Свежо лято вън е вече, расте и хубавее СЕПТЕМВРИЙСКОТО човече!

Здравейте  .Влизам много на бързо само да ви благодаря за хубавите пожелания и да ви покажа малко снимки от рождения ми ден,днешната ни разходка до Вършец и Клисурския манастир и днешната торта послучай имения ми ден.Моя мъж пак ме изненада и днес с торта,а вчера получих така дълго чакания златен пръстен  .Утре ще ви пиша  
http://emiliarie.snimka.bg/family/hodeshtata-gabi.504963.18979198

 andrea_nicko и тук Браво мамче и кураж!      

andrea_nicko ще се моля за малките ви съкровища, да порастват и укрепват с всеки изминал ден, да са живи и здрави, а вие да имате много кураж и сили, които да предадете и на тях. 

andrea_nicko боже какви са душици.Насълзяват ми се очите като ги гледам какво казват лекарите...включвайте се и при нас с новини всички се молим много

    

Като гледам бебоците колко са добре оформени и сладки и са родени в 22 г.с., си представям нашите вече какви са.     

Миличките, колко са мънички. Дано всичко е ок.  И мама да се възстанови напълно да им се радва.   Ще се молим и ние с Вас.

andrea_nicko Бог да пази малките ви момченца и страданията ви  да бъдат възнаградени накрая с най-щастливия финал      Изчетох историята ви от самото начало и просто нямам думи  Дано след всички тези лоши моменти е дошло времето за безгранично щастие. Заслужавате го    Господ да е с вас 

Jani4ka, добре че се появи, че вече си мислех да не си запрашила към Холандско, без да ни се обадиш 

Относно настроенията, мен ме избиваше на емоции много в първите 3-4 месеца, сега общо взето не съм чак толкова чувствителна 

Стоплихте ми душата с милите думи и подкрепата ви. Благодаря ви, макар че нямам думи за да изкажа колко добре ми повлияхте.
Аз днес съм щастлива, че имам нет цял ден в стаята - явно защото е неделя и е по-спокойно, но утре като се качат всички маймунки на клона и ще стане като предишните дни.
... но нали като ме прегледат ще ме изпишат...лошият вариант не си го и помислям

Danna_2010 как ме усети само да ти кажа - не мога да се позная. Станала съм от послушна, по-послушна и всичко си изпълнявам. За сега се разхождам като блъскаща количка с една система cormagnezin('тва си върви откакто са ме приели), в началото ми боцкаха дупето с двойна ампула но шпа, но като ми изтръпна дупето от 3 поставяния ги питах дали има друг вариант да го приемам, та минах пак на таблетки. а, и един антибиотик за да се застраховат от инфекции и тва е. Дано не се стига до по-тежка артилерия.

Случая с октомврийските близначета ми е много при сърце. Тук се запознах с една мама, която е минала през същото преди време. Сега пак стиска двечки ноемврийчета. Ами тва е. Нищо не се случва случайно.

Аз ви прегръщам и целувам с пожелания да имаме поводи да си пишем само за хубави събития.
Лека нощ от мен че пак изписах цял роман

Хи хи, тук съм си. Така подредихме нещата, че местенето да е чак октомври. Тогава обаче, ако въобще пътувам, ще е със самолет.

А тези мои негативни емоции дойдоха от прекалена умора, тъй като не мога да спя добре през ноща, жегата, от която не мога да свърша и половината неща, които трябва и просто цялостното ми отпаднало състояние. На всичкото отгоре не мога да спя на никоя от двете ми страни, защото малката започва да ме рита.  

И да ви се оплача за още нещо. В петък вече толкова ми се спеше, че заспах пред телевизора в 21ч. Към 23ч се събудих и се преместих в спалнята и какво мислите чувам?! "Ооооо тигрееее тигреееее....." Толкова силно и ясно, че все едно до ухото ми са го пуснали. Пригласяно от няколко млади гласчета пеещи с пълно гърло.   След това последва "Едно ферари с цвят червен" и още какви ли не гадни ретро чалга гадории. До нас живеят едни баба и дядо, но те като стане топло си отиват на вилата и явно внучката им за първа година се е нанесла в апартамента докато тях ги няма. Мъжа ми си легна и каза, че той толкова дълбоко спи, че няма да му пречи. Но той толкова неистово много мрази чалгата, че потърпа потърпя и отиде да им звъни на вратата. Намалиха леко музиката, но усилиха пеенето и даже се и "разтанцуваха". Пиша го в кавички, защото това беше някакъв жесток тропот, все едно 10 слона препускат из хола им. Чак при нас всичко се тресеше.   Последваха песньовки като "Радка пиратка". Не знам как издържах чак толкова дълго, но вече към 3ч. полудях и отидох аз да се разправям. Направих ги на пух и прах, а те едни 20 годишни деца, обляни в пот и толкова пияни, че чак гнус ме хвана.    Слава богу и музиката и танците спряха. Само ги чувах как си говорят, но това вече беше достатъчно тихо и не ми пречеше. Даже като се събудих към 7ч. все още си говореха. Имам чувството, че ако не се бях намесила до 7 все още щяха да пеят и да тропат. Мъжа ми на другия ден се смееше, че явно аз съм по-страшната, защото след него са утихнали само за 10 мин., а аз направо си ги укротих.   Голям 4 часов кошмар беше.  
Не мога да проумея как може това да е форма на забавление - да слушаш гадна чалга и да пеееш с пълно гърло?!? Въобще тези деца от къде ги знаят тия песни при положение, че аз съм била на около 18 когато те излязоха, а в такъв случай те са били на около 8 и какво им е възпитанието, че да не им прави впечатление колко е часа и как в такъв час не можеш да скачаш като луд върху главите на другите хора. Аз съм съседен апартамент и полудях, а си представям хората отдолу.  

andrea_nicko много са ви сладки малките съкровища . Вярвам  и се моля всичко да е наред. Стискам палчета .

Хахахахахаха, това ми хареса!
Ужасно е наистина. Под нас пък живеят явни фенове на турските сериали (и маанета) и всеки следобед, точно когато слагам Део да спи се почва едно виене и същото пригласяне (даже май по-зле).

Ами те като са пияни, да не би да мислиш, чи изобщо разсъждават в случая.....

Добро утро и аз към отбора неспящи  Така и така съм станала да ви почерпя с едно сутрешно 

Вече сякаш свикнах на тоя режим - спя до 3 ч, или до 3.30 ч. после ставам до тоалетна и край. Старая се да не се разсънвам, но 4 от 5 случая не ми се получава. После през деня съм като болна и на следващата вечер пак същото. Все гледам да се успокоя, че това е добра тренировка за времето, когато вече ще сме с бебо 
Jani4ka - много гадно това с пияните, купонясващи хлапета. Като се роди Сияна, хлапето отгоре правеше едни яки купони и беше... абе кошмар. Ходихме да се разправяме, пък ако не вдяваше сме викали и полиция. Нали по принцип след 22.30 ч. никой уж няма право да вдига шум и да пречи, та тази презумция следвахме. Ами спря. След три, четири подобни изпълнения, в които му вгорчихме купоните се отказа. Само за един от рожденниите си дни е вдигал по-голям шум, но чинно дойде с кутия бонбони и предупреди,  а ние се изнесохме при приятели и като се върнахме посред нощите вече всичко беше утихнало  .
А за настроенията - и аз минавам в последните два-три дни през такива. Много са годни. Все ме избива на рев и депресии. Казвам си, че няма да се дам, но не пита и понякога връхлита с такава сила, че да се чудиш от къде ти е дошло. Успях даже с мъжа ми да се скарам, от когото не напирам подкрепа в последно време, само обвинения и то за какви ли не глупости. Преди винаги съм търсила начин да се сдобрим, а сега не искам да му прощавам, просто адски много ме засяга на моменти и цялото ми същество иска да му се сърди още и още. Незнам до кога. Поне детето върви към оправяне, т.е. вече не вдига Т и ми поолекна. Все съм на нокти като е болна, но сигурно е нормално.
desunique - браво на теб за куража и положителното мислене. Наистина ти пожелавам съвсем скоро да те изпишат и нещата да са наред 
Отивам да полежа още малко до към 7 ч. 

desunique, радвам се, че бебо е добре, въпреки тревогите, които сте имали. Дано бързо те изпишат от болницата! Пази се и ще се молим всичко да е наред до края !

Jani4ka, хубаво е, че се появи... недей така да забягваш  , драсвай по няколко реда!

Flash Dance, не знам какво да те посъветвам, мила, освен да не отдаваш голямо значение на тези неща - минава се понякога през такива по-обтегнати периоди в брака... дано всичко е временно!
Радвам се, че Сиянка е по-добре вече  .

andrea_nicko, моля се от цялата си душа мъничките ви душички да са много, много силни, и да преодолеят трудното начало за тях! Много сила пожелавам и на вас, не се отчайвайте! Преставяйте си постоянно как са минали няколко месеца, бебенцата ви са достатъчно заякнали и си ги взимате вкъщи. И на тях им говорете такива неща, когато сте заедно - нека усетят вярата и куража ви. Ще ни бъдете в мислите всеки ден  .

Добро утро и от мен!
Flash Dance  не мога да устоя на тази закусчица, благодарим...Не се тревожи за тия състояние. И аз ги имам но моменти, става ми тъжно, реве ми се...нормално е според мен.А това неразбирателство от страна на съпруга ти наистина не е приятно, опитай се да му обясниш как се чувстваш, че имаш нужда от неговата подкрепа. Те мъжете повечето са си такива, мислят си едва ли не че проявяваме лигавщина. Моя мъж в началото като ми беше още по нервно не ми вярваше че е от хормоните и само ми се подиграваше. Но като поговори явно с 1-2 негови приятели които имат вече деца, че съпругите им и те така са били, вече го приема за нормално и ме успокоява. Това ме подразни че не ми обърна на мен внимание като му казах от какво ми е, а трябваше други хора да го убедят     Мъжка му работа 
Jani4ka  голям концерт са ви изнесли 
Има ли някакви новини за близначетата    не спирам да ги мисля, милите душички мънички, дано всичко приключи по най-добрия начин за тях и за майката, стискам палци...
Хубав ден на всички пожелавам