за разходките и лекарските екипи

Честно, ако някой ме беше накарал да се разхождам, докато контракциите ме пронизваха, щях да го ритна! Лежах свита на кълбо и проклинах вселената.
И двата пъти си платих за избор на екип - нормално е да искаш да родиш при лекаря, който е следил цялата ти бременност и донякъде те е опознал.
Това е същото, както и ходенето при един и същи зъболекар, фризьор или инструктор във фитнес залата.
А и от чисто психологическа гледна точка, предпочитам в момент, в който съм объркана, уплашена и неуверена, да срещам познати лица.

baibibi, ти не беше ли родила със секцио и двата пъти?

1. Родих в Майчин дом- Сф. Първото раждане започна по "нормален" начин, та мога да кажа: преди да получиш пълно разкритие, лежиш в предродилна зала. Ако искаш се разхождаш, ако искаш лежиш, ако искаш се гъзуриш пред леглото. Аз и в техния коридор се разхождах, подминаваха ме без да им прави впечатление, че щъкам. Кофтито беше, че трябваше да мъкна със себе си системата с окситоцин. Хубавото: че не бях постоянно вързана за апарата за тоновете. Не знам къде връзват родилките на магарето още при приемането. Както са писали по-горе, качват те на магарето минути преди да родиш
2. Платих на определен акушер-гинеколког и определен анестезиолог, защото реших да не оставям нищо на случайността. На теория не съм съгласна с това, предвид годините на осигуряване, заплатите, които им се плащат, клетвите, 'дет са ги дали и т.н. Но на практика в Бг не им вярвам хич. Държавата /и в частност здравеопазването/ ми се струват вече толкова извратени, че ... Предпочетох да се доверя на силата и влиянието на парите . Пък и лекарят, когото избрах беше доказал компетентността си още преди да се запознаем /случайно, преди години в същата болница/.


То идеята е да имаш избор, защото ако наистина някъде овързват раждащите в хоризонтално положение... не ми се ще да си го представя дори

Раждала съм първия път в частна клиника при лекар, който следеше цялата ми бременност, а втория път в държавна болница с уговорка на екип.

Когато раждах второто си дете, в предродилна зала докараха по спешност една жена от друг град. Буквално никой не искаше да се занимава с нея  Оставиха я да я боли часове наред, и то след като се беше превивала вече цяла нощ преди това. Тя се измъчи много, преди да й направят секцио по спешност. Е, и тази жена е разчитала на коректността на лекарите и не й е хрумнало да си плати за екип или нещо такова. Никога не бих си причинила това - да ида и да оставя себе си и бебето на случайни лекари и сестри, които не познавам. Да ме боли, да им се моля и те да ме подминават. Какво ако после ги съдя или протестирам. след дъжд качулка. Че аз на зъболекар не отивам, без да разузная каква му е славата, какво остава за раждане. Парите, дадени за раждането, за мен са най-добре похарчените пари. Да се разчита на случайността - не мога да го разбера... Освен ако жената не е наистина безумно смела, каквато аз не съм 

ех, като почнете с такива легенди.... ми аз пък съм чувала как  ако си с уговорка докато ти дойде лекаря също никой не те поглежда, щото си на едикой си...кат се дотътри той да се занимава с теб, те работа с теб нямат.... примерно....
това което видях лично, абсолютно еднакво отношение към мен и към  момичета на съседното легло с избор на лекар...
И да платиш и да не платиш, пак разчиташ на случайността и на много обстоятелства да протекат благоприятно...сигурно при раждането няма.

Мислех, че стана ясно, че не разказвам легенда, а нещо, което видях сама.   Темата е за това да си кажем защо се избира екип. Искрено се надявам само и единствено аз да съм видяла някъде бременна жена, оставена да се мъчи, само защото на никой не му се занимава с нея.   Но го видях и не мога да се правя на сляпа и да кажа, че според мен смисъл от плащане няма.

Винаги има риск, да. Но когато си с уговорка, поне не те зарязват да ревеш в ъгъла и да им се молиш - това е. А че може да попаднеш случайно на готини лекари и акушерки спор няма. Но ако не са такива, какво правим?

раждах в Токуда преди година и половина, избора на екип там е задължителен както беше писал и някой напред, ставах, разхождах се, къпах се, през 5-10 мин. мереха тоновете на беб и след това ми позволяваха да напъвам във всякакви положения права, клекнала, легнала и т.н, т.е както на мен ми беше удобно.

И двете си деца родих в АГ-Варна, с избор на екип и двата пъти. Много съм благодарна както на акушерката, така и на лекаря (макар, че вторият път беше само наблюдател) Никой не ме е връзвал на магарето, даже не знам в преносен смисъл или в буквален се използва този израз Надявам се в преносен
Ходех като изумена докато можех по време на контракциите, накрая сама се свих и легнах никой не ме е карал.

Да, по спешност. Първият път си прекарах 24 часа в предродилна зала с изтекли води, силни контракции на 5-6 мин. и 0 см. разкритие. Та за тези 24 часа говоря - наистина бих извадила око на онзи, който би дръзнал да ме изправя, за да крача из коридорите. Особено, ако го бях докарала до родилни контракции на 1-2 мин!
Вторият път също започна раждането и имах нормални контракции в продължение на 4 часа, преди да ме проснат на операционната маса.

И двата пъти - Майчин дом София.
Първо раждане - изтекли води, никакви контракции, минимално разкритие, система окситоцин. Около 6 часа лежах и ми беше кофти, а покрай системата ми сложиха и някакво сънотворно уж да обезболи, ефекта беше - хем ме боли, хем съм отнесена. Като застъпи другата смяна, една по-млада лекарка ми каза да грабвам буркана и да се разхождам със системата. (преди това, не знаех, че мога да стана с нея, за което ме е яд) Това вече при почти пълно разкритие.
Ами, светна ми пред очите. Болката стана много по-поносима, разхождах се, а като усетя контракция, спирах. Лекарката каза да се напъвам клекнала или седнала, както искам, клекнала ми беше по-удобно.
Чак последните контракции бяха на магарето.
Второ раждане - уговорен лекар, нарочно не бързах да ходя, ако не си постъпила в болницата, никой не пречи да си се разхождаш.
Така че до последно си стоях у нас, после имах среща с лекарката до болницата, пеша се замъкнах, караха ме да лежа 20-30 мин за мерене на тонове, наистина болеше повече, после пак станах да се движа, и малко след това родих, т.е. в 17 ч в приемно и бебето се роди в 18.43ч.
Разходките са полезни, но баш при самата контракция спираш и дишаш, т.е. разходката е на пресекулки. Но е по-леко наистина.
Повечето жени бързат да постъпят в болницата и по време на раждането все им се струва, че ей сега ще родят, а то не е баш така. АКо не си постъпила в отделението, никой няма да те спре да се движиш. Понякога и лекарите връщат, мен ме върнаха веднъж, с пазарлъка да кажа на всичките си приятелки, че падането на запушалката не е причина за постъпване в болница. (ето казах ви )
Родих цели 5 дни след прослувутата запушалка, като правех ремонт доста активно...

В Окръжна болница, София, можеш да се разхождаш, ако желаеш. Можеш да си почти седнала, ако ти е по-удобно, можеш да говориш да не ти слагат окситоцин, ако не се налага; можеш да гушнеш веднага бебето и да го пробваш да засуче и други такива благинки. Родих преди 2 месеца там с избор на д-р Жекова, защото така ми беше по-спокойно и съм пре-доволна от екипа, който избрах и от болницата също. 

1)Не беше точно "разходка" ,но в предродилна ми разрешиха да обикалям леглото,буквално .Бях вързана за системата и само дотолкова можех да мръдна,макар че едва ли щяха да ми позволят повече
2)Да,избрах си екип,но за моя радост попаднах в смяната на желания лекар без да съм звъняла и прочие...Знаех му графика около раждането,но не се наложи да му звъня!

1 път бях с познат лекар, когото бях ангажирала за раждането.
Това обаче не ми спести постоянното лежане, завързана с коланите в предродила, почти през всичките 3 денонощия, през които се мъчих да родя.  
Това се случи във Втора Градска болница - София.

Следващите пъти избрах позната акушерка, на която ще съм благодарна през целия ми живот.  
Ставах и лягах, когато исках, а последния път нямаше време за нищо, тъй като постъпих с пълно разкритие и от приемането ми, до раждането на бебето беше изминал около половин час.
Това се случи в "Шейново".

За екип не съм плащала и двата пъти.
Първият път раждах в МД София. Бях вързана почти цяла нощ. Следяха тонове през цялото време, но не ожех да мърдам, дори да се изместя на една страна, а ми ставаше лошо. Беше мъчително.
Вторият път - в Окръжна. Отидох с 6 см и докато ме подготвят направо си родих 

Раждах в Токуда с избор на екип (там друга опция няма де). Можеше да се движа, не са ми забранявали, но и не са ме подтиквали да го правя или да сменям позите, а според мен би трябвало. Не направиха нищо да ми облекчат положението освен да ме тъпчат с лекарства и накрая от умнотия докторката ми направи секцио (не си призна, че е сбъркала и когато ме е приела реално раждането не е било започнало, та съответно и всички опити да прогресира раждането бяха безуспешни). Извод - с екип, без екип - няма значение, важно е на кого ще попаднеш, все пак доктора, който избираш не е единствения, който се грижи за теб.

При следващото раждане нямам намерение да избирам отново екип - в последния момент на дежурните ще се тръсна, евентуално може да си намеря акушерка, която да помага и да ми е наоколо.