Пазарът на недвижими имоти - какво се случва реално?

Изключително ми е интересно, продължавайте. 
Апропо, за къщата.
У дома мъжът е този, който иска, та иска къща....на 20, 30 км. от София.
Но цял живот е бил в идеален почти център и все си мисля, че си няма и представа с какво иска да се захване (аз пък бях живяла цял живот в къща, верно, не особено добре направена, но на времето-така).
Първо-детето ми още не е ученик. След 2 години тръгва на градина, аз държа то да бъде в някое от добрите у-ща в района, какво правим? Пак ли по цяла седмица ще преседява у баба, защото, ако мъжът е командировка, аз съм пас, аз не шофирам.
Второ-търсенето на парцел и строенето ще бъдат изцяло негов ангажимент.Нито разбирам от стр. материали, нито от майстори, нито от нищо!!! Мога само финансово да подпомагам, тук вече да.

Трето-все още пътищата в България , междуселски/градски, не са толкова бързи и добри, че да си добавям допълнителен трафик И до София.

как мислите вие?

Същото като теб. Освен това, ако никога не сте строили, всичко ще ви излезе доста по-скъпо, като построиш 2-3 къщи, тогава можеш да направиш добър от към цена строеж.
Аз съм израсла в къща, ако не си вземеш градинар, считай, че всяка свободна минута ще си заета с нещо по двора, просто няма почивка, поддържането вътре също. Не знам, аз след като видях сладостта на апартаментчето, хич не си и представям да се местя в къща. Освен това съм ужасно страхлива, сама не оставам в къща, ще откача
И още в повечето райони с къщи тормозът на съседите е с пъти повече от този в блок, особено, ако се паднеш до някой ентусиаст с шумно хоби (нашият съсед свиреше на електрически инструменти), никаква дограма не може да те спаси ...

аз лично бих си взела къща само в комплект със слугиня и градинар. поддръжката на една къща и двора и си е сериозна работа. мен лично би ме спрял и факторът ежедневно пътуване. иначе плюсовете са ясни -  въздух, зелено - рай!

по критериите за избор на имот, основните неща вече са споменати. разбира се, цената е определяща - първо фиксираш бюджет, после всичко останало. за мен е важно да съм максимално в центъра, но да е тихо.  живяла съм в сграда на площад, всички прозорци гледаха към площада, щях да откача. да не си чуваш съседите.  също е важно да е светло, мрачни жилища никак не ми харесват.

Сън адикт, моят мъж има пред себе си светлия пример на кумовете ни. Построиха къшичка , чудна, в Горна баня. НО:
Парцелът си беше тях, собствен, значи, оттам вече само бяха напред с материала. Едни 40-50000 евра спестени.И повече.

Кумът, откакто го помня, вечно човъркат и оправят нещо нанякъде. Двор, гараж, вътре...Нон стоп.

Моичкият, както пътува, а и ходи на лов от август до фесруари, само е за това. Но се опитвам да пробия лека полека фронта.

ех, жоз, какви светли примери има...

аз например съм прекарала не един и не два часа на тези сайтове:


 
http://www.trendir.com/house-design/luxury_homes/

http://www.kaadesigngroup.com/

не съм мома и имотен проблем нямам; обаче взимам одма банкера  :twisted 
връщам го малко ползван и без пари 

Ееее, ти какво ме направи, това са само мечтииии:))) За мене поне.
Те си направиха много сладурска еднофамилна къща по техен проект, с градинката му, с цветенцата му. Това са фантазии,

Здравейте!
Следя темата от самото начало За авторката   

Подписахме договор за покупка на апартамент вчера след повече от половин година търсене и следене на обяви всеки ден.
За мен ( и мъжа ми) избора се  ръководеше от финансовия критерий, следван от местоположение, строителство, квадратура, етаж, разпределение, транспорт.
Започнахме огледите от ново строителство- останахме разочаровани- това, което можехме да си позволим са малки кутийки, в които трябваше да се прескачаме и да се чудим къде да си сложим гардероба Но, разбира се никой не е виновен, че нямаме финанси за голям апартамент.
Стигнахме до извода, че май ще вземем старо строителство, но да ни е по комфортно (все пак мислим да имаме и още деца).Спряхме се на ЕПК и успяхме да намерим "нашия" апартамент, който да отговаря на:
- финансовите ни възможности
- етаж - 2-ри от 8
- нормална квадратура- с отделна кухня и 2 тераси
В близост има училище и 2 детски градини, удобен транспорт за работа (понеже не съм шофьор), сравнително тихо и озеленено

Критериите на всеки са различни, възможностите също, но важното е да се чувставаме добре

ами жоз, аз всъщност съм много далеч от идеята за къща, но обичам да гледам какво правят хората по света. а ако действително тръгнеш да строиш, може да почерпиш вдъхновение. Имаше и двуетажни еднофамилни къщи, не бих казала недостижими.

Пинки честито!Мисля ,че избора ви е много добър.ЕПК са много добри и с добри разпределения, но са ужасни ако са на по 15-20 етажа, просто много трудно се поддържат.Осеметажно блокче е мечта направо!Айде стискаме палци да мине изповядването и ще те чакаме да споделиш нещо и за цените, постигнахте ли отстъпки, какво сте гледали и лесно ли върви "пазарлъка"

Жози и нашия кум си купи "къщенце" 700 квадрата в Бояна, ама хич не ми е пример   Аз съм в друга лига. По твоя въпрос - щом не си шофьор ще ти е трудно до невъзможност според мен.Селцата с градски транспорт около София отдавна са баровски квартали и са много скъпи, а 30 километровата зона е зле обслужвана.Да бяхме държава като хората щеше да има разкошни местенца за фамилни къщета в тоя пояс - само да функционираше ЖП мрежата както е по света.От една Горна Малина до Подуене да вървят на всеки 15 минути влакове, или от Вакарел да се метнеш на чистичко влакче и да си на гара Искър за 20 минутки би било прекрасно!!!Ама не би!Откъм инфраструктура сме трагедия дори в столичния ни град, камоли на други места...
Аз понеже съм страшен любител на "теферича" компенсирам с хубава тераса - няколко саксийки, масичка и столчета, една ел. скаричка и ако и квартала ти е зелен и с чист въздух се чуствах прекрасно и в апартамент.Но свободата и чара на къщата са безспорни.За нашенската действителност и ограничен б'джет аз препоръчвам виличка. Има разкошни местенца в 30-40 километровия пояс, които не са удобни за целогодишно, но са идеални за вилички в които да си от петък до понеделник и всички празници и почивни дни.Не е нужно къщето да е голямо, пътя да е идеален, дворчето даже е добре да е малко.Зиме - кепенци и толкоз.Хем си чешеш крастата за къща, хем се събираш с приятели и роднини на воля, децата си играят сред природата, хем не си губиш предимствата на удобния живот.
Което ми напомня - мога и аз да споделя реална сделка - преди 2-3 месеца моя близка продаде парцел с малко къще на 35 км от София във вилна зона за...4500 ЛЕВА! Още ме еяд малко, че не го взех аз, ама иска поддръжка, не съм си в Бг. Иначе къщето беше барака за ремонт, но с малко ОСБ и пластмасови сайдинги щеше да стане кокетна виличка...Да са живи и здрави новите собственици да си го ползват със здраве, техен късмет било!
Палмира ах ти хиена такава, веднага надуши изгодната оферта  

И моите критерии преди 4 години бяха такива - бях си харесала югозападните квартали, търсих обяви в определен ценови диапазон, тухла и квадратура. Като ми показаха разпределението в агенцията, вече знаех, че това ще е, друго не съм и гледала. Като отидох на място, харесах спокойствието на крайния квартал, малката уличка и липсата на паркоместа, не можаха да ме разубедят. Градският транспорт е на десетина минути пеша. На следващия ден капарирахме.

Сега вече сме на вълната на съпруга на Жозефина - строителство на собствена къща.

И по този повод да се включа и с две реални сделки от преди 2 месеца - тристаен с преход, стара тухла, с мазе и таван, 90 кв.м. чиста площ в почти идеален център в Кюстендил на цена колкото парцел 400 кв.м в широк център в Банкя (т, в, к, г).

samuraika И аз в момента имам тераска около 6 кв.м с гледка и теферич.

6 кв.м. е балкон за простиране, а не тераса.

Всичко е въпрос на гледна точка.

Аз си имам отделно 4 кв.м балкон за простиране, а терасата (2х3м) ми е с дървен навес, дървени мебели и много цветя - нея използвам само за пиене на кафе или за вечеря с приятели.

Моята е 8 кв.м. и ми малее.
Имам маса, на която едвам трима души можем да вечеряме и пак ни е некомфортно, а ако имам приятели на вечеря, няма шанс да вечеряме на балкона, освен ако менюто не е от Макдоналдс и вечерята не е на крак.
И понеже ме дразни това, а идеята да вечеряме на терасата много ме блазни, от друга страна, разсъждавам по въпроса дали да не резна от трапезарията някак си, но не съм довела тази идея още докрай.

В момента имаме 7-8 кв. м. тераса, виждаме доста зеленина, нацъфтели рози, половината град и варненското езеро. Никога не сме яли на терасата, мисълта, че съседите ще ни слушат разговорите ме отблъсква.