Раждане в Окръжна болница Пловдив

Много ви благодаря за отговорите момичета  
Хубаво е човек да има някаква представа какво горе долу го очаква.

Миналата година раждах във ВМИ за мое нещастие със фатален край и мога да кажа, че отношението към мен беше на ниво, като се има на впредвид какво ни причиниха ... държанието беше нормално! Но съм чувала какво ли не за тем.

Живот и здраве вярвам че ОБ е нашето място и там ще мога да гушна сина си ... жив и здрав  

Здравейте. Ние се родихме на 27- ми юли. Бебето се казва Виктор и тежи 2760 грама, 47 сантиметра.

 Понеже знам с какъв трепет четях всеки разказ за раждане ще опиша моето. Smile

Бебчето беше спряло растежа си от две седмици. Плацентата беше с калциеви образувания.  На 27 юли- петък, доктор Бачуров, при който ходих на прегледи и имахме договорка за ангажимент към раждането ми, установи, че плацентата е много калцирана и реши да ме вземе в болницата за наблюдение. Тъй като имах едно наум, не посмях да ям повече цял ден. Реших, че не е изключено секцио и сметнах, че може да не ям, и след изследванията вечерта, като ме приеме, ако всичко е наред, да хапна чак тогава. Жива и здрава пристигнах вечерта в 6 и половина в болницата с майка ми и мъжа ми. И една огрооомна чанта с храна.   Smile Сакън, да не заслабна.  Иии, така. Погледна ме на ехографа в окръжна и там за мое учудване бебето беше още по- малко. 2350 до 2400. Направо се опулих и още по- притесних. Той каза, спокойно. Бебето на неговият ехограф беше излязал сутринта 2810,  а той се роди 2760, така, че доки сгреши с 50 грама само- евала. Както и да е, установи отново, че притокът на кръв е малко. Сложи ме на тонове. Седя и гледа тоновете и вика, ми добре са. Излизам за 5 минути ти стой. Още щом излезе аз сама се усетих по звука на машината, че тоновете спаднаха. Върна се след малко и гледа и вика, аууу, абсурд. 97 тонове при нормални 120 до 160. Трябва да се вадим, за да не рискуваме. Разбира се, аз се съгласих. Бях чувала, че слагат аналгин и ношша за успокоителни. Викам му: "Доктор Бачуров, сега да не ми сложите аналгин и ношпа". Той вика, на никой не слагаме такова, но теб така ще те дрогирам, че нищо няма да усетиш. Свършихме с тоновете и ме пусна да изляза при мами. Мъжа ми беше тръгнал за работа. За сега уж бях само за наблюдение, но ... Излязох аз, мама вече знаеше и плачеше, обадила се бе на мъжа ми и той вече пътуваше на обратно. Стоях около 15- 20 минути. Доки каза, да му оправят операционната, но да знаят, че не е спешно. Накара ме да върна храната и да си сваля златото. След малко вече мъжа ми и леля ми бяха в болницата. Доки каза, хайде. Майка ми вече беше в несвяст жената. Ревеше, много мъчно ми стана. Мъжа ми трепереше и за него ми беше криво. Влязох вътре, в някаква стая. Там ме качиха на магарето и ми избръснаха корема. Не трябвало да има и мъхчета дори. Сложиха ми абокат и ме закараха пред операционната. Казаха да чакам. Излезнаха и ме взеха. Влязох вътре и ме сложиха на една маса да легна, Имаше адски много хора. Не знам, може би около 10 човека около мен. Мериха ми кръвно 150 на 90, толкова високо никога не е било, казаха, че е от уплаха, а аз бях много спокойна. Виснаха една маска над мен и ми казаха да дишам, аз казах- лека нощ. Те се смяха и ми викат- лека. С две вдишвания, и вече спях. Събудих се, по точно, чух си името, викаха ме. Опитах се да проговоря, но не успях, усещах нещо в устата си. Махнаха ми го, беше тръба. Попитах: "бебето, бебето". Доки каза: "бебето е добре". Аз питам: "Колко тежи". В отговор получавам: "2760". Аз питах: "В кувьоз ли е ?!? " Той ми каза не. Това беше. Преместиха ме от операционната в легло, това беше гадно. Започнах да се треса и от това болеше, защото раната беше прясна. Знаех, че на някои така им действа упойката. Казаха, че в стаята ще ме завият. Над вратата в операционната имаше часовник. Опитвах се да видя колко е, докато ме изкарваха от операционната. Стиснах едното око и успях да видя, че е 10 без 10. Направих си сметка, че влязох в 9 часа. Значи всичко е продължило 50 минути. На излизане, видях всички, мама все още плачеше, аз й казах, че не ме боли, само ми е адски студено. Оставиха ми телефона на леглото. Целунах мъжа ми и нея. По- точно те ме целунаха. Казаха, че бебо е страхотен. Закараха ме в стаята и доки дойде с една сестра на мига. Каза й през 3 часа да ми бият теразин или нещо си с Т, което било като морфин. Завиха ме с одеяло. Биха ми успокоителното и започнаха да ми вливат вода венозно. 3 литра ми назначи доки. Каза, че ням да пия въобще. Донесоха ми само една марля и чаша, за да топя и да мокря устните си. След малко всичко ми мина, осиферих се и започнах да звъня. Успокоих мама и мъжа ми. В това време се появи една сестра и я помолих да си видя бебето. Продължавах да звъна, говорих ли говорих. След 20 минути тая сестра пак се появи, аз пак я помолих за бебето. Еее, най- после ми го показаха. Прекрасен, сложиха го да го гушна. Цяла нощ не мигнах и една секунда от вълнение, макар, че го бях гушкала само минутка- две. Редуваха ми дупето, за успокояващите. Ляво- дясно- ляво- дясно. Мога с гордост да ви кажа- НЕ УСЕТИХ БОЛКА. Бог да благослови доктор Бачуров. Верно си ме дрогира. Преди да започне да боли, т.е. де да знам де, кога минава, но явно за около три часа,  защото на всеки три ми биеха и аз се чувствах супер. Цяла нощ говорих по телефона. ВИП- стаята беше страхотна. Много съм доволна. На сутринта донесоха бебетата, за да ги теглят, че имаше кантар в нея. И моето беше там. На мама хубавеца- пу- пу. Видях го отново. В 6 и половина, доки се появи, обясни ми, че е изкарал страшна плацента, в смисъл, много калцирана. Каза, че няма да ме боли, и че вече мога да пия вода. Ауу, много се зарадвах. Каза на малки глътки. Пих леко, но поне пиех водя. Ужасно беше без вода. Пита ме дали съм пишкала, казах не. Сложи ми катетър и веднага го напълних. Не знаех, че в катетъра просто тече. Бях сама в стаята. Стоях и се панирах, кога ще започне да ме боли. Бях на етажа за нормално раждане, защото в секциото, нямаше свободен ВИП. На обяд изписаха едно момиче и мен ме преместиха горе. В стаята имаше още една мами, но тя беше четвърти ден и вече ставаше. Цяла нощ не бях мигнала, но стоях и я гледах как се грижи за бебето си, а аз не можех да мръдна. Вечерта пак ми го докараха, само да го видя. Водиха ми го първи ден, защото предната нощ, малкият се е родил в 9 и 10 вечерта и затова не ми го водиха като ден. Така, че едва 28- ми ми беше първи ден. Спах цяла нощ, като заклана. Момичето до мен, каза, че изглеждам уникално, аз й казах, че не ме боли въобще, а вече бяха минали близо 24 часа. За тях знам, че са най- критични.  Нон стоп ме питаха дали съм изкарала газове. Това било най- важното, за да няма проблем с червата. Еее, пръцнах си, така да се каже по нашенски. Доки ми се обади по телефона и ми каза, ако съм изкарала газове, че мога да пия айрян, пак по малко Smile Спах като заклана втората нощ, за мен беше първа. На сутринта на 29- ти в 7 часа ме питаха искам ли вече да ме раздвижат, това ми го водиха втори ден. Помогнаха ми да стана, некомфортно беше, но не и много болезнено, а като знам каква съм лигла и как от малко рева. Бях отказала вече да ми бият успокоителни, виках си, че ако усетя болка ще натисна бутона, но така и не усетих до края. Вдигнаха ме, виеше ми се свят, оставиха ме 5 минути да седя и станах права. Момичето до мен ахна. Аз ходих нормално изправена. Отидох, помогнаха ми да се изпикая, бяха ми махнали катетъра. Измих се и зъбките също. Забравих да кажа, какво количество кръв изтече отдолу, бедна ви е фантазията, но ми обясниха, че трябва да изтече, и , че това е от плацентата. Сега вече тече по мнооого малко. Сигурно това са т. нар. лохии. Казаха да ме пишат раздвижена. След час ми донесоха и малкият. Бях много щастлива. Стоя до 9 вечерта при мен. Гледах много да ставам, за да се раздвижа добре. Вечерта усетих една буца в гърдата ми и се притесних, но заспах. На третият ден, със събуждането усетих, че не една, а целите ми гърди са в буци. В този момент влезе моят доки в стаята. Беше на смяна и бях много щастлива. Погледна ме и каза: "Ето сега вече ти започва зора." Аз му благодарих за всичко и за това, че не позволи да изпитам никаква болка. Той каза, че операцията е добре, но сега ще видя страшен зор с гърдите. Еее, верно си казвам, цял ден ревах. Малкият не може да суче, защото имам малки зърна, гърдите ми ще се пръснат, буци огромни, на малкият му дават АМ и той просто не може и не може да хване зърното, нито пък знае какво да прави с него. Лекарите ме видяха и казаха, че трябва да се изцедя. Обадих се на мъжа ми и на обяд ми беше купил помпа и подплънки, че всичко беше мокро. Цедях по 10 милилитра, адски трудно беше. Щяха да ми се пръснат гърдите, а аз ревах. Детето ми плачеше, че е гладно, аз имах мляко, да изхраня на всички децата, но не можех да го използвам. Отвориха ми каналите, и тегленето стана малко по- лесно. Всички се пробваха малкият да засуче, за да ме тегли той, но не успяха. Беше прекалено малък. На другият ден се появи страхотна детска сестра. Ооо, като му хвана главата, стисна ми гърдата и просто му я набута в устата. Аз се разплаках, защото той се дърпаше, а тя просто натискаше, но скоро той си свикна. Само да вметна, че сега не ще и да чуе за шише, само гърда иска. Започнахме да цоцаме, но по малко. По 30- 40 минути висим на гърдата, но се изморяваме и цоцаме по има, няма 5 грама, но бях доволна. Цедях се по цял ден. ужас просто. Храня го и до следващото му хранене се цедях, за да не дават АМ. Почети всеки път успявах. Цоцаме и давам изцеденото. Така минаха дните в болницата. Изписаха ни на петият ден- 1- ви август. Вкъщи пак рев, защото аз нямах изцедено, а не исках да давам АМ. Той все още цоцаше по малко и не му стигаше. Заспиваше, но след 5- 10 минути се събуждаше от глад. Така, започнах ходене по мъките. Хранихме се, цедях се за следващият път. Толкова исках да ви пиша, но просто нямах и секунда време. Порегулираха се нещата и вече сме по- добре. Казаха ми в началото да не карам на поискване, защото малкият е малък, изписаха ни 2610. Казаха ми да му давам на режим, поне докато вдигне малко килата. Така и правя. Ама той все си цока де. Храним се добре и днес за сефте имах свободно време за мен. Иначе аз съм пълноценна, всичко ми е наред, ходя си от вторият ден, но от 3- тият вече всичко беше по- лесно, изключвам проблема с кърменето. Мога да ви кажа, имайте вяра и търпение, поне за мен, това беше адски шоково, и не вярвах, че след операция, аз ще видя зор именно с кърма. Сега ставам, дано не съм пропуснала нещо, ставам да се поизцедя, че вече ми капе от гърдите.

Бог да благослови доктор Бачуров. Свърши прекрасна работа, и раната зараства скоростно. Дай Боже и занапред да нямам проблеми. Искам специално да благодаря и на акушерката Зара. Уникална жена. Третата ми благодарност е на една от детските сестри, но не и знам името. Живи и здрави, ако някой има конкретни въпроси, ще се радвам да отговоря.

Ааа, за дрехите, бебето е малко, все пак си сложихме и дълъг ръкав, че и пелена. Дано съм ви помогнала с разказа си.

супер!!! честита ти рожбичка
само радост да ви носи     

babyAty  Честит ти син  
Радвам се, че накрая нещата са завършили с Хепи енд и вече с малчо сте си вкъщи  
А разказа е страхотен  

babyAty честит син!
Да расте здрав и щастлив и много радост да ви носи!

Съчувствам ти за мъките с кърменето. С първото ми раждане преживях същото -  дъщеря ми много добре още от първия път засука, но пък докато ми се отпушат напълно каналите преживях кошмар. Трябва да имаш вяра и да си упорита да продължаваш да кърмиш и след първия месец всичко ще си влезе в ритъм.  Успех!
Важното е , че вече сте си в къщи и ви предстоят  най- милите и хубави моменти заедно.
С пожелания за по-малко безсънни нощи!

честито и от мен.Нали ти казах, че всичко ще е супер.На мен също ми позна килограмите на малкия с 50 гр разлика.Радвам се много за вас.

babyAty, честито и от мен!
Аз пък имам една питанка за Окръжна.  Защо докато лежим там ни пращат в аптеката сами да си купуваме лекарствата? 
Това не е ли нередно?
За предизвикване на раждането ми ме караха да си купя 2 гела *60лв. Сигурна съм че не са ми ги измазали и двата. Освен това при тях имаше, докато мъжа ми търсеше от къде да ги вземе /че се намираха трудно/ те решиха, че не могат да чакат и ще ми сложат от там. И после взеха тези, които мъжа ми купи.
Преди това като лежах ме пращаха да си купя магнерота.

Благодаря ви за милите пожелания.

Само веднъж ми се наложи нещо от аптеката, решиха, че ако ми купят изкуствени зърна бебчо ще започне да цоца, но уви. Казвам го, наблягайки да МИ КУПЯТ. Отидоха и ми ги купиха те. Не ми се е налагало да ходя сама. Не знам има ли връзка със секциото. Само последната вечер отидох сама до третият етаж, за да си купя мин. вода от машината.

Честит ти мъж babyAty! Много ме развълнува разказа ти, направо се разплаках! Аз също имам уговорка с доктор Бачуров за раждането, а то наближава. Утре влизам в 35 г.с. Малката е седалишно в момента, та разказа ти на твоето раждане ми подейства доста емоционално. Искрено ти съчувствам за проблема с гърдите! Дано скоро всичко се нормализира! Момичета, а как му давате на доктора паричките, на мен ми стана ясно, че раждането ще ми струва 500 лева, но кога и как се дават парите!?

Babyaty честита рожба!Много се радвам за теб, че всичко е приключило благополучно.Благодаря ти, че сподели разказа си с нас, които сме още в очакване.

babyAty, честито! Чудесно е, че си се справила с кърменето! Също от подробния ти разказ разбирам, че си се разминала с клизмата, което е доста хубаво нещо:)
Всичко звучи чудесно, само ме притеснява, че не слагат спинална, а пълна упойка за секциото.
А Бачуров колко взема за секцио? 500 лв., както е написала Пумпи, или това е за нормално раждане?

От няколко години в Окръжна вече не правят клизми преди раждане. И след раждането не правят. 

Maghalena, аз отидох при доктор Бачуров, когато бях в 6 месец. Попитах го дали се ангажира с раждане, тъй като искам той да ми следи бремеността до края и при него да рода. Отговора му беше, че това е избор на екип или на лекар не помня точно и че болницата си има тарифа за това и е 500 лева. Но тъй като не се знае кога ще настъпи раждането, няма как да знаем кога точно да ги платим тези пари... Може и на него направо да ги дадем, така или иначе болницата щяла по фиш да му ги изплати. Момичето, което е раждала при него и го е препоръчала на моята свеки й е казала, че и те са му дали толкова пари.

Да, но тези 500 лв. за нормално раждане ли са, или за секцио?

Ангажимента на доктор Бачуров е 500 лева, независимо какво раждане ще имате.
Парите той ми каза, ако искам на него, ако искам на касата. За мен е по- лесно да ги дам на него. Попитах го, той каза, цитирам: "Пари при свършена работа". Аз го попитах кога иска да му се отблагодаря. Стори ми се достатъчно деликатно. Парите му ги занесе мъжа ми на 1- ви, в деня на изписването ни, в кабинета му.

Пак казвам да е жив и здрав доктор Бачуров !!!