А иначе, освен теорията за разглезването, я има и обратната теория: при този отчаян истеричен бебешки плач се отделя кортизол, хормон на стреса, който в крайна сметка се натрупва в организма и започва да вреди. Та затова т.нар. пасивно-агресивен метод за приучаване към самостоятелно заспиване напоследък се счита за „токсичен“.
Освен това се смята, че т.нар. „attachment parenting“ (с гушкане и откликване на емоционалните нужди на бебето) е по-ефективен в перспектива, отколкото „convenience parenting“, тоест, родителството, което ни дава комфорт на момента.
Като типична везна, ще заключа, че със сигурност истината е някъде по средата и аз самата още я търся. И че не е хубаво да се залита в никоя от двете крайности, разбира се, но все пак е добре да сме запознати, което повечето сигурно вече са сторили, но не си признават.
Да не говорим, че аз все си мисля, дето момите могат да са мааалко глезени, да ме прощават свекървите и зетьовете. А и истинското глезене се получава към двете годинки, когато започнат съзнателно да ни работят вече. Аз с Халята и тогава се дадох, сега не знам как ще е... Може пък да съм закоравяла, да ми се ненадяваш.

. А през другото време иска да е гушната от някой, сигурно има нужда от нечия близост. Иначе си спи в креватчето, но заспива гушната. 

Докато ровех из чекмеджетата и шкафовете само чух едно "пляс" и се изстрелях светкавично към бебка, 'щото просто нямаше какво друго да падне освен нея. Милото детенце! Ужасно виновна се почувствах, стана ми супер криво. 


ДАНО АЛЯ ДА Е ДОБРЕ И ТОВА ДА ВИ Е ПОСЛЕДНОТО НЕПРИЯТНО ПРЕЖИВЯВАНЕ.
Гледам и Коки не е стоял със скръстени ръца обаче
присламчва се и той полека към Лорито