Жената Овен/12

медузке, виждам те!Ха добре дошла, че вчера липсваше

Момичета, не се сдухвайте!Горе главата!Позитивното мислене е много важно

Мира и при нас е гадно времето.Облачно и хладно.Подухва и ветрец.

Айде,Медузке!

Здравейте
И аз много ви обичам!  

Франч,Коколинке, тук съм.....
Един ден да ме няма и вие сте изписали света до като ви прочета измина един час . Вчера отскочих до Добрич имах работа, цял ден висях в НАП да оправям едни документи. Имах толкова много работа и нищо не свърших заради тоя НАП, а на всичкото отгоре сега трябва да чакам един месец до като ми излезе решението .

После пак ще се включа, че постоянно влиза някой и ме занимава работата ни потръгна, това задръстване ни се отрази добре.

Момичета прочетох нещо, което ме накара да настръхна и искам да го споделя с вас.   
Легенда за любовта
“Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.” Не зная дали съм те търсила или просто съм мечтала за теб. Тогава, когато с нежелание съм се измъквала от топлите прегръдки на съня и почти несъзнателно съм те усещала сред хората, заобикалящи моя свят. Или тогава, когато съм наблюдавала отиващия си ден и съм отправяла жаден поглед към хоризонта. Не зная дали съм допускала, че ти съществуваш в горещите летни дни и дългите зимни нощи, в дъждовното есенно отчаяние или пък в живителния аромат на пролет. Но чувството, че теб те има някъде на света, ми е давало сили да живея… Събуждам се сутрин в прегръдките ти и се наслаждавам на присъствието ти. Замечтано прекарвам поглед по голото ти тяло и правя усилия да не те докосна. Притаявам дъх , защото почти не смея да дишам -толкова ме е страх да не се окаже просто сън. Внезапно ти отваряш очи и ме озаряваш с твоя пълен с топлина поглед. Очите ти са дълбоки като океан и аз се оглеждам за спасителен пояс. Приближаваш устни към моите и аз притварям очи. Целувката ни е толкова дълбока и страстна, че наоколо избухват хиляди горещи слънца. Усещам как възбудата ти постепенно нараства и те улавям в ръцете се. Ти си така прелестен и гладък, а само миг по-късно аз те държа между устните си. Харесваш ги и то не само заради усещането, което те ти дават- чувствената им и предизвикателна извивка те влудява, ти знаеш, че това са устни, създадени само за любов. Докосвам те с език и ти стенеш, а аз те захапвам нежно със зъби, защото искам да се убедя, че си жив. Трепериш, но не от болка, настръхваш, но не от студ. Желаеш ме и аз съм твоя, страхуваш се, но не от мен. Проникваш в тялото ми и аз те приемам, изпълнена с нежна всеотдайност и мъничко тъга. Плавните ти движения напомнят самотна лодка в бурен океан, а брега е толкова далече. Усещам силата ти и знам, че си уязвим, защото обичаш винаги да бързаш бавно. Облива ме гореща вълна и в нас избухва като огнен дъжд вулкан от неземно удоволствие, събрал в себе си страстта и пламъка, страданието и радостта, уханието на вятъра и вкуса на самотата. Благодаря ти, че ме благослови да обичам и да дарявам любов. Обръщам се към теб, целувам те и поставям длани на лицето ти, като се мъча да запечатам завинаги твоя образ в съзнанието си и да го запазя за дългите дни и нощи, които ми предстоят без теб… Тогава, когато ще полагам усилия да бъда жива и с всеки изминал ден ще умира по една малка частица от мен, може би точно в този момент ще осъзная, че никога повече няма да бъда същата. Тогава, когато спомените ще нахлуват в мен и аз отчаяно ще се питам кога ще спрат да бъдат толкова болезнени и ще останат просто спомени… Зная, че от утре трябва да се уча да живея без теб, но казват, че винаги раздялата е като една малка смърт… “Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим. Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка…, или поне така е според легендата. “
Надявам се, че и вие сте почуствали това което и аз .

ЦВЕТЕНЦЕ
Пиша тука и във още една тема, където е пълно със млади мамита, и от вчера не са спрели милите да се оплакват, че дечурлигата им много сополиви, кашлят и така със месеци. Абе кВо става бе, лЮкарствата, явно вече не действат Тази сутрин докато ги четох и ми се сдуха настроението заради Малчовците. Това Цвете, явно по цяла Българийка дечурлигите така боледуват
ЗАЙЧЕ БАЙЧЕ
Мдаааам, който е чел Приказките на Оскар Уйлд, знае приказката за това птиченце. Ревях като ги четох тези негови много тъжни приказки. Красиви, но не ги обичах.  Много болка чувствах.....много...

Делтич, аз не съм ги чела приказките признавам си без бой . Много ми хареса та за това го публикувах и аз почуствах една такава болка.......

Медузке

Абе има хора които и без болка постигат доста нИща и то УбавИ

Делтичка, права си дори аз лично познавам такива хора, но е жалко за тях самите...
Коколинке виждам, че си по-добре и така те искам....

Медузке,животът е прекрасен!

Легендата за птичката е в началото на книгата "Птиците умират сами". Там съм я чела, но май не беше пълния вариант. Прекрасна е 
Мацорани, ако знаете какъв ужас е в къщи, а мен точно днес ме прихвана да пека сладкиш  На всичко отгоре по измислена в момента рецепта " Я да видим какво има в хладилника и шкафа? "  Прилично вкусен стана.
Хората, които не са страдали за постигнат нещо- не го ценят достатъчно. А това е тъжно заради самите тях.

Да, легендата е хубава, определено....
Но, не съм докрай съгласна, че най-хубавите неща в живота на човек се постигат само с болка...

Kokолинче радвам се че духа ти се е върнал само така.
Тези разкази на О. Уайлд ги чета харесвам ги ама много ме подтискат
За сополите и кашлицата и аз се разписвам, че и нас ни мъчат ама това не било болест  
И аз познавам хора дето постигат доста неща без болка и то хубави. Все са позитивни, отворени за новото и много толерантни.
Живота наистина е прекрасен  

А тези хора, които постигат нещата без болка, мислиш, ли Еличкова, че им е тъжно, че постигат всичко със лекота и без болка. Просто са късметлии. Е друга е работата, ако са някои мръсници и за да постигат това което искат, минават като валяци през хора и съдби.
Ама, хииич няма да ми е тъжно на мене, че ми върви по мед и маслоооо.
А и аз познавам хора, които са късметлии и им върви със лекота. И не са лоши хора, което е чудесно.

Айде да ви развеселя малко
Неотдавна бил открит магазин, в който жените можели да си изберат и да си купят мъж. На входа висяла табела с правилата на работа на магазина със следното съдържание:
1. Вие можете да посетите този магазин САМО ВЕДНЪЖ.
2. В магазина има 6 етажа, като качеството на мъжете се повишава с
увеличаването на броя на етажите.
3. Можете да си избирате мъж, от който и да е етаж и да се качвате на
по-горен етаж.
4. Не се разрешава връщането на по-долен етаж.
Една жена решила да посети същият този „Магазин за мъже", за да си
намери половинка.
След като прочела на входа на първия етаж табелата: „Мъже, които имат работа" - тя веднага се качила на втория етаж. Табелата на втория етаж гласяла: „Мъже, които имат работа и обичат децата". Жената отишла на третия. Там имало надпис: „Мъже с работа, обичащи деца и необикновенно красиви". „Божичко!" - зарадвала се жената, но все пак се качила на четвъртия етаж. Там висляла табела: „Мъже с работа, които обичат деца, ослепително красиви и помагащи вкъщи".
- - Невероятно! - възкликнала жената - Много ми е трудно да устоя!
Но, произнасяйки това, тя все пак се качила на петия етаж. Надписът там бил: „Мъже, имащи работа, обичащи децата, с ослепителна красота, помагащи вкъщи и много романтични".
На жената много и се приискало да остане на този етаж и да си избере
половинка, но все пак, се преборила с чувствата си си и се качила на
последния етаж. И на този етаж прочела надпис със следното съдържание:
„Вие сте посетителка № 31 456 012, тук няма мъже, този етаж съществува само за да докаже за пореден път, че е невъзможно да се угоди на една жена. Благодарим ви, че посетихте нашия магазин!
А точно срещу този магазин бил открит" Магазин за жени". На първия етаж се предлагали жени, които обичат да правят секс. На втория - богати жени, обичащи да правят секс. А от третия до шестия етаж ДОСЕГА НИКОЙ, НИКОГА НЕ СЕ Е КАЧВАЛ.