ПОМОЩ! Моето бебче ме напусна минути след като се роди..

съчувствам ти с цялото си същество! наистина няма по-силна болка!

Пожелавам ти да намериш бързо кураж, за да продължиш напред! приеми, че за съжаление такива нещастия се случват и ние не сме застраховани от нищо!

Ангелчетата идват за малко при нас, напускат ни, но сигурно, за да ни направят по-силни!

...
След почти 10 години моята болка не е намаляла. Само съм я скрила дълбоко в себе си и сякаш съм забравила....

Благодаря ти, Ламята неСпаска! 

Съжалявам за твоята загуба.. Аз още имам чувството, че всичко е кошмар и скоро ще се събудя и все още ще съм бременна. Ужасно е до вчера да си чувствала малките ритничета и от днес да се чувстваш толкова празен..
Знам, че всичко се промени и животът ми никога вече няма да е същия. Не знам все още как да се справя с болката..

аз няколко години живях в собствения си кошмар докато не влязох тук и не срещнах най-невероятните и силни хора! те ми помогнаха да осъзная, че всъщност ще има и утре и от мен зависи как ще го направя - весело и слънчево или мрачно и подтиснато!
не живей с миналото, научи се да живееш с болката и да станеш по-силна и по-добра!

успех!

Мила Q-T, съжалявам , че си се присъединила към нашите редици. Всеки път , когато видя нова страдаща майчица, сърцето ми се свива и кошмара и ужаса , който съм преживяла нахълтват в съзнанието ми. Няма майка в този форум, на която твоите емоции , твоите преживявания да са чужди. За мен също първите месеци от раздялата бяха просто кошмарни, честно казано все още се чудя как останах с разума си, но за това огромна заслуга има съпруга ми. Надявам се семейството ти да е до теб неотлъчно и най - вече твоята половинка, сега повече от всякога имате нужда един от друг. За болката ...няма да коментирам, просто ще кажа , че тя е за цял живот, този кошмар оставя такъв отпечатък върху човек, аз просто вече не съм същата. Но за наше щастие или мъка живота продължава и ние сме длъжни да продължим напред. Изправянето и крачката напред , ще ти костват много сила , но в този форум няма слаби и безхарактерни жени , така че съм убедена и знам, че ти също като всички нас ще можеш да продължиш. Силно те прегръщам и знай , че тук винаги ще намериш приятелско рамо, на което да излееш сълзите си 

Q-T съжалявам, че и ти си една от нас. Много е трудно след такава загуба човек да продължи напред, но трябва да намериш сили в себе си. За тази болка няма лек, та си остава в нас завинаги, просто се научаваме да живиим с нея.

Q-T съжалявам,че си една от нас.Вече нямам думи в такъв момент когато прочета за още едно ангелче,но ще копирам думите на nani-banan много точно го е написала

Мила Q-Т искренно съжалявам, че точно в този раздел трябваше да се срещнем. Твойта болка е била внезапна, моята беше очаквана. И до днес толкова години по-късно не разбрах кога повече боли... Мисля, че няма разлика. Защото още една душичка не е вече сред нас. Трябва да бъдеш силна за децата, които ще имаш в бъдеще... Трябва да си силна за човека до тебе и в крайна сметка за самата себе си. Ще успееш да го постигнеш, но ти трябва мъничко време... Нека спи в мир малката ти душица, а ти продължаваш напред - просто нямаш друг избор...

съжалявам миличка  , че си тук , думите не стигат да изкажа колко боли от една такава загуба.всяка една от нас тук знае какво е чувството да загубиш дете.аз не можех да повярвам , че само часове   по рано ми се усмихваше , няма и да забравя как седях в болничната стая , гушках го , и до последно все му повтарях че ще го върна.наистина е страшно.това не се забравя , но сега когато имам пак едно малко слънце до мен се чувствам  щастлива.бъди силна , и дано един ден наистина да си върнеш ангелчето!!!

Момичета, много сте мили! 
Благодаря на всички, които са писали. Искам и имам нужда да чуя добри думи от някой, който е преживял нещо подобно.. Страшно е, че има толкова много майки, загубили рожбата си. Аз знам, че сърцето ми се къса а зърнах малкото си момченце само за секунда.. Не мога да си представя какво ви е било на вас да сте държали дечицата в ръцете си, да сте гледали в очите им..
Аз успях най-после да се прибера у дома тази сутрин.. Чувствах се ужасно като напускахме Прага - имах усещането, че изоставям моето момченце там само. Същото беше и като се прибрах вкъщи - не беше само лош сън.. Непоправимото се беше случило. А на хладилника ни стоеше снимката от първия ехограф. Просто сърцето ми се къса от мъка. Бях купила и 3=4 бебешки бодита, защото не съм суеверна и много ми бяха харесали. Сега ме е страх да отворя гардероба и да ги видя. Мисля, че ще ги даря в някой дом.. Не знам дали е добра идея, но не мога да ги запазя, защото те бяха наречени за бебчо..
Чета вашите  истории и ви се възхищавам за силата и смелостта да опитате отново. Искам и аз да я открия в себе си!
Прегръщам ви!
  за всички наши ангелчета....

Q-T, мила случилото ти се е ужасно! Много сили и подкрепа ще са ти нужни сега! Като пишеш тук може да ти олеква, може да се научиш да живееш с болката! 

Q-T,съжалявам, толкова много съжалявам че отново има нова тема ,отново една майка страда... .Незнам какво да ти кажа ... те силно и вярвам че един ден ще има щастие и за теб!

Q-T

Q-T,ужасно съжалявам,че ти се случило  и на теб да загубиш рожбата си аз съм тук,в този форум от скоро,но майките тук ми помогнаха много и ми дадоха сили,за да погледна напред,въпреки мъката,така,че винаги когато усетиш нужда да споделиш-пиши

Мари Ив, frej, reni_805, TALETO, kykli4ka, mimi135, silviayo, nani-banani, Марго, Ламята, !

Благодаря, че ви има! Странно е, че в този момент и след всичко, което се случи, намирам повече опора и подкрепа от вас. Вие сте ми непознати, но много близки. Всички вие се борите с болката и да намерите щастие след нея. Моето семейство и приятели са до мен, но всички са с дежурната реплика: " Млади сте - ще имате друго бебе!" Да - ДРУГО бебе, защото това няма да се върне... Но не им се сърдя, защото само тези, които са го преживели знаят какво е и колко объркани може да са чувствата.
Аз не зна дали постъпих правилно.. През бремеността наистина направих всичко, което мислих, че трябва - прегледи и изследвания преди забременяване, редовни такива през бремеността, здравословно хранене, умеерени упражнения + йога и т.н. Докато раждах зърнах момченцето си докато излизаше от мен - толкова беше мъничък.. След това гледах как екипа от неонатолози се бореше за живота му, а сестрата държеше ръката ми.. Видях и лицето на неонаатолозите, когато спряха да работят и завиха бебчо. Питаха ме искам ли да го видя и аз не пожелах.. Нямах сили да го видя още веднъж.. Беше ме страх, не знаех какво ще видя.. Сега се чувствам ужасно, че не пожелах да видя още веднъж бебчето си. Не му дадох и име.. всичко сякаш се случваше на сън.. и аз се надявах той да оживее, независимо колко щяха да струват грижите по него в Прага и колко време трябваше да останем там.
Не обвинявам никой за това, което се случи. Лекарите в Прага не можаха да спасят бебето ми но спасиха моя живот и ми показаха, човечност, каквато не бях виждала и не бях очаквала.. Просто не е честно да има толкова майки, изгубили рожбите си.
От вчерашния ми преглед при гинеколог физически аз съм добре. Според него бъдещето съвсем не е мрачно  и мисли, че с по-внимателно и по- често следене следващия път резултатът ще е положителен
Писането тук е начин да излееш душата си и да потърсиш катарзис.. Помага ми да се справя с бурята от емоции, която е в мен. Благодаря. че ви има