Публикувана: 3 май 2010, 20:41 ч.
Последно мнение: 25 юни 2010, 18:31 ч.

Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

14 864
160
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои ненасилствени методи, които майките използват за справяне с гневните изблици на децата си?
Какви са някои препоръчителни методи за справяне с капризите на децата?
Как хората се чувстват относно използването на шляпване като дисциплинарен метод за деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои ненасилствени методи, които майките използват за справяне с гневните изблици на децата си?
  
  Майките използват различни методи за справяне с гневните изблици на децата си без физическо насилие. Някои от тях включват отвличане на вниманието, предотвратяване на гнева, последствия в реакциите, обяснение на причините и избягване смесването на излизанията с приятелки и тези с детето. Освен това някои майки споделят опита си в предотвратяването на изблици чрез осигуряване на възможности за почивка и развлечения за детето. Други избягват сценичните прояви, като излизат от „бойното поле“ и практикуват дълбоко дишане, като изчакват детето да се успокои.
- Какви са някои препоръчителни методи за справяне с капризите на децата?
  
  Един от методите за справяне с капризите на децата е отвличането на вниманието. Това може да включва разказване на истории, обсъждане на любими теми или пренасочване към нещо интересно. Освен това е важно да не се обръща внимание на капризите, тъй като когато децата разберат, че нямат резултат, те ще спрат сами. Друг метод, който може да помогне е отвличането на вниманието с нещо интересно, което може да помогне на детето да забрави за капризите.
- Как хората се чувстват относно използването на шляпване като дисциплинарен метод за деца?
  
  Мненията относно използването на шляпане като дисциплинарен метод за деца са разнопосочни. Някои родители вярват, че може да бъде ефективно в определени ситуации, когато други методи не работят, тъй като помага на децата да разберат последствията от действията си. Въпреки това, други родители категорично се противопоставят на шляпането поради потенциалните му отрицателни ефекти върху детската психика и насърчаването на страха. Вместо това те предпочитат да използват комуникация и обяснения за възпитание на децата си.
- Какви методи за възпитание на децата се споделят във форума?
- Какви са различните подходи за възпитание на деца, обсъждани във форума?

3 май 2010, 20:41 ч.

Мнения: 295

Бихте ли споделили своята тайна за справяне с изблика на гняв на детето си без шамари и пошляпване. Знам, че има доста подобни теми в последно време, но се интересувам конкретно от методите ползвани от майките, които не пошляпват!
Какви хитринки използвате за вашите деца, когато примерно се тръшнат на земята или си наумят нещо отказващи да чуят вашите обеснения. Ще помоля да пишат само хора, които се справят без агресия, пошляпване, шамари и абсолютно игнориране на детето!
Целта на темата не e дразги и завързване на безмислени спорове, а всяка майка невярваща в насилието като метод за възпитание да сподели своя изпитан метод в подобна ситуация Peace

# 1 3 май 2010, 20:49 ч.

Мнения: 426

Тебе явно тази тема много те вълнува (което е похвално), видях че са заключили подобна такава в "Нашите деца", едва ли и тук ще получиш по-различни отговори. Но, да видим Thinking

# 2 3 май 2010, 20:54 ч.

Мнения: 30 333

Ами, синът ми не се е тръшкал. Не беше толкова модерно тогава и тръшкащите се деца на публични места бяха рядкост и екзотика.
Само веднъж пробва, но не му мина номерът и не повтори.

# 3 3 май 2010, 21:03 ч.

Мнения: 426

Цитат на: Как` Сийка в пн, 03 май 2010, 20:54

А как правиш така че да не му минава номера newsm78

Моето дете е само на 2 и още не прави такива неща (поне не драстично). Знам, че към 3 годишна възраст влизат в някакъв бебешки пубертет, тогава ако ескалират нещата (надявам се да не Laughing

) нямам много идея как да се справя... Само знам че до бой никога няма да прибегна Naughty

# 4 3 май 2010, 21:08 ч.

Мнения: 295

Цитат на: Babe factor в пн, 03 май 2010, 20:49

Е, тя заключената стана пародия някаква и завъртане на ключа бе най-добрия вариaнт. ooooh!

Интересува ме по простата причина, че според мен, дори и гневните изблици могат да бъдат контролирани бeз агресия от страна на родителя и, ако има повече майки споделили опита си, може би ще има и повече такива решили да опитат помогналото при чуждото дете, без да гледат на това като упрек към тях, а като реална помощ в момент, в който се чувстват безсилни. Peace

# 5 3 май 2010, 21:11 ч.

Мнения: 59

Пошлпвала съм здраво до към 3-4 годинки/понякога по здраво/после вече не ми се е налагало. Peace

Сега когато му кажа колко бой е хапнал,ми се хили и не ми вярва. Joy

А сега когато е вече на 24 год. ми иде такъв бой да му хвърля пак........... ooooh!

направо да не ви се вярва за какво иде реч.

# 6 3 май 2010, 21:12 ч.

Sofia
Мнения: 4 282

Един път съм шляпнала децата си, едновременно, защото наводниха къщата.
Враг заклет съм на агресията върху деца - физическа, психическа и вербална.
Преди два часа някъде разговарях с един мой приятел именно по този въпрос. И по конкретно, че на малкия ми син никога през живота му / на шест е/ не съм му направила и забележка дори и не съм му се скарала. Той просто е уникален / в момента бърше прахта от библиотеката с кърпа Laughing

и през ума ми не е минавало да го карам да върши такива неща/.
Виж, другия ми син е истинска драма. Труден е във всяко отношение. Плакала съм от безсилие, защото твърде често не съм знаела как да се държа и какво да направя. Да, случвало се е да му се скарам и след това се мразя. Зная, че това вреди и на двама ни. Той става още по-нервен, а аз омерзена от себе си.
Детето се нуждае единствено и само от търпение,търпение, търпение. Нищо повече.

# 7 3 май 2010, 21:20 ч.

Мнения: 295

arween44 и dodo_dodo темата е за майките справили се без да пошляпват и шамаросват.

Интересуват ме методите на мaйките невярващи в пошляпването и реална ситуaция, в който са се справили, другото е ясно, мисля да пошляпва детето си всеки ще се сети и сам! Не искам да коментирам кой прав и кой крив, вече го правихме, това, което ме вълнува е как да се справим БЕЗ да пошляпваме! Peace

Цитат на: dodo_dodo в пн, 03 май 2010, 21:12

Преди два часа някъде разговарях с един мой приятел именно по този въпрос. И по конкретно, че на малкия ми син никога през живота му / на шест е/ не съм му направила и забележка дори и не съм му се скарала. Той просто е уникален / в момента бърше прахта от библиотеката с кърпа Laughing

и през ума ми не е минавало да го карам да върши такива неща/.

Поздравявам те, че мислиш така Peace

Последна редакция: пн, 03 май 2010, 21:29 от estrador78

# 8 3 май 2010, 21:26 ч.

Sofia
Мнения: 4 282

Ти четеш ли изобщо какво съм написала?!? Shocked

# 9 3 май 2010, 21:29 ч.

Мнения: 30 333

Цитат на: Babe factor в пн, 03 май 2010, 21:03

А как правиш така че да не му минава номера newsm78

Гледах да предусещам кризите и да ги избягвам.
Например:
Тръгнали сме по магазини, на детето му е скучно, изморено е, мрънка, започва да плете крачка... Ами, давам му възможност да почине, да поиграе на някой детски кът, предизвиквам интереса му, като му показвам или разказвам разни неща, избирам нов маршрут и минаваме по непознати за него улици, даже песнички съм пяла, когато се е налагало...
Винаги съм избягвала да смесвам излизанията с приятелки и тези с детето. Не само, защото ценях редките мигове без него, позволяващи ми да си почина пълноценно, но и защото срещата с приятелка не е никакво удоволствие, ако през цялото време трябва да съм нащрек и да търча след детето си.
Когато съм била с детето си, неговите нужди са били над моите. Щом огладнее, яде. Щом му се приспи, осигурявам му сън. Независимо какво ми е струвало - все пак това ми е било работата тогава, да се грижа за него.
Пък знам ли, може просто да съм случила на дете.

# 10 3 май 2010, 21:31 ч.

Мнения: 295

Цитат на: dodo_dodo в пн, 03 май 2010, 21:26

Ти четеш ли изобщо какво съм написала?!? Shocked

Точно, защото чета допълних горния пост Wink

# 11 3 май 2010, 21:35 ч.

Канада
Мнения: 264

Има близнаци на почти 4 години, на единия не се налага да му правя забележка за нищо, много, много рядко плаче за каквото и да е.Просто му е такъв темперамент.Другият е пълна противоположност - истерии, истерични ревове, чак повръща от рев, при нас помага само, ако му
отклоня вниманието с нещо, което знам, че обича да прави, да рисува/тоест маже Laughing

/, да играе на моя лаптоп и др.подобни.
Бой, игнориране - става по-лошо.Пошляпвала съм го по дупето, но няма ефект и не го правя
Ако сме навън и се затръшка, го вдигам и го прибирам в колата и после в къщи.напоследък навън не е правил истерии , почна да разбира, че истерии = на прибиране у дома....

Търпение, търпение...

# 12 3 май 2010, 21:51 ч.

Мнения: 1 335

Не съм майка, но възпитанието ме доведе на един доста мъдър извод-вербалната агресия се помни до живот, шамарите се забравят.
Ема, много чаровно момче имаш на аватара. Embarassed

# 13 3 май 2010, 22:01 ч.

Мнения: 59

Цитат на: zila1 в пн, 03 май 2010, 21:51

Ема, много чаровно момче имаш на аватара. Embarassed

Фокуса е върху децата, не се отклонявайте! hahaha

# 14 3 май 2010, 22:09 ч.

Мнения: 426

Цитат на: EVE_ в пн, 03 май 2010, 22:01

Цитат на: zila1 в пн, 03 май 2010, 21:51

Ема, много чаровно момче имаш на аватара. Embarassed

Фокуса е върху децата, не се отклонявайте! hahaha

Еми понеже авторката изрично подчерта в темата да пишат само майки, които не прибягват до попляскване, та от липса на такива, явно темата се отклонява във вглеждане по аватари Thinking

Препоръчани теми

Дисциплинирано уволнение ?

За децата ни и кучетата

Кое куче е най-подходящо за вас – втора част

Червени петна по кожата на краката

Причина:

Причина: