ЮЛИ се задава, купона настава!!!! Юли 2007

Здравейте!
Аз догонвам със закъснение.Къде прочела,къде недопрочела.
Рокси много се радвам, че всичко е наред вече при вас.Изтръпнах от ужас.Прегръдки на Никсъна от цялото ни семейство 
Яна, много хубави снимки.На НИкола много му ходи зелено 
У нас нищо интересно.Децата са добре. Тръпна в очакване на резултатите от приема в детска градина и до 31.05 ще е така. Преслав се готви за предстоящата му абитуриентска  Подготвя слова и обяснения в любов към госпожите си.
На мен работата много ми тежи. Голям стрес ми е.Излизат ми едно след друго ечемик след херпес. Докога ще карам така просто незнам. Засега удържам фронта, защото не съм сама, но за после незнам.
У нас голямото лигаве е Нелия- тя е на почит. Всички се въртим на пръсти и изпълняваме. Много е инат и трепери като лист като не стане на нейната. Тази вечер одра брат си по лицето ей така без причина. Много плака горкия. Казах и че няма да я целуна за лека нощ докато не му се извини. Е, няма такова нещо- половин час се тръшка, още половин час стоя права до леглото му и го гледа в очите и не се извинява. Накрая склони, защото и се преспа, но го смотолеви, колкото да каже нещо.Брат и е по-отзивчив и милозлив. Поне към момента.
Иначе бърборосва страшно много и ни разсмива всеки ден. Онзи ден баща и и сложи една моряшка шапка и вика:Нелия ти си капитанка, а тя - Аз съм не съм напиканка 
Така като ви чета как се оплаквате и се успокоявате във всяка една от вас намирам нещо от себе си и във всяко дете намирам нещо от моите деца 

Ей , така като напишете , че някой се губи и той вземе да се появи , като Бути.В тоя ред на мисли да напиша , че Гери много ми липсва и Мама му също.
Радвам се , че писа Бути , дано понамалее стреса в работата.
Марти , може Валери да не се радва на 100 % от твоето внимание , както Никола като бебе , но пък той ще си има голям батко , с който да споделя и да му бъде опора и защитник , а Никола няма това , той ще има за кой да се грижи.
Ние ядем "собольед" , Тедо си изяжда неговия и идва бърка в моята купа.

И на мен Герката и Мама му ми липсват.
Мимозка, апаратът ми е на поправка. При първа възможност ще пусна снимка. Интересно е, че половината ми познати ми казват, че изобщо не ми личи, а другата половина казват- аууу, колко си променена
Марти, аз се заричах никога да не посягам на детето си, но..... Имахме един случай преди месец- леле Доста го понабих, а той само повтаряше, че го боли и че иска да го гушна. Е не мога да си го простя. След време му се извиних и му обещах повече никога да не се стига до това
Интересното е, че оттогава като че ли по- ми зачита думата. ама що трябва с такива методи.
Иначе всички около мен ме мислят за дебил, защото почти не му се карам, нито му правя нон стоп забележки като сме навън. Както съм казвала му имам голямо доверие и когато вървим близо до улица не истирясвам, че може да изскочи на нея, не му казвам непрестанно да внимава. Ето това най- учудва приятелките ми. Също се катери на високо и аз пак така- непукист.
Според мен всяка майка има усещане за детето си.
А по отношение на хората в нашата страна, аз пак наобратно. Напоследък усещам и срещам само позитивни и усмихнати хора. Пускат ме на опашки, радват се на детето ми.

Привет и от мен
и ние сме в инатлива фаза, а за мой срам често си изпускам нервите С каката бях много по-търпелива и изобщо напоследък чувствам, че изобщо не съм майката, която бих искала да бъда... Другият ми голям проблем е яденето. От година и нещо Теди не яде изобщо готвена храна, а с времето диапазонът на храните, които приема прогресивно намалява. В момента яде хляб, масло, шунка, кремвирши, корни, рядко сирене, кашкавал, данонино, още по-рядко морков и краставица. Непрекъснато иска бонбони, лимонада, шоколад... Категорично отказва да опита нови храни, а аз се страхувам да настоявам или да я "баламосвам", защото ми се струва, че отказа готвеното именно поради моето настояване да го яде. Редовно сервирам и на нея, както на каката, но нищо - избутва чинията или купичката... И глад не помага... В детската понякога яде от плодовете, които им дават преди обяд, а на обяд - само хляб. Вчера ми я похвалила, че благоволила да яде и торта (то вече и на това се радвам). Все си мислех, че е период, но мнооого продължи. Другото, което започва да ме притеснява е, че в детската мълчи и не осъществява контакт с никой. Иначе все така казва, че и харесва, ходи с желание, самочувствието й много е пораснало (била малка кака, защото ходела на градина), включва се в общите занимания, но думичка - не, да се заиграе с някой - забрави. Когато сутрин или на тръгване учителките се  опитат да я гушнат се дърпа, ако й говорят нещо извън стандартното, се крие или се прави, че не чува. Вчера например бяха на двора - всички беснеят, играят, а моята застанала посредата (не в някой ъгъл) и важно ги оглежда. Викнах я, не ме чу, едно момиченце забеляза, че съм дошла, спусна се към нея, каза й, нещо, опита се да я обърне към мен, но диването само разтърси рамене и не помръдна. Учителката й също отиде при нея, започна да й говори, опита да я обърне, Теди само се издърпа и продължи да седи като побит камък. Накрая и аз отидох, застанах зад нея и я потупах по гръбчето, но пак никаква реакция. Трябваше да мина пред нея... Малко ме обърква това й поведение, още повече, че изглежда много доволна. Та, така, пооплаках се, за което се извинявам
Рокси, много се радвам, че всичко е наред!

Ох, аз доста често съм си отпускала ръката, с което естествено не се гордея  
Какво е това рескю, за какво помага? За нерви ли..нещо не разбрах  
Лекси, мисля си, че децата като тръгнат на градина и си преживяват един вид стрес. Едни го изразяват по един начин, други по друг. Например и Мариян изглежда доволен, но нощем доста често бълнува и последно беше "не, не ми събличай якето, Марта". А Марта е момиченце от групата им. Много рядко ми разказва неща от градината, като го питам само едносрични отговори.
Утре ще имам гости, свекитата и в тяхна чест до 12 ч. правих сладкиш  
Ето, малко снимки от уикенда http://picasaweb.google.com/mimi4ela/06062010#5470126710917293090  /не знам защо все решавам, че 6 май е шести месец  /
Лека нощ  
Дописвам си поста - ама вечер много чуруликат тези птичета отвън, едно такова весело и жизнерадостно 

добро утро
Влизам само за кратко да си излея мъката.Еви е тъжна като ходи на градина и милото едва се удържа да не плаче, като ме целуне за чао избягва да ме погледне, очичките са й пълни със сълзи.Много ми е мъчно, вече половин час плача без да мога да спра, то и хормоните ми сега бушуват,ама ми е страшно гадно .Тони казва че сега трябва да свикне ,а не от септември защото после с бебето ще ми е по трудно , много ми е гадно .Извинявам се че ви товаря просто исках да си кажа какво ми е на сърцето

Добро утро ,
Бубе , за катеренето разбирам , хич не ми пука , ако падне , ще се научи да внимава.Това ми дебилно спокойствие , може би произлиза от факта , че той е предпазлив и страхлив , та и рядко ще направи нещо , в което се чувства несигурен.Обаче от улици и коли ужасно ме е страх.Дори по нашите задни квартални улички го държа здраво за ръка и се оглеждам на 4 за коли , все си мисля че ще изкочи някой с висока скорост , Тедо ще кривне изненадващо на улицата без да се усети , че е улица ...Явно развивам фобия някаква.
Лекси , не се притеснявай толкова.Тя опознава средата , сама е сред децата и реагира по нов начин.Тедо също беше много пасивен , само стоеше и гледаше отстрани какво правят другите деца , дълго време.Обаче се отпусна , пее , играе с тях , знае ужасно много песни и едва сега когато го разпитвам отговаря какво правят там и то само ако е между другото , а ходи на ясли от миналата година и от тази учебна  / от септември / влиза с желание вътре , дори тича.

При нас птичките пеят сутрин и мирише ня люляк по улиците , не ми се прибира след работа.

О , Ками  , сигурна съм , че като влезе вътре се заиграва и забравя , че и е мъчно.Не се притеснявай , защото тя усеща.Ева е такова живо дете , не може да не и е добре сред децата.Аз се опитвам да го обясня на Тедо като го сравнявам с нашата работа , ние ходим на работа , каката и баткото - на училище , той - на градина , през почивните дни сме заедно , да по-хубаво е , обаче през седмицата всеки си има задължения.Като се пазари с мен почвам да изброявам децата поименно / които знам де / и го питам не се ли е затъжил за тях.Той сутрин като стане почва пазарлъци , че искал баба му да го гледа , тая сутрин дори пусна една-две сълзи , а като идем там , тича навътре.

Ай пустош 
Къде сте хора ????
kami27 Евичка доста време май не беше ходила на градина  Може би се нуждае от малко време да се аклиматизира отново 
Ина също има дни, когато не иска да ходи на градина, а вечер баща и като отиде да я вземе му се обяснява "Ти си ходи вкъщи, а аз ей тука ще си стоя. Виж имам си и легалце да спинкам" 
Лекси и си мисля че още е стресирана Теди 
mimoza чудесни снимки 
Яна станаха ли обувчиците на Надина?

Ами Веси обиват й,явно е трябвало един размер по-големи,ама здраве да е ще ги  засиля нанякъде.Само дето сега реве и тя за кецове та оттук ще й купувам някакви.
Баща ми го оперираха,взели му кожа от крака,излезе от упойка,брат ми е при него.Дано се възтанови бързо!
Ками,така е и след боледуване после по-трудно тръгват или след ваканция,Надина дето е голяма едва я пращам напоследък.Много е мъчно особенно за малките,но дано сега като идеш да я вземеш разбереш че е била добре през деня и е в хубаво настроение! 
Лекси,може би след началото в градината,сега минав аи през друг етап,изчакай и не се тревожи предварително то ще си покаже! 
Ох,дано не завали точно като трябва да ходя за каката.

тук заваля вече 
Мерси момичета за подкрепата 
Яна, стискам палци бързо да се възстанови татко ти   

ДД
Рескю-то е за спешно,уплаха,прещипано ударено рана ей такива,може и за нерви.
Лекси а във вкъщи после как е?Съня как е?Трябва да се намесят учителките в този случай да я коткат поне до тях да седи и да и говорят
Яна 
Знаели някой дали спряни здравни права ще окажат влияние за излизане от страната със самолет?

Момичета, мерси за успокоителните думи
Иве, добре е - малко превъзбудена и доста по-инатлива. Но си спи нормално, включително и там. Днес кашля и е с хрема и си е вкъщи. Мисля, че няма проблем за излизане със самолет. Последните години пътувахме няколко пъти, не са ни проверявали. Били сме със здравна застраховка, която мисля няма общо със здравното осигуряване.
I.a.n.a , бързо възстановяване на баща ти 
Там-там и моята е много горда с легълцето си в ДГ - показа го и на как си и на баба си
 billie и аз съм като теб - фобия от коли и височини (включително и обезопасени балкони, прозорци и мостове). направо ми се завива свят когато застане на такова място и ако има някой с мен, го моля бързо да я издърпа от там Лошото е, че много рядко се съгласява да ми даде ръка, затова по улиците обикновено я нося (най-вече на конче). Аз съм си много тежка и с нея отгоре направо е убийствено за кокалите ми, ама...
kami27 и аз предполагам, че след като я оставиш не е толкова тъжна и се заиграва с другите деца. защо не разпиташ? А когато я взимаш, опитай да я понаблюдаваш малко преди да те види.

Лекси ако всичко в къщи е ок,не се притеснявай,но натисни учителките да я приобщават не ги оставяй.
Моите и двамата са с хрема,мъж ми се оплаква и той от гърло,мен също ме драска но с повчко цигари ще го оправя  моето

Лекси, свиква още явно. Кристиан като е на ново място така се държи, наблюдава и си му трябва време да се включи. А на градината му трябваха 2 месеца да проговори, отчасти заради английския.
И мен ме е страх от коли и височини. Криси също го е страх от коли, което засега ме радва.
Ками, колко време не е ходила Ева на детска? И при нас сутрин има драми понякога. Вчера се обадиха на мъжа ми, че много плаче Кристиан и нещо го боли, да дойде да го прибере. Той отишъл и намерил Криси весел да кара колело. После не искаше да ни каже какво се е случило. Много странно.
Видях снимки на Вики, Яна и Мими - много хубави дечица. Вики, много спокойно ми изглежда където сте били. Копривщица е много красиво място, аз там съм била само за един 8ми декември  , но пролетта ми се вижда още по-хубаво.
Били, мисля, че ти за тротинетка говореше. Кристиан неговата я кара като луд. На 2 гуми е, аз мислех, че е малък за нея като му я взехме, но за 2 дена я овладя.
Буути, защо се стресираш така в работата? Много неприятно.
Много ми е мързеливо, не знам как ще избутам днес. Искам почивка.

Изчетох ви че по празниците не пипнах компютър и много ми липсвахте, а и прочетох много интересни неща.

Ще се наизкоментирам на порции, че иначе няма да ме изтърпите  

Ние изкарахме добре, починах си. Кая се оказа, че е с някаква алергия към пластмасата, един месец влачи някакъв обрив, който обхвана цялото тяло, но след като й поставиха диагноза и почнахме адекватно лечение отшумява. Купихме й колело на 2 гуми, ама много за кратко се опитва (не много успешно) да кара и й омръзва.

Ками, да ти е жива и здрава мама! И да кажа, че и аз в редките случаи като водя Кая на ясла, тя точно на входа почти се разплаква, опитва се да не го направи и изглежда много тъжна, ... но знам, че после е добре. И не чисти със Саво докато си бременна!!!

Рокси, не знам дали още пие Никсъна антибиотик, аз и преди съм казвала - при нас най-добре върви разбъркан в Данонино, може и с крем Оле да пробваш или нещо от сорта, ако обича.

Интересно ми е много като чета да споделяте за вторите деца. Яна, не знам дали съм го писала това, но докато ви четях покрай раждането на нашите дечица много се изненадвах колко негативни неща пишеш по отношение на Надина, личеше колко много те дразни тогава. Сега отдавна не го усещам това в отношението ти, дори напротив, а и те разбирам май вече. А Марти,при теб ми прави впечатление, че много рядко наричаш Валери по име, обикновено е малкото/бебето... - личи как нашите деца много повече сме ги възприели като личности, защото са пораснали...

айде, утре пак