Публикувана: 28 апр. 2010, 21:40 ч.
Последно мнение: 8 юли 2010, 16:28 ч.

Насилието, наричано "възпитание"

12 774
282
1

# 15 29 апр. 2010, 15:46 ч.

Мнения: 479

Аз мисля, че в такива ситуации, общо взето не може да се очаква някакъв положителен резултат.
Какъвто и съвет да дадеш, ако ще и световноизвестен психолог да си - щом не са ти го искали, нищо не можеш да направиш.
Дори и очевадни неща, човек вижда само когато е готов.
След, като майката така си гледа детето и приятелките и също са равнодушни към поведението и, коя си ти, че да послуша теб! Ти би ли се вслушала в съвет "от улицата"?

Но пък от друга страна ако ВСЕКИ ден РАЗЛИЧНИ хора се опитват да я склонят да промени поведението си, това вече се нарича гражданска позиция или гражданско общество, а ние сме тоооолкова далече все ощеееее Embarassed

Аз подкрепям твоето активно поведение. Аман от овчедушие!

# 16 29 апр. 2010, 16:04 ч.

Мнения: 613

Ето малко за бебешкият плач. Има и много други материали на тази тема. Не е редно бебето да реве по 24 часа, но не е вярно и това , че няма нужда да поплаче понякога мъничко.
http://az-therapy.blogspot.com/2008/07/blog-post_07.html
http://www.evropea.com/plach_bebe.html

# 17 29 апр. 2010, 16:56 ч.

София
Мнения: 5 079

Била съм в подобна ситуация, в бившия ми квартал, съседка така си отглеждаше детето (еднакво по възраст с моето). От бебе това дете не се гушкаше, цялата фамилия го буташе в количката, да "не се учи на ръце" (е това ми е любимата реплика, заклевам се Sick

), момченцето ревеше, ревеше и заспиваше от изтощение.
Е, минаха 4 години, това дете все пак оцеля Laughing

, стана човек, е, една идея по - капризен, изнервен и агресивен от наборите си, но все пак без трайни псих. увреждания.
Смея да го твърдя, защото за мен това не е нормално поведение. Във всички смисли.
Сега същата тази девойка - майката отново е бременна, още отпреди да им бе узряла идеята за второ дете, тя бе заявила на всеослушание, че ако пак имат бебе, пак така ще го оставят да реве. И че това е НАЧИНЪТ. Shocked

Туй то.

И какво от това, че се възмущаваме, ето моят син е гледан повече от човешки и адекватно, никога не е оставян да реве (отговорно го заявявам) и въпреки всичко още не говори и има сериозен проблем(най - вероятно вследствие на ваксина)... Мисълта ми е, че такива "хора", отглеждат своите бъдещи копия и подобия, но те оцеляват и порастват адекватни на насилието и жестокостта в съвремието ни. Докато гледаните с много обич и треперене деца не намират мястото си в него. Гаранция и универсална рецепта няма. Хора всякакви. Sad

# 18 29 апр. 2010, 19:20 ч.

Мнения: 2 161

Имам чувството,че повечето,които пускате теми в този форум,от прекалено престараване,вече сте изгубили тънката нишка на реалността.Насилие,защото детето плаче,ужас,защото се пуши,шок,защото детето яде пица...Слезте на земята и се дръжте като нормални хора,а не безплътни пророци.Големи психолози всички на думи,обаче като се изключи компютъра друго се получава.Хайде сега да пусне някой тема,че е видял на детската площадка,как майка купува чипс на детето си,за да мога да се изкажа,че трябва да си изкупи престъплението в Шоушенк.А за шамар?Направо гилотина.

# 19 29 апр. 2010, 19:27 ч.

Мнения: 372

Цитат на: Chanel в чт, 29 апр 2010, 19:20

# 20 29 апр. 2010, 21:30 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: baibibi в ср, 28 апр 2010, 22:16

Теоретично погледнато, всяко действие, което забранява или налага някакъв вид поведение, независимо дали е над възрастен човек, или над дете, против волята му, е насилие. Насилие над личността, над интелекта, над самочувствието, над индивидуалността и т.н. Дори това, да не даваш бонбони и шоколад на детето си, а да му натрапваш "полезни храни", пак е насилие. Да забраниш на убиеца да убива и да го накажеш за това, пак е насилие. Обществените порядки и законите са насилие.
Но няма как да живеем в общество, ако не сме насилени да спазваме неговите условности.
Децата, като бъдещи зрели членове на това общество, са заставени от първия си ден да се съобразяват с него - първоначално с членовете на семейството, после с правилата в детската градина, в училище, на работното място.
И както обществото и държавата имат изградена система, чрез която да налагат и принуждават, така и родителите трябва да въздействат над децата си. И както всяка отделна държава има свои закони, така и всяко отделно семейство има инструменти за контрол и наказание.

Бих се намесили и раздавала съвети единствено, ако някой ми поиска мнението.

# 21 29 апр. 2010, 21:36 ч.

Мнения: 3 161

Много интересна тема, Лю. Ще следя и ще се включа по-късно.

# 22 29 апр. 2010, 21:42 ч.

Мнения: 9 814

Не можеш да направиш нищо .
И да се ядосваш и да ти е мъчно, това е. Забележка, заплаха...тази жена си е такава и така ще продължи да възпитава детето си.
Много деца страдат по света, но съм безсилна да им помогна.
За много родители тази случка е незначителна, за други цяла драма, за трети преиграване.

# 23 29 апр. 2010, 22:16 ч.

Мнения: 3 161

Сега изчетох и коментарите. Показателни са за общото ни ниво на толерантност към насилието над деца у нас - за разлика от другия вид толерантност, в това отношение сме мнооого толерантни наистина. Лю, направила си възможно най-доброто в случая - обърнала си внимание на детето, установила си контакт с него, подходила си като към човешко същество. Казала си мнението си и на майката (ако е била майка наистина; може и гледачка да е била). Не че те е чула и разбрала; но наистина, ако освен теб минат още няколко души, на които им пука, и реагират по един или друг начин - би имало ефект. Дано се намират хора, които да реагират, дори и да не са сигурни дали трябва или не. Иначе да не се учудваме на всеки следващ случай на пребито дете в Пирогов - ако всички мислят, че родителите имат право да правят с децата си каквото си искат, няма кой да спре подобни екстремни случаи.

Аз също бих реагирала в подобни случаи. Категорично. Въпреки че "не ми е работа". Работа е на всички да не допускаме подобни издевателства над деца.

# 24 29 апр. 2010, 22:25 ч.

Мнения: 9 814

Емем, в една друга тема ме приканваха да покажа дали мога да повлияя на една пушачка, която дими в стаята, в която е бебето й. Не знам, едва ли, но по-важното е да опитам.
Децата са отговорност преди всичко на родители си, но това не означава, че имат неограничени права над тях.
Безразличието и безхаберието е завоалирано под формата на толерантност.

# 25 29 апр. 2010, 23:06 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Ако някой бие и рита детето си на тротоара... "ще се намеся ако някой ми поиска съвета".. или не?
Каква е разликата с липсата на всякакъв контакт, освен че не е ефективно инкриминирано?
Но е насилие.

Не съм приспивала на ръце. Смятам че понякога детето трябва да се остави да реве. Прием за насилие метода при всеки рев да се тика на бебе гърда или шише. Но "инати се и затова не го поглеждам", намирам за нормално само след пространен разговор с детето...

Чували ли сте за, шах ли бил, какъв не помня, от любопитство да види на какъв език ще проговорят деца на които не е говорено... затворил в една кула десетки или стотин деца и наредил да бъдат осигурени с грижи за телесния им растеж и физиологични нужди? Но без говор или телесен контакт. Много малко доживели година. Никое дете не доживяло до 4.

Истинате е, че много майки са такива по фактически причини - износили и родили, но не и реално. Може да родиш о да не станеш майка... Но няма кой да им помага, следи, обарзова, санкционира...

Май бих постъпила и аз така - с грижа за детето - поне за 5 минути контакт и кротък разговор с майката.

Последна редакция: чт, 29 апр 2010, 23:22 от арт мама

# 26 29 апр. 2010, 23:19 ч.

Мнения: 122

И аз съм от тези, които се намесват. А ако ми изгърмят бушоните и съм лоша с моите деца, ще съм заслужила някой да се намеси. Децата може и да са мои, но не са моя собственост. Всъщност, мисля си, винаги си личи, кога едно дете реве на инат и кога защото е тъжно или уплашено. Ще ми се да разкажа един случай: вървя си с децата, тясна уличка, без тротоар. Идва камионетка, прибирам децата настрани, колкото е възможно. Един човек гледа от двора си и ми казва "пазете децата, че и без това много загубихме напоследък". Аз се стреснах, какво пък толкова е станало, че и аз не съм чула. А човекът имаше предвид 1 (или 2, не помня точно) нашумели случаи на пребити деца. Това беше станало преди месеци и то на другия край на страната, но за човека загубата на това дете е важна, така както всъщност би трябвало да бъде.

# 27 30 апр. 2010, 08:43 ч.

Мнения: 798

Тъкмо се чудех дали някъде ще излезне израза "гражданско общество". Благодаря, oxyjenia, за подкрепата.
Уви, виждам че сме далеч от този етап на развитие. Интересно ми е мамите, които живеят в други държави какви наблюдения имат. ОК ли се приема подобно поведение? Хайде, наистина да не говорим само за конкретния случай. Та аз тук прочетох за отношения към деца, които ме шокираха!!!
само ще постна цитат от ЗДН. Закон, който преди години беше все още мечта.
"Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка..."
Емем, благодаря и за твоята подрепа. Аз наистина не съм от хората, които се месят. Щом го направих, значи наистина почувствах, че е наложително. Всъщност зададох си простия въпрос "ако аз съм там в количката и се опитвам да стана и плача, за да ме чуе някой, а никой не откликва,... какъв е този свят, в който съм попаднала?"
Арт мама, този пример и аз мислех да дам. Само болен мозък може да измисли подобен "експеримент", уви, болен мозък с власт.
Не отричам подхода тайм-оут. Да не ставам обстоятелствена, но той се прилага по пО друг начин.
Иначе наистина знам какво значи ревящо дете. И много ми допадна, когато от един иначе спорен автор, прочетох, че по-добре да реве в ръцете ми, отколкото само и изолирано...

# 28 30 апр. 2010, 08:52 ч.

Мнения: 1 547

Ох, Боже, каква благородна възмута - детето плачело, представете си! Да се намеся в подобна ситуация ми изглежда толкова невъзпитано, че няма накъде повече. С думата "насилие" определено се злоупотребява, както се и преиграва с чувствителната добродетел. За мен например насилие не е плачът, ами захранването с адаптирано мляко или приспиването в полунощ - какво сега, дали пък да не тръгна по пейките в парка да правя забележки и да проповядвам? Thinking

# 29 30 апр. 2010, 08:56 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: арт мама в чт, 29 апр 2010, 23:06

арт_мама, авторката няма информация дали това действие е било предходено от вербален и друг контакт. Т. е. няма идея дали преди това не е било подробно обяснено какво и защо не може. Не знае дали не става дума, примерно, за дете, което държи да яде чипс, разсипан [от него самото] в пясъчника? От къде знаеш, че не е започнало да се тръшка на земята, преди да чуе обяснението защо не бива и да пищи по- силно от гласа на обясняващата майка? Има случаи - много такива - в които възрастният е неправ, и да, дори може да проявява жестокост. Но няма как да се прецени това от половината история. Защото авторката е забелязала въпросното детенце едва когато го е чула да плаче - не е наблюдавала какво става ПРЕДИ това и какво е довело до това състояние.

Лично според мен това, което е било направено, всъщност е много добър начин за справяне с детска истерия (а децата, каквото и да си говорим, са склонни да правят това - особено в такава възраст, м/у годинка и 3 - 4 - това е част от тяхната пък задача, да проверят до къде и по кой начин могат да стигнат в опитите за получаване на желаното) - да бъде оставено в изолирана, безопасна среда (стаята си, количката също става), без външна намеса, докато попремине основния пристъп и детето е склонно вече да контактува и обсъжда нормално...

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Махане на памперс и биберон - 3

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: