Натресох се на моя на жълтите павета - отивах да купя билети за театър за сестра ми и мен (някаква тъпа модернистична пиеса, дето неизвестно защо я играеха в бившия дворец). И тъкмо да натисна дръжката на вратата на сградата, зад гърба ми някой ми обясни на английски, че те в понеделник не работят. Естествено, проявих интерес той за чий виси там, като не работят и изслушах прочувствено обяснение как си изпуснал самолета за предишния ден, как дошъл в неделя вечер в София и се надявал да разгледа града и музеите, но се оказало, че не работят в понеделник и как искал да отиде до Варна, защото бил чел в Интернет, че е едино от най-големите градове след София и т.н., и т.н. Имаше вариант да го оставя да си чупи главата, но ми стана жал, още повече, че като му обяснявах как да хване трамвай за гарата пред Шератон, се сетих, че трамваите са спряни... И се прежалих да го заведа лично до гарата... после се прежалих да му покажа как да си стигне до хотела (т.е. да знае как да се върне на сутринта за автобуса), после се съгласих за едно кафе, накрая си отмених ангажиментите за деня и му отделих още няколко часа, колкото да види църквите из центъра, театъра "Иван Вазов", някакъв концерт на военнен оркестър, организиран отпред и не помня какво още... Накрая го зарязах и се прибрах, с твърдото "НЕ", че няма да се оженя за него, че си харесвам живота, бизнеса, приятелите и прочие в България и че ако иска да се жени, да се огледа по плажовете във Варна, където със сигурност има много свободни българки, рускини, полякини и прочие, готови да сключат брак.... не пропуснах да го уведомя, че получавам средно по пет предложения за брак на ден и че ако иска, може да се нареди на опашката... Изобщо, бях много "любезна", но все пак му оставих визитката си да ми се обади, в случай че се забърка в проблеми, да му изпратя някой приятел да му помогне... Само дето той се възползва от телефона и скайпа ми за други цели.... и успя, въпреки многократните ми "НЕ"-та.....