- Публикувана: 24 апр. 2010, 19:15 ч.
- Последно мнение: 12 май 2010, 08:13 ч.
Съжалявате ли, че (не)живеете в гр.София?
Не съжалявам, че не живея в София. Живях там 5 години, завърших и се върнах. Обичам я, но от няколко години не съм я посещавала за по-дълго. Казват ми, че много се е променила.
Никога не бих могла да имам в София това, което имам тук, в Бургас.
Животът ми е тук, не си го представям другаде.
Никога не бих могла да имам в София това, което имам тук, в Бургас.
Животът ми е тук, не си го представям другаде.
Моят отговор го няма- радвам се, че не живея в София.
Но не мога да отрека, че нямаше по-прекрасни години от студентските ми-тези пет години в София са незабравими и огромно богатство за мен!
След завършването си имах възможност да остана в София, но прецених, че "у дома" ще се чувствам по-добре.Преди няколко месеца бях по работа в София, не, това не е моят град не бих могла там да живея.
Но не мога да отрека, че нямаше по-прекрасни години от студентските ми-тези пет години в София са незабравими и огромно богатство за мен!
След завършването си имах възможност да остана в София, но прецених, че "у дома" ще се чувствам по-добре.Преди няколко месеца бях по работа в София, не, това не е моят град не бих могла там да живея.
Да, съжалявам, че живея, въпреки че съм 3-то поколение Софиянка. По-точното определение е - не харесвам вече София или срам ме е в какво се превърна София!
Отвратително строителство - гнусни, грозни сгради, натъпкани една до друга и без нищо общо в архитектурата, цветовете, дизайна. Ликът на столицата е тотално и завинаги обезличен Красивите 4-5 етажни сгради с орнаменти, които придаваха стила на града, вече ги няма. А да не говорим и с новата форма, по която избраха да освежат сградите в центъра - със стериопор и цветни мазилки, с което още повече унищожиха всичко.
Препърнено с автомобили - мръсни и гадни. Шофьори, които шофират напук и в разрез с всички правила за уличното движение и с възпитание, което им позволява да си изхвърлят цигарата през прозореца, дори кутията от цигари, препълнения пепелник, пластмасовата чашка от кафе...
(Детски площадки, по които паркират автомобили и бездомни кучета акат в пясъчниците. Паркове, в които там, където играят децата, хората си разхождат и изхождат кучетата....
Вярно, че това е въпрос на възпитание, а не на местожителство, но когата в един град се събере половината държава с народ, чията народопсихология е на Вуте да му е по-зле ....
Отвратително строителство - гнусни, грозни сгради, натъпкани една до друга и без нищо общо в архитектурата, цветовете, дизайна. Ликът на столицата е тотално и завинаги обезличен Красивите 4-5 етажни сгради с орнаменти, които придаваха стила на града, вече ги няма. А да не говорим и с новата форма, по която избраха да освежат сградите в центъра - със стериопор и цветни мазилки, с което още повече унищожиха всичко.
Препърнено с автомобили - мръсни и гадни. Шофьори, които шофират напук и в разрез с всички правила за уличното движение и с възпитание, което им позволява да си изхвърлят цигарата през прозореца, дори кутията от цигари, препълнения пепелник, пластмасовата чашка от кафе...
(Детски площадки, по които паркират автомобили и бездомни кучета акат в пясъчниците. Паркове, в които там, където играят децата, хората си разхождат и изхождат кучетата....
Вярно, че това е въпрос на възпитание, а не на местожителство, но когата в един град се събере половината държава с народ, чията народопсихология е на Вуте да му е по-зле ....
Да, съжалявам, че живея, въпреки че съм 3-то поколение Софиянка. По-точното определение е - не харесвам вече София или срам ме е в какво се превърна София!
Отвратително строителство - гнусни, грозни сгради, натъпкани една до друга и без нищо общо в архитектурата, цветовете, дизайна. Ликът на столицата е тотално и завинаги обезличен Красивите 4-5 етажни сгради с орнаменти, които придаваха стила на града, вече ги няма. А да не говорим и с новата форма, по която избраха да освежат сградите в центъра - със стериопор и цветни мазилки, с което още повече унищожиха всичко.
Препърнено с автомобили - мръсни и гадни. Шофьори, които шофират напук и в разрез с всички правила за уличното движение и с възпитание, което им позволява да си изхвърлят цигарата през прозореца, дори кутията от цигари, препълнения пепелник, пластмасовата чашка от кафе...
(Детски площадки, по които паркират автомобили и бездомни кучета акат в пясъчниците. Паркове, в които там, където играят децата, хората си разхождат и изхождат кучетата....
Вярно, че това е въпрос на възпитание, а не на местожителство, но когата в един град се събере половината държава с народ, чията народопсихология е на Вуте да му е по-зле ....
Отвратително строителство - гнусни, грозни сгради, натъпкани една до друга и без нищо общо в архитектурата, цветовете, дизайна. Ликът на столицата е тотално и завинаги обезличен Красивите 4-5 етажни сгради с орнаменти, които придаваха стила на града, вече ги няма. А да не говорим и с новата форма, по която избраха да освежат сградите в центъра - със стериопор и цветни мазилки, с което още повече унищожиха всичко.
Препърнено с автомобили - мръсни и гадни. Шофьори, които шофират напук и в разрез с всички правила за уличното движение и с възпитание, което им позволява да си изхвърлят цигарата през прозореца, дори кутията от цигари, препълнения пепелник, пластмасовата чашка от кафе...
(Детски площадки, по които паркират автомобили и бездомни кучета акат в пясъчниците. Паркове, в които там, където играят децата, хората си разхождат и изхождат кучетата....
Вярно, че това е въпрос на възпитание, а не на местожителство, но когата в един град се събере половината държава с народ, чията народопсихология е на Вуте да му е по-зле ....
Не знам точно 3-то или 5-то поколение съм Софиянка, но всичко казано в този пост е точно.
София, не е това което беше.
Децата тук, сега се възпитават по много по-различен и предпазлив начин. Няма ги вече игрите на жмичка пред блоковете, няма го вече спокойствието на родителите, няма го безгрижното детство на мъниците.
Сега живеем в страх!!! Страх, че детето отивайки на училище може да стане обект на побой, грабеж, изнасилване или подбуждане към дрога.
Страх от това, че детето ти не вдишва капка чист въздух. Страх от това, че преминавайки под някоя нова сграда, тя може да се срути върху теб, защото икономисвайки от една сграда, ти правиш две.
Страх, че обезумелите шофьори, няма да спрат на пешеходната пътека, защото бързат.
Страх, че храната която ядем е "бъкана" с какво ли не.
Страх! Страх! Страх!
Това е София!
Искам да имах поне една баба от село, при която да ходим да хапнем домашно млекце, кашкавал сиренце и т.тн. да подишаме чист въздух, и да сме спокойни поне за малко.
Съжалявам или не, просто нямам избор. Нямам къде другаде да отида.
Хубаво ми е, че отивам към офиса по същата улица по която отивах на училище. Е дърветата са поизкорубени, тротоарите са задръстени от коли, мръсно е като в кенеф, ама пак ми е хубаво. Чувствам се на мястото си.
Хем ми е хубаво, хем ми е тъжно. И с всеки изминал ден ми става все по-тъжно. Тъжно ми е за моя град. Тъжно ми е като го гледам на какво е заприличал. Тъжно ми е и като виждам каква паплач щъка по улиците. Тъжно ми е като виждам съсипията, олющените сгради, мръсните улици, застроените паркове, вонящите трамваи, анонимните простаци, неокъпаните кандидати за слава, старлетките, кокетките, мачовците, селските пичове в джипове...
Тъжно ми е защото това вече не е моя град.
Хубаво ми е, че отивам към офиса по същата улица по която отивах на училище. Е дърветата са поизкорубени, тротоарите са задръстени от коли, мръсно е като в кенеф, ама пак ми е хубаво. Чувствам се на мястото си.
Хем ми е хубаво, хем ми е тъжно. И с всеки изминал ден ми става все по-тъжно. Тъжно ми е за моя град. Тъжно ми е като го гледам на какво е заприличал. Тъжно ми е и като виждам каква паплач щъка по улиците. Тъжно ми е като виждам съсипията, олющените сгради, мръсните улици, застроените паркове, вонящите трамваи, анонимните простаци, неокъпаните кандидати за слава, старлетките, кокетките, мачовците, селските пичове в джипове...
Тъжно ми е защото това вече не е моя град.
Често пътувам до София по работа. Когато съм там, съм при брат ми в Борово. Живее на хубаво място и между старите блокчета е хубаво. Има тревичка, люлки, пързалки. Някак навява спокойствие. Дори когато му ходим на гости с детето и двамката сме добре. Но всичко свършва до там. Пътуването е кошмар. Трябва да тръгвам в 7 за работа, защото ако тръгна в 8.30 Шансовете ми за 1 час път са огромни. За прибирането ада е по- голям. Не знам какво е да се живее там с детенце, ако да речем трябва да се пътува и до детска градина.
Прехода Борово - Надежда ми се видя като Бургас - Сливен.
Някак все трябва да подчинявам живота си на нещо. Дали на пътуване, дали на заобикаляне на глутници бездомни кучета, дали таксито ще ме вземе....Уф колко още има.
Прехода Борово - Надежда ми се видя като Бургас - Сливен.
Някак все трябва да подчинявам живота си на нещо. Дали на пътуване, дали на заобикаляне на глутници бездомни кучета, дали таксито ще ме вземе....Уф колко още има.
А защо си мислите, че нашите градове са същите, каквито бяха в детството ни? Че ние не умираме от страх за живота и здравето на децата си? Че при нас няма мръсотия, съсипия и простотия?
*shushi* , селцето не е само ядене, иска и копане. При толкова обезлюдени селца, нямаш никакъв проблем да сбъднеш мечтата си.
*shushi* , селцето не е само ядене, иска и копане. При толкова обезлюдени селца, нямаш никакъв проблем да сбъднеш мечтата си.
А защо си мислите, че нашите градове са същите, каквито бяха в детството ни? Че ние не умираме от страх за живота и здравето на децата си? Че при нас няма мръсотия, съсипия и простотия?
*shushi* , селцето не е само ядене, иска и копане. При толкова обезлюдени селца, нямаш никакъв проблем да сбъднеш мечтата си.
*shushi* , селцето не е само ядене, иска и копане. При толкова обезлюдени селца, нямаш никакъв проблем да сбъднеш мечтата си.
София с/у провинцията - рунд пореден ,
наскоро си мислех , че скоро не е имало такава тема и ти се досети за тая вечна тема
наскоро си мислех , че скоро не е имало такава тема и ти се досети за тая вечна тема
А защо си мислите, че нашите градове са същите, каквито бяха в детството ни? Че ние не умираме от страх за живота и здравето на децата си? Че при нас няма мръсотия, съсипия и простотия?
*shushi* , селцето не е само ядене, иска и копане. При толкова обезлюдени селца, нямаш никакъв проблем да сбъднеш мечтата си.
*shushi* , селцето не е само ядене, иска и копане. При толкова обезлюдени селца, нямаш никакъв проблем да сбъднеш мечтата си.
Да съжалявам, но не казах, че искам да се преместя във вашият град. Може би искам в някой град който по малък и по-спокоен, въпреки, че не знам дали въобще има такъв, но това искам. А най-много искам в Германия да живея.
За селцето казах, че искам да имам баба от там, естествено тя най вероятно ще е копнала градинката и издоила кравата. А аз на готово
