Публикувана: 7 май 2010, 15:22 ч.
Последно мнение: 10 май 2010, 09:39 ч.

Моля Ви, кажете как да и помогна...

1 613
8
1

7 май 2010, 15:22 ч.

Мнения: 79

...Здравейте! Моля, помогнете ми.
Вчера една прекрасна жена загуби бебенцето си...Болката и тъгата и са нещо, което ме убива..
Тя беше до мен през цялата ми трудна бременност, тя ми даваше сили да не изгубя ума си, гледайки как малкото ми бебе се бори за живота си, тя се радваше с мен, когато най-лошото мина..все Тя! А сега аз не намирам никакви думи..не знам какво да и кажа. Искам да и помогна, моля ви , вие знаете как поне малко може да се облекчи товара на сърцето и, какво да направя. Искам да я заведа някъде, да смени обстановката, но ако го направя, ще трябва да взема и бебето ми с мен- не мога да и причиня това. Има ли начин да и бъда полезна. Страх ме е от думите- може да я заболи от всичко. Тя е човека, с когото сме преживели толкова радости и толкова тежки моменти, но не и като този, не така жестоко..безумно.
Не бих искала да ви натъжавам или връщам във вашия кошмар, съжалявам.

# 1 7 май 2010, 17:12 ч.

Мнения: 89

Няма начин..
Просто бъди с нея..подкрепяй я във всичко,защото наистина е трудно това..

# 2 7 май 2010, 18:51 ч.

Бургас
Мнения: 181

Бъди до нея , но без да се натрапваш, т.к. лично при мен имаше един период , в който не исках с никой да общувам, нямах желание за нищо и честно казано хората с безсмислените им вайкания направо ме отвращаваха. Аз мисля, че щом тя ти е толкова близка, ще дойде момент , когато тя сама ще открие сърцето си и раните пред теб , не я насилвай , според мен мълчанието, една силна топла прегръдка и изслушването в такъв момент са по - ценни от всяко изказване, че "живота продължава ..., и т.н"

Пожелавам ви и този път приятелството ви да покаже, че е истинско Hug

П.П. Аз също като Sisi83 не можех да гледам малки деца и бебешки колички, защото започваха неконтролируеми сълзи да бликат от очите ми.

Последна редакция: пт, 07 май 2010, 22:29 от nani-banani

# 3 7 май 2010, 19:07 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 146

Когато наша близка загуби бебето си, майка ми беше до нея и естествено ни взе и нас - бяхме много малки. На следващото бебе, сестра ми беше кръстница .

Какво като детето ти е с вас . То може само да я прегърне, тя знае, че това не е нейното дете.

Бъди до нея и ще почувствевяш, дали това и пречи, но не вярвам.

# 4 7 май 2010, 22:20 ч.

Варна
Мнения: 2 678

Много съжалявам за загубата на приятелката ти Cry

Искам да ти кажа как беше при мен, в началото след като загубих детенцето си, нямах абсолютно никакво желание да се виждам с приятелките си(всички те имат малки деца), просто винаги като погледнах количка с бебе или малко дете още повече се натъжавах и сълзите сами потичаха, не съм им казвала, че това ме мъчи, но те пък за сметка на това настояваха да се виждат с мен, но не вземаха децата(просто така преценяваха, за което им благодаря).
Не че е минало много време от голямата ми загуба, но вече съм готова да се срещам с малките, дори го правя и ми е много мило.
Необходимо е време, при всеки е различно, но както са ти казали по-горе-една силна прегръдка и изслушване (само ако тя поиска) са достатъчни... Hug

# 5 8 май 2010, 00:08 ч.

Мнения: 1 056

Аз също смятам,че е по добре майчето и таткото да се оставят по не малко на спокойствие .И двамата се покрусени от мъката , и двамата се нуждаят от подкрепата си взаимно в този момент,татковците не по малко скърбят от нас това,че са мъже не ги прави по силни !Мъжете също плачат Cry

Тя има нужда сега само и единствено от неговата подкрепа както и той от нейната това е най важното сега ,защото чувството за вина е най големия ни враг! Cry

# 6 8 май 2010, 10:19 ч.

Мнения: 3 016

Просто бъди до нея. Думите са излишни, една прегръдка дава много повече отколкото куп изприказвани думи .Майчиното сърце сега е много болно .С времето болката ще намалее и тя сама ще поиска да говори, но раната тя ще е вечно кървяща.

# 7 8 май 2010, 10:33 ч.

Мнения: 79

Толкова ме боли като ви чета...искам да не е така.
Ще послушам съветите ви и ще бъда до нея- това е ясно. Ще чакам колкото трябва, тя да започне да говори. Дано поне само това, че съм до нея, да и даде малко спокойствие. Толкова силно се бунтува душата ми, като я гледам.
Моля, простете , ако съм ви натъжила...

# 8 10 май 2010, 09:39 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Здравей! Диана споменава в това ,което е написала, че мъжете също плачат. Така е. Даже понякога мъката и в тях е толкова голяма, че никой не може с нищо да помогне.Дори и времето.И така: Не я оставяй, но и не се натрапвай прекалено. Избягвай разговорите дори за подобни случки. Мълчанието в случая е по-добро от многото приказки...Тя ще го преодолее след време сама, но...никога няма да забрави.Времето не лекува!!! Само ще преодолее, но душичката ще остане ранена...Няма лек за тази болка...

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: