Тайните на съвместното съжителство?

Тайна. Ами няма тайна.
Ако се попаднеш на себеподобен, не се налага да правиш компромиси, той да прави или да решаваш подобни проблеми.
Ако имате различни представи за семейство и различни нужди за свободното време, тогава ти, той или заедно правите компромиси. Ако само ти или само той прави, единият ще е нещастен и ще търси тайните на съвместното съжителство.

Добре дошла в клуба!  
Сега сериозно-хващаш си живота в ръце и постъпваш с него по начина, по който той постъпва с теб. Тогава ще разбереш, че връзката ви от самото начало не е връзка.
Ако работата, възможностите и условията, който ти предлага града, не ти харесват-не се страхувай да предприемеш и по-радикални мерки.
Приятелят ти не е положил и едно минимално усилие, за да ти осигури, подчертавам, душевен комфорт. Нито е жертвал някои от предишните си навици, нито е готов да го направи.

Според мен,момчето е Стрелец.
И определено държи на личното си пространство.

Стига с тези зодии.
Ако всичко се изчерпваше и обясняваше със зодиите, животът ни щеше да е далеч по-лесен и предвидим.

Айде стига крайности, ако обичате. От 5 поста няма как да знаем кой кого обича и дали и егоист.

Мирандина, не очаквай от партньора да осмисли живота ти. Дори да е готов да го направи, това е временно и за мен - противоестествено състояние. Намери си занимание, свързано с твоето лично развитие, докато започнеш работа. Учи език, спортувай, образовай се по някоя тема, която е интересна за теб. Поговори с приятеля си да ти отделя малко повече време, но недей да искаш да забрави ангажиментите су към семейството си или удоволстията с приятелите си, защото това е най-малко нечестно. Все пак това, че сте заживяли заедно, не е начало на нова епоха за световното летоброене. 

Но е начало на техния общ живот...И ако от самото начало ,когато на единия му е трудно , не може да разчита на другия за помощ и подкрепа,за какво общо бъдеще говорим изобщо?

Flip Fantasia, напълно съм съгласна с написаното от теб! Тази тема е по-скоро оплакване в резултат на мое моментно състояние (което се надявам скоро да отмине!). Искаше ми се просто другите да споделят как е било началото при тях, имали ли са различни възгледи относно някои неща (не значими, а по-всекидневни), как са ги преодоляли, как са се 'напаснали' един към друг с течение на времето, какви компромиси са правили. Това е.

Напълно си права! Но думите "помощ и подкрепа" са твърде общи. За един това е съвсем малко внимание, но за друг - задоволяване на всеки каприз и прищявка. така че това общо правило търпи доста интерпретации в зависимост от конкретния случай. Аз разбирам, че на авторката й е тежко, и й съчувствам. При това тя си дава много реална сметка за случващото се и сама опрделея претенциите си като "странни".

Но някои от мненията, изказани тук, ми се струват доста крайни. Да обявиш с лека ръка, че той не я обича, е прекалено. Разбира се, че ще помогне на вуйчо си - все пак човекът има нужда от помощ, а приятелката му не е болна или затрупана с непосилна работа, нали? Да ти дойдат гости от друг град, да те вържат да работиш уикенда - това са странични неща, които нямат нищо общо с това обичаш или не партньора си. А по повод предположенията, че той я използвал  Все пак тя живее у тях и не работи, нали? Това не е малка "помощ и подкрепа". Със същата лекота можем да обявим и нея, че го използва (далеч нямам предвид, че АЗ го мисля!), ако ни е толкова важно единия да носи етикет "виновен" (типично за стила на ДиС, де).

А това, че не се усеща - ами мъжете са несъобразителни за някои неща. Затова е нужен диалог, а не сърдене и караници. Просто мааалко по-дипломатично...

И на последно място, ако местата им бяха разменени и темата гласеше "Помощ! Приятелят ми наскоро се нанесе у нас, сега иска да сме постоянно заедно и се сърди, когато имам ангажимент с роднини и приятелки" - тогава отговорите щяха да са съвсем различни, да си го кажем направо Само крайният резултат щеше да е същия - "гаден, скапан мъж (като всички), той не те обича, зарежи го". Амин! 

Ами ще ти кажа.
Заедно сме от доста години. Когато живеехме отделно, нещата бяха розови и прекрасни. Имаше любов.
Последните две години живеем заедно, мога да ти кажа, че това разби отношенията ни.
Точно моментното състояние, за което говориш, е истинското мерило за характера и перспективата на развитие на връзката ти.  Партньорът ти сега не полага усилие, за да се чувстваш ти добре, камо ли когато първоначалният екстаз и вълнение на влюбването позатихнат?!
От друга страна, има един период на нагаждане към партньора и неговите навици. Ти си именно новото събитие в живота на приятеля ти, той би трябвало да се опита поне малко по-гъвкаво да се адаптира към твоите потребности.
Нещо, което аз не виждам в постовете, прочетени досега.
Дано да сте изключение, да мине този кризисен период, да намерите пътя един към друг, но моят натрупан горчив циничен скептицизъм ми нашепва друго.

Диалог.
Уважение.
Секс.
В едно съвместно съжителство,това като присъства,
останалото е много по-лесно за постигане. 

Любов,желание и от двете страни за компромиси,желание да гледате в една посока и желание,да се борите заедно с трудностите. И липса на желание да се променяте един друг и да се превъзпитавате. В началото е голяма еуфория,после не чак толкова Важно е да се обичате не "заради" а "въпреки,че" ......и да се нагодите един към друг. Аз ви желая успех  

Това е наистина тъжно, Зила. Би трябвало съвместното съжителство да укрепва, а не да разбива отношения. Може би това просто не е човекът за теб.
Когато заживях с мъжа си, имахме буферен период и наистина в някои отношения беше тежко. Но мина бързо. 2 години ми се струват много.
Все пак не бързай да пренасяш личния си горчив опит върху историята на това момиче, което и без това е объркано. По причините, които изброих. Не мисля, че той не полага усилия - всъщност от изброените от самата нея примери, единствено футболът с приятели е малко прекален. Другото са обстоятелства, които не зависят от отношението към нея. А и това с футбола е по-скоро белег за типична мъжка несъобразителност, отколкото за липса на любов.

Не бих раздавала съвети за раздяла с лека ръка. Авторката очевидно не се чувства много добре, а лично и самостоятелно ТЯ би трябвало да вземе мерки това да се промени. Непознати хора да й обясняват как той не я обичал, без да са наясно нито с хората, нито с историята им - това не само не е помощ, а може да се окаже и много лош съвет.

Съгласна съм с всичко, което Delusion e писала в темата.

Постингът ти ми е много познат, като ситуация, защото когато заживяхме с мъжа ми аз се преместих не само от града, а и от страната ( разбирай и промяна във всеки аспект, който се сетиш, като почнеш от езика). От тези първи моменти ми датира пристрастяването към форума.
По това време аз се травмирах от това да си поискам кифла с кафето, исках само 'кафе' в бара, защото не исках да говоря с хората, за да не се налага да говоря на новия език...Какви контакти, какви 5 лева:) Жена на 30+.
Беше ужасно трудно да се отпусна с тези хора, в тази среда.
Ето, жива и здрава съм, след 4 години, в началото малко като насън ми беше и не помня много как точно течеше времето, но сега съм (все по-) нормално функциониращ човек - работа, някаква среда, хора, които ме познават. Мислих си по едно време, че ако се спомина, никой няма да знае за това. Беше ужасно. Такава промяна е нещо като рестарт. Някои по-бавно рестартират, други по-бързо.  Аз мисля, че горе долу се справих в рамките на 2 години ( някои хора могат много по-бързо да се справят), като се иска още много - главно по отношение на това да се върна към едно по-общително 'аз', което бях потиснала.
Освен това на мен ми помогна една приятелка точно от форума, която ми намести нещата в главата горе долу рано - т.е че ако искам да съм щастлива трябва да приема новата реалност, да не блъскам глава в стената за неща, дето няма да ги имам повече и така нататък. С две думи да си уверена, че изборът, който си направила е правилния и от там нататък само ти остава да се наместиш и да заживееш с него.
Мъжът ми в цялата картинка беше до мен, но не сме плували в напоителни разговори за живота.
Той просто винаги ме е подкрепял, не  ме е ограничавал в нищо. Тихичко такова, на ежедневно ниво.
Освен това ние прекарваме много време заедно ( дори вече мисля, че е твърде много време и вече ми пречи, всмисъл, че вече искам да имам свои контакти, свой живот:), но той беше непрекъснато до полата ми и е до ден днешен.
Както и да е - според мен трябва да прекарвате повече време заедно, това като първо. Освен това ти трябва да си намериш работа, това ще помогне страшно много!
Второ, трябва да си сигурна в избора си, трето трябва да се отърсиш от илюзии и да не търсиш невъзможни неща. Не се вкопчвай в миналото, като тези емигранти, които непрекъснато търсят баници и сирене. Имаш нови хоризонти, използвай ги, както намериш за добре и не си вдигай много летвата, карай лека полека. Не е лесно, не бързай.

Що не влезеш в подфорум " По градове" и не се запознаеш с някои съфорумки? Излез на кафенце, на  приказка... колкото за социалния контакт.

Прочети поста на  10 c's и се радвай, че поне няма да се сбълскваш с нови навици и обичаи, и най-вече с нов език.

А съветите на Delusion са като тръгнеш да се жениш... Понеже засега не всичко ти е "вързано в кърпа" и още едва ли смееш да изискваш.

И това ми направи впечатление, стоиш наистина без пари или просто не желаеш да ги харчиш?
С моя мъж съжителствахме повече от година и половина преди да се оженим и въпреки, че работех в началото заплатата ми направо беше символична. От първия момент, в който се събрахме вече бюджета беше общ и съответно си имаме някакви ежедневни суми за кафета и други нужди.

За мен наистина първите една- две години бяха най-трудни, ние имахме родитело-роднински вмешателства и докато разрешим всички проблеми сме се карали и сме се питали как ще продължим и ще продължаваме ли. След като явно сме се справили стана по-лесно:) И в този ред на мисли нещата не винаги са както тръгнат в началото, а се развиват с времето стига и двете страни да имат желание.