Само един въпрос да задам на аудиторията: защо всички се спукват да хвалят мъж, който от работа си води децата на разходка?
Що не похвалят една жена, която се връща от работа и зафата всичко, което е било на гърба й и преди да тръгне на работа?
Приятна е гледката да виждаш такъв мъж, да, но да го превръщат в супер-герой, защото, видите ли, извеждал собствените си деца навън, пък жена му вкъщи си почива - готви, къпе се, чисти, подрежда, премисля менюта, дрехи, и т.н.
А мъжът играе футбаол три пъти седмично, понякога излиза с приятели - нищо не му е забранено. Как пък никой не се обърна един път да каже: "ей, жена ти е страшна, много е добра и майка и жена".... и бля-бля.....
Днес не му дадох да иде да порита и се чувствам супер виновна за това. И ме е яд на мене си.....За мен няма време за зъболекар, за гимнастики и танци/задника ми е с 10 кг. нагоре/, всичко правя в промежутъците на спане, ядене, случайна гарнизонка, докато дребосъците не се бият.....И да искам нещо няма как, защото .....просто не може, няма как......И аз се правя на скромна
Та, геройство ли е да си гледаш децата и да си солидарен със положението на групата?
Да поясня: мъжът ми не ми се е сърдил, нито има разправия - просто се размислих.....
Що не похвалят една жена, която се връща от работа и зафата всичко, което е било на гърба й и преди да тръгне на работа?
Приятна е гледката да виждаш такъв мъж, да, но да го превръщат в супер-герой, защото, видите ли, извеждал собствените си деца навън, пък жена му вкъщи си почива - готви, къпе се, чисти, подрежда, премисля менюта, дрехи, и т.н.
А мъжът играе футбаол три пъти седмично, понякога излиза с приятели - нищо не му е забранено. Как пък никой не се обърна един път да каже: "ей, жена ти е страшна, много е добра и майка и жена".... и бля-бля.....
Днес не му дадох да иде да порита и се чувствам супер виновна за това. И ме е яд на мене си.....За мен няма време за зъболекар, за гимнастики и танци/задника ми е с 10 кг. нагоре/, всичко правя в промежутъците на спане, ядене, случайна гарнизонка, докато дребосъците не се бият.....И да искам нещо няма как, защото .....просто не може, няма как......И аз се правя на скромна
Та, геройство ли е да си гледаш децата и да си солидарен със положението на групата?
Да поясня: мъжът ми не ми се е сърдил, нито има разправия - просто се размислих.....
.
. 
Мисля, 4е всеки има нужда да разпусне, ако щеш и от хората вкъщи някой път, ей така, за разнообразие, за малко да не си баща/майка, съпруг/а...Но пък и знам, 4е никога няма да ме остави да не ида на зъболекар от нямане на време 
Нещо не сте разделили времето или задълженията по равно, не знам 
Майките са оби4айна гледка и не правят впе4атление, затова...Докато татковците, ех... 
Те ме карат да се чувствам като цербер......какъвто ако не съм става срашно 
