Сами си гледаме детето

Разбира се.Има.Моите са на 3 и 7.Нали това казвам-временно е неспането например.Период.Не е до живот, че да е непосилно и чак да се драматизира.И с взимането от ясла е така.Някои са само една година на ясла/там нали се твърди, че е добре по-рано да се вземе детето, затова, нинини, в детската градина вече се увеличава часа за взимане-такива са ми наблюденията.Ако в яслата към 4 следобяд се взимат масово, то в градината диапазона за взимане е с яас и кусур нагоре. /1 клас е само една година, или ПГУ, ако е в училище, не е 10 години гърч да тичаш на обяд да взимаш.И т.н. и т.н.Едното ставане нощем за по- малкото дете, при положение , че после парка е твой и ще релаксираш, а не тичаш на работа-си е направо нищо.И е в-р-е-м-е-н-н-о.Не е нон-стоп до края на дните ни.

Ти нямаш деца със сигурност. Ако не друго не е зле да прочетеш и останалото освен първото мнение.

Точно това означава - родителите сами гледат децата си. Много от тези, които живеят в чужбина пишат, че това е лоша традиция, която те не спазват.Но аз съм убедена,че голяма част от тях ползват услугите на детегледачки. Никой не може да ме убеди, че не им се е приискало да излязат на ресторант поне за годишнината им. Кои гледа тогава децата? Аз не казвам,че някои ни е длъжен за нещо и не го очаквам, но е признавам,че понякога ни е тежко. Още по жалкото е,че едната баба е тук- в един град сме, а детето плаче от нея. Вижда го, ако ние го заведем, последно е идвала миналата година.

Мога да кажа, че тези, които са в чужбина, понякога са по-добре в това отношение. Имам братовчед в САЩ, женен за рускиня. Ми те българските баба и дядо бяха там около 3 месеца, а руските още повече и помагаха. На мене ми тежи това, не че няма кой да помага, но просто не се сещат, че има нужда от помощ.Включително и таткото, който е все на работа и после иска да си почине, а и има претенции, че не е достатъчно чисто и подредено в къщи. Баща ми пък смята, че като съм майка, трябва само аз да се грижа за детето, и да е все чисто, наготвено, подредено, а пък мъжа ми да си седи на масата и да яде спокойно, т.е. да не помогне и той за детето. Явно, ще трябва да си поговоря с всички роднини за това.

[Не разбирам,вие хора,като правите деца да не би да очаквате друг да ви ги гледа?
И аз я засичам тази реплика през 2-3 поста,ама написана с такава мъка и съжаление,че им се чудя на тези хора как си гледат после детето в очите,след като го чувстват един вид като тежест?[/b][/i]
[/quote]
Как се гледа сами? Ами така, детето днес е болно, ходихме в 6.30 ч. сутринта до болницата, но не ни взеха там. Добре че имаме кола. Сега трябва някой да ми вземе болничния от личната лекарка, но как да ходя с детето, което е с температура и е отпуснато. Да чакам 2 ч. пред кабинета в коридора и да го мъча. Просто трябва някой да отиде да вземе болничния. Друг пример, като родих, на 7-мия ден трябваше да ми махнат конците. Да, ама като едвам ходя, естествено, мъжът ми ме заведе. А детето трябваше някой да го гледа през тези 1-2 часа.  Просто се налага все някой да те отмени. Ние въобще досега не сме ходили само двамата с мъжа ми никъде, откакто се е родило. То е почти на 3 години. Няма годишнини, няма рождени дни. Това е. Добре е, когато детето е здраво, но като се разболява често, е много трудно сама да се справи майката.

Пък и мене не ме е гледала само майка ми. Редували са се с баба ми.

Как се гледа сами? Ами така, детето днес е болно, ходихме в 6.30 ч. сутринта до болницата, но не ни взеха там. Добре че имаме кола. Сега трябва някой да ми вземе болничния от личната лекарка, но как да ходя с детето, което е с температура и е отпуснато. Да чакам 2 ч. пред кабинета в коридора и да го мъча. Просто трябва някой да отиде да вземе болничния. Друг пример, като родих, на 7-мия ден трябваше да ми махнат конците. Да, ама като едвам ходя, естествено, мъжът ми ме заведе. А детето трябваше някой да го гледа през тези 1-2 часа.  Просто се налага все някой да те отмени. Ние въобще досега не сме ходили само двамата с мъжа ми никъде, откакто се е родило. То е почти на 3 години. Няма годишнини, няма рождени дни. Това е. Добре е, когато детето е здраво, но като се разболява често, е много трудно сама да се справи майката.
[/quote]

A, това е Любимата ми тема.
Системата ни е такава.
Бях разказвала за моите одисеи с болнични и деца.Веднъж ми се наложио.Втори път няма да си гои причиня, а ще си ползвам отпуска просто.Абсурдна е самата система и те поставя в невъзможност.Аз направих всичко с две деца.Не съм ги оставяла на никой, то няма и на кой в случая.Инцидентно детегледачка, ако не е тип съседка , не се вика току-така тук.Конците  като ми махаха-пак с детето съм ходила.Ходих и за акта за раждане-с двете деца, хахаха, голям смях беше-на една опашка се редим-опечалени за смъртен акт и родилки за акт за раждане.На едно гише бяха поне тогава.
Значи, за мен лично истината е не, че трябва да отидеш, а сроковете, в които това трябва да се случи, гишетата и всички тези неуредици, които  и без деца е трудно принципно да ги бориш.В тази връзка-с децата или без в този момент-все е гърч.
Ето ти пример за болничния за малката-отиваме на педиатър-той ни праща  на  лкк  и там започват мъките.Един ти казва-не може така, друг ти казва пак не може и става параграф 22 и аз с две деца 4 дена обикалям за един хвърчащ лист. Такава ни е системата, а не ми пречат децата.На лкк е ясно, че с детето се ходи, болничен се издава веднага, ама на...мотат те, луташ се, на финала, не се гордея, ама се развиках-та станаха нещата.Усложнението идва от срока, в който се предава на работодателя също така и т.н. и т.н.Принципно, когато не си на работа-всички тези задачки минават лесно.Отделяш един ден и свършваш, дори и с дете да си.Принципно болничния се дава на работещия да си гледа болното дете, а не да обикаля по бюрократщини.Ама...принципно само.Та-просто системата ни е някаква такава-кофти, хората, които трябва да са ти в услуга в такива моменти са груби и така...
Обаче, в тази връзна изумях, и сега се сещам, бях го изтрила от мозъка си просто, отказах да го асимилирам тогава но-на 2 ден от одисеята, лекарката ми зададе безумния въпрос-ами няма ли някоя съседка, на която да оставите децата.За какво ми е съседка питам аз???Нали болничния се дава за това-да съм до детето и да го гледам.Ако съседката го гледа-за какво ми е болничен на мен, че ми искат картони и един куп документи-да го дадат на съседката!? Та ето-и на мен явно са задавали този безумен въпрос.

Ами аз по друг начин разбрах темата.
Тоест приемам,че понякога е наложително за час-два някой да гледа детенцето,като в случая на radhikа,но не приемам да родиш дете и да го хвърлиш на баба/детегледачка да ти го гледа.
pasinet,да нямам деца.И не,не изпитвам нужда да прочета цялата тема,за да си изградя мнение по въпроса,поставен в самата тема.
Пак казвам-не приемам,че някой е длъжен да ми гледа децата. Въпреки,че още нямам такива.
Когато двама души правят дете трябва да мислят как могат да се справят с отглеждането му-сами.
Според мен винаги има начин да се справиш. Изключвам тези жизненоважни моменти,в които се налага някой да поеме детенцето за 1-2 часа.Ама това не е гледане и от други хора,а временна помощ.

Еххх,момичета,де да беше така за нас-тези в чужбина.Всичките ми приятелки са майки и,повярвайте ми,няма такова нещо като баби и дядовци.Не е толкова просто/самолетни билети,място в къщата,а къщите тук са кутийки и,разбира се,неща като храна,трансорт и т.н./.Няма 1,няма 2-където и да ходиш,каквото и да правиш,си с децата.Аз вчера и днес съм със стомашен вирус,голямата също.Добре че вчера беше официален почивен ден,а днес поне детето е добре.Случвало ни се е и трите да сме болни,но избор няма.Мъжът ми да не отиде на работа е абсурд.А приятелки да извикат-още повече-всички са с деца.
Просто гледаме да си помагаме взаимно-приятелките.Иначе няма оцеляване.Миналата седмица едното детенце на приятелка се разболя-оставих моите на мъжа ми/че беше неделя/,закарах я до болницата и гледах малкото навън докато прегледат голямото.И тя ми е помагала много пъти.
В момента паркът не е никакъв релакс-ама това е заради възрастта им.След две години ще е мнооого по-лесно.Така че наистина-не е вечно.И сигурно ще ни липсва.

Хас,разбирам тезата ни,но е малко пресилено изказването ти.Обичам децата си-много-но понякога ми тежат.Да!Изобщо не ме е срам да го кажа.Има моменти,в които си мечтая да ги дам на някого за 3 дни.И съм абсолютно сигурна,че майка ми е можела да каже същото.Деца с две години разлика /а с всякаква/ не се гледат лесно.Изтощително е,поне за мен.Е,да,аз съм щастливка.Не ходят на ДГ,но затова пък имам възможност да си стоя вкъщи и да не изпусна нито един момент от детството им.Няма идеално,нито само лошо.Не бих могла да определя кой вариант е най-лесен.
Но познавам родители,които са дали децата си на баби и дядовци,на пълно отглеждане.Не ги оправдавам,но не ги и съдя-не знам какво ги е принудило.Някои просто не могат да се занимават/като тази Яна май беше от "Стъклен свят"-падна ми мноооого в очите тази жена/.Но някои са принудени и съм сигурна,че им е 100 пъти по-тежко.

Да, така е. Дори ми прави впечатление, че най-вече в България много баби смятат за слугинаж гледането на внучето си от време на време. Отправят се разни реплики, дуплики...свят да ти се завие, все едно цигане от улицата /с извинение, циганетата не са ми виновни изобщо/ са им завели да гледат .
Докато моята свекърва е най-щастливата ако й оставя да погледа бебето за малко. Смята го за комплимент и гласуване на доверие. Убедена съм, че не й е хрумнало, че я "използвам".

Е, в такъв случай разбери, че тези, които казват, че сами си гледат децата, нямат никого на разположение за временна помощ,  а почасовото наемане на помощен персонал е не винаги възможно или удачно за всеки случай и дете. А на теб какво ти пречи кой как се изказва за собствените му деца, ако и да ги приема за грижа и трудност? Като си родиш свои , гледай си ги сама, пей си и не се оплаквай. 

Живеем в Австралия, имам две деца, момиченце на почти 5 години и момченце на 2 годинки. Няма никой при нас, бабите и дядовците са далеч. На приятелки децата не съм оставяла. Ходя навсякъде с тях, гледаме ги с таткото. Той работи, аз ги гледам. Ами на гинекологичен преглед като ходих пак с тях, в кабинета. Какво да се прави ...

Понякога ми идва в повече, болна, здрава, таткото в командировка в Нова Зеландия (често пътува), аз сама. Но ги обожавам и си ги гледкам, ще поживеем като порастнат  

За детегледачките, тук са много скъпи и много малко хора си го позволяват. Ние поне не сме си позволили детегледачка и за 5 минути.

И предполагам никой не те гледа странно, че с децата ходиш някъде.Тук на това се набляга-че си длъжен да се обясняваш защо си с децата-май такава хипотеза се изгради.До някъде е така.Ето-случило се е и мен да питат.Апропо-и аз на лекар ходя с децата, ако е във време в което не са на градина/училище.

Спомените с баба и дядо са безценни според мен, жалко би било да се отнемат и на възрастните и на децата.
Освен родителите, децата трябва да имат и други близки хора, които да дават различен модел на поведение и различен модел на общуване.
Хиляди пъти предпочитам "бабина градина" пред детска градина. При бабата ще знам, че детето ми е добре, гледано е, прави се за него всичко, което е нужно.
Не смятам, че някой трябва да кара някого насила да гледа дете, но при наличие на желание, това е чудесен вариант, защото обогатява живота, общуването, емоциите, спомените.
При възможност винаги бих поощрявала детето ми да общува с всички наши роднини, да ги смята за близки и дори да си имат собствени преживявания, отделно от мен.