- Публикувана: 24 апр. 2010, 19:15 ч.
- Последно мнение: 12 май 2010, 08:13 ч.
Съжалявате ли, че (не)живеете в гр.София?
Аз съм градски човек. Ако не в София, то бих живяла най-много във Варна или Пловдив. Но: тук са основните институции на държавата, най-добрите болници, театри, училища, университети, централите на повечето фирми (бълг. и чуждестранни), ..... в България. Въобще тук е центъра на България, за мен. Ако живея в друга държава също бих предпочела столицата й. Има повече възможности във всички отношения. Едно няма... спокойствие 
За каква анонимност на големия град говорим, като например в Лондон навсякъде в метрото и по улиците има видеокамери, всеки е наблюдаван и записван. Тук, в София, все още не е така, но сме на път да стане 
Въобще, всеки живее там, където счита, че му отговаря на разбиранията. За съжаление са само тези 27 души, досега, които са отговорили положително на първите две опции, но съдби - всякакви.
А въпросът за анонимността е относителна, в София трудно някой ще бъде напълно анонимен, както е в Ню Йорк напр. Просто животът тук е по- напрегнат и динамичен и човек няма много време да се интресува от другите и да клюкари.
Въобще, всеки живее там, където счита, че му отговаря на разбиранията. За съжаление са само тези 27 души, досега, които са отговорили положително на първите две опции, но съдби - всякакви.
Гласувах, че съжалявам, че живея в София.
От 15 години съм тук. Вече имам чувството, че полудявам. Лошото е, че явно не мога да си намеря мястото. Лятото ходим в провинцията. Там също не ме свърта - все се случва да научавам за себе си любопитни неща, за които и аз не подозирам от непознати за мен хора
Бих искала да живея в някаква симбиоза от столица-провинция, ако може. Малко по-спокойно, но без онзи неизбежен провинциален манталитет на хората от малките градове (да не се приема лично, не слагам всички хора от провинцията под общ знаменател - само това оставаше...).
От 15 години съм тук. Вече имам чувството, че полудявам. Лошото е, че явно не мога да си намеря мястото. Лятото ходим в провинцията. Там също не ме свърта - все се случва да научавам за себе си любопитни неща, за които и аз не подозирам от непознати за мен хора
Бих искала да живея в някаква симбиоза от столица-провинция, ако може. Малко по-спокойно, но без онзи неизбежен провинциален манталитет на хората от малките градове (да не се приема лично, не слагам всички хора от провинцията под общ знаменател - само това оставаше...).
Не разбирам, защо ви е анонимност? Двайсет минути пеша ми е пътя до работата, поне двадесет души ме поздравяват. Приятно ми е. Да махна с ръка, да кимна. Защо ми е да съм никой? Продавачката на банички знае, че предпочитам правоъгълни пред триъгълни.
Няма нужда да живееш в малък град, за да го имаш това.
За тези неща се грижи ежедневната рутина и живот на едно място. Аз какво като съм от София - познавам хората в квартала, с които съм играла, родителите им, бабите им , средата. А в кафенето знаят как си пия кафето. Поздравяват ме и познати, точно както и теб.
Мисля, че под анонимност се разбира една напълно изкривена представа за 'лично пространство', предимно съм я наблюдавала при хора, които са дошли в София от провинцията. Те сякаш бягат с двеста по-скоро от провинциалните нрави и отношения , не толкова че ги поздравява някой на улицата. И наистина сякаш се затварят твърде в 'личното пространство', идвайки в големия град. Кефи ги, не искат да променят нещата. Мога безпогрешно да определя в един блок например, кой е под наем и отскоро, и на кой домът му е там. Едните имат табелки на вратите си, а другите нямат. Това е инфекциозно заболяване.
Мога безпогрешно да определя в един блок например, кой е под наем и отскоро, и на кой домът му е там. Едните имат табелки на вратите си, а другите нямат. Това е инфекциозно заболяване.
Кои имат и кои нямат? Аз например нямам. На пощенската кутия стои старата табелка на семейството, от което купихме апартамента. В апартамента на родителите ми също няма табелка. На баба ми и дядо ми не помня дали е имало табелка, защото е продаден малко след моето раждане. Ха, познай от кои съм.
Аз пък не мога да разбера как някой може да мрази града, в който живее, освен ако не е бил заставен силом и против волята си да направи този избор.
Не разбирам, защо ви е анонимност? Двайсет минути пеша ми е пътя до работата, поне двадесет души ме поздравяват. Приятно ми е. Да махна с ръка, да кимна. Защо ми е да съм никой? Продавачката на банички знае, че предпочитам правоъгълни пред триъгълни.
...
Мисля, че под анонимност се разбира една напълно изкривена представа за 'лично пространство', предимно съм я наблюдавала при хора, които са дошли в София от провинцията. Те сякаш бягат с двеста по-скоро от провинциалните нрави и отношения , не толкова че ги поздравява някой на улицата. И наистина сякаш се затварят твърде в 'личното пространство', идвайки в големия град. Кефи ги, не искат да променят нещата. Мога безпогрешно да определя в един блок например, кой е под наем и отскоро, и на кой домът му е там. Едните имат табелки на вратите си, а другите нямат. Това е инфекциозно заболяване.
Мисля, че под анонимност се разбира една напълно изкривена представа за 'лично пространство', предимно съм я наблюдавала при хора, които са дошли в София от провинцията. Те сякаш бягат с двеста по-скоро от провинциалните нрави и отношения , не толкова че ги поздравява някой на улицата. И наистина сякаш се затварят твърде в 'личното пространство', идвайки в големия град. Кефи ги, не искат да променят нещата. Мога безпогрешно да определя в един блок например, кой е под наем и отскоро, и на кой домът му е там. Едните имат табелки на вратите си, а другите нямат. Това е инфекциозно заболяване.
А вашите откъде са?
Това не беше към мен, или? Щото буквално нахлух в темата...