Чела си ,ама нищо не си разбрала! 
както и да е,не смятам за нужно да давам обяснения.
желая ви хубава вечер и лека нощ!
както и да е,не смятам за нужно да давам обяснения.
желая ви хубава вечер и лека нощ!
- Публикувана: 24 май 2010, 21:46 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2010, 13:27 ч.
Умеем ли да бъдем бедни?
Истината е че на този свят няма престиж без да има пари. Няма такава професия, която да те радва с това че е престижна и отговорна ако тя не може да те изхранва достатъчно. И обратното- ако ще и мияч на кенефи да си, ако имам фирма която мие всички кенефи в града и доходът ме прави прилично обезпечен финансово, с твоите пети висши образования и научни степени, да ми ядеш опинците. 
Моя приятелка учителка ми е разказвала, че по времето на нам-си коя криза е имала сергия на пазара.
Слага си кепенците и след часовете отива да продава обувки ( примерно). Така си е хранила децата.
Не искам да кажа, че хайде йок Мафани да ходи да фане нещо такова, естествено, че ВСЕКИ иска да работи
това, в което е квалифициран.
А че в бедността ( това, за което говорим тук) понякога това, което определяме за падане е решението.
Тъпото е, когато не можеш да свържеш двата края, разчиташ на помощи ( от роднини, приятели), а не можеш
да се надскочиш , да хванеш метлата/иглата или там каквото ти е под нивото, за да спасиш положението.
Имах един познат, компютърен специалист, трайно безработен - тоя човек буквално ядеше трева от гората, но
не мислеше, че някой му е на нивото в работата. Болно его.
И друг, който пък завърши , работи в агенция, един ден го изпратиха на един обект и той реши да остане там.
Напусна, нареди се до циганите, занимава се с всякакви идиоти, обаче спечели толкова пари, че отдавна е милионер, почти на 40 е,
вече е купил Х имота, взима наеми и спокойно може да спре да работи ( което и прави 3 месеца в годината) и прочие...
Е така, от най-тъпата работа. Измерва успеха и удовлетворението в пари, просто. Не всички са такива.
Слага си кепенците и след часовете отива да продава обувки ( примерно). Така си е хранила децата.
Не искам да кажа, че хайде йок Мафани да ходи да фане нещо такова, естествено, че ВСЕКИ иска да работи
това, в което е квалифициран.
А че в бедността ( това, за което говорим тук) понякога това, което определяме за падане е решението.
Тъпото е, когато не можеш да свържеш двата края, разчиташ на помощи ( от роднини, приятели), а не можеш
да се надскочиш , да хванеш метлата/иглата или там каквото ти е под нивото, за да спасиш положението.
Имах един познат, компютърен специалист, трайно безработен - тоя човек буквално ядеше трева от гората, но
не мислеше, че някой му е на нивото в работата. Болно его.
И друг, който пък завърши , работи в агенция, един ден го изпратиха на един обект и той реши да остане там.
Напусна, нареди се до циганите, занимава се с всякакви идиоти, обаче спечели толкова пари, че отдавна е милионер, почти на 40 е,
вече е купил Х имота, взима наеми и спокойно може да спре да работи ( което и прави 3 месеца в годината) и прочие...
Е така, от най-тъпата работа. Измерва успеха и удовлетворението в пари, просто. Не всички са такива.
Аз съм се хващала за главата. Баси и търсенето и чудото при толкова много обяви и работа за половината китайски народ. 
Абе, то, работа има, ама понякога е по-добре без нея! Както някой азад беше написал, все пак човек трябва да си държи на някакво ниво. Аз не виждам нищо добро в това една жена да работи като шивачка по айсет часа на ден, като на каторга, и накрая дори да не й изплащат уговорената заплата! Хайде, моля! Това не е работа, а робство!
Ох, не знам! На моменти съм, според зависи от обстоятелствата. Нещо напоследък по-скоро си мисля, че в наемната работа има повече предимство от собствената. Най-малкото, в тази криза, рисковете за работника са относително по-малки. Дори да бъде уволнен, губи заплатата си, а на човек фалира ли му бизнесът, може да загуби всичко. Все пак работодателят поема по-големи рискове от работника. Сравнително по-лесно е един работник да си намери нова работа, отколкото да се вдигне на крака закъсал бизнес.
Да ти кажа честно аз не бих работила за някой (вече). Една метла ще хвана да мета, но ще е моят бизнес.
До време е това с наемния труд. Измисляш какво можеш да правиш и почваш.
До време е това с наемния труд. Измисляш какво можеш да правиш и почваш.
Именно.
Май трябва време и опит за да стигне човек сам до такива заключения.Шивачка за някого не бих била, но собствен цех това е друго нещо.
Айдеее, за бедност си говворим, а не за собствен цех! Най-малкото, трябва да има с какво да подложиш или какво да заложиш, че да направиш цех! А това вече не е бедност!
Абе това е пример само. Милиони са примерите на започнали бизнесмени със сергия и такива с шивашки цех от домашната машинка. И да метеш входовете е работа за себе си. Пък като ти е малко, направи си фирма за миене на входове дет се вика и обслужвай половин София.
Аз напр. мн. съжалявам, че не мога да правя никакви поправки:)Много клиенти ме питат "ама сега къде да го дам да се скъси". Е, аз като съм с 2 леви ръце..а една машина Сингер не струва много, да хванеш да правиш поправки само ( подгъви и пр) си докарваш пари. Тука от такова студио се печели. За едно яке да ми стеснят ми бяха взели повече от стойността на якето. Обаче и тука жените не са като нашите - нищо не умеят:)
Или купуваш една профи- машина за гладене и се рекламираш в радиус че гладиш ризи, вратовръзки.., правиш доставки по домовете... Толкова народ в София има нужда от гладене, чувала съм, че хората викат жени вкъщи да гладят... и т.н:) Услуги разни. Не ти трябва инвестиция. Просто изследваш малко района, нуждите и така. Най-добре да измислиш работа с глава, разбира се, но ако се наложи не е лошо да можеш нещо и с ръце:)
Или купуваш една профи- машина за гладене и се рекламираш в радиус че гладиш ризи, вратовръзки.., правиш доставки по домовете... Толкова народ в София има нужда от гладене, чувала съм, че хората викат жени вкъщи да гладят... и т.н:) Услуги разни. Не ти трябва инвестиция. Просто изследваш малко района, нуждите и така. Най-добре да измислиш работа с глава, разбира се, но ако се наложи не е лошо да можеш нещо и с ръце:)
Аз напр. мн. съжалявам, че не мога да правя никакви поправки:)Много клиенти ме питат "ама сега къде да го дам да се скъси". Е, аз като съм с 2 леви ръце..а една машина Сингер не струва много, да хванеш да правиш поправки само ( подгъви и пр) си докарваш пари. Тука от такова студио се печели. За едно яке да ми стеснят ми бяха взели повече от стойността на якето. Обаче и тука жените не са като нашите - нищо не умеят:)
Италианците гонят българите по мързел май. Приличаме си по манталитет.
А иначе...вместо да съжаляваш, просто се научи.
Няма по-лесно от това да се научиш да правиш това за което имаш желание.пс. А гладачна фирма ще фалира. Със сушилка нямам нужда да гладя каквото и да било.
Аз мога да шия на машина, имам базова представа и умения в кроене и шиене, макар да не съм професионална шивачка. По едно време и аз се възмущавах, че за ссмяната на един цип на яке ще ми вземат някакви пари, които ми се виждаха много. Затова реших сама да сменя ципа. Ей, пипкава работа, да знаете! Ако иска човек да си го направи "като ново", просто е много трудно, а колко време харчи, не е истина! понякога е по.лесно да направиш нещо наново, отколкото да го преправяш, че и на всичко отгоре да не личи, че е преправяно! Та, нещо не ми излезе сметката откъм време и трудд, обърнати в пари.
О, аз съм си уредила вече учителка. Елементарни поправки. Хич не ме е срам, нищо че съм с висше образование:)))
Искам да мога неща - да гладя или да взема фризьорски курс , готварски курс, сладоледаджийски курс или нещо такова, защото ако изпаднем да имам нещо, което мога да правя. Защото на мен ми е набивано в главата, че не е нужно нещо да мога ( занаят примерно) и че само с учене ще се постигне всичко, което донякъде е така, но е добре човек да има резервни варианти. Защото биолозите могат да изпаднат от петолинието, но хлебарите не.
Един ден ще държа детето да изкара нещо такова - да може нещо. Наред с учене, университети и т.н, искам да има резервен вариант.
Искам да мога неща - да гладя или да взема фризьорски курс , готварски курс, сладоледаджийски курс или нещо такова, защото ако изпаднем да имам нещо, което мога да правя. Защото на мен ми е набивано в главата, че не е нужно нещо да мога ( занаят примерно) и че само с учене ще се постигне всичко, което донякъде е така, но е добре човек да има резервни варианти. Защото биолозите могат да изпаднат от петолинието, но хлебарите не.
Един ден ще държа детето да изкара нещо такова - да може нещо. Наред с учене, университети и т.н, искам да има резервен вариант.
О, аз съм си уредила вече учителка. Елементарни поправки. Хич не ме е срам, нищо че съм с висше образование:)))
Е това е, браво.
Щом ти харесва и преценяваш че има хляб в нещо си, действаш без много да мрънкаш и това е.