за възпитателното пошляпване

  • 11 347
  • 171
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 9 803
Аз моето не го бия нито с възпитателна, нито с наказателна цел.
Удряла съм я съм я само веднъж, наистива много жестоко с черпака през ръцете, за да й избия от тях една отверка, с която се канеше да бръкне в контакта.
Докато му купувам, храня и плащам сметките, ще си го шляпам, когато си искам.
В крайна сметка съм го родила!
Два цитата от един и същ автор  newsm78

На втория даден от теб цитат, му се казва ирония.

# 46
  • Мнения: 1 359
Е, то като можем да се заяждаме за правописна грешка, не значи, че знаем що е то ирония  Laughing

# 47
  • Мнения: 9 803
ibm, напълно споделям мнението ти и учудването ти от думите на повечето тук.
За това и иронизирах прочетеното в цитата, учудил някого.
Недопустимо е за мен да приемам децата си като моя собственост или нещо полагащо ми се по презумпция, защото видиш ли съм дала живот на това същество и мога да разполагам с физиката му и психиката му както аз си реша.
Да, връх на безсилието е, да се задоволява всяка прищявка на детето, за да няма кризи и капризи, но за да се стигне до там, някой, някъде преди време му изпуснал края.

П.П. Това с боя в училище може да са го преживяла малко по-големите от мен. Набор`81 съм, не съм бита, наказвана и пр. в училище.

Онези, недопускащите правописни грешки тук по дефолт се водят добри родители.  Wink

# 48
  • Мнения: 317
ibm, напълно споделям мнението ти и учудването ти от думите на повечето тук.
За това и иронизирах прочетеното в цитата, учудил някого.
Недопустимо е за мен да приемам децата си като моя собственост или нещо полагащо ми се по презумпция, защото видиш ли съм дала живот на това същество и мога да разполагам с физиката му и психиката му както аз си реша.
Добре Франческа, съгласна съм.
Но след като съм дала живот на това същество, както казваш, то и физиката му и психиката му са моя отговорност .
И именно за да ги запазя, в инцидентни случаи се е налагало и пошляпване.
За сведение-моите родители, че никога не са ме удряли, така че не съм "повредена" Mr. Green
А това с черпака, да не е някаква притча която пак не разбрах, и защо точно с черпак  newsm78
(макар, че като има първи път, обикновено има и втори)

# 49
  • Мнения: 9 803
Отговорност, а не собственост.
Разликата е огромна. Едно е да предпазваш детето си, друго е да си мислиш, че го притежаваш и може да разполагаш с него както си решиш. И съответно когато ти прецениш да го удариш за да го възпиташ да не прави така или онака.

Да притча е, това с черпака.

# 50
  • Мнения: 229
Да, пляскам я. За последно я бих по дупето миналата седмица. Следващия път, като се изскубне от ръката ми и се хвърли да пресича пред колите, защото акъла и хвърчи и гледа в небето, пак ще я напляскам. На пет години е вече, силна е и тежи. Като се дръпне силно и не мога да я удържам. Много добре знае, че трябва да се огледа преди да пресечем, и че трябва да се държи за мен на големите улици.
Когато става дума за животозастрашаващи ситуации и детето упорито отказва да разбере за какво му говориш, пляскането си е напълно приемливо, както и грубото дръпване за яката в нашия случай. Може би тябваше да я оставя да се метне под колите, за да не и наруша достойнството и личната  неприкосновеност?

# 51
  • загубено
  • Мнения: 8 033
Не по шляпвам,не удрям и не бия.
Никога не съм си го позволявала.
Детето ми не ми е собственост. Това,че
съм го родила не ми дава право да го унижавам.

Учудвам се на това което чета в темата. Shocked
На голяма част от пишещите тук им е съвсем нормално
да си по шляпват децата ooooh!

Когато става дума за животозастрашаващи ситуации и детето упорито отказва да разбере за какво му говориш, пляскането си е напълно приемливо, както и грубото дръпване за яката в нашия случай. Може би тябваше да я оставя да се метне под колите, за да не и наруша достойнството и личната  неприкосновеност?

Опитай да и обясниш,на 5 години е достатъчно голяма за да разбере за какво става въпрос!

И не ми набутвайте тези л**на за това как ги предпазвате децата от туй и онуй с бой.

Франческа,това с черпака ме разби.
Не го знаех,помислих че действаш така Grinning


# 52
  • до една звездичка
  • Мнения: 1 889
Опитай да и обясниш,на 5 години е достатъчно голяма за да разбере за какво става въпрос!

А по-малките, които още не разбират? Те могат ли да бъдат пошляпвани, или не?  Laughing Wink

# 53
  • Мнения: 317
Ами има едни деца, много сладички, ей такива  Twisted Evil, на които които и 100 пъти да обясниш, казват "да разбрах" и наистина разбират от обяснения, ама после пак си действат, както си решат. Това с внезапното втурване към платното е типичният пример. Макар, че в подобен случай никога не съм я удряла, просто нямам сили и цялата съм разтреперана. И когато питам "защо, нали знаеш какво можеше да се случи" отговора е обещание- до следващия път.

Обикновено когато ще я шляпна предупреждавам:
отначало:"не прави ...... , защото (обяснявам защо)" -повторено няколко пъти
после: "не продължавай да го правиш(същото), защото ще те цапна"- също няколко пъти
накрая: шляпвам.

# 54
  • загубено
  • Мнения: 8 033
Опитай да и обясниш,на 5 години е достатъчно голяма за да разбере за какво става въпрос!

А по-малките, които още не разбират? Те могат ли да бъдат пошляпвани, или не?  Laughing Wink

Могат,я с черпак я с точилка или там с каквото имаш под ръка.
Тъй ми ,няма да говорим,ще действаме твърдо.
Ха ма ха,малки лигльовци и лигли,ще търчат напред -назад,
я да хванат по един вестник да прочетат.

# 55
  • Мнения: 10 024
глупости говорите, все едно за нормалното раждане и за секциото е темата.
естествено, че и пошляпващите родители говорят. Може би говорят също толкова, колкото и непошляпващите. А представете си, може би и повече говорят.
Всеки обаче си мисли, че неговото дете е образецът на всички деца по света, и щом с неговото може по един начин, значи и с другите може по същия. И щом неговото разбира от две думи, значи всички деца по света разбират от две думи  Tired

# 56
  • София
  • Мнения: 5 079
Против тази "мяра" възпитателна съм откакто се помня. Именно защото, за съжаление, най - ранните ми детски спомени не са свързани с нещо приятно, а с това, че съм била "пошляпвана".
За родителя - пошляпване, за детето - бога ми, не знам какво... точно в това се крие тънката нишка - явно за детската психика в никакъв случай не е нещо нормално, щом самата аз съм запомнила и не ми се е сторило малозначително, за да забравя.
Може да се е случило по изключение, несъзнателно, поради изпуснати нерви и изчерпано търпение, но това си е бой. Ако на нас, възрастните ни беше оправдание, че си изпускаме нервите за да се случва и нямаме друг избор, какво следва, на всяка караница трябва да си посягаме ли?
Някак от векове е останало, че това си е нещо съвсем нормално, някои автори, като Додсън, не считат нищо шокиращо и ненормално в това.
Самата аз съм удряла сина ми, не съм горда да си го призная, меко казано. Безкрайно съжалявам и ме е яд на себе си, че не съм успявала да осмисля на момента и да си озаптя първоначалния порив. След дъжд - качулка, обаче.
Не като оправдание да прозвучи, но просто не вярвам, че има родител, на който не му е минавало (веднъж поне) през ума да перне неуправляемото ангелче, не казвам, да се опира само на този "възпитателен" вариант, говоря за изпускане не нерви. Не, че е оправдание, напротив. За мен не е нормално, не го оправдавам, но и не съдя. Щом аз съм се изпускала, склонна съм да вярвам, че е човешко и неминуемо да се случи. Въпросът, да не се превръща в единствена и предпочитана практика. Вече към изкривяване отиват нещата, ако е така. Rolling Eyes   

# 57
  • София
  • Мнения: 20 441
И по каква логика вие може да си пляскате децата като не сте доволни от тях, а съпругът ви няма право да ви шамароса като ви се ядоса? Къде е разликата?
Щото ако пуснем една тема за шамари от мъжете ви, ще виете на умряло. Та с какво вашето право да не ви тормозят физически е по-важно от реципрочното такова на децата ви?
Ако е по логиката "аз съм го родила", предполагам е нормално майките ви като ви дойдат на гости утре да ви обършат един шамар, че не сте си изчистили хладилника, както са ви учили?

# 58
  • Мнения: 372
Отговорност, а не собственост.
Разликата е огромна. Едно е да предпазваш детето си, друго е да си мислиш, че го притежаваш и може да разполагаш с него както си решиш. И съответно когато ти прецениш да го удариш за да го възпиташ да не прави така или онака.

Да притча е, това с черпака.

А кой по точно според теб трябва да решава как и кога да си възпитавам детето,щом не съм аз ?
Ти ли?

# 59
  • София
  • Мнения: 20 441
alexina - ако живеехме в нормална държава и ти решиш да си възпитаваш детето чрез физически тормоз, съвсем скоро няма да решаваш ти. Лошото е, че това може да се случи само при положение, че съответните агенции са си на мястото, за съжаление у нас не е точно така и затова боят се толерира толкова.
Щото по тая логика всякакви изверги (нямам предвид теб!) могат да малтретират децата си както си решат, защото видите ли, били техни.

Общи условия

Активация на акаунт