Бебешката количка - цяла наука за второ висше - 4

Господине, и аз не зная каква е вашата професия, моята е педиатрия. Когато казвам нещо, то не е приумица или защото така ми харесало, а защото това са факти, не мнения. При евентуално желание от ваша страна мога да ви изпратя куп линкове с насочени проучвания за ефекта върху психическото развитие на детето от обръщането му с лице към околния свят още от 6 месечна възраст.

може ли малко повече по този въпрос, просто ми е интересно? 

Да, и на мен......

Разбира се, виж си личните след 5 минути, веднага ще ти изпратя.

Моята професия в момента е точно тази която може да Ви обясни за детските колички и не виждам за какво настръхвате срещу мен.
Вместо да се палите излишно е хубаво да съобразите изборът си с нещата които съм Ви посочил.
Що се отнася до положението на детето спрямо майката, решението си е Ваше.
Както съм написал - НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
Поражения от обръщането на детето в посока към околния свят не са ми известни, но с удоволствие ще прочета всичко което ми изпратите.
Все пак, като имам предвид, че голяма част от децата (да не кажа по - голямата) се превозват обърнати напред към околния свят, едвали е толкова пагубно за психическото им развитие.
Решението как ще се отглежда детето разбира се принадлежи на родителя.

И на мен ми стана интересно. Ако може и на мен да пратиш.

Господине, влезте в произволен магазин за дамски обувки и вижте колко от моделите са с токове над 5 см, при положение че всички знаем какви са негативите за здравето на жената от това и въпреки това се произвеждат, ще се произвеждат и ще ги купуваме. Това, което се предлага на пазара и това, което е препоръчително са съвсем различни неща. В близкото минало е имало толкова "нововъведения и приумици", които вече се отричат и съвременните проучвания потвърждават, че най-добри условия за развитието на детето са били преди тези "нововъведения". Кога в миналото майката е давала вода, когато е кърмила, кога е имало проходилки и бебешки колани и кога са се появили количките, обърнати с гръб към майката? Разбира се, че се стига до период в който детето вече може да е обърнато към околния свят, но това в никакъв случай не са първите месеци от неговото развитие. Аз сега ще изпратя няколко линка, които успях да намеря на майките и ще се постарая тази вечер да преведа една статия и да я пусна тук.

предрасъдъци и приумици нямащи нищо общо с действителноста. може би хора просто трябва повече да живеете и по малко да разсаждавате върху абсолютно безмислени неща като положението на бебето с лице напред или назад. Защото и двата случая би могло да се поспори върху факти облягащи се единствено на предрасъдъци и предубедена представа за отглеждането на деца !

smileme ако говориш за любов от пръв поглед си загубена
Нали се сещаш, любовта е сляпа...Classica Inglesina  ми е от любимите каляски btw...
Някои напътствия на БГ http://www.bg-mamma.com/?action=article;id=629
и на чужд език  http://babyproducts.about.com/od/travel/bb/strollerbuying.htm
http://www.stroller-advisor.com/

Моето бебе още преди месец прояви желание да се вози с лице към движението. И то го показа категорично, с рев и извиване назад.

Изобщо това с проф. схващания за отглеждане на бебета е "Имах 10 теории за отглеждане на деца. Сега имам 10 деца и нито една теория!"  (подписвам се под него като майка на три деца) 

Уважаема госпожо,
от линковете които сте ми изпратили става ясно, че при количките които са в посока към околния свят вероятността за контакти между родителя и детето е много по - малка в следствие на което децата могат да не общуват толкова с родителите си и т.н.
Ако обърнете внимание обаче се говори за вероятността родителите да не общуват, което зависи от родителите.
Без да отричам, за мен е по - добър вариант детето да гледа към майката поне до първите 6 месеца, но в никакъв случай не мога да кажа, че е задължително и не бих го казал на клиентите си.
По принцип препоръчвам количката да се ползва с кош за новородено, не само заради контакта на детето с майката, а и заради комфорта който предлага коша за новородено, комфорт който неможе да бъде постигнат с комбинираната количка.
Още веднъж ще кажа, че всичко това е въпрос на избор на самия родител.
От изследванията които показахте става ясно, че процента на ползващите комбинирани колички, ориентирани по посока на околния свят е по - голям, което ме навежда на мисълта, че би следвало по - голямата част на децата да са психично обременени.

Що се отнася до водата и кърменето, като педиатър би следвало да знаете, че доктрините са 2 едната американска, другата евопейска, според първата не се дава вода ако се кърми, а според втората се дава. Моето лично мнение (не като педиатър, а като баща) е, че е най - добре да се дава на поискване, т.с. ако на детето му се пие, да пие и обратно.

Що се отнася до нововъведенията в нашия живот ами и конвенционалната медицината е нововъведение и напоследък търговия ама вие сте предпочели да изучавате нея, а не алтернативните начини за лечение.

Както казах и без да се заяждам, всичко е въпрос на решение на родителя. Детето на 1 месец няма как да Ви каже дали предпочита да Ви гледа или не.
Аз лично смятам, че след 6 месеца детето трябва да гледа околния свят за да го опознава, защото всички се развиваме чрез опознаване на околната среда, често дори си чупим главите в стени за които са ни предупредили, предполагам, че Вие самата сте минала през това, казва се жизнен опит и "живота е най - добрия учител" .

Що се отнася до Инглесина Класика - намирам я за очарователна, но считам, че е подходяща за хора които живеят на центъра до морската градина и имат къде да я оставят; живеят в къща и имат голям автомобил или имат имение в което да се разхождат.
Понеже забелязах, че сте от Варна, ако живеете в Младост, имате Пежо 205 и обичате да се разхождате в морската градина, определено няма да Ви е УДОБНА (няма да кажа не комфортна за детето, защото няма да е истина).
За това Ви казах и по - рано, всичко зависи от това къде, как и при какви условия ще бъде ползвана количката.

определено трябвада е към майката
такава количка не срува по малко от 600 лв. т.е.  бизнеса ще потръгне ако всички си купуват такава количка не бертонита за 60 лв,

Според това проучване децата, които се возят в колички, които не са обърнати по посока на майката, е вероятно да имат изоставане в развитието си.
Изследването показа, че малчуганите в количките, които са с лице към родителите са по-склонни да говорят, да се смеят и да взаимодействат с тях. Наблюдавани са повече от 2 700 двойки родител-дете в Англия и по-малко в Дънди. Родителите с колички, обърнати навън говорили по-малко на децата и те ставали по-стресирани. 
Смях лице в лице
Проучването е направено от д-р Dr Suzanne Zeedyk от университета в Дънди съвместно   с  National Literacy Trust (NLT). Общо са били наблюдавани 2 722 двойки родител-дете по главните улици в 54 области в страната. После д-р Zeedyk проучи 20 бебета, които са возени в колички в продължение на една миля в центъра на Дънди. Децата прекарали половината от времето  от своята разходка в позиция напред и другата половина към своите майки. Само едно бебе се смеело по време на разходката в позиция напред, докато половината са се смеели по времето, когато са били с лице към майките си. Средната сърдечна честота на децата също леко се понижила докато били с лице към майките и два пъти повече били били склонни да заспят – което може да бъде маркер за понижено ниво на стреса според д-р Dr Zeedyk. По време на проучването бе установено, че 62% от децата са били в колички, обърнати напред. Процентът бил дори по-висок – 82% при тези, навършили една или две години. Родителите с колички „лице срещу лице“ били повече от два пъти склонни да говорят на децата си, но от всички наблюдавани само 22% говорили на малчуганите. Д-р Zeedyk казва: “Ако бебета прекарват достатъчно време в количките, това се отразява негативно върху способността им да комуникират лесно с родителите им. Във възраст когато развитието на мозъка е по-значително от който и да е следващ период в живота им, то ще влияе негативно върху тяхното развитие. Нашите експериментални проучвания показват, че просто с обръщането на количката честотата на разговорите към бебетата се удвоява. Нашите данни показват, че за много бебета днес животът в количка е емоционално беден и вероятно стресиращ. Бебетата, живеещи в стрес се превръщат в неспокойни възрастни.“ Д-р Zeedyk призовава за по-мащабни проучвания, така че родителите да могат да направят най-добрия избор за развитието на своите деца.
Източник: ВВС – новините  http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/scotland/tayside_and_central/7739655.stm
Една разходка с лице напред, две стъпки назад
ДАЛИ количките, обърнати напред оказват негативен ефект върху развитието на речта при децата? От известно време британските учители наблюдават спад в речевите способности на много деца и някои се усъмниха дали това може да бъде допринасящ фактор. Възможно е да се окаже вярно. Бебетата, чиито лица са обърнати напред не виждат своите родители или гледачи и по този начин това се явява пречка при взаимодействието по между им. По улиците на шумните градове бебетата може дори трудно да чуват какво им говорят родителите. Неврологията показва, че развитието на мозъка е по-ускорено в периода между раждането и 3 годишна възраст в сравнение с който и да е друг период от живота и социалното взаимодействие ускорява това неврологично развитие. Така, ако бебетата прекарват значителна част от времето през най-ранните им години в обърната напред количка, може ли това да възпрепятства способността им за речево развитие? Britain’s National Literacy Trust поръча на моя изследователски екип да проуча този въпрос. До сега не са правени подобни проучвания, но и количките не са били винаги обърнати напред. През 19 век те били проектирани така, че бебетата били обърнати с лице към човека, който ги управлява.  Това било така до 1960 година, когато се появили сгъваемите колички и инженерите били принудени да ги обърнат напред. Проучихме 2 700 семейства с малки деца, разхождайки се по главните улици в градовете и селата във Великобритания. Установихме, че обърнатите напред колички бяха най-често срещаните, но бебетата в тях бяха по-малко склонни към социално взаимодействие. Когато се разхождат със своите бебета в колички, обърнати навън, хората говорели с децата само в 11 процента от случаите, докато при тези, чиито колички били обърнати към тях, процентът бил 25% и дори по-висок при тези, които носели децата си или ходели заедно с тях. Дали причината за това би могла да бъде, че родителите, които купуват обърнати към тях колички говорят повече? Вероятно не. По-нататък дадохме на 20 майки с деца на възраст между 9 и 24 месеца шанс да пробват двата вида колички и записахме техните разговори. Майките говориха на своите деца два пъти повече по време на 15 минутна разходка с лице към децата и също така се смееха повече. Също и бебетата се смееха повече. Разбира се, децата не прекарват цялото си време в колички, проучванията показват, че те прекарват в тях по няколко часа дневно. И изследванията показват, че речевото развитие на децата се обуславя почти изцяло от ежедневния разговор, който родителите провеждат с тях. Когато човекът, управляващ количката не може лесно да види нещата, които привличат вниманието на бебето, могат да бъдат пропуснати ценни възможности да му се повлияе. Нашето проучване е предварително, по-скоро с цел да повдигне въпроси, отколкото да даде отговори. Сега вече е ясно, че ще са от особена важност по-нататъшни проучвания за ефектите от дизайна на количките. Междувременно тези резултати ни насочват да помислим отново не само за возенето в количките, а и за други форми на транспорт – като седалките в колите, кошовете и носилките. Родителите не трябва да се тревожат, а да се интересуват от елементите на средата, към които децата проявяват интерес. Основното послание на нашата констатация е ясно: говорете на бебето си винаги, когато имате възможност и в която и да е посока да е обърната количката. От друга страна, производителите на колички трябва да имат предвид до каква степен техните продукти оказват влияние върху развитието на децата. Нека дадем награда на първия, който изобрети лесно сгъваема количка, която се обръща на двете страни и тя да бъда достъпна за всички.
By M. SUZANNE ZEEDYK
Published: March 1, 2009
Източник: http://www.nytimes.com/2009/03/02/opinion/02zeedyk.html?_r=1
Не претендирам за най-добрия превод, нито за стилистически издържан тескт, но това е, което за сега успях да направя. Зная, че има колички, които се обръщат в двете посоки, но това е текста на авторката. По темата още който иска може да напише на английски в гугъла количка, посока и стрес или развитие и може сам да види резултатите. По въпроса за кърменето и водата - няма такова нещо като два стандарта. Има един световен стандарт, който се нарича Световна Здравна Организация. Ако там ми посочите къде се упоменава да се дава вода на кърмачета, ще съм признателна. Именно за това в една тема писах, че започвам да превеждам препоръките на СЗО за кърмене и захранване и две момичета бяха  достатъчно добри да се включат да помагат за превода. Благодаря за отговорите.

     Аз имам Кенгуру Вижън (много удобна количка, между другото)  и кошът може да се обръща и в двете посоки. Возих сина ми с лице към  мен поне до 1-годишна възраст, ако не и повече. В един момент се усетих, че може и да иска да гледа напред, обърнах го и изненада - не му хареса. Постоянно се обръщаше назад да ме гледа, беше неспокоен... И пак го обърнах.   Значи без да искам, съм мислила за псих. му развитие.  

По тази логика не би трябвало да е и от такова голямо значение посоката, към която е обърнато столчето за кола в колата. Само, че не е така. Наскоро разбрах (и то май точно от ваши постове и линкове с клипчета) колко е важно дори до 3-4 год. да се вози обратно на посоката на движение, а тук масово се купува по-голямо столче и се обръща по посока на движението още преди годинката. За себе си съм решила като имам 3то дете да инвестирам в такъв стол.

За количките също мисля, че е голям + когато кошът може да се обръща. Щото детето може и да му харесва да оглежда света, но има и бебета като минат от коша за новородено в седалката и плачат, щото не виждат мама. Лично аз за момчетата ми ползвах колички с кош за новородено, просто държах докато са съвсем мънички да ги виждам, да не повърне, как спи и т.н.

А децата сами си показват кога им става по-интересно да гледат навън. На моя приятелка момчето побутваше сенника и все надзърташе.