреки очевидните проблеми, които имах /лош кръвоток, спазъм на маточните артерии, изоставане в развитието на бебето, разширени мозъчни стомахчета в главата му/ тя все ми казваше че няма нищо страшно. Да не съм се притеснявала и да ходя на почивка на 250 км. от София /разбра че имаме къща в едно градче, намиращо се на 250 км. от София/!!! После разбрах, че в такова състояние се лежи в болница до раждането. Не се ходи на никакви почивки. Аз, естествено, бях доста притеснена и само ми беше до почивка! Бях направила едно специфично генетично изследване за съсирването на моята кръв на 14-ия етаж в МД при проф. Кременски. Леля ми помолила Попиванова да отиде да види какви са ми резултатите. Вместо Правда Попиванова да й обясни, че това е специфично генетично изследване и трябва да ми го разтълкува този, който ми го е назначил, тя отишла на 14-тия етаж и после се обадила на леля ми. Казала й че изследването ми е добро и нищо ми няма. Когато отидах да си взема резултата, него го нямаше. Казаха ми че няколко дена преди това дошла една лекарка и го взела. Обадих се на Попиванова за да й кажа че искам да отида при нея и да си го взема. Тя ме излъга че само е отишла и го е видяла, но не го е взимала. Върнах се пак на 14-и етаж. Служителката започна да го търси навсякъде, където би могъл да беде – резултата го нямаше. Жената отново ми каза, че е абсолютно сигурна, че лекарката която е идвала няколко дни по-рано ми е взела изследването /не съм посещавала друга лекарка жена в МД, така, че няма коя друга лекарка да е ходила/. Поисках дубликат – там вече имах проблеми с генетичката. Помисли че аз съм си дала на някого оригиналното изследване и ми се скара. В действителност се оказа, че това изследване изобщо не ми е добро /разбрах го няколко месеца по-късно/. От него се разбра защо ми е бил лош кръвотока и защо ми се е случило всичко, което стана след това. Заради това “добро” изследване през следваща бременност ще трябва да бъда всеки Божи ден на аспирин протект и на инжекции за разреждане на кръвта. В противен случай и десет бременности да имам всичките ще завършват фатално.
На мен Попиванова все казваше че нищо ми няма. Но, веднъж докато Марков ме гледаше на ехограф в болницата, тя влезна в кабинета. Пред него изтърси че медицината нищо не можела да направи за мене. Предишния ден поисках да се консултирам с нея за амниоцентезата, която искаха да ми правят. Майка ми беше с мен. Те с Попиванова не се познаваха. По време на целия важен за мен разговор лекарката повтори най-малко пет пъти: “Колко е хубава майка ти”!
Когато бременността ми напредна поискахме да ангажираме Попиванова за раждане. Тя отказала на леля ми с мотива че вече не ми знае проблемите. Та нали именно тя ме убеждаваше че нищо ми нямало.
Състоянието ми се влоши и получих отлепване на плацентата. Последва спешно секцио. Бебето беше много зле. Попиванова казала на леля ми че ако съм се била насочила към нея тя да ми следи бременността още от самото начало всичко щяло да бъде наред. Тя щяла да се грижи за мене така, както се била грижила за нейната племенница по време на бременността й. Щяла да ме изпрати на Доплер още в третия месец. Странно как не се сети за Доплер когато отидах при нея в 19 г.с./пети месец/. Тогава изобщо не ме попита дали ми е правено такова изследване, нито ми препоръча да си го направя.
Два месеца след като родих бебето ми почина. Като капак на всичко тогава Попиванова казала на леля ми, че всъщност не е мислила че нищо ми няма. Мислила била че съм за аборт по медицински причини, защото лошият ми кръвоток бил открит късно. Но, не смеела да го каже.
Друг лекар, за когото искам да спомена е Йосиф Димитров. При него попаднах в МД вечерта, когато ми се отлепи плацентата и бях със силно кървене. Той ме преглежда, но не видя от къде кървя. Разбра с какви проблеми съм /носех си всички документи/ и въпреки това не се сети какво става. А би трябвало да се сети, защото после разбрах че е от отделение “Фетален риск”. Точно там са най-наясно за този вид проблеми и усложненията, които настъпват в следствие на тях. Въпросният доктор даже благоволи да дойде втори път. Но, не за да ме преглежда отново, а за да ме пита защо не съм в “Тина Киркова”. Мен ме бяха докарали с линейка от “Тина Киркова”, защото най-напред отидах там. Но в болницата ми казаха че малки бебета се раждат в “Майчин дом” и ме изпратиха там. А Димитров помислил, че до този момент съм лежала в “Тина Киркова” и когато съм се усложнила са ме изпратили при тях в МД. Така в “Тина Киркова” щели да получат парите от Здравната каса, а те в МД да се оправят със сложната ситуация без да получат пари от “Здравната каса”. Повече не дойде. После дойде една млада лекарка посред нощ, защото започнаха да ми изтичат водите и това беше. Но, решенията ги е взимал Йосиф Димитров. На сутринта последва спешно секцио от друг лекарски екип. После неонатолозите ми казаха, че поради кървенето всички органи и системи на бебето са му страдали от липсата на кислород. Работело му е само сърцето. Много се учудиха като им казах, че цяла нощ съм била в предродилна зала. Те помислили, че изобщо не съм била в болница.
Една от лекарките за които искам да напиша е Правда Попиванова /клиника “Майчин риск”/. Тя е приятелка на леля ми. Иначе бременността не съм си я следила при нея. Нито съм лежала при нея в отделението, в което работи. Потърсихме я за съдействие когато бях в 19 г.с., защото моята АГ установи проблем в главата на бебето /разширени мозъчни стомахчета/. Тогава леля ми й се обади. Тя пък след като ме гледа на ехограф ме насочи към Марков. Въпреки очевидните проблеми, които имах /лош кръвоток, спазъм на маточните артерии, изоставане в развитието на бебето, разширени мозъчни стомахчета в главата му/ тя все ми казваше че няма нищо страшно. Да не съм се притеснявала и да ходя на почивка на 250 км. от София /разбра че имаме къща в едно градче, намиращо се на 250 км. от София/!!! После разбрах, че в такова състояние се лежи в болница до раждането. Не се ходи на никакви почивки. Аз, естествено, бях доста притеснена и само ми беше до почивка! Бях направила едно специфично генетично изследване за съсирването на моята кръв на 14-ия етаж в МД при проф. Кременски. Леля ми помолила Попиванова да отиде да види какви са ми резултатите. Вместо Правда Попиванова да й обясни, че това е специфично генетично изследване и трябва да ми го разтълкува този, който ми го е назначил, тя отишла на 14-тия етаж и после се обадила на леля ми. Казала й че изследването ми е добро и нищо ми няма. Когато отидах да си взема резултата, него го нямаше. Казаха ми че няколко дена преди това дошла една лекарка и го взела. Обадих се на Попиванова за да й кажа че искам да отида при нея и да си го взема. Тя ме излъга че само е отишла и го е видяла, но не го е взимала. Върнах се пак на 14-и етаж. Служителката започна да го търси навсякъде, където би могъл да беде – резултата го нямаше. Жената отново ми каза, че е абсолютно сигурна, че лекарката която е идвала няколко дни по-рано ми е взела изследването /не съм посещавала друга лекарка жена в МД, така, че няма коя друга лекарка да е ходила/. Поисках дубликат – там вече имах проблеми с генетичката. Помисли че аз съм си дала на някого оригиналното изследване и ми се скара. В действителност се оказа, че това изследване изобщо не ми е добро /разбрах го няколко месеца по-късно/. От него се разбра защо ми е бил лош кръвотока и защо ми се е случило всичко, което стана след това. Заради това “добро” изследване през следваща бременност ще трябва да бъда всеки Божи ден на аспирин протект и на инжекции за разреждане на кръвта. В противен случай и десет бременности да имам всичките ще завършват фатално.
На мен Попиванова все казваше че нищо ми няма. Но, веднъж докато Марков ме гледаше на ехограф в болницата, тя влезна в кабинета. Пред него изтърси че медицината нищо не можела да направи за мене. Предишния ден поисках да се консултирам с нея за амниоцентезата, която искаха да ми правят. Майка ми беше с мен. Те с Попиванова не се познаваха. По време на целия важен за мен разговор лекарката повтори най-малко пет пъти: “Колко е хубава майка ти”!
Когато бременността ми напредна поискахме да ангажираме Попиванова за раждане. Тя отказала на леля ми с мотива че вече не ми знае проблемите. Та нали именно тя ме убеждаваше че нищо ми нямало.
Състоянието ми се влоши и получих отлепване на плацентата. Последва спешно секцио. Бебето беше много зле. Попиванова казала на леля ми че ако съм се била насочила към нея тя да ми следи бременността още от самото начало всичко щяло да бъде наред. Тя щяла да се грижи за мене така, както се била грижила за нейната племенница по време на бременността й. Щяла да ме изпрати на Доплер още в третия месец. Странно как не се сети за Доплер когато отидах при нея в 19 г.с./пети месец/. Тогава изобщо не ме попита дали ми е правено такова изследване, нито ми препоръча да си го направя.
Два месеца след като родих бебето ми почина. Като капак на всичко тогава Попиванова казала на леля ми, че всъщност не е мислила че нищо ми няма. Мислила била че съм за аборт по медицински причини, защото лошият ми кръвоток бил открит късно. Но, не смеела да го каже.
Друг лекар, за когото искам да спомена е Йосиф Димитров. При него попаднах в МД вечерта, когато ми се отлепи плацентата и бях със силно кървене. Той ме преглежда, но не видя от къде кървя. Разбра с какви проблеми съм /носех си всички документи/ и въпреки това не се сети какво става. А би трябвало да се сети, защото после разбрах че е от отделение “Фетален риск”. Точно там са най-наясно за този вид проблеми и усложненията, които настъпват в следствие на тях. Въпросният доктор даже благоволи да дойде втори път. Но, не за да ме преглежда отново, а за да ме пита защо не съм в “Тина Киркова”. Мен ме бяха докарали с линейка от “Тина Киркова”, защото най-напред отидах там. Но в болницата ми казаха че малки бебета се раждат в “Майчин дом” и ме изпратиха там. А Димитров помислил, че до този момент съм лежала в “Тина Киркова” и когато съм се усложнила са ме изпратили при тях в МД. Така в “Тина Киркова” щели да получат парите от Здравната каса, а те в МД да се оправят със сложната ситуация без да получат пари от “Здравната каса”. Повече не дойде. После дойде една млада лекарка посред нощ, защото започнаха да ми изтичат водите и това беше. Но, решенията ги е взимал Йосиф Димитров. На сутринта последва спешно секцио от друг лекарски екип. После неонатолозите ми казаха, че поради кървенето всички органи и системи на бебето са му страдали от липсата на кислород. Работело му е само сърцето. Много се учудиха като им казах, че цяла нощ съм била в предродилна зала. Те помислили, че изобщо не съм била в болница.
Никога и за нищо на света не ходете при Белла Фръндева ли е Пръндева ли е, тя си е знае. Изключително, груба и некомпетентна. Кога ли ще се намери някой да и начока канчето и завинаги да и забрани да изпълнява тази професия. Имах огромното нещастие да попадна при нея и съм потресена от грубия и език.
Доктор Савова в Майчин дом ме принуди да даря органите на бебето си, за да ги изпрати в САЩ!!! Бях абсолютно сама в родилна зала, когато родих и нямаше кой да поеме мъртвото ми бебе.
Бях бременна в 19 г.с., когато на фетална морфология, извършена от наблюдаващия ме лекар плодът беше диагностициран с hydrops fetalis, коремен асцит, генерализиран оток, двустранен плеврален и перикарден излив. Беше жив и с добра сърдечна дейност, без видими проблеми с мозъка и сърцето. Ранният Биохимичен скрининг за генетични аномалии, направен в Националната генетична лаборатория беше с отлични резултати и много нисък риск, просто не бяха хванали навреме аномалиите.
Веднага отидох в Майчин дом, София (на 10.10.2022 г.), където комисия взе решение за прекъсване на бременността по медицински показания, обясниха ми, че ще бъде извършен "терапевтичен АБОРТ"- внимавайте, думите са многоважнив такъв момент. Аз бях в добър тонус, напълно уверена, че искам това да приключи възможно по-скоро. Съгласих се пред доктор Савова да даря мозъка за "науката", след като тя грубо настоя и предвид факта, че фетусът ще бъде третиран като "биологичен отпадък". В крайна сметка така ги третират след аборти, нали....(По-късно исках да отменя съгласието си за органите, но в болницата не намериха документите, които подписах и не можах- покриха ги, както и доктор Савова внезапно не беше на работа в следващите дни и нямаше връзка с нея. И тя се покри, след като поиска мозъка на бебето и ме изнуди емоционално да се съглася. Впрочем, тя беше единственият лекар, който ме погледна на ехограф и вероятно решението за аборт е зависело от нея.)
Срокът, в който бременността беше прекъсната беше 20 седмици и 2 дни (13.10.2022)- казано на "прост език" - бях влязла в шести месец. Бебето не изплака.
Съобщиха ми, че теглото на плода е над 800г., поради което се счита за РАЖДАНЕ. Сложиха ми гривна на ръката, синя за момченце, с номер 1058, (като на другите родилки, които си имаха бебета, а по-късно ме върнаха на етажа с бременните жени, ако не ми беше достатъчна травмата). Попитах кой взима това решение, че се води раждане - всички ние, отговори главната акушерка. Това не означава ли, че отговаря на съответни критерии за жизнеспособност?- точно така, отговори тя. От тук нататък всичко придоби друг смисъл.
Наясно съм с текста в закона и документа, въвел "границите на жизнеспособност". Не съм съгласна обаче с критериите и мотивите на лекарите, които определят за достигнал "жизнеспособност" плод, въз основа на теглото, без да вземат предвид наличието на асцит, довел до утрояване на реалното му тегло. От друга страна, комисията дала съгласие за аборт, смята, че фетусът не би могъл да преживее, т.е. е "нежизнеспособен", защо тогава се определя като достигнал "жизнеспособност"?
Всичко това доведе до много тежки етични и правни последици.
Три дни по-късно аз се намирам в траурна агенция и заедно със съпруга ми избираме ковчег и урна от каталог, предлагат ни одеялце и т.н., защото ми беше обяснено от болницата, че тленните останки са мой ангажимент.
Не ми разрешиха да го кръстя.
Принудена бях да организирам погребение или кремиране на концептуса (с липсващи органи), което допълнително усили страданието ми. Принудена бях да третирам събитието като еквивалентно на загуба на член от семейството ми с всички произтичащи ритуали и това изключително тежко ме травмира.
Подчертавам, че бях приета в добро здравословно състояние, афебрилна, без да има започнала родова дейност, без разкритие, с добри биохимични показатели и без пряка заплаха за живота ми към момента.
Копие от становището на комисията за извършване на аборт не ми беше връчено, дори не знам какъв е нейния състав, мотиви (само предполагам) и дали е присъствал генетик, както е редно. Не бяха извършени генетични изследвания.
Считам, че всяко "информирано съгласие", подписано от мен губи стойност, когато не ми е дадено копие от решението на комисията. Диагнозата я поставиха други специалисти по фетална морфология, извън тази болница и всичко, което ми е известно за състоянието на плода го знам от други лекари. Никой лекар в тази болница не дойде да говори за това с мен. Знаех само, че чакат становище от комисията. Последва пауза, след която ми дадоха да изпия таблетка Мифегин 200мг. Раждането беше индуцирано с вагинални таблетки Топогин, 48 часа след приема на Мифегин. Към момента на раждане на плода имах 1см разкритие, току що го бяха измерили, започнаха напъни и нямаше никой в родилна зала до мен (още повече, че беше документирано като седалищно предлежание, което допълнително усложнява). Казах на акушерката, че имам напъни, тя ми каза "ми, не напъвай!" и излезе. Получих голям кръвоизлив и бебето излезе без да има кой да го поеме. Трябваше да крещя и да свиркам с уста, за да дойде някой.
Казаха, че съм получила руптура на маточната шийка "на 6 часа".
Зашиха ме, преливаха ми няколко банки с окситоцин, за да овладеят кървенето, огромна кървозагуба, но руптурата и шевовете не са записани в епикризата. Почти всеки може да си представи за каква руптура говоря, при раждане с 1 см разкритие....
Също така е записано "спонтанно раждане", а не индуцирано, каквото беше.
Аз самата съм акушерка, завършила съм с отличен и знам много добре какво се случи в залата.
Ражда се бебе, 870г, 35 см. На раждането на теоретично жизнеспособен плод не присъства неонатолог, не са взети никакви мерки да се опази живота му, за да се избегне интраутеринна смърт, не беше направена кардиотокография за мониторинг на контракциите и сърдечните тонове.
Преди родоразрешението следва да се направи т.нар. дородова консултация с неонатолог, т.е. още преди раждането той да е наясно, че в болницата има такъв и такъв случай. Поначало следва да присъства в родилна зала, ако по време на консултацията е установено, че детето има сърдечен ритъм.
Всички действия на персонала, целящи биологично прекъсване на бременността и липсата на такива за опазване живота на бебето доведоха до причиняване на неговата смърт, респ. смъртта на плод, който е теоретично жизнеспособен, според самите тях.
Аз питам- има ли текст в ръководството по Неонатология, който да гласи, че лекарят е освободен от ангажимент при наличие на теоретично жизнеспособен плод? Има ли текст, който да казва, че лекарят е длъжен да лекува пациента си?
Останалата фактология- че говореха пред мен в кой хладилник на етажа до вратата ми (5ти етаж) ще оставят плода, от коя част на тялото ще отреждат абортивен материал за изследвания (който ми показаха в контейнер), след като изрично се подписах и помолих да не ми показват бебето...намирам най-меко казано за неетична от професионална гледна точка и с трайни последици върху психиката ми. Хора, прекарах нощта в стаята до хладилника, знаейки че е в него!
Към днешна дата- 2025 година- Майчин дом не са отговорили на моите жалби.
Бях бременна в 19 г.с., когато на фетална морфология, извършена от наблюдаващия ме лекар плодът беше диагностициран с hydrops fetalis, коремен асцит, генерализиран оток, двустранен плеврален и перикарден излив. Беше жив и с добра сърдечна дейност, без видими проблеми с мозъка и сърцето. Ранният Биохимичен скрининг за генетични аномалии, направен в Националната генетична лаборатория беше с отлични резултати и много нисък риск, просто не бяха хванали навреме аномалиите.
Веднага отидох в Майчин дом, София (на 10.10.2022 г.), където комисия взе решение за прекъсване на бременността по медицински показания, обясниха ми, че ще бъде извършен "терапевтичен АБОРТ"- внимавайте, думите са многоважнив такъв момент. Аз бях в добър тонус, напълно уверена, че искам това да приключи възможно по-скоро. Съгласих се пред доктор Савова да даря мозъка за "науката", след като тя грубо настоя и предвид факта, че фетусът ще бъде третиран като "биологичен отпадък". В крайна сметка така ги третират след аборти, нали....(По-късно исках да отменя съгласието си за органите, но в болницата не намериха документите, които подписах и не можах- покриха ги, както и доктор Савова внезапно не беше на работа в следващите дни и нямаше връзка с нея. И тя се покри, след като поиска мозъка на бебето и ме изнуди емоционално да се съглася. Впрочем, тя беше единственият лекар, който ме погледна на ехограф и вероятно решението за аборт е зависело от нея.)
Срокът, в който бременността беше прекъсната беше 20 седмици и 2 дни (13.10.2022)- казано на "прост език" - бях влязла в шести месец. Бебето не изплака.
Съобщиха ми, че теглото на плода е над 800г., поради което се счита за РАЖДАНЕ. Сложиха ми гривна на ръката, синя за момченце, с номер 1058, (като на другите родилки, които си имаха бебета, а по-късно ме върнаха на етажа с бременните жени, ако не ми беше достатъчна травмата). Попитах кой взима това решение, че се води раждане - всички ние, отговори главната акушерка. Това не означава ли, че отговаря на съответни критерии за жизнеспособност?- точно така, отговори тя. От тук нататък всичко придоби друг смисъл.
Наясно съм с текста в закона и документа, въвел "границите на жизнеспособност". Не съм съгласна обаче с критериите и мотивите на лекарите, които определят за достигнал "жизнеспособност" плод, въз основа на теглото, без да вземат предвид наличието на асцит, довел до утрояване на реалното му тегло. От друга страна, комисията дала съгласие за аборт, смята, че фетусът не би могъл да преживее, т.е. е "нежизнеспособен", защо тогава се определя като достигнал "жизнеспособност"?
Всичко това доведе до много тежки етични и правни последици.
Три дни по-късно аз се намирам в траурна агенция и заедно със съпруга ми избираме ковчег и урна от каталог, предлагат ни одеялце и т.н., защото ми беше обяснено от болницата, че тленните останки са мой ангажимент.
Не ми разрешиха да го кръстя.
Принудена бях да организирам погребение или кремиране на концептуса (с липсващи органи), което допълнително усили страданието ми. Принудена бях да третирам събитието като еквивалентно на загуба на член от семейството ми с всички произтичащи ритуали и това изключително тежко ме травмира.
Подчертавам, че бях приета в добро здравословно състояние, афебрилна, без да има започнала родова дейност, без разкритие, с добри биохимични показатели и без пряка заплаха за живота ми към момента.
Копие от становището на комисията за извършване на аборт не ми беше връчено, дори не знам какъв е нейния състав, мотиви (само предполагам) и дали е присъствал генетик, както е редно. Не бяха извършени генетични изследвания.
Считам, че всяко "информирано съгласие", подписано от мен губи стойност, когато не ми е дадено копие от решението на комисията. Диагнозата я поставиха други специалисти по фетална морфология, извън тази болница и всичко, което ми е известно за състоянието на плода го знам от други лекари. Никой лекар в тази болница не дойде да говори за това с мен. Знаех само, че чакат становище от комисията. Последва пауза, след която ми дадоха да изпия таблетка Мифегин 200мг. Раждането беше индуцирано с вагинални таблетки Топогин, 48 часа след приема на Мифегин. Към момента на раждане на плода имах 1см разкритие, току що го бяха измерили, започнаха напъни и нямаше никой в родилна зала до мен (още повече, че беше документирано като седалищно предлежание, което допълнително усложнява). Казах на акушерката, че имам напъни, тя ми каза "ми, не напъвай!" и излезе. Получих голям кръвоизлив и бебето излезе без да има кой да го поеме. Трябваше да крещя и да свиркам с уста, за да дойде някой.
Казаха, че съм получила руптура на маточната шийка "на 6 часа".
Зашиха ме, преливаха ми няколко банки с окситоцин, за да овладеят кървенето, огромна кървозагуба, но руптурата и шевовете не са записани в епикризата. Почти всеки може да си представи за каква руптура говоря, при раждане с 1 см разкритие....
Също така е записано "спонтанно раждане", а не индуцирано, каквото беше.
Аз самата съм акушерка, завършила съм с отличен и знам много добре какво се случи в залата.
Ражда се бебе, 870г, 35 см. На раждането на теоретично жизнеспособен плод не присъства неонатолог, не са взети никакви мерки да се опази живота му, за да се избегне интраутеринна смърт, не беше направена кардиотокография за мониторинг на контракциите и сърдечните тонове.
Преди родоразрешението следва да се направи т.нар. дородова консултация с неонатолог, т.е. още преди раждането той да е наясно, че в болницата има такъв и такъв случай. Поначало следва да присъства в родилна зала, ако по време на консултацията е установено, че детето има сърдечен ритъм.
Всички действия на персонала, целящи биологично прекъсване на бременността и липсата на такива за опазване живота на бебето доведоха до причиняване на неговата смърт, респ. смъртта на плод, който е теоретично жизнеспособен, според самите тях.
Аз питам- има ли текст в ръководството по Неонатология, който да гласи, че лекарят е освободен от ангажимент при наличие на теоретично жизнеспособен плод? Има ли текст, който да казва, че лекарят е длъжен да лекува пациента си?
Останалата фактология- че говореха пред мен в кой хладилник на етажа до вратата ми (5ти етаж) ще оставят плода, от коя част на тялото ще отреждат абортивен материал за изследвания (който ми показаха в контейнер), след като изрично се подписах и помолих да не ми показват бебето...намирам най-меко казано за неетична от професионална гледна точка и с трайни последици върху психиката ми. Хора, прекарах нощта в стаята до хладилника, знаейки че е в него!
Към днешна дата- 2025 година- Майчин дом не са отговорили на моите жалби.
Доктор Савова в Майчин дом ме принуди да даря органите на бебето си, за да ги изпрати в САЩ!!! Бях абсолютно сама в родилна зала, когато родих и нямаше кой да поеме мъртвото ми бебе.
Бях бременна в 19 г.с., когато на фетална морфология, извършена от наблюдаващия ме лекар плодът беше диагностициран с hydrops fetalis, коремен асцит, генерализиран оток, двустранен плеврален и перикарден излив. Беше жив и с добра сърдечна дейност, без видими проблеми с мозъка и сърцето. Ранният Биохимичен скрининг за генетични аномалии, направен в Националната генетична лаборатория беше с отлични резултати и много нисък риск, просто не бяха хванали навреме аномалиите.
Веднага отидох в Майчин дом, София (на 10.10.2022 г.), където комисия взе решение за прекъсване на бременността по медицински показания, обясниха ми, че ще бъде извършен "терапевтичен АБОРТ"- внимавайте, думите са многоважнив такъв момент. Аз бях в добър тонус, напълно уверена, че искам това да приключи възможно по-скоро. Съгласих се пред доктор Савова да даря мозъка за "науката", след като тя грубо настоя и предвид факта, че фетусът ще бъде третиран като "биологичен отпадък". В крайна сметка така ги третират след аборти, нали....(По-късно исках да отменя съгласието си за органите, но в болницата не намериха документите, които подписах и не можах- покриха ги, както и доктор Савова внезапно не беше на работа в следващите дни и нямаше връзка с нея. И тя се покри, след като поиска мозъка на бебето и ме изнуди емоционално да се съглася. Впрочем, тя беше единственият лекар, който ме погледна на ехограф и вероятно решението за аборт е зависело от нея.)
Срокът, в който бременността беше прекъсната беше 20 седмици и 2 дни (13.10.2022)- казано на "прост език" - бях влязла в шести месец. Бебето не изплака.
Съобщиха ми, че теглото на плода е над 800г., поради което се счита за РАЖДАНЕ. Сложиха ми гривна на ръката, синя за момченце, с номер 1058, (като на другите родилки, които си имаха бебета, а по-късно ме върнаха на етажа с бременните жени, ако не ми беше достатъчна травмата). Попитах кой взима това решение, че се води раждане - всички ние, отговори главната акушерка. Това не означава ли, че отговаря на съответни критерии за жизнеспособност?- точно така, отговори тя. От тук нататък всичко придоби друг смисъл.
Наясно съм с текста в закона и документа, въвел "границите на жизнеспособност". Не съм съгласна обаче с критериите и мотивите на лекарите, които определят за достигнал "жизнеспособност" плод, въз основа на теглото, без да вземат предвид наличието на асцит, довел до утрояване на реалното му тегло. От друга страна, комисията дала съгласие за аборт, смята, че фетусът не би могъл да преживее, т.е. е "нежизнеспособен", защо тогава се определя като достигнал "жизнеспособност"?
Всичко това доведе до много тежки етични и правни последици.
Три дни по-късно аз се намирам в траурна агенция и заедно със съпруга ми избираме ковчег и урна от каталог, предлагат ни одеялце и т.н., защото ми беше обяснено от болницата, че тленните останки са мой ангажимент.
Не ми разрешиха да го кръстя.
Принудена бях да организирам погребение или кремиране на концептуса (с липсващи органи), което допълнително усили страданието ми. Принудена бях да третирам събитието като еквивалентно на загуба на член от семейството ми с всички произтичащи ритуали и това изключително тежко ме травмира.
Подчертавам, че бях приета в добро здравословно състояние, афебрилна, без да има започнала родова дейност, без разкритие, с добри биохимични показатели и без пряка заплаха за живота ми към момента.
Копие от становището на комисията за извършване на аборт не ми беше връчено, дори не знам какъв е нейния състав, мотиви (само предполагам) и дали е присъствал генетик, както е редно. Не бяха извършени генетични изследвания.
Считам, че всяко "информирано съгласие", подписано от мен губи стойност, когато не ми е дадено копие от решението на комисията. Диагнозата я поставиха други специалисти по фетална морфология, извън тази болница и всичко, което ми е известно за състоянието на плода го знам от други лекари. Никой лекар в тази болница не дойде да говори за това с мен. Знаех само, че чакат становище от комисията. Последва пауза, след която ми дадоха да изпия таблетка Мифегин 200мг. Раждането беше индуцирано с вагинални таблетки Топогин, 48 часа след приема на Мифегин. Към момента на раждане на плода имах 1см разкритие, току що го бяха измерили, започнаха напъни и нямаше никой в родилна зала до мен (още повече, че беше документирано като седалищно предлежание, което допълнително усложнява). Казах на акушерката, че имам напъни, тя ми каза "ми, не напъвай!" и излезе. Получих голям кръвоизлив и бебето излезе без да има кой да го поеме. Трябваше да крещя и да свиркам с уста, за да дойде някой.
Казаха, че съм получила руптура на маточната шийка "на 6 часа".
Зашиха ме, преливаха ми няколко банки с окситоцин, за да овладеят кървенето, огромна кървозагуба, но руптурата и шевовете не са записани в епикризата. Почти всеки може да си представи за каква руптура говоря, при раждане с 1 см разкритие....
Също така е записано "спонтанно раждане", а не индуцирано, каквото беше.
Аз самата съм акушерка, завършила съм с отличен и знам много добре какво се случи в залата.
Ражда се бебе, 870г, 35 см. На раждането на теоретично жизнеспособен плод не присъства неонатолог, не са взети никакви мерки да се опази живота му, за да се избегне интраутеринна смърт, не беше направена кардиотокография за мониторинг на контракциите и сърдечните тонове.
Преди родоразрешението следва да се направи т.нар. дородова консултация с неонатолог, т.е. още преди раждането той да е наясно, че в болницата има такъв и такъв случай. Поначало следва да присъства в родилна зала, ако по време на консултацията е установено, че детето има сърдечен ритъм.
Всички действия на персонала, целящи биологично прекъсване на бременността и липсата на такива за опазване живота на бебето доведоха до причиняване на неговата смърт, респ. смъртта на плод, който е теоретично жизнеспособен, според самите тях.
Аз питам- има ли текст в ръководството по Неонатология, който да гласи, че лекарят е освободен от ангажимент при наличие на теоретично жизнеспособен плод? Има ли текст, който да казва, че лекарят е длъжен да лекува пациента си?
Останалата фактология- че говореха пред мен в кой хладилник на етажа до вратата ми (5ти етаж) ще оставят плода, от коя част на тялото ще отреждат абортивен материал за изследвания (който ми показаха в контейнер), след като изрично се подписах и помолих да не ми показват бебето...намирам най-меко казано за неетична от професионална гледна точка и с трайни последици върху психиката ми. Хора, прекарах нощта в стаята до хладилника, знаейки че е в него!
Към днешна дата- 2025 година- Майчин дом не са отговорили на моите жалби.
Бях бременна в 19 г.с., когато на фетална морфология, извършена от наблюдаващия ме лекар плодът беше диагностициран с hydrops fetalis, коремен асцит, генерализиран оток, двустранен плеврален и перикарден излив. Беше жив и с добра сърдечна дейност, без видими проблеми с мозъка и сърцето. Ранният Биохимичен скрининг за генетични аномалии, направен в Националната генетична лаборатория беше с отлични резултати и много нисък риск, просто не бяха хванали навреме аномалиите.
Веднага отидох в Майчин дом, София (на 10.10.2022 г.), където комисия взе решение за прекъсване на бременността по медицински показания, обясниха ми, че ще бъде извършен "терапевтичен АБОРТ"- внимавайте, думите са многоважнив такъв момент. Аз бях в добър тонус, напълно уверена, че искам това да приключи възможно по-скоро. Съгласих се пред доктор Савова да даря мозъка за "науката", след като тя грубо настоя и предвид факта, че фетусът ще бъде третиран като "биологичен отпадък". В крайна сметка така ги третират след аборти, нали....(По-късно исках да отменя съгласието си за органите, но в болницата не намериха документите, които подписах и не можах- покриха ги, както и доктор Савова внезапно не беше на работа в следващите дни и нямаше връзка с нея. И тя се покри, след като поиска мозъка на бебето и ме изнуди емоционално да се съглася. Впрочем, тя беше единственият лекар, който ме погледна на ехограф и вероятно решението за аборт е зависело от нея.)
Срокът, в който бременността беше прекъсната беше 20 седмици и 2 дни (13.10.2022)- казано на "прост език" - бях влязла в шести месец. Бебето не изплака.
Съобщиха ми, че теглото на плода е над 800г., поради което се счита за РАЖДАНЕ. Сложиха ми гривна на ръката, синя за момченце, с номер 1058, (като на другите родилки, които си имаха бебета, а по-късно ме върнаха на етажа с бременните жени, ако не ми беше достатъчна травмата). Попитах кой взима това решение, че се води раждане - всички ние, отговори главната акушерка. Това не означава ли, че отговаря на съответни критерии за жизнеспособност?- точно така, отговори тя. От тук нататък всичко придоби друг смисъл.
Наясно съм с текста в закона и документа, въвел "границите на жизнеспособност". Не съм съгласна обаче с критериите и мотивите на лекарите, които определят за достигнал "жизнеспособност" плод, въз основа на теглото, без да вземат предвид наличието на асцит, довел до утрояване на реалното му тегло. От друга страна, комисията дала съгласие за аборт, смята, че фетусът не би могъл да преживее, т.е. е "нежизнеспособен", защо тогава се определя като достигнал "жизнеспособност"?
Всичко това доведе до много тежки етични и правни последици.
Три дни по-късно аз се намирам в траурна агенция и заедно със съпруга ми избираме ковчег и урна от каталог, предлагат ни одеялце и т.н., защото ми беше обяснено от болницата, че тленните останки са мой ангажимент.
Не ми разрешиха да го кръстя.
Принудена бях да организирам погребение или кремиране на концептуса (с липсващи органи), което допълнително усили страданието ми. Принудена бях да третирам събитието като еквивалентно на загуба на член от семейството ми с всички произтичащи ритуали и това изключително тежко ме травмира.
Подчертавам, че бях приета в добро здравословно състояние, афебрилна, без да има започнала родова дейност, без разкритие, с добри биохимични показатели и без пряка заплаха за живота ми към момента.
Копие от становището на комисията за извършване на аборт не ми беше връчено, дори не знам какъв е нейния състав, мотиви (само предполагам) и дали е присъствал генетик, както е редно. Не бяха извършени генетични изследвания.
Считам, че всяко "информирано съгласие", подписано от мен губи стойност, когато не ми е дадено копие от решението на комисията. Диагнозата я поставиха други специалисти по фетална морфология, извън тази болница и всичко, което ми е известно за състоянието на плода го знам от други лекари. Никой лекар в тази болница не дойде да говори за това с мен. Знаех само, че чакат становище от комисията. Последва пауза, след която ми дадоха да изпия таблетка Мифегин 200мг. Раждането беше индуцирано с вагинални таблетки Топогин, 48 часа след приема на Мифегин. Към момента на раждане на плода имах 1см разкритие, току що го бяха измерили, започнаха напъни и нямаше никой в родилна зала до мен (още повече, че беше документирано като седалищно предлежание, което допълнително усложнява). Казах на акушерката, че имам напъни, тя ми каза "ми, не напъвай!" и излезе. Получих голям кръвоизлив и бебето излезе без да има кой да го поеме. Трябваше да крещя и да свиркам с уста, за да дойде някой.
Казаха, че съм получила руптура на маточната шийка "на 6 часа".
Зашиха ме, преливаха ми няколко банки с окситоцин, за да овладеят кървенето, огромна кървозагуба, но руптурата и шевовете не са записани в епикризата. Почти всеки може да си представи за каква руптура говоря, при раждане с 1 см разкритие....
Също така е записано "спонтанно раждане", а не индуцирано, каквото беше.
Аз самата съм акушерка, завършила съм с отличен и знам много добре какво се случи в залата.
Ражда се бебе, 870г, 35 см. На раждането на теоретично жизнеспособен плод не присъства неонатолог, не са взети никакви мерки да се опази живота му, за да се избегне интраутеринна смърт, не беше направена кардиотокография за мониторинг на контракциите и сърдечните тонове.
Преди родоразрешението следва да се направи т.нар. дородова консултация с неонатолог, т.е. още преди раждането той да е наясно, че в болницата има такъв и такъв случай. Поначало следва да присъства в родилна зала, ако по време на консултацията е установено, че детето има сърдечен ритъм.
Всички действия на персонала, целящи биологично прекъсване на бременността и липсата на такива за опазване живота на бебето доведоха до причиняване на неговата смърт, респ. смъртта на плод, който е теоретично жизнеспособен, според самите тях.
Аз питам- има ли текст в ръководството по Неонатология, който да гласи, че лекарят е освободен от ангажимент при наличие на теоретично жизнеспособен плод? Има ли текст, който да казва, че лекарят е длъжен да лекува пациента си?
Останалата фактология- че говореха пред мен в кой хладилник на етажа до вратата ми (5ти етаж) ще оставят плода, от коя част на тялото ще отреждат абортивен материал за изследвания (който ми показаха в контейнер), след като изрично се подписах и помолих да не ми показват бебето...намирам най-меко казано за неетична от професионална гледна точка и с трайни последици върху психиката ми. Хора, прекарах нощта в стаята до хладилника, знаейки че е в него!
Към днешна дата- 2025 година- Майчин дом не са отговорили на моите жалби.
Преживели сте нещо ужасно, аз съм просто потресена! Направо е невероятно, че такива неща изобщо съществуват в днешно време! Това си плаче за съд откъдето и да го погледнеш! Обърнахте ли се към адвокат по медицинско право? Пожелавам Ви сили и се борете за правата си!
Д-р Ирена Шикова от Майчин дом - физическо и психическо насилие над родилки по време на раждане.
Историята на Антония Андонова:
"25/06/25 се превърна в най-важната дата за мен.
Тогава се роди синът ми Филип Денис Христофоров.
7:20. 4 кг. 52 см. Любов. Нашата любов. Чакахме този момент толкова развълнувани, че нямах търпение като мине да ме попитат "Как си?" и аз да изкрещя на света, че се чувствам ВЕЛИКО. Уви, съдбата имаше други планове за мига,
който си представях всеки ден в тези 9+ месеца,
както и друг отговор, с който обаче до скоро ме беше срам да отговаря.
Заедно с моите прекрасни лекари планирахме да родя естествено. Всичко го позволяваше. Една приятна бременност, чудесно бебче, застанало в позиция отдавна и чакащо своето време. По препоръка и след наша справка решихме, че когато моментът настъпи ще отидем в Майчин дом, първенец по бебета и неонатология. Посетихме отворени врати, няколко пъти бях на тонове там и да - не е хотел, но там работят хора обичащи работата си и децата. Бях сигурна.
48 часа преди да се роди Филип започнаха моите мъки. Силно изтощителни и болезнени за мен, но безкрайно изпълнени с подкрепа и грижа от моя мъж. Приеха ме в ранните часове на 25/06 през спешното отделение и ме настаниха в родилна зала,
където да дочакам своите см разкритие.
Изпитвах страхотни болки, други такива не бях до този момент от живота си. Търпях всяка контракция часове наред,
а между тях се усмихвах, защото приемах целия процес със спокойствие и очакване и знаех, че това е част от нещата.
След 3 часа самичка в родилна и достигане до едва 5 см разкритие натиснах всички възможни бутони над леглото, за да помоля за упойка. Знаех, че нямам сили да изтърпя до 10 см и в крайна сметка имам това право - да се облекча.
Уважиха молбата ми, но не разбрах, защо ме накараха след 3 часа в тази зала да стана и да се преместя сама в друга. В нея да ми сложат упойка и в нея да родя. Някак се придвижих. Преди момента за поставяне на упойка, като разумен човек, предупредих, че започва контракция, за да не ми поставят нищо в този тогава, защото знам, че не трябва да мърдам и е опасно. Това, което последва обаче беше началото на най-големият ми ад. Ръка и глас, които дотогава не бях видяла и чула ме шамаросаха през лицето. Буквално. Точно така - изядох шамарите, защото “откъде накъде една от най-добрите анестезиоложки в София ще се занимава да ме чака мен, просто да се стягам и да не мърдам, иначе никаква упойка”.
Тези шамари ме шокираха, стаписаха. Думите ме уплашиха ужасно. Не трепнах, Господи, не помръднах, не знам откъде имах сили по време на две едноминутни тежки контракции,
но заради детето, аз не мръднах. Помня прекрасно погледите на екипа в стаята, сякаш бяха по-стреснати и от самата мен.
Така го усетих. Те познаваха жената, която направи това.
Аз тепърва щях да се запозная с нея. За някои доктор, за мен - бъдеща травма.
Последва още вербална агресия. И не само. Аз упойка в този момент вече нямах. Чаках с 10 см разкритие около час и 30 минути. Всичко си беше заминало. Обикалях с болките и чаках.
Тази жена крещя. Била съм “простакеса”, “не съм знаела как да раждам”, “дошла съм неподготвена”. Прощавайте, но къде точно се готвиш за това? В най-уязвимия и личен момент
за женското същество, друго такова ме унижи и остави да се чувствам безпомощна.
Раждах на кошетка. Сама трябваше да си държа краката. Нищо от това, което трябваше да има едно магаре, не беше монтирано - степенки за краката и дръжки за ръцете. След това прецениха, че съм “неспособна” и казаха “клякай”. Самичка, ужасена, многократно се качвах и слизах от това “магаре” в опити да родя сина си, за който не спираха да повтарят, че е голям, главата му също и аз просто няма да успея. Болеше ме. Всичко ме болеше. Душата повече от тялото.
Клечах и се молех да успея, а той да издържи още малко. Нямаше милост. Никой нямаше. Анестезиоложката опита да помоли тази жена да ми сложи “поне половинка”, но ѝ отказа,
“и без това не съм могла да раждам”. Усещах всичко.
Беше ми забранено да издавам и звук. Не можело да викам, това не е раждане. Представяте ли си, че за момент дори си казах, “тя сигурно се държи така с мен, защото иска да ме мотивира”, но защо някои ги мотивират с погалване и мила дума, а тя с мен се държа като с парцал? Това ли заслужава млад, адекватен човек, искащ да има семейство, да дари на тази държава дете? Аз чувах непрестанно как “явно искам да си утрепя детето”.
В един от пътите, в които бях отново на “магарето” се усетих, че в горната му част има дръжки. Нещо, за което да се хвана, за да имам опора при напън. Бях плесната отново - през ръцете, защото “това не било шезлонг и аз не съм на плаж”. Трябвало да се стегна, “че я да съм се видяла, 180 см, нямало кой по моя корем да скача, че да родя, за какво ми били тия мускули”.
Моето ангелче през цялото време се държеше. Това държеше и мен. Тоновете му бяха в норма и това ми даваше вяра, че ще успея. Въпреки, че имаше мигове, в които вярата я нямаше. Аз умирах. Наистина. Така не се бях усещала никога в живота си. Казах им, че не мога, наистина, че просто там аз ще умра. За окуражаване получих “не ми пука, важно е детето да е добре”. Плача. Плача сега, плаках и тогава. Кое дете е добре, ако майка му я няма...
След повече от час обиди, викове, цинизъм, грубост, болки, “възхищение” как сама съм се качвала и слизала от “магарето” ми предложиха да ми сложатлипсващите на му аксесоари и
попитаха “дали тогава съм щяла да родя?”. Сякаш аз просто го решавам. Сложиха ги, но вече бяха извадили и вакуума. Най-големият ми ужас, но в същото време в онзи момент и някакво облекчение. Всичко друго оттам се случи за секунди.
Имах опора, имах опита от напъването. Вярвам, че знаех как.
Не съм имала никакви поръжения след раждането от “неефективни напъни”, както са описани в епикриза.
Той излизаше. Главичката му беше там.
В точния момент използваха и вакуума.
За това безкрайно им благодаря, тук наистина помогнаха на детенцето ми.
Беше прекрасен.
Роди се моят Ангел.
Нашият Филип.
Мили хора, в този безкрайно уязвим момент от живота ми, мълчах, търпях, молих се, нямах избор, зависех от тази жена,
от всички онези хора там. Бях готова да си замълча и никога да не разкажа за тази история. Беше ме срам, беше ми неловко.
Аз ли съм виновна? С какво го заслужих? Явно наистина аз не мога. Но знаете ли, МОГА. Мога да споделя на света и да предпазя следваща майка. Миналото не мога да оправя. Травмата си ще лекувам, но ако мога да направя нещо за някоя друга жена с този разказ, то е да я помоля да не ражда, дори да си е платила при д-р Шикова.
Там нямаше любов.
Там беше моят ужас.
Аз вече съм по-добре.
Имам цялата любов и внимание на човекът до мен,
на семейтството ми и всички близки,
които ме заляхте с позитивната си енергия.
Вие сте лек.
Днес аз вече мога да отговоря честно на “Как си?"
Споделям. Дължа го на всяка бъдеща майка. Дължа го на себе си."
Историята на Антония Андонова:
"25/06/25 се превърна в най-важната дата за мен.
Тогава се роди синът ми Филип Денис Христофоров.
7:20. 4 кг. 52 см. Любов. Нашата любов. Чакахме този момент толкова развълнувани, че нямах търпение като мине да ме попитат "Как си?" и аз да изкрещя на света, че се чувствам ВЕЛИКО. Уви, съдбата имаше други планове за мига,
който си представях всеки ден в тези 9+ месеца,
както и друг отговор, с който обаче до скоро ме беше срам да отговаря.
Заедно с моите прекрасни лекари планирахме да родя естествено. Всичко го позволяваше. Една приятна бременност, чудесно бебче, застанало в позиция отдавна и чакащо своето време. По препоръка и след наша справка решихме, че когато моментът настъпи ще отидем в Майчин дом, първенец по бебета и неонатология. Посетихме отворени врати, няколко пъти бях на тонове там и да - не е хотел, но там работят хора обичащи работата си и децата. Бях сигурна.
48 часа преди да се роди Филип започнаха моите мъки. Силно изтощителни и болезнени за мен, но безкрайно изпълнени с подкрепа и грижа от моя мъж. Приеха ме в ранните часове на 25/06 през спешното отделение и ме настаниха в родилна зала,
където да дочакам своите см разкритие.
Изпитвах страхотни болки, други такива не бях до този момент от живота си. Търпях всяка контракция часове наред,
а между тях се усмихвах, защото приемах целия процес със спокойствие и очакване и знаех, че това е част от нещата.
След 3 часа самичка в родилна и достигане до едва 5 см разкритие натиснах всички възможни бутони над леглото, за да помоля за упойка. Знаех, че нямам сили да изтърпя до 10 см и в крайна сметка имам това право - да се облекча.
Уважиха молбата ми, но не разбрах, защо ме накараха след 3 часа в тази зала да стана и да се преместя сама в друга. В нея да ми сложат упойка и в нея да родя. Някак се придвижих. Преди момента за поставяне на упойка, като разумен човек, предупредих, че започва контракция, за да не ми поставят нищо в този тогава, защото знам, че не трябва да мърдам и е опасно. Това, което последва обаче беше началото на най-големият ми ад. Ръка и глас, които дотогава не бях видяла и чула ме шамаросаха през лицето. Буквално. Точно така - изядох шамарите, защото “откъде накъде една от най-добрите анестезиоложки в София ще се занимава да ме чака мен, просто да се стягам и да не мърдам, иначе никаква упойка”.
Тези шамари ме шокираха, стаписаха. Думите ме уплашиха ужасно. Не трепнах, Господи, не помръднах, не знам откъде имах сили по време на две едноминутни тежки контракции,
но заради детето, аз не мръднах. Помня прекрасно погледите на екипа в стаята, сякаш бяха по-стреснати и от самата мен.
Така го усетих. Те познаваха жената, която направи това.
Аз тепърва щях да се запозная с нея. За някои доктор, за мен - бъдеща травма.
Последва още вербална агресия. И не само. Аз упойка в този момент вече нямах. Чаках с 10 см разкритие около час и 30 минути. Всичко си беше заминало. Обикалях с болките и чаках.
Тази жена крещя. Била съм “простакеса”, “не съм знаела как да раждам”, “дошла съм неподготвена”. Прощавайте, но къде точно се готвиш за това? В най-уязвимия и личен момент
за женското същество, друго такова ме унижи и остави да се чувствам безпомощна.
Раждах на кошетка. Сама трябваше да си държа краката. Нищо от това, което трябваше да има едно магаре, не беше монтирано - степенки за краката и дръжки за ръцете. След това прецениха, че съм “неспособна” и казаха “клякай”. Самичка, ужасена, многократно се качвах и слизах от това “магаре” в опити да родя сина си, за който не спираха да повтарят, че е голям, главата му също и аз просто няма да успея. Болеше ме. Всичко ме болеше. Душата повече от тялото.
Клечах и се молех да успея, а той да издържи още малко. Нямаше милост. Никой нямаше. Анестезиоложката опита да помоли тази жена да ми сложи “поне половинка”, но ѝ отказа,
“и без това не съм могла да раждам”. Усещах всичко.
Беше ми забранено да издавам и звук. Не можело да викам, това не е раждане. Представяте ли си, че за момент дори си казах, “тя сигурно се държи така с мен, защото иска да ме мотивира”, но защо някои ги мотивират с погалване и мила дума, а тя с мен се държа като с парцал? Това ли заслужава млад, адекватен човек, искащ да има семейство, да дари на тази държава дете? Аз чувах непрестанно как “явно искам да си утрепя детето”.
В един от пътите, в които бях отново на “магарето” се усетих, че в горната му част има дръжки. Нещо, за което да се хвана, за да имам опора при напън. Бях плесната отново - през ръцете, защото “това не било шезлонг и аз не съм на плаж”. Трябвало да се стегна, “че я да съм се видяла, 180 см, нямало кой по моя корем да скача, че да родя, за какво ми били тия мускули”.
Моето ангелче през цялото време се държеше. Това държеше и мен. Тоновете му бяха в норма и това ми даваше вяра, че ще успея. Въпреки, че имаше мигове, в които вярата я нямаше. Аз умирах. Наистина. Така не се бях усещала никога в живота си. Казах им, че не мога, наистина, че просто там аз ще умра. За окуражаване получих “не ми пука, важно е детето да е добре”. Плача. Плача сега, плаках и тогава. Кое дете е добре, ако майка му я няма...
След повече от час обиди, викове, цинизъм, грубост, болки, “възхищение” как сама съм се качвала и слизала от “магарето” ми предложиха да ми сложатлипсващите на му аксесоари и
попитаха “дали тогава съм щяла да родя?”. Сякаш аз просто го решавам. Сложиха ги, но вече бяха извадили и вакуума. Най-големият ми ужас, но в същото време в онзи момент и някакво облекчение. Всичко друго оттам се случи за секунди.
Имах опора, имах опита от напъването. Вярвам, че знаех как.
Не съм имала никакви поръжения след раждането от “неефективни напъни”, както са описани в епикриза.
Той излизаше. Главичката му беше там.
В точния момент използваха и вакуума.
За това безкрайно им благодаря, тук наистина помогнаха на детенцето ми.
Беше прекрасен.
Роди се моят Ангел.
Нашият Филип.
Мили хора, в този безкрайно уязвим момент от живота ми, мълчах, търпях, молих се, нямах избор, зависех от тази жена,
от всички онези хора там. Бях готова да си замълча и никога да не разкажа за тази история. Беше ме срам, беше ми неловко.
Аз ли съм виновна? С какво го заслужих? Явно наистина аз не мога. Но знаете ли, МОГА. Мога да споделя на света и да предпазя следваща майка. Миналото не мога да оправя. Травмата си ще лекувам, но ако мога да направя нещо за някоя друга жена с този разказ, то е да я помоля да не ражда, дори да си е платила при д-р Шикова.
Там нямаше любов.
Там беше моят ужас.
Аз вече съм по-добре.
Имам цялата любов и внимание на човекът до мен,
на семейтството ми и всички близки,
които ме заляхте с позитивната си енергия.
Вие сте лек.
Днес аз вече мога да отговоря честно на “Как си?"
Споделям. Дължа го на всяка бъдеща майка. Дължа го на себе си."
Металокерамика - зъбни импланти. Един мошеник.
Бих искала да разкажа следната история, която просто се моля да завърши добре, защото иначе не ми се мисли. Майка ми през 2020 г. отива при зъболекаря Георги Лалев с желанието да си направи липсващите зъби с металокерамика. Изключвам факта, че почти всичките й долни зъби са напълно прави и здрави по онова време, но въпросният доктор я съветва да “прави всичко”. Защо ли? Заради пари, по дяволите! Майка ми му се доверява и заплаща за най-качествените възможни зъби от металокерамика, но Г. Лалев ги изработва от никел - 65% (на онзи етап през 2020 г. майка ми все още не знае, че има 3-та степен алергия към никел). Но защо да не сложи от евтиното? Нали? Майка ми се издува веднага след поставяне на “новата усмивка”, но с времето затихва отокът. Тялото й се е борело успешно в продължение на 5 години, докато през 2025 г. февруари месец, след дентална манипулация майка ми получава алергичен шок - подуване и зачервяване на цялото лице, задушаване. Следва болнично лечение. Никой не предполага, че зъбите са проблемът. Следват 6 месеца ходене по мъките, изследвания за десетки алергии, часове при доценти и професори от всевъзможни специалности, оток след оток. За пари не говорим. Майка ми се срива психически - от ужас дали ще се събуди и ще може да диша (живее сама). След като се установява алергия от никел, майка ми звъни на Георги Лалев (нейният зъбо”лекар”, един пълен мошеник), който категорично твърди, че в зъбите й няма никел. Толкова е убеден, че няма да рови дори в архива. А без негово съгласие никой няма достъп. Тук идва моментът да кажа - мама няма никъде черно на бяло, че тъкмо той й е правил зъбите, камо ли съставът им. Иначе щяхме да го съдим. Съветвам хората да взимат документ за това. След още ходене по мъките, аз лично намерих вероятно единствената лаборатория в София, която изследва материала на металокерамиката. 65% никел! Заради алчността и лъжата на Георги Лалев майка ми получи 7 алергични шока, изпи тонове тежки лекарства и никой не знае колко е увреден още организмът й. Хора, изисквайте документи, защото заради пари може да ви убие някой “лекар”. Не че документът връща здраве и живот, но поне може да накаже виновника!
Бих искала да разкажа следната история, която просто се моля да завърши добре, защото иначе не ми се мисли. Майка ми през 2020 г. отива при зъболекаря Георги Лалев с желанието да си направи липсващите зъби с металокерамика. Изключвам факта, че почти всичките й долни зъби са напълно прави и здрави по онова време, но въпросният доктор я съветва да “прави всичко”. Защо ли? Заради пари, по дяволите! Майка ми му се доверява и заплаща за най-качествените възможни зъби от металокерамика, но Г. Лалев ги изработва от никел - 65% (на онзи етап през 2020 г. майка ми все още не знае, че има 3-та степен алергия към никел). Но защо да не сложи от евтиното? Нали? Майка ми се издува веднага след поставяне на “новата усмивка”, но с времето затихва отокът. Тялото й се е борело успешно в продължение на 5 години, докато през 2025 г. февруари месец, след дентална манипулация майка ми получава алергичен шок - подуване и зачервяване на цялото лице, задушаване. Следва болнично лечение. Никой не предполага, че зъбите са проблемът. Следват 6 месеца ходене по мъките, изследвания за десетки алергии, часове при доценти и професори от всевъзможни специалности, оток след оток. За пари не говорим. Майка ми се срива психически - от ужас дали ще се събуди и ще може да диша (живее сама). След като се установява алергия от никел, майка ми звъни на Георги Лалев (нейният зъбо”лекар”, един пълен мошеник), който категорично твърди, че в зъбите й няма никел. Толкова е убеден, че няма да рови дори в архива. А без негово съгласие никой няма достъп. Тук идва моментът да кажа - мама няма никъде черно на бяло, че тъкмо той й е правил зъбите, камо ли съставът им. Иначе щяхме да го съдим. Съветвам хората да взимат документ за това. След още ходене по мъките, аз лично намерих вероятно единствената лаборатория в София, която изследва материала на металокерамиката. 65% никел! Заради алчността и лъжата на Георги Лалев майка ми получи 7 алергични шока, изпи тонове тежки лекарства и никой не знае колко е увреден още организмът й. Хора, изисквайте документи, защото заради пари може да ви убие някой “лекар”. Не че документът връща здраве и живот, но поне може да накаже виновника!
Искам да добавя още едно отрицателно мнение за д-р Светлана Златкова - гинеколог в МЦ "Люлин".
Изключително непрофесионално отношение!!! След излизането на резултатите от кръвния ми тест, които и изпратих за да види и да получа някакво лечение, просто не получих обратна връзка -многократно и звънях по телефона, никакъв отговор.Изпратих 5 имейла със запитване какво следва след като имам излезлите резултати и НИЩО, ОТГОВОР НЯМА!
Надявам се отвратителния опит, който имах с въпросната "лекарка" да послужи за урок на други от вас, които ще се подведат по суперлативите в "Супер док"за нея.
Изключително непрофесионално отношение!!! След излизането на резултатите от кръвния ми тест, които и изпратих за да види и да получа някакво лечение, просто не получих обратна връзка -многократно и звънях по телефона, никакъв отговор.Изпратих 5 имейла със запитване какво следва след като имам излезлите резултати и НИЩО, ОТГОВОР НЯМА!
Надявам се отвратителния опит, който имах с въпросната "лекарка" да послужи за урок на други от вас, които ще се подведат по суперлативите в "Супер док"за нея.
Здравейте! Пиша ви, за да изразя разочарованието си от д-р Величка Костадинова, при която се проследявах в продължение на 5 години. Една, според нея, по- голяма киста всъщност се оказа доста сериозен здравословен проблем, който се видя от опитни специалисти и на ехографската снимка направена от нея. Моля не посещавайте този "псевдо" специалист по образна диагностика! Желая Ви здраве!!!
Здравейте. На 12.09.2025 бяхме на преглед при невролог д-р Ваня Тончева в Токуда. Не препоръчвам! Грубо отношение през целия преглед , желание да претупа прегледа възможно най-бързо, и в края предложи “две пътеки за болница” като при въпроса , коя препоръчва от двете като по-добра , тя ни каза “откъде да знам !”. Струва ми се , че като препоръчваш нещо, би трябвало да знаеш защо и какво.
За 157 лева платен преглед , толкова.
Ще търсим друг невролог. В superdoc явно ревютата си имат друга методика…
За 157 лева платен преглед , толкова.
Ще търсим друг невролог. В superdoc явно ревютата си имат друга методика…